№ 344
гр. Благоевград , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас Иванов
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500601 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на М. Р. Д., с
ЕГН **********, чрез адв. Б.Ю., против Решение № 93275/ 12.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с
която са отхвърлени исковете.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Навежда се, че съдът се е произнесъл извън
предмета на спора. В отговора на ответника Ю.Д. не са правени възражения,
че от брутния доход, за който са представени доказателства от майката на
въззивника следва да се приспадат дължими удръжки. По този начин са
нарушени принципите на равнопоставеност на страните и на диспозитивното
начало. Навежда се, че е налице самосезиране от страна на съда, като от друга
страна, присъденият размер е определен само на признания на ответника, а
именно, чрез нейни действия - изплащане на парични суми на ищеца през
посочените в мотивите периоди, макар, че тези периоди не са посочени
точно.
1
Навежда се, че са необосновани изводите на съда относно показанията
на разпитания свидетел Р.. В конкретният случай, ответника Д. получава
други доходи от продажба на икони, но тези доходи конкретно и видния им
размер не могат да бъдат установени, поради злоупотреба с права от страна
на Ю.Д., която за да избегне данъчни задължения не се е регистрирала.
Поддържа се, че са налице достатъчно данни - а това са показанията на
двамата свидетели - Р. и Д., които установяват по безспорен начин, че
рисувани от ответницата икони тя ги продава. Даже св. Р. посочил и
конкретна сума. Прави се довод, че след като определения размер с
обжалваното решение е на база самопризнания на ответника, защо тогава
съдът не възприема показанията на този свидетел, който е разговарял лично с
Ю.Д..
Навежда се, че след неправилните изчисления, съдът е приел, че за
ответника, след приспадане на данъци, осигурителни вноски и др., както и
наем и вноска по заем й остава сума за задоволяване на собствените й нужди в
размер на 922,97 лева, а в сравнение с получаваната издръжка на дъщеря й
месечно от баща й и от присъдената се получава, че въззивника разполага с
450 лева за задоволяване на собствената си издръжка / без месечния наем за
общежитие и таксите за обучение/ в гр. София като студентка. Прави се
довод, че ответника спокойно може да изплаща издръжка в размер на 300
лева месечно на дъщеря си, без да я затруднява и не я поставя в невъзможност
да осигури собствената си издръжка за нормално съществуване.
Поддържа се, че при определяне на размера на издръжката, съдът не е
отчел факта, че сумата от 80 лева, която представлява месечна вноска за
получен от Ю.Д. заем, ще отпадне като задължение през месец юли 2021 год.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 93275/
12.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС –
Благоевград в частта, с която са отхвърлени исковете, като съдът увеличи
присъдената издръжка в претендирания размер от 300 лв., считано от
постановяване на решението, докато учи в висше учебно заведение, но не по-
късно от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че решението е правилно, поради
което следва да се остави в сила. Навежда се, че от представените по делото
доказателства се установява, че нетният трудов доход на Ю.Д. възлиза на
сумата от около 1000-1200 лв. месечно, като че майката на въззиваемата - В.
К. А., се намира в трайно влошено здравословно състояние, изразяващо се в
застойна сърдечна недостатъчност, което е обусловило 56% трайно намалена
работоспособност /видно от Експертно решение №2723 от 20.10.2015 г./. Това
здравословно състояние неминуемо налага полагането на допълнителни
грижи и издръжка на лицето, които са поети от Ю.Д.. От представеното по
делото Удостоверение от 18.01.2021 г. се установявало, че майката на Ю.Д.
2
получава пенсия в размер на 300 лв. Поддържа се, че финансовите
затруднения на Ю.Д. свидетелства по ясен начин и сключения Договор за
взаимопомощ с НВСК на КНСБ, по силата на който е получила в заем 960 лв..
които към настоящият момент все още изплаща съгласно плана за връщане
към договора. Оспорва се и възражението в жалбата, че съдът се е произнесъл
извън предмета на спора. Несъстоятелно е да се твърди, че съдът неправилно
е изчислил дохода на Ю.Д. на база нетен размер. Сочи се, че нетния размер на
доходите на Ю.Д. е по-нисък /очевидно/ от брутния им размер. Поддържа се,
че твърденията на въззивника, че съдът е следвало да има предвид брутния, а
не нетния размер на приходите и по този начин да изчисли сумата, с която
Ю.Д. разполага, е абсурден. Повече от ясно е, че за да се установи какъв е
размерът на приходите на едно лице, то следва да се приспаднат определените
социални осигуровки и данъчни задължения. Навежда се, че единственото
недвижимо имущество, което е собственост на Ю.Д. е прехвърленият й от
нейните родители и други близки роднини наследствен недвижим имот в гр.
К., представляващ УПИ, ведно с изградените в същото сгради, но при
продажбата родителите й си запазили правото на ползване върху
прехвърлените имоти до края на живота им /видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот и учредяване право на ползване №*,
том *, per. №*, дело №*/2005 г. на нотариус Л. С., вписан в СлВп към PC -
Дупница с №*/2208.2005 г., акт №*, том *, дело №*/2005 г./, което правилно е
било отразено от съда.
Поддържа се, че първостепенния съд не е допуснал сочените в жалбата
нарушения, обсъждайки показанията на разпитаните свидетели. Неуместни и
несъстоятелни са опитите да се преразказа на Р. да се приравни на
„самопризнания“ на Ю.Д.. Неоснователни са и твърденията за наличие на
злоупотреба с права от страна на същата. Прави се довод, че Ю.Д. разполага с
доход, който трудно би могъл да покрие дори нейните собствени нужди, след
приспадане на всички разходи, при което искът не може и не следва да бъде
уважен в посочения от въззивника размер.
Поддържа се, че ВКС последователно застъпва становището, че
нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се отчитат възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация - Постановление № 5
/ 16.11.1970г. на ВС. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна
и конкретна. И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки един от тях, като се
вземат предвид грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Издръжката по чл. 144 от СК /на пълнолетно учащо се лице/, за разлика от
издръжката на лица, ненавършили пълнолетие по чл. 143 от СК, не е
безусловна - Определение № 1395 / 07.12.2012г. по гр.д. № 459/2012г. на
ВКС; Решение № 305 / 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/201 Ог. на ВКС. Както е
прието в Определение № 1395 / 07.12.2012г. по гр.д, № 459/2012г. на ВКС „
3
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно,
поради което не може да се настоява за присъждане на такава във всички
случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават възможностите на
родителите с оглед на материалните и икономически условия на живот. В
тази насока е и Решение № 305 / 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/201 Ог. на ВКС ,
в което е прието, че „само поради обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не
значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК.“
Претендира сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Р. Д., с ЕГН **********, чрез адв.
Б.Ю., против допълнително решение № 904325/ 19.05.2021 г., постановено
по гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без
уважение молбата с вх. № 92333/26.04.2021 год. от М. Р. Д., с която е
поискано да се постанови допълнително решение, е което да се допълни
диспозитива на постановения съдебен акт по делото, като след израза
„считано от подаване на иска“ да се впише и датата от подаването на
исковата молба, а така също да се посочи и датата на съответния календарен
месец, до която следва да се изплаща издръжката.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда се, че е
необоснован и незаконосъобразен изводът, че няма искане, по което съдът да
е пропуснал и да не се е произнесъл, обосновавайки се, че началната дата, от
която се иска присъждане на издръжка е посочена в исковата молба — от
подаване на иска. Навежда се, че не е съобразено обстоятелството, че датата
на написването на исковата молба и комплектоването й и датата на
подаването й в съда не винаги съвпадат. Прави се довод, че затова в исковите
молби независимо от правното основание на предявения иск претенцията в
искането включва израз „ от датата на предявяването на иска“, а съдът в
диспозитива при положително решение я конкретизира и посочва, а в случая
това е - 28.10.2020 год. Сочи се, че от диспозитива на основния съдебен акт
датата, на която е предявен иска не е ясна и не е определяема, в каквато
насока са незаконосъобразните разсъждения на съда в допълнителното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от М. Р. Д.,
против Ю. С. Д., за осъждане на Ю. С. Д., да заплаща на ищеца М. Р. Д.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350/триста и петдесет/ лева,
считано от датата на предявяването на иска, до настъпването на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Твърди се от ищеца, че ответникът е родител, както и че към датата на
подаване на иска е навършила пълнолетие. Сочи се още, че е студентка в- I-ви
курс, редовно обучение в Лесотехничския университет в гр. София,
специалност „ландшафна архитектура“ и че живее в студентско общежитие,
за което плаща месечен наем в размер на 50.40+8 лева. Посочва че, няма
доходи и имущество от което да се издържа, а са й необходими средства за
храна, облекло, транспорт, такси за обучения закупуване на учебни помагала
и пособия- чертожни инструменти и др., които са доста скъпи за
специалността която изучава, лаптоп. Твърди, че майта й отказва да й дава
издръжка, защото не желае да учи във висше учебно заведение. Твърди, че тя
работи като учителка в 3-то основно училище „Димитър Талев“ - Благоевград
и получава и други доходи, извън възнаграждението като учител, както и че
притежава и недвижим имот в гр. К. - урегулиран поземлен имот с
построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда и масивен гараж.
Твърди се от ищеца, че ответника разполага със средства, превишаващи
размера на необходимите им за собствена издръжка и позволяващи им без
особени затруднения да отделят средства за издръжката на ищеца като
студент. Твърди се, че майката без особени затруднения може да изплаща
месечно сумата от 350 лв..
Ответника Ю.Д. е подала отговор, с който оспорва иска по същество
като неоснователен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че е дете на ответниците и че е
навършила пълнолетие. Останалите твърдения в исковата молба се оспорват.
Твърди се от ответника, че не разполага с имущество, с което да увеличи
дохода си. Твърди, че получаваното чисто месечно възнаграждение е
недостатъчно за собствената й издръжка, както и че има заем към НВСК на
КНСБ, който погасява месечно, че заплаща наем месечно в размер на 280 лв.
за жилище, тъй като не притежава такова в собственост, както и че има
алиментно задължение да подпомага и издържа собствената си майка -
пенсионер , с 50 % намалена трудоспособност, която получава недостатъчна
пенсия от 300 лв. месечно.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
5
страна на спора:
Между страните не е спорно, че М. Р. Д. е пълнолетна, а ответника Ю.
С. Д. е нейна майка. С влязло в сила Решение №4479 от 07.06.2016 г.,
постановено по гр. д. 932/ 2016 г. на PC - Благоевград, сключеният между
родителите на ищцата - Ю. и Р. Д. граждански брак е прекратен с развод, като
родителските права по отношение на не пълнолетната към онзи момент М. са
предоставени на майката.
В хода на процеса в съдебно заседание от 16.03.20201г. е постиганата
съдебна спогодба между ищеца М. Р. Д. с ЕГН-********** с адрес гр. Б., ж.к.
„Е.“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. * и ответника Р. Р. Д. ЕГН – * , с адрес по
месторабота: адрес Б., Ю... „Н. Р.“, ул. И. М. № * съдебна спогодба в следния
смисъл: Р. Р. Д. ЕГН – *, с адрес по месторабота: адрес Б., Ю... „Н. Р.“, ул. И.
М. № * се задължава да заплаща на пълнолетната си дъщеря М. Р. Д. с ЕГН-
********** с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ бл.*, вх. *, ет. *, ап. * месечна издръжка
както следва: до 10 -то число на текущия месец 150,00 /сто и петдесет/ лева и
до 30 -то число на същият текущ месец 150,00 /сто и петдесет/ лева, считано
от 01.04.2021г. , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, както и
определените от висшето учебно заведение Лесотехнически университет
гр.София – годишна такса за обучение за двата семестъра , който за учебната
2020/2021г. е в общ размер от 660 лв., която сума следва да се заплаща по
сметка на университета от бащата.
От удостоверение № 27 от 02.10.2020г. от Лесотехнически университет
- София се удостверява, че М. Р. Д. е записана за учебната 2020/2021г. първи
курс, /редовно обучение - вж.положения печат/, образователно -
квалификационна степен - магистър по специалност - Ландшафтна
архитектура. На 18.09.2020г. между ищцата и Лесотехническия университет -
София е сключен договор, с предмет - университетът настанява за срока,
упоменат в настанителна заповед № Д 1920 -1153 от ректора на униреситета -
стая № 421 в студентско общежитие 21а в Студентски град срещу
заплащането на месечен наем от ищеца, в качеството на
ползвател.
Видно
от представените от ответника 4 бр. вносни бележки се установява, че за
периода от м.09.2020г. до м.01.2021г. ответникът Ю.Д. е заплащала на
ищцата месечно сумата от по 100 -150 лв. по банков път.
От Удостоверение от 18.01.2021 г., се установява размерът на доходите
на ответника Ю.Д. за периода от - м..11.2019 г. до м.01.11.2020 г. в общ
брутен размер от 19 840,17 лв., на основание трудово правоотношение.
От Удостоверение за раждане от 30.04.1972 г. се установява, че
ответника Ю.Д. е дъщеря на лицето В. А., като от Експертно решение №2723
6
от 20.10.2015 г. се установява, че майката на ответницата е с намален процент
трудоспособонст, както и че месечно получава пенсия в размер на 300 лв.
/Удостоверение от 18.01.2021 г., издадено от НОИ/.
Видно от Договор за взаимопомощ с НВСК на КНСБ от 11.08.2020 г.,
сключен между НВСК и ответника Д., се установява, че последната е
получила в заем сумата от 960 лв., ведно с плана за плащане към същия в
размер на 80 лв. месечно. Ответната страна е сключила и Договор за наем от
01.01.2021 г. с Г. У., по силата на който й е предостави за ползване
апартамент срещу наемна цена в размер на 280 лв. месечно.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване
право на ползване №*, том *, peг. №*, дело №*/2005 г. на нотариус Л. С.,
вписан в СлВп към PC - Дупница с №*/2208.2005 г., акт №*, том *, дело
№*/2005 г., ведно с , ведно с Нотариален акт за поправка на НА за покупко-
продажба на недвижим имот №*, том *, per. №*, дело №*/2005 г. на нотариус
Л. С., вписан в СлВп към PC - Дупница с вх. per. №*/01.09.2005 г., се
установява, че ответната страна притежава недвижими имоти, придобити
чрез покупко - продажба, но по отношение на същите родителите й
разполагат със запазено право на ползване.
В показанията си св. Р. сочи, че познава страните. Твърди, че лично
пред него ответната страна му е признавала, че работи в Трето основно
училище Благоевград като учител по рисуване, като получава заплата около
1300 лв., както и че допълнително продава рисува и продава икони, срещу
което получавалоще 800 лева месечно. Познанството му с ответника е станало
чрез М., която е работела като сервитьор в заведение в центъра на града,
където се запознали със свидетеля. Свидетелят посочва, че се е запознал и с
двамата родители на ищеца, както и че е установил между ищеца и
родителите й влошени отношения, поради което й давал съвети относно
компания, относно обучение. По данни на свидетеля родителите на ищеца са
искали той да преустанови контактите си с нея, тъй като били загубили връзка
с дъщеря си. Срещите на свидетеля с ответната страна са били около две - три
на кафе в центъра на града като са разговаряли за работа, доходи, за икони.
Свидетеля Д. сочи, че познава страните, като изтъква, че и двете живеят
отделно и на квартира. Отношенията между майка и дъщеря се влошили след
развода на ответника и поради запознанството на М. с възрастния мъж
/уточнява че става въпрос за разпитания по делото преди нея свидетел/, като
родителите й са молели ищеца да прекъсне отношенията си с това лице.
Посочва, че ответната страна има и друго дете - син, който има здравословно
проблеми, но без да уточнява какви, както и че има и възрастни родители и по
- специално майка със заболяване хоб, за която се грижи, като й помага с пари
от време на време. Потвърждава, че ответната страна е учител по рисуване, но
от две години не знае да получава странични доходи заради пандемията.
Свидетелката посочва, че откакто ищеца е заживяла на квартира знае, че баща
7
й е давал пари на ръка, а майка й е превеждала парични суми по банков път, а
отделно и на ръка.
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Съдът приема, че релевираните за неправилността на решението
оплаквания във въззивната жалба са основателни, по следните съображения:
Предявеният иск е процесуално допустим - с оглед твърденията на
ищеца, че въпреки пълнолетието си е дете на ответника и продължава да учи
във висше училище.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца за срока на редовното обучение в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на 20-
годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст във висше
учебно заведени, ако те не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, и ако родителите могат да я дават без особени
затруднения. Разпоредбата, следователно, поставя условието за тази издръжка
по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи – учащият да не
може да се издържа сам от доходите или имуществото си и родителят да
може да я дава без особени затруднения. Това обуславя извода, че родителят
отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Родителят дължи
издръжка по чл. 144 от СК, когато притежава средства над необходимите за
собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето
пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно
дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това
към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите
на родителя да дава издръжка и на последното.
В случая следва да се има предвид, че въззиваемия може без особени
затруднения да изпълнява задължението си за издръжка, тъй като със
средства за посрещане на собствените си нужди с брутен доход, надвишаващ
3/4 от минималната работна заплата /МРЗ/. Установено е, че въззиваемия
реализира брутен доход от трудова дейност в размер средно месечен от 1653,
35 лв., който нетен размер е 1282,97 лв. Не се установяват с надлежни
доказателства месечни разходи. Следва да се отбележи, че сочения месечен
разход от 280 лв., представляващ наем на недвижим имот, не се установява по
несъмнен начин – сочения договор за наем няма достоверна дата, документа е
8
частен, както и сочената сума като разход - 80 лв. вноски за заем към ВСК, то
това задължение е отпаднало на 25.07.2021 г., поради изтичане на срока за
плащане. Посоченото условие – без особени затруднения, се установява и от
обстоятелството, че въззиваемия е собственик на недвижими имоти, който е
ликвиден и от който може да получава плодове или да реализира доходи,
както и са налице индиции, че въззиваемия реализира непостоянни доходи от
продажба на икони. По делото няма данни, въззиваемия да дължи издръжка
на други непълнолетни лица, като по делото се установи, че майката на
въззиваемия живее със съпруга си и другата й дъщеря, което води до извод, че
ако заделя средства въззиваемия за този родител, то това не променя извода,
че няма възможност да плаща издръжка на пълнолетно дете.
Следователно, съобразявайки нуждите на въззивника и възможностите
на въззиваемия, настоящия състав намира исковата претенция за частично
основателна, поради което следва да се уважи иска по чл. 144 СК в размер на
сумата от 250. 00 лева месечно, дължим на 5 число на месеца, за който се
отнася, считано от датата на предявяване на иска – 28.10.2020 г., като за
разликата до претендирания размер, като неоснователна и недоказана следва
да се отхвърли.
Тъй като съдът е достигнал до грешен извод досежно възможностите на
лицето да заплаща издръжка и е направил грешка при постановяването на
правилно решение, което е довело и до грешка при определяне на размера на
издръжката, предпоставя отмяна на първоинстанционното решение, както и
на допълнителното такова.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 93275/ 12.04.2021 г., постановено по гр. д. №
2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград в частта, с която са отхвърлени
исковете и допълнително решение № 904325/ 19.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 2185/ 2020 г. по описа на РС – Благоевград, като вместо тях
постановява:
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, да заплаща на М. Р. Д., с ЕГН
**********, на основание чл. 144 от СК, месечна издръжка в размер на 250.00
(двеста и петдесет лева), която издръжка е платима на всяко 5-то число на
съответния календарен месец, считано от подаване на иска – 28.10.2020 г.
докато детето учи във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване
на 25-годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане или до настъпването на
обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 350,00
лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
9
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд – Благоевград, сумата в размер на 144.00 лв. (сто четиридесет и четири
лева), представляваща държавна такса съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю. С. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Благоевград, сумата в размер на 360.00 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10