Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 25.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6065 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Подадена е искова молба от „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* против Община П., с код по БУЛСТАТ *********. В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на Община П. е направено
искане за привличане на трето лице помагач по делото – на страната на ответника
– В.С.А.. В срока за отговор на исковата молба срещу В.С.А. , е предявен и
обратен иск – осъдителен иск за сумата от общо 677.13 лева.
При
извършена проверка за редовността на обратния иск по реда на чл. 129 от ГПК,
съдът е установил, че същият е нередовен, доколкото не отговаря на изискванията
на чл. 128, т. 2 от ГПК и е указал на Община П. да внесе в срок дължимата
държавна такса за разглеждането му. В срок така дадените указания от съда са
били изпълнени.
С исковата молба на „Топлофикация П.“,
с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу
Община П., с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 677,13 лв. /шестстотин
седемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в
град П., ул.“Ю.Г.”, бл** вх**ап**от които главница в размер на 591,95
лв., за периода от 01.05.2018
г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 85,18 лв. за периода от 10.07.2018
г. до 19.08.2020 г.; както
и законната лихва върху главницата от 591,95 лв.;
считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че
въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите
суми.
С
исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник
„СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови. Иска се назначаване на съдебно техническа и съдебно икономическа
експертиза.
Моли се за издаване на следните СУ-Съдебно удостоверение, което да послужи
НА ИЩЕЦАпред Дирекция „Местни приходи” към Община П., за установяване на
обстоятелството, кой е декларирал собствеността върху топлофицирания недвижим
имот, находящ се в град П., ул.“Ю.Г.”, бл**вх**ап**както и въз основа на какви документи, като същото да ни послужи за
снабдяване със заверен препис от данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ.
Съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копие от документ за
собственост за недвижим имот, находящ се град П.,
ул.“Ю.Г.”, бл**вх**ап**от Служба по вписванията към Районен съд-П.. Моли се съдът да изиска
служебно-ч.гр.д.№ ****г. по описа на ПРС.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен
отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази
връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на
ответника. Твърди се, че в процесното общинско жилище е настанен със Заповед № 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното му
семейство за срок от 3 години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен
срока за настаняване на В.С.А. и семейството му в процесното общинско жилище до
промяна на обстоятелствата, но за не повече от 10 години. От издаването на
първата настанителна заповед до настоящият момент общинското жилище се
обитавало от В.С.А. и семейството му, които са и потребители на топлинна
енергия през процесния период, посочен в исковата молба и сумите се дължат от
тях, а не от Община П..Община П. не е уведомявана през процесния период,
посочен в исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана
топлоенергия, не са получавани фактури за дължими суми. Едва с получаването на
исковата молба, Община П. е уведомена, че за имота - общинска собственост,
отдаден под наем има неразплатени задължения към топлопреностното
дружество.Съгласно чл.11, т.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на потребители в град П.: „купувачът
има право да получава информация от продавача за измерените и начислени
количества топлинна енергия в абонатната станция“, което в конкретния случай
ищцовото дружество не е изпълнило по отношение на Община П., за която в
исковата молба се твърди, че дължи процесиите суми.В разпоредбата на чл.20 от
общите условия е регламентирано, че отчитането на продаденото на купувача количество
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване - топломер. В
случая топлопреносното дружество не е спазило разпоредбите на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД на
потребители в град П. за измерени и начислени количества топлоенергия, тъй като
Община П. не е уведомена за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните
уреди.От исковата молба и приложените към нея писмни доказателства не става
ясно как са начислени сумите за които ищцовото дружество твърди, че се дължат
за процесния период. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени. Към
отговора е приложено копие от Заверено копие от
Заповед №3020 от 18.09.2007г.и .Заверено копие от
Заповед №963 от 05.05.2010г.
С
нарочно определение по делото, съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК
е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника
лицето В.С.А., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за
съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община П.
срещу В.С.А., с ЕГН: **********
С исковата молба по обратния иск, предявен от Община П. срещу В.С.А.,
с ЕГН: ********** се иска В.С.А., с
ЕГН: ********** да бъде осъден
да заплати на Община П. сумите, по отношение на които евентуално би било
признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по
главните искове. Това са суми в следните рамки: сумата от 677,13лв., от които 591,95лв. стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент- общинско жилище, находящо се в гр.П.,
ул.Ю.Г., бл** вх**ап** за периода 01.05.2018г. до 31.12.2018г. включително и
м.юли 2019г., сума в размер на 85,18лв. представляваща законна лихва за забава
за периода 10.07.2018г. до 19.08.2020г., законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата,
предоставям следното становище по посочените в чл.131, ал.2 от ГПК.В
исковата молба по обратния иск се твърди, че в процесното общинско жилище със
Заповед № 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното му семейство за
срок от 3 години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен срока за
настаняване на В.С.А. и семейството му в процесното общинско жилище до промяна
на обстоятелствата, но за не повече от 10 години.
От
издаването на първата настанителна заповед до настоящият момент общинското
жилище се обитава от В.С.А. и семейството му, които са и потребители на топлинна
енергия през процесния период, посочен в исковата молба и сумите се дължат от
тях, а не от Община П. не е уведомявана през процесния период, посочен в
исковата молба за дължими към ищцовото дружество суми за изразходвана
топлоенергия, не са получавани фактури за дължими суми. Едва с получаването на
исковата молба, Община П. е уведомена, че за имота - общинска собственост,
отдаден под наем има неразплатени задължения към топлопреносното дружество.Във
връзка с предявените от страна на Топлофикация П. АД искове, Община П. има
правен интерес да поиска привличането В.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството му на наемател на процесното общинско жилище през периода периода
посочен в исковата молба за сумата от 677,13лв. от която 591,95лв. главница и
85,18лв. законна лихва, като трето лице - помагач на страната на Община П.,
т.к. същият ще има интерес решението да бъде постановено в полза на Община П..
Със своето участие посоченото лице ще докаже, че е изпълнило задълженията си за
заплащане на консумативните разходи във връзка с откритата партида към
Топлофикация П. АД и посочените в исковата молба суми не се дължат.Именно по
изложените по-горе съображения и в случай, че Община П. бъде осъдена да заплати
на ищеца претендираните суми, то за същата се поражда правният интерес да
предяви регресен иск срещу В.С.А., същият да бъде осъден да заплати на Община П.
сумите, които евентуално Община П. би била осъдена да заплати на Топлофикация П.
АД.Ето защо се поражда правният интерес на Община - П. да предяви настоящият
обратен иск по реда на чл.219, ал.3 от ТПК срещу подпомагащата страна,
привлечена по реда на чл.219, ал.1 от ТПК и който МОЛЯ да бъде приет за
съвместно разглеждане с настоящият иск по гр.д.№ **г.Предвид гореизложеното, се
моли съдът да призове ответната страна В.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** в
качеството му на наемател на общинското жилище през процесния период посочен в
исковата молба и като докажем претенцията си, да постановите съдебно решение, с
което ако евентуално уважите предявените от Топлофикация П. АД, искове срещу
Община П., то със същото съдебно решение се моли съдът да осъди ответника по
обратния иск да заплати на Община П. сумата за която е осъдена Община П. за
същия период -главница и изтекла лихва, заедно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяване на настоящият иск до окончателното
издължаване на сумите, както и направените по делото разноски.
От лицето А. е постъпил
отговор, както по главния иск, така и по обратния такъв, чрез адв. В.,, в който
заявява, че от посочените
суми в исковата молба не можело да се установи по никакъв начин как се образува
претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява
сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в
имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за
сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните
лихви към тях.
По отношение отговора
на Община П. по първоначалната искова молба, по молбата с правно основание чл.
219, ал. 1 от ГПК и по обратния иск на Община П.е посочено, че поддържа изцяло изложеното в отговора на Община П., за
неоснователност на исковата претенция по основанието и размера посочени в
исковата молба, а именно - за сумата от 591.95 лв. главница за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., вкл. и м. 07.2019 г. и за сумата от 85.18 лева
мораторна лихва за периода от 10.07.2018 г. до 19.08.2020 г., както и законната
лихва от датата на подаване на иска в съда, до окончателното и изплащане.Оспорва твърдението на Община П., че през процесния период
именно А.
сам и единствен е обитавал процесното жилище, находящо се в гр. П., ул. Ю. Г.,
бл**вх**ап** през процесния период.
Оспорва, че за процесния период именно на това
основание ответникът по обратния иски дължи сумите начислени за ТЕ за имота и
периода. Видно от представените от Община П. писмени доказателства /Заповед №
963/05.05.2010 г. с която бил продължен срока за настаняване в общинско жилище
до промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но за не повече от
10 г./ се установявало, че в нея никъде не е посочено, че именно той е
задълженото лице, което следва да заплаща разходите по ползването на общинското
жилище, както твърди Община П.. Отделно от горното се установява, че в тази
заповед освен - В.А. са посочени и други
лица, а именно. И.Й.А. и И.В.А., но не се представят доказателства за
качеството им и връзката с В.А., независимо от посочването на такива в тази
заповед, а и никъде в нея не се посочва, че именно и само В.А. следва да
заплаща разходите за имота.
ПО отношение обратния иск спрямо В.А., се заявява
следното:
Собствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
По горното се установява, че между
Община П. и В.А. никога не е сключван договор за наем, респ. договор за
потребление на ТЕ за имота и за периода със Топлофикация П. АД.
От систематичното тълкуване на горното
се установявало, че настанителната заповед сама по себе си не задължава
ползвателя на ТЕ, несобственик, но настанен в жилище друга, но не негова
собственост да заплаща потребената ТЕ, само защото е настанен в него.
Община П. би имала основание да претендира
заплащане на ТЕ от страна на настаненото в общинско жилище лице, само ако имаше
сключен договор за наем със ползвателя, въз основа на които да претендира че
заплащане на начислените суми за ТЕ от Топлофикация П. АД следва да се извърши
именно от настанения ползвател. Такъв договор не е налице, поради и което и
само на това основание В.А. не е отговорен за заплащане на сумите както на
Топлофикация П. АД, така и на Община П... Оспорваме пасивната материална
легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в претендираните
размери, вкл. и при условията на солидарност, каквато не е налице, вкл. и
дължимост на сумите при условията на разделност.
Оспорва, че през процесния период, а именно от
01.05.2018 г. - до 31.12.2018 г., вкл. и м. 07.2019 г., именно ответника е ползвал каквато и да е доставена
от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже моя собственост.
МОЛИ СЕ съдът да не допуска исканите експертизи.
Освен това следва да установи по
безспорен начин и качеството потребител на ТЕ на ответника В.А., съобразно
изрично посочените в този смисъл хипотези и по ЗЕ и по ОУ на ищеца. Ищецът по
обратния иск - Община П., следва да докаже съществуването на облигационно
правоотношение с ответника и че е доставена в процесния имот ТЕ по количество и
цени, формиращи цената на иска, както и следва да докаже, че именно В.А. е поел
ангажимента по договор за наем да заплаща начислените разходи за ТЕ за имота и
периода. По делото и с оглед заявената претенция към именно този ответник В.А. ***,
не се представят никакви доказателства установяващи, че е собственик или лице с
учредено право на ползване върху имота на този адрес, както и да е сключен
съответния договор за наем въз основа на настанителната заповед представена по
делото и която към днешна дата е с изтекъл срок. От друга страна подобни
изявления в обстоятелствената част на обратния иск липсват. От доказателствата
които ищецът Община П. представя и изявленията и в обратния иск, не може по
никакъв начин и безспорно да се установи, че абонат на топлоснабдения имот на
адреса посочен в него е именно ответника - В.А.. При това положение следва да
се приеме недоказано по делото, че В.А. е бил потребител на ТЕ по см. На § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ за описания в обратната искова претенция топлофициран имот за
периода 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и за м. 07.2019 г. Навеждат се
доводи и за изтекла погасителна давност.
Сочи се, че не ОСПОРВА исковите претенции за периода от
01.05.2018 г. до
31.12.2018
г., вкл. и за м. 07.2019 г. и
представляващи съответните главници, както и за съответните суми за периода от
10.07.2018 г. до 19.08.2020 г. за начислените върху
главниците за тези месеци лихви като
да са погасени по давност изцяло. Оспорва пасивната материална легитимация на
този ответник по отношение имота
и задължението в претенд и раните размери, вкл. и при условията на солидарност,
каквато не е налице, вкл. и дължимост на сумите при условията на разделност.
Оспорва, че през процесния период, а именно от
01.05.2018
г. - до
31.12.2018 г., вкл. м. 07.2019 г., именно ответника В.А. е ползвал каквато и да
е доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже моя
собственост.
На
основание чл. 193 от ГПК оспорва всички представени
от ищцовото дружество писмени доказателства
по първоначалния иск. Същите са частни документи, неносещи
подписа на мен ответника и удостоверяват вътрешни отношения на ищеца с трети
лица.
Моли Съда на основание чл. 183 от ГПК да задължи ищеца
Община П. АД, да представи в оригинал представените от него с ИМ „копия” на два
броя писмени „Доказателства” - „извлечение от сметка
от 19.08.2020 г.”и „Общи условия на договорите за продажба на ТЕ” на потребители за битови нужди”, а Община П. оригиналите на двете заповеди № 928/19.04.2007 г. и №
963/05.05.2010 г., като при непредставянето им в първото по делото съдебно
заседание, съдът да ги изключи като
такива от доказателствата по делото.
МОЛИ за
отхвърляне на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност, а и
недължимост въобще на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение
и за посочената сума в списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пред настоящата
инстанция и тези пред Съда, както и в полза на Топлофикация П. АД, така и за
Община П..
Моли Съда да задължи ищеца да представи писмен
документ - ИСКАНЕ за откриване на партида подадена от името на мен ответника - В.С.А.
за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., вкл. за м. 07.2019 г., от която
да се установи дали е подавал такова с
цел да придобива качеството потребител на ТЕ за имота и периода и качеството
клиент на ищеца.Претендират
се разноски.
По делото са ангажирани допълнителни доказателства, като не са били
назначавани СИЕ И СТЕ, тъй-като по делото с надлежни протоколни определения, съдът
е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че се касае за
топлофициран имот, описан в исковата молба, че до същия е доставяно процесното
количество топлинна енергия за период и стойност, така както са посочени в
първоначалната искова молба, и респективно в насрещната искова претенция
В проведените по делото съдебни
заседания, ищецът поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба.
Ответникът, по първоначалния иск се явява и подържа своите
претенции. Третото лице, редовно уведомено изпраща представител-адв. В., който
поддържа становище за отхвърляне на исковете. Излага доводи.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК с № 3020 от
18.09.2020 г.на
ПРС, по № ****г.
по
описа на ПРС, като заповедта е
била връчена по реда на чл. 414,
ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и
следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество
е определено в разпоредбата на чл. 153,
ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на
горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва
писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от КЕВР.
В
настоящия случай, от анализа на приетите по делото писмени доказателства, в т.
ч. Копие от извлечение от сметка., Копие от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., Заверено
копие от Заповед
№ 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното му семейство за срок от 3
години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен срока за настаняване на В.С.А.
и семейството му в процесното общинско жилище до промяна на обстоятелствата, но
за не повече от 10 години, Обратният иск и във връзка с предявения и насрещен иск е заявен срещу настаненото по
заповедите лице- В.С.А. От представените Заповеди за
настаняване се установяват и сроковете за настаняване, като след изтичане на
първоначалния срок за настаняване от три години, лицето е било настанено с
втората заповед за не повече от 10 години, съобразно ЗЗД, като няма данни да е
прекъснато настаняването, следователно според разпоредбите на ЗЗД, същото
следва да се приеме за мълчаливо продължено и след този срок. В този смисъл – Решение по в. гр. д. № 765/2020 г. по описа на ОС – П.-„По делото липсват доказателства
за последващо преминаване на собствеността за процесния период към друго лице,
съответно за учредено вещно право на ползване на друг субект. Такова
обстоятелство, ако се твърди от страната, че се е осъществило в правния мир, е
следвало да бъде доказано от нея. Да се изисква от въззиваемия да установява,
кому принадлежи правото на ползване върху имота при липса на данни за промяна,
вменява недопустимо задължение за страна да установява отрицателен факт -
неосъществена промяна. По делото не са ангажирани никакви доказателства
владението на процесния имот в процесния период да е било осъществявано от
лица, различни от жалбоподателката, както и липсват доказателства същата да е
прекратила по установения ред договорните отношения с „Топлофикация П.*4
АД, възникнали по силата на закона. Предвид изложеното правилно и
законосъобразно Районният съд е приел, че тя е пасивно легитимирана по
предявените обратни искове, въз основа на валидна облигационна връзка…”/.. Следва да се приеме,
че действително от датата на първата заповед и понастоящем А. живее в процесния
имот, който е Общинска собственост, за което не се спори по делото, и до настоящия момент общинското жилище не е
отдавано под наем на друго лице.Тоест по делото, безспорно се установява, че именно ответникът по насрещния иск обитател на имота, но същият
е собствен на Община П., като възражението, на адв. В., че в имота живеели и
други лица, от домакинството на А., съдът намира за неоснователно, при
положение, че заповедите за настаняване са на името именно на ответника по
обратния иск и именно с него и възникнало облигационното отношение с Община П..
По делото
действително не е представен изричен договор за наем на процесния недвижим имот,
за да се приеме, че е бил отдаден под
наем на наемател, който по силата на наемното правоотношение е следвало да
поеме консумативните разноски по имота, в това число и към ищеца, което не е
сторил, видно от събраната по делото доказателствана съвкупност, но видно от
цитираните заповеди, то имотът е предоставен именно на лицета А. за ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 236. ал. 1, вр. с чл.
229, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се
счита продължен за неопределен срок, който не може да бъде по-дълъг от 10
години. По делото липсват данни наемодателят да се е противопоставил срещу
продължаването на ползването на имота от А. след изтичането на срока на
настаняването. Същият е продължил да го използва, от което следва, че наемното
правоотношение между страните не е прекратено, договорът се счита продължен за
неопределен срок и наемателя има правата и задълженията, които произтичат от
договора за наем, в това число задължението да заплаща наемната цена и
консумативните разноски, каквито представляват процесиите суми.
При тези доказателства
настоящият съдът счита, че правото на ползване за исковия период е
установено от представените документи, като А. е потребител по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното
правоотношение с ищцовото дружество по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба. Не са
представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение,
което да урежда правоотношението в отклонение от предвиденото в Общите условия
на ,.Топлофикация П.“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
В тежест на
ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както
и нейната стойност, като последните факти, са били установени по делото от
изслушаните два броя СИЕ и СТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата
на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение,
облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по
силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при
подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от
цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно, то не се спори,
че първоначалният ответникът е собственик на имота, и същият е частна общинска собственост,
като се установява при ангажираните доказателства от ОБщина П., горецитираните
заповеди, че в имота от 2007г. и понастоящем живее лицето ответник по насрещния
иск. Както съдът посочи по-горе извън цитираните заповеди за настаняване и
заявление от лицето от 2007 и 2010 г. за продължаване на настаняването по
делото не е представен договор за наем, но следва да се посочи и че договорът за наем е облигационно правоотношение,тоест дори и да
бе представен такъв, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда
действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в предвидените от
закона случаи, като не е такъв процесният случай. Такова изключение не е предвидено по
отношение на заплащането на цената за доставената топлинна енергия до наетия
имот. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща както
наемната цена, така и разходите, свързани с ползването на имота и цената на
доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява такъв разход.
Посочената правна норма, обаче, урежда
само отношенията между наемодателя и наемателя, а не между собственика и дрежеството
доставило услугата. Материално-правното основание на иска е облигационно -
задължение за заплащане цена на доставена стока по договор за търговска
продажба, който също поражда задължения
само за страните по него, но не и за трето лице, каквото в случая се явява
наемателят.
По делото не се
установява и ответникът по насрещния иск
да е подал молба за откриване на партида при ищеца на негово име, което и
А. отрича, макар и видно от извлечението от представените сметки да е вписано
нейното име, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за
доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. П., поради
което съдът намира, че в случая отсъства както законово, така и договорно
основание за ангажиране отговорността му за плащане на цената за доставената топлинна
енергия до собственото на Община П. жилище, като следва в качеството си на
собственик да отговаря именно първоначалния ответник, а именно Община П..
В т.1 на ТР № 2 от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС е прието, че изброяването в чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Прието е също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай, като нещо повече партидата се води на трето лице, различно
от страните по делото / АРГ. Решение на ПОС
по възз.гр. дело № 850 по описа за 2019 год., /.Настоящият състав,
вземайки предвид разрешенията, дадени в цитираното ТР и въз основа на събраните
по делото доказателства, намира, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
исковия период и претенцията се явява основателна, кретидирайки заключенията и
по изготвените по делото СИЕ и СТЕ.
Настоящият съдебен
състав, следователно намира, че главният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен, както и претенцията по чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че
ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна
енергия, като облигационната връзка
между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради -
етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В случая се касае за имот,
които е топласнабден Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, е отделен като
безспорен по делото.
На следващо място, идва да се посочи,
че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по
силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност
да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните
сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с
енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на
топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на
изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление,
което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания
имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти),
наличие на изолация и др. подобни. В
случая, страните не спорят по тези факти. Като безспорни по делото са отделени
и фактите, поради които не е изслушвана СИЕ, а именно че за процесния период,
до жилището е доставено процесното колическо топлинна енергия на стойностите,
описани и претендирани съобразно исковата молба.
От изложеното е видно,
че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия,
поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се
различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1
от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за
определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание
определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия
едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване
на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите
условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в
такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил
уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова
уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за
периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия,
сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение на ответника се явява неоснователно такова.
Както беше изяснено
по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки
се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата
разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение и установяване на сумите по основание и размер
към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното
от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично,
а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от
деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е
установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение).
С оглед на горните
уточнения и при установеното по делото, следва извод, че вземанията не са погасени
по давност, като възраженията в тази насока са неоснователни, като заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
15.09.2020 г. /като сумите се претендират с начален период от 2018 г/, поради
което и възражението е неоснователно
Съдът намира, следователно, че
исковете се явяват основателни както по основание така и по размер, в посочените размери. С оглед на което
исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за частично основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава
върху размера на претендираната главница, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
По насрещния иск:
Предвид уважаването на първоначалния
иск, съдът следва да се произнесе по същество и по обратния иск. За да бъде уважен предявеният насрещен иск,
с правно основание чл.124 ГПК, съдът с
доклада си е указал в разпределението на доказателствената тежест, че- Общината
следва да докаже задължеността на ответника по този иск да заплати процесните
суми, основанието от което това задължение произтича, като ответникът по този
иск следва да наведе правоизключващи възражения за недължимост на сумите или
погасяване на същите. Отговор по насрещния иск не е постъпил. Видно от
гореизложеното, от ангажираните писмени доказателства по делото безспорно се
установява, че за процесния период имотът е бил обитаван от В.С.А., видно от
Заверено копие от Заповед № 928 от 19.04.2007г. е настанен В.С.А. и тричленното
му семейство за срок от 3 години. Със Заповед № 963 от 05.05.2010г. е удължен
срока за настаняване на В.С.А. и семейството му в процесното общинско жилище до
промяна на обстоятелствата, но за не повече от 10 години,
Обратният иск и във връзка с предявения и насрещен иск е заявен срещу настаненото по
заповедите лице- В.С.А. От представените Заповеди за
настаняване се установяват и сроковете за настаняване, като след изтичане на
първоначалния срок за настаняване от три години, лицето е било настанено с
втората заповед за не повече от 10 години, съобразно ЗЗД, като няма данни да е
прекъснато настаняването, следователно според разпоредбите на ЗЗД, същото
следва да се приеме за мълчаливо продължено и след този срок виж- В този смисъл – Решение по в. гр. д. № 765/2020 г. по описа на ОС – П... В насрещния иск е
посочено и се установява и от доказателствато по делото, че лицето,
конституирано като ответник по обратния иск е именно това лице, което в депозирания отговор
не отрича посочените факти.Ето защо и при сбъдване на условието за произнасяне
по обратния иск, съдът намира, че при ангажираните писмени доказателства по
делото, се установява, че Община П. е ангажирала надлежни писмени доказателства
за облигационнага си връзка с В.С.А., досежно процесния имот и че за процесния
период, имотът е бил обитаван от него, като това че в имота живеят и членове на
неговото домакинство, не променя фактът, че по силата на процесните заповеди,
той е именно облигационно обвързаното с Общината лице, което следва да отговаря
за потребената топлинна енергия в имота. От изложеното се налага извод за
основателност на претенцията по обратния иск, за посочените размери в исковата молба и в
обратния иск.
Съдът намира,
следователно, че исковете се явяват основателни както по основание така и по
размер, в посочените размери. С оглед на
което исковете заявени от Дружеството срещу ответника, с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира за частично основателни.
Тоест по делото, безспорно се
установява, че именно ответникът по насрещния иск е бил обитател във фактическо владение на имота/наемател/ на
имота, което последният и не отрича и е обитавал
същия за процесния перидо, като дължи претендираните суми по силата на
цитираното облигационно отношение, които при положение, че не е заплатил и
ответникът – собственик е осъден да заплати, следва да репарира на същия именно
в качеството си на наемател на имота по силата на облигационното правоотношение,
като същата е и понастоящем във владение
на имота на облигационно основание. Както съдът посочи по-горе- Договорът за наем
е облигационно правоотношение, което по арг. от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД поражда действие между страните по него, а спрямо трети лица- само в
предвидените от закона случаи. Такова
изключение не е предвидено по отношение на заплащането на цената за доставената
топлинна енергия до наетия имот.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е
длъжен да заплаща както наемната цена, така и разходите, свързани с ползването
на имота и цената на доставената в наетото помещение топлинна енергия, съставлява
такъв разход. Посочената правна норма, обаче,
урежда само отношенията между наемодателя и наемателя.
Материално-правното основание на иска е облигационно - задължение за заплащане
цена на доставена стока по договор за търговска продажба, който също поражда задължения само за страните по него,
но не и за трето лице, каквото в случая се явява наемателят. От всичко изложено се налага извод, че
насрещният е иск също се явява основателен както по размер, така и по
основание, и като такъв следва да бъде уважен.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.58 ОТ ДЕЛОТО/,
като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 210 лв които следва да му се присъдят,
в цялост.
Ответникът по първоначалния иск също е
отправил надлежно искане за присъждане на разноски, като претендира съобразно
представен списък за разноски сумите от юк възнаграждение в размер на 300 лева
и д т-50 лв по обратния иск. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв.
общо за заповедното и исковото производства, каквато е и претенцията по
представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.62 ОТ ДЕЛОТО/, като претенцията следва да бъде уважена до размера
за сумата от 200 лева.
Предвид заявената претенция за разноски
по насрещния иск и при неоснователност на същия, претендиране от страна на ищеца по този иск на разноски не следва да се присъждат.
С оглед
гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „ОБЩИНА П.“, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ. ИВАН РИЛСКИ 1“, ДЪЛЖИ
на"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република
ищцовото дружество сумата от общо 677,13 лв. /шестстотин
седемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща стойността за доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в
град П., ул.“Ю.Г.”, бл** вх**ап**от които главница в размер на 591,95
лв., за периода от 01.05.2018
г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 85,18 лв. за периода от 10.07.2018
г. до 19.08.2020 г.; както
и законната лихва върху главницата от 591,95 лв.;
считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ 15.09.2020 г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В.С.А., с ЕГН: ********** ***, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.П., ПЛ. „СВ.
ИВАН РИЛСКИ 1“, СУМАТА от общо 677,13 лв. /шестстотин седемдесет и
седем лева и 13 ст./
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент-общинско жилище, находящо се в град П., ул.“Ю.Г.”,
бл** вх**ап**от
които главница в размер на 591,95 лв., за периода от 01.05.2018
г. до 31.12.2018 г. включително и м. юли 2019г.; законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 85,18 лв. за периода от 10.07.2018
г. до 19.08.2020 г.; както
и законната лихва върху главницата от 591,95 лв.;
считано от датата
на подаване на заявлението-15.09.2020 г за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ОБЩИНА
П.“ , ЕИК: *********, представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ
ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ ДА ЗАПЛАТИ НА
първоначалния ищец по делото "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П."
ЕАД – със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република ищцовото дружество сумата от 210 лева,
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, от ГПК
В.С.А., с ЕГН: ********** *** , ЕИК: *********,
представлявана от законния си представител- СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ-КМЕТ сумата от
200 лева, разноски по делото относно
предявения насрещен иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила, ч. г. д. № ****г. по описа на ПРСда
бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: