Определение по дело №30967/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42090
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20241110130967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42090
гр. С, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110130967 по описа за 2024 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
Производството по делото е без движение, като след указания до ищците, същите са
направили искане за освобождаване от внасянето на държавната такса. В изпълнение на указанията
на съда, ищците са предоставили декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание е иск за защита на владение
по чл. 75 от Закона за собствеността с цена на иска 44005.40 лв., като дължимата държавна такса
възлиза в размер на 440.05 лв. за всеки един от ищците.
В декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът А. С. декларира, че е неженен, притежава
парцел в село П от 980 кв.м., лек автомобил, няма доходи от заплата, наеми, рента и аренда, нито
влогове на свое име. Декларира, че притежава фирма „ВК 22“ ЕООД и две деца, които издържа.
Ищцата К. В. декларира, че е неомъжена, в добро здравословно състояние е, има доход от заплата в
размер на 417 лв., не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, както и доходи от
наеми, рента, аренда или от търговска дейност.
Съдът е изискал служебно справки относно имущественото, имотното и семейното
състояние на молителите. От справките се установява, че ищецът С. е неженен, ищцата В. е
неомъжена и имат общи две деца, които са малолетни. Ищецът притежава, освен парцел в село П, и
идеални части от имот, находящ се в гр. С, ж-к- Н и лек автомобил „ФК“, а ищцата – притежава лек
автомобил ПП. Ищецът С. упражнява търговска дейност като е едноличен собственик и управител,
освен на „ВК 22“ ЕООД и на „ВК 21“ ЕООД, а ищцата В. работи по трудов договор във „ВК 22“
ЕООД, собственост на другия ищец и е собственик на СК“ ЕООД. Видно от получена от НОИ
справка, ищцата има осигурителен доход за периода месец октомври 2023 г. – месец август 2024 г. в
размер на 538.21 лв.
При така установеното, съдът счита, че искането е неоснователно. Молителите са
декларирали неверни данни в декларациите си по чл. 83, ал. 2 от ГПК, като по този начин сами са
поставили съда в невъзможност да прецени реалната им невъзможност да заплатят дължимата
държавна такса. Държавната такса за предявения иск е в размер на 440 лв., двамата молители
притежават по едно еднолично дружество с ограничена отговорност и извършват дейност с него,
1
без да са декларирали доходите си от тази дейност пред съда, като ищцата не е декларирала
изобщо, че осъществява търговска дейност, както и че притежава лек автомобил, поради което
съдът приема, че декларациите на двамата молители по чл. 83, ал. 2 от ГПК не обективират
реалното материално и имуществено състояние на лицата. Те нямат разходи за наем, тъй като в
самата искова молба са посочили, че владеят имота, предмет на спора, повече от шест месеца, а
именно от 07.10.2021 г., с намерение да го своят, упражняват търговска дейност, доходите от която
не са декларирали, всеки от тях притежава лек автомобил, а ищецът има и поземлен имот, който
може да отдава под аренда и да получава доходи от него, въпреки че такива не са декларирани.
С оглед горното, съдът счита, че молбата на ищците за освобождаване от държавна такса е
недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Г. С., ищец по делото, за освобождаване от държавна такса за
разглеждане на исковата молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ молбата на К. С. В., ищца по делото, за освобождаване от държавна такса за
разглеждане на исковата молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на препис
от същото, от молителите, пред СГС с частна жалба.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2