Р Е Ш Е Н И Е
….. /…..
10.06.2021г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на единадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.А.,
като разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №432 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с
адрес: ГР. СОФИЯ 1404, р-н Триадица, БУЛ. ***№ 81, Вх. В, Ет. 8, законен
представител Ю. Б. Ц., чрез пълномощника адв. В.П.Г.- САК СРЕЩУ М.Й.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на сумата от 255.08 лв. /двеста петдесет и пет лева и
осем стотинки/ - представляваща незаплатени мобилни услуги, за които са
издадени фактури № **********/25.01.2018 г.; № **********/25.02.2018 г.; №
**********/25.04.2018 г. и сумата 40.60 лв. /четиридесет лева и шестдесет
стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019
г.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните
искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между „Теленор В.П.Г.“ ЕАД от 31.12.2017 г. и ответника
е бил сключен Договор за мобилни услуги. Ответникът имал просрочени задължения
към оператора. Тези задължения били прехвърлени по силата на договори за
продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г. на
ищеца. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива
на ищеца е учредено заповедно производство, по което в полза на заявителя е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е връчена с
уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице правен интерес
от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител е подал отговор на исковата
молба, като изразява становище, че предявените искове по същество са допустими,
но изцяло неоснователни, тъй като същият не дължи претендираните суми за
плащане. В отговора, ответникът е изразил и становище по обстоятелствата, на
които се основава искът и възраженията си срещу него. Прави възражение за
нищожност на договора за потребителски кредит, както и на уговорената
възнаградителна лихва.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в съдебно заседание по същество на делото. В писмена молба
посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.
В съдебно заседание, ответникът, чрез назначения
особен представител приема исковете за неоснователни, като моли с оглед
събраните по делото доказателства, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не дължи претендираните
суми.
Съдът е събрал като относими по делото
представените с исковата молба писмени доказателства: потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите; Договор за мобилни услуги № *********/31.12.2017г.;
декларация за съгласие от 31.12.2017г.; приложение ценова листа за абонаментни
планове за частни лица от 31.12.2017г.; фактура № **********/25.01.2018г.;
фактура № **********/25.02.2018г.; фактура № **********/25.04.2018г.; общи
условия на „Теленор В.П.Г.“ ЕАД; пълномощно в полза на Станимир Христов Бургаски; договор за цесия от 29.11.2019г.; опис на
съдържанието на Приложенията, неразделна част от настоящият договор/Приложение
№1 към Договора за цесия; Договор №PLA 16528 за прехвърляне на вземания от
12.07.2019г.; уведомление за цесия; извлечение от приложение №1 към Договор за
цесия от 29.11.2019г. с посочена дата 21.01.2020г.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявената
искова молба е за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на
сумата посочена в издадената заповед за изпълнение, представляваща потребени
незаплатени далекосъобщителни услуги, произтичащи от договор за далекосъобщителни
услуги между ищеца и ответника, надлежно фактурирани по индивидуалния клиентски номер на абоната,
за които е издадена крайна фактура, с падеж на плащане. Претендират се и законната лихва от датата на постъпване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноските по исковото и заповедното
производство.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор, като установи, че е
настъпил падежа и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В
тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за недействителност на
договора за цесия и възраженията, касаещи липса на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията.
От
представените Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99
от ЗЗД между на цедента и цесионера, приложение към него и потвърждение на сключената
цесия, уведомление за цесията, пълномощно за процесуално представителство, пълномощно
за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията безспорно се
установява редовното прехвърляне на вземанията. Предвид чл. 99, ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Предвид установилата се
трайна съдебна практика съобщаването за сключен договор за цесия може да се
извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба, са приложени както договорът за цесия и
уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да
извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.
Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Не са налице и останалите сочени от ответника
основания за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена,
както цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, безспорно е установено наличието на валидно облигационно правоотношение. С оглед на
представените писмени доказателства, съдът приема, че ищецът е осъществил
продажба на услуги, а ответника останал задължен за общо за сумата в размер на 255,08 лв., представляваща потребени незаплатени далекосъобщителни
услуги, произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги. Задължението на
ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Предвид
свободата на договаряне, страните са сключили договор доброволно при ясни
условия. Поради което, както и с оглед справедливостта, искът следва да бъде
уважен. С оглед изложеното, ответникът е задължен и за сумата от 40,60 лв., мораторна
лихва за забава за периода от 14.05.2018 г. до 06.12.2019 г.
По отношение на направените възражения от ответника, съдът намира
същите за неоснователни, предвид посоченото в настоящото изложение.
По
отношение на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите,
съдът приема, че с разпоредбата на чл.92,
ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението
на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за
обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно
същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на
осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая
ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в Приложение към
Договорите в раздел „Отговорност“ от ОУ, съгласно която, в случай, че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово
искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по
отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок за ползване. Цитираната клауза регламентира
дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на
разваляне. Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87
ал.2 от ЗЗД.
Абонатът притежава качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице,
което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е
предоставена далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на доставчика и потребителя. Съобразно
съдебната практика, неустойката в размер на всички оставащи месечни абонаментни
такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се
приема за нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика.
Съдът приема
за основателно становището на ищеца, за наличие на споразумение сключено между
мобилният оператор и КЗП, за неустойка в размер на три стандартни месечни
такси. Служебно е известно на съда за наличието на спогодба, сключена с
Комисията за защита на потребителите, с която по същество максималният размер
на неустойката по договори за електронни съобщителни услуги предлагани от
ищеца, за абонат физическо лице, имащо качество на потребител по ЗЗП не може да
надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси. В тази връзка,
съдът намира, че искът за неустойка следва да бъде уважен до трикратният размер
на месечните абонаментни такси.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по заповедното и настоящото дело разноски,
съразмерно уважените искове. Относно адвокатското възнаграждение и възнаграждението
за особен представител, съдът намира, че са дължими в размера посочен в списъка
за разноските. Размерът им, съпоставен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения е съобразен с правната и
фактическа сложност на делото.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
кредитора от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н Триадица,
БУЛ. ***№ 81, Вх. В, Ет. 8, законен представител Ю. Б. Ц., чрез пълномощника
адв. В.П.Г.- САК, следните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№3785/2019г. по описа на РС-Шумен: 255,08
лв. /двеста петдесет и пет лева и осем стотинки/ - представляваща незаплатени
мобилни услуги, за които са издадени фактури № **********/ 25.01.2018 г.; №
**********/ 25.02.2018 г.; № **********/ 25.04.2018 г. и сумата 40,60 лв.
/четиридесет лева и шестдесет стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода
от 14.05.2018 г. до 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА
М.Й.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ ***,
с адрес: гр. СОФИЯ 1404, р-н Триадица, БУЛ. „****.“ № 81, Вх. В, Ет. 8, законен
представител Ю. Б. Ц., чрез пълномощника адв. В.П.Г.- САК, сума в общ размер на
970,00 лева, от които 585,00 лева, представляваща направени по настоящото дело
деловодни разноски съразмерно уважената част на иска, вкл. и за възнаграждение
на основание чл.78, ал.8 от ГПК и сумата от 385,00 лeва - разноски в заповедното производство, на
основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д.№3785/2019г.
по описа на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: