РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. гр.Мадан, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20235430200122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от Х. С. М. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. М., ул. “***** № **, общ. М., жалба против наказателно
постановление № *****)/******* г., издадено от началника на РУ гр.М.,
ОДМВР С., с което за нарушение и на основание чл.84 ал.1 Закона за лова и
опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба
в размер на 50лв., на осн.чл.94 ал.1 ЗЛОД е лишен от право на ловуване за
срок от 3 (три) години, а на осн. с чл.95, ал.1 ЗЛОД в полза на Държавата са
отнети собствените му 1 бр. ловна гладкоцевна пушка марка „*******“,
модел успоредка, кал. *****с № *****и 12 броя ловни боеприпаси кал.
*****за нея, и РНУСОБ № *******/*******г., издадено от РУ-М. за ловни
цели валидно до ****** г. В жалбата се навеждат доводи за издаване на акта
за установяване на административно нарушение и НП при неизяснена
фактическа обстановка и допуснати съществени процесуални нарушения и се
иска отмяна на последното.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява с
пълномощник адв.Л.Ц., който от негово име поддържа жалбата. Навежда
допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява го юрисконсулт Кр.В., който моли жалбата да бъде
отхвърлена.
РП-С., редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
След като разгледа жалбата и обсъди изложените от страните
доводи, въз основа на писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, от фактическа страна съдът намира за установено следното:
На *********г. в 6,30 ч сутринта започнала организацията на групов
лов на дива свиня на ловна дружинка „******“ към ловно-рибарско
сдружение М. Ловът следвало да се проведе в ловище № * ********.
Сборният пункт на ловците бил при рудник „*******“, където ловците
ползвали помещение. За ръководител на лова бил избран Ал.К., който в това
си качество попълнил издаденото от директора на ТП ДГС З. разрешително за
групов лов на дива свиня с №*********/1******** г. В него били посочени
имената на явилите се ловци, номерата на ловните им билети и на членските
им карти. Ловците били 20 на брой, т.е. максимално допустимия брой
участници в този вид лов съгласно чл.55 ал.5 ППЗЛОД. Със закъснение след
попълване на 20-те участници пристигнали ловците Х. М. и Р. М., които
жалбподателят съобразил, че няма как да впише. Като ръководител на лова
Ал.К. разпределил ловците на пусии, а Х. М. и Р. М. определил за гоначи,
провел инструктаж, на който присъствали и те. За проведения инструктаж
била попълнена декларация от ловците. В нея жалбоподателят М. и Р. М. не
били упоменати и не се подписали.
На ********г. около ******** ч. свидетелят И. Б., тогава член на
ловната дружинка, а впоследствие изключен, подал сигнал на тел.112, че с
дружинката в ловище „*********“ ловуват две лица Х. М. и Р. М. без
разрешително за лов на дива свиня. Сигналът бил препратен до РУ М.,
оперативният дежурен, в което го съобщил на свидетеля Ю. П. –
мл.полицейски инспектор по контрол на общоопасните средства в РУ М..
Последният извършил проверка на място в ловището заедно със свидетеля И.
И. и М. М.-горски стражари в ГСУ-М., ТП ДГС гр.З.. Въз основа на
разрешителното за групов лов проверяващите установили, че в него са
вписани 20 бр. ловци като участници в лова, но че сред тях не са Х. М. и Р.
2
М., за които се отнасял сигнала. Свидетелят Ю. П. позвънил на Х. М. и Р. М.
да се явят при него, като обяснил къде в ловището се намира. Когато след 5
мин. Р.М. пристигнал, държал ловната си пушка в ръка, оръжието не било в
калъф. Х.М. пристигнал с автомобил, пушката му била на гърба.
Свидетелят Ю. П. снел писмени обяснения от Ал.К., Х. М., Р. М., С. П.
П., С. Р. К., Р. Д. П. и И. С. Б.. Х.М. и Р.М. представили на проверяващите
разрешителните си за носене и съхранение на оръжие, но не и талончетата
към разрешителното за групов лов, в които се записва номера, под който
участникът в лова е вписан в разрешителното.
В снетите от него писмени обяснения Х. М. посочил, че ръководителят
на лова А. К. нямал възможност да го впише в разрешителното за лов, поради
попълването му с допустимия брой участници, но въпреки това с негово
знание излезнал на лов като гонач с кучетата. Изложил, че пушката била с
него в колата; проверяващите го намерили в ловище П. на пусия, като
пушката му била на гърба в калъфа, боеприпасите били в него.
Проверяващите съставили констативни протколи за извършената проверка.
Въз основа на тези обстоятелства свидетелят Ю. П. съставил срещу
жалбоподателя Х. М. в сградата на ГСУ-М. към ДГС З. акт за установяване на
административно нарушение № */*******г., за това, че на ******* год., около
****** часа, на територията на община М., в ловище „******“ местност
„*****“ отдел *** подотдел „Г“ по ГПС /горско стопански план/ на ТП ДГС
гр. З., предоставена горска територия на ЛД „*****“ към ЛРС-М. в
качеството си на ловец с издаден билет за лов серия X с № *****/****** год.,
издаден от ДГС - З. и заверен за ****** год., ловува в ловище ..******“,
местност „******“, отдел **, подотдел „Г“ по ГСП /горско стопански план/ на
ТП ДГС - З., предоставена горска територия на ЛД „******“ към ловно-
рибарско сдружение гр. М., без да има издадено писмено разрешително за
групов лов на дива свиня, издадено от ТП ДГС гр. З., като към момента на
проверката не е констатирано да е отстрелял или уловил дивеч, (предвид
разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1) - нарушение по чл.84 ал.1 ЗЛОД. В акта
било посочено, че нарушението е установено при извършена съвместна
проверка от служител на РУ-М. и служители на ТП ДГС гр. З.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетелите И.
И. и М. М., бил предявен на Х. М. и той го подписал, като собственоръчно
3
записал, че няма възражения, допуснал е нарушение и съжалява.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
наказателно постановление № *******/*********г. от началника на РУ
гр.М., ОДМВР С., с което за нарушение на чл.84 ал.1 ЗЛОД на осн. чл.84
ал.1 ЗЛОД на Х. М. е наложена глоба в размер на 50лв, на осн.чл.94 ал.1
ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години, а на осн. с чл.
95, ал. 1 ЗЛОД в полза на Държавата са отнети собствените му 1 бр. ловна
гладкоцевна пушка марка „*******“, модел успоредка, кал. ******с № И
***** и 12 броя ловни боеприпаси кал. ** за нея, и РНУСОБ №
*****/*******г., издадено отРУ-М. за ловни цели валидно до ****** г.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните писмени доказателства: АУАН, НП, план график за групово
ловуване, констативни протоколи, заповеди, списък с членове на ЛРД
**********, разрешително за групов лов, декларация, писмо от ****** г. от
директора на ТП ДГС З. до началника на РУ М. и др., които съдът кредитира.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите И. И. и Ю. П., частично тези
на свидетеля И. Б.
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Б., въпреки че той
е във влошени възаимоотношения с ръководителя на лова К. Последното се
установява от показанията на свидетеля Д.К. и постановление за отказ да се
образува ДП от ********г. на РП С.. Свидетелят И. Б. се явява и
заинтересован от изхода на делото, доколкото признава, че е подал сигнала на
тел.112 за извършване на проверката на *******г. Показанията му обаче не
могат да бъдат игнорирани напълно - тези относно невписването на М. и М. в
разрешителното за групов лов и че двамата били разпределени на определени
позиции за участие в лова, защото в тази част кореспондират с писмените
доказателства събрани по делото. Не следва да се дава вяра на друга част от
показанията на този свидетел, която не се подкрепя от други доказателства по
делото- напр.това, че инструктаж не бил проведен, че ловували в друго
ловище.
Съдът не кредитира и част от показанията на свидетеля Д. К. член на
ловната дружинка. Този свидетел излага, че Ал.К. като ръководител на лова
не поставял задачи на М. и М. във връзка с лова; че М. и М. се отправили към
съседна ловна дружинка провеждаща лов на зайци в съседно ловище, за да се
4
включат в този лов. В тази част показанията на свидетеля К. са в
противоречие със снетите писмени обяснения от жалбоподателя, в които се
излага, че е останал като гонач в дружинката провеждаща лов на дива свиня, а
също и с показанията на свидетеля Б. Затова в тази част съдът не ги
кредитира.
Според съда снетите писмени обяснения на лица, които не са
разпитани в хода на съдебното следствие като свидетели следва да се
изключат от доказателствената съвкупност. Писмените обяснения снети от
мл.полицейски инсрпектор П. в хода на проверката нямат характер на
свидетелски показания. Последните следва да се изложат устно и да се
взприемат непосредствено от съда, като на страните се даде възможност да
задават въпроси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да
обжалва, а разгледана по същество – основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице.
Съгласно чл.96 ал.1 от ЗЛОД нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му се установяват с актове, съставени от служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, държавните горски
стопанства, държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски
стопанства, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование, длъжностните лица по чл. 67 или от упълномощени служители
на Министерството на вътрешните работи, а наказателните постановления се
издават от министъра на земеделието и храните или от министъра на
вътрешните работи, или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото заповед №********/******** г. на
министъра на вътрешните работи, сред упълномощените от него за съставяне
на актове по ЗЛОД лица са полицейските органи от областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи. Именно в тази котегория
упълномощени да съставят актове лица според съда спада актосъставителят
Ю. П., доколкото районното управление М., в което той работи като
5
мл.полицейски инспектор е териториално поделение на обласната дирекция
на МВР гр.С.
Съдът намира за неосноветелни и твърденията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на заповед №******/********г. на министъра на
вътрешните работи. Тя действително е подписана от зам.-министъра на
вътрешните работи съгласно заповед за заместване мв периода ********г.
Следва да се има предвид обаче, че при заместването временно се прехвърля
цялата компетентност, която има съответния орган. За определения период
заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания ( ТР №4/22.04.2004 на ОСС на ВАС по
дело №ТР-4/2022 г.).
При групово ловуване на дива свиня и хищници групите се състоят от
8 до 20 ловци, включително гоначите и ръководителят на групата (чл.55 ал.5
ППЗЛОД). За да се осъществи фактическият състав на чл.84 ал.1 във вр. с
чл.43 ал.3 т.1 ЗЛОД е необходимо извършителят да престоява извън населено
място без писмено разрешително, с извадено от калъф и сглобено оръжие.
Съгласно чл.94 ал.1 ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл.
85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.
Според чл. 95 ал.1 ЗЛОД при нарушенията по чл. 84, 85 и 86 оръжието и
другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата.
Съгласно чл.86 ППЗЛОД ръководителят на лова преди неговото
започване вписва в разрешителното за лов трите имена, серийния номер на
билета за лов и на членската карта на всеки участник в лова, събира сумите по
чл. 65, ал. 2, провежда инструктаж съгласно чл. 59, ал. 2 и раздава талоните.
Според съда жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение
по чл.84 ал.1 ЗЛОД на ****** г. в ловище * ********. От доказателствата по
делото се установява безспорно, че не е записан от ръководителя на лова А. К.
в разрешителното за групов лов, тъй като когато пристигнал на сборния пункт
сутринта, то било попълнено с допустимия бройот 20 участници. Въпреки
това се включил в ловния излет на позиция гонач. Не се установява обаче да е
ловувал по смисъла на чл. 43 ал.3 т.1 ЗЛОД, съгласно която разпоредба
ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Свидетелят Ю. П. сочи, че
когато пристигнал в ловището на проверка Х. М. се явил с кола, пушката му
6
била на гърба и ловните му боеприпаси бил в него. Свидетелят И. И. излага,
че когато Х. М. пристигнал забелязъл, че пушката му била в калъф.
Свидетелят Б. обяснява, че когато пристигнал на мястото на проверката в
ловището пушките на проверяваните лица били наредени до автомобила.
Доколкото обаче никой от разпитаните свидетели по делото П., И., Б. и К. не
сочи да е видял Х. М. с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, съдът
намира, че на ****** г. той не е ловувал по смисъла чл. 43 ал.3 т.1 ЗЛОД.
Такова обстоятелство не е отбелязано като установено и в констативноте
протоколи съставени по случая. Не е изложено и в писмените обяснения на
жалбоподателя. Както бе посочено по-горе Х. М. е участвал в лова, бил е на
определен пусия, но това не означава, че е ловувал по смесъла на
горецитираната разпоредба – с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие.
При липсата на доказателства за това, съдът не може само на база
предположения да приеме, че след като е бил на пусия е ловувал с извадено
от калъф и сглобено ловно оръжие.
Доколкото не се установява извършване на нарушение, съдът приема,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото на осн.чл.63д ал.1 ЗАНН на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на
1000 лв. Съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при наложено административно наказание глоба до 1000лв.,
какътвто е настоящия случай, то е в размер 400лв. Съгласно чл.18 ал.4 от
Наредба № 1/ 2004 г., кагото административното наказание е от друг вид,
възнаграждението е 500лв. Като съобрази и че в случая с наказателното
постановление е отнето и оръжието на жалбоподателя, съдът не намира
основания за намаляване на адвокатското възражение. На съдът е известно
решение на СЕС от ******** година, съгласно което съдът може да присъди
възнаграждение и под определения в горецитираната наредба, но в случая
съдът не намира основание за това.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****/******г. издадено от
началника на РУ гр.М., ОДМВР С., с което за нарушение на чл.84 ал.1 ЗЛОД
на Х. С. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. М., ул. “*****“ № **, на
осн. чл.84 ал.1 ЗЛОД е наложена глоба в размер на 50лв, на осн.чл.94 ал.1
ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 (три) години, а на осн. с чл.
95, ал. 1 ЗЛОД в полза на Държавата са отнети собствените му 1 бр. ловна
гладкоцевна пушка марка „******, модел успоредка, кал. *** с № *****и 12
броя ловни боеприпаси кал. **за нея, и РНУСОБ № ******/******* г.,
издадено от РУ-М. за ловни цели валидно до ********.
ОСЪЖДА ОДМВР С. да заплати на Х. С. М. сумата 1000 лв разноски
по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд С.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8