№ 9639
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110123939 по описа за 2022 година
Т. Б. Д. е предявил срещу ,,,,,, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ за сумата от 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, душевен дискомфорт, психическо напрежение и
притеснение вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.196,
ал.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А и б „Б“ от НК, за което е оправдан с
присъда от 30.05.2019 по НОХД №156/2017, СРС, НК, 135 състав,
потвърдена с Решение №53/16.01.2020 по ВНОХД №3874/2019, СГС, НО, 15
въз. Състав, ведно със законната лихва от 16.01.2020 /датата на влизане в
сила на присъдата/ до окончателното й изплащане.
Ищецът поддържа, че на 30.09.2015 е образувано срещу него досъдебно
производство №15267/2015 по описа на 4-то СДВР, пр.пр.№14990/2015 на
СГП за извършено престъпление по чл.249, ал.1 от НК.Твърди, че със заповед
за задържане от 10.10.2015 бил задържан по досъдебно производство за 24
часа.Поддържа, че с постановление на СГП от 11.10.2015 са отделени
материалите от това досъдебно производство, касаещи престъпление по
чл.249 ,ал.1 от НК, като досъдебното производство е изпратено на СРП с
оглед събиране на доказателства във връзка с престъпление по чл.195, ал.1,
т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК, по което е образувана пр.пр.№41154/2015 на
СРП.Поддържа, че с постановление за привличане на обвиняем от
11.01.2015г. му е повдигнато незаконосъобразно обвинение за извършено
1
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и
б.“Б“ вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, за това, че на 29.09.2015 около 20.38
часа в гр. ,,,№55 на паркинга пред магазин „Билла“ от л.а. „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с рег. №СА7492ТХ е отнел чужди движими вещи от
владението на ,,,,, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1 от НК.Твърди, че впоследствие бил задържан за 72
часа, а след това с определение от 12.10.2015 на СРС е взета спрямо него
мярка за неотклонение „задържане по д стража“.Твърди, че с определение от
07.01.2016 СГС е изменил мярката за неотклонение в парична гаранция.
Внесен е обвинителен акт срещу него за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ от НК.Твърди, че с
присъда от 30.05.2019 по нохд №156/2017, СРС, НК, 135 състав е признат за
невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.С решение то
№53/16.01.2020 по внохд№3874/2019, СГС, НО е потвърдена присъда от
30.05.2019 по нохд №156/2017, СРС, НК 135 състав.Поддържа, че вследствие
на незаконосъобразното обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения, страх и душевен дискомфорт.Твърди, че
търпял вреди и вследствие на наложената му мярка „задържане под стража“,
като бил задържан в рамките на почти 3 месеца, а именно: в периода от 11-
10.2015 до 07.01.2016.Твърди, че допълнителен стрес търпял и по време на
взетата му мярка за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 08.01.2016
до 24.03.2016.Твърди, че постоянно мислел за тежкото обвинение и
опасността да му наложат тежко наказание.Поддържа, че през този период
нямал възможност да работи и да се грижи за възрастната си майка.Твърди,
че близките и приятелите му се отдръпнали от него. Твърди, че докато се
водело наказателното производство станал нервен, избухлив и затворен в
себе си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,,,,, оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед от 10.10.2015 на МВР е задържан за срок от 24 часа
2
лицето Т. Б. Д..
С постановление от 11.10.2015 на СГП са отделени материалите от
досъдебно производство №15267/2015 и е изпратено по компетентност в СРП
досъдебно производство №15267/2015 по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр.
№14990/2015 с оглед събрани доказателства за извършено от Т. Б. Д.
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 вр. с чл.194, ал.1 от НК.
С постановление от 11.10.2015 е привлечен като обвиняем Т. Б. Д. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.
„А“НК.
С постановление от 11.11.2015 на СРП е задържан под стража за срок до
72 часа Т. Б. Д..
С определение от 13.10.2015 по гр.дело №17337/2015, СРС, 97 състав е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Т. Б. Д..С
определение от 27.10.2015г. по ВНЧД№4171/2015, СГС, 10 състав е
потвърдено определение от 13.10.2015 по нчд№17337/2015, СРС, НО, 97
състав.
С определение от 30.12.2015, СРС, 7-ми състав е оставена без уважение
молбата на Т. Б. за изменение на мярката за неотклонение от задържане под
стража в по-лека.
С определение от 7.01.2016 на СГС, IV въззивен състав е изменена
мярката за неотклонение „Задържане под стража“, взета по отношение на Т.
Б. Д. в мярка за неотклонение „домашен арест“.
С определение от 8.03.2016 по НЧД №4876/2016, СРС, НО 95, състав е
оставена без уважение молбата на защитата за изменение на мярката за
неотклонение на Т. Б. Д. от „домашен арест“ в по-лека.
С определение от 24.03.2016 по ВНЧД от 24.03.2016, СГС, 1-ви въз.
състав е изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ спрямо
обвиняемия Т. Б. Д..
С определение от 14.06.2016 на 4-то РУ, СДВР е привлечен като
обвиняем Т. Б. Д. за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с
чл.29, ал.1, б „А“ и б“Б“ от НК.
По делото е представен обвинителен акт по ДП№15267/2015 по описа
на 04, РУП, СДВР и по пр.пр.№41154/2015 по описа на РП-София.
3
С присъда №127890 от 30.05.2019 по НОХС№156/2017, СРС, 135
състав е признат подсъдимия Т. Б. Д. за невиновен за това, че на 29.09.2015
около 20.38 часа в гр.,,,№55 паркинга пред магазин „Билла“, от лек
автомобил „Фолксваген“, модел „пасат“, с рег. №СА7492ТХ е отнел чужди
движими вещи-черна на цвят кожена чантичка на стойност 18 лева, един брой
мбилен телефон марка „нокиа“, модел С500 на стойност 69 лева, един брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Лумиа 620“ на стойност 140 лева и
сумата от 1000 лева, с обща парична стойност 1227 лева, както и личната
карта, издадена на името на ,,,,, свидетелство за управление на МПС,
издадено на името на ,,,, и контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на МПС, дебитна карта с издател ПИБ“, електронна карта на
Лукойл България за зареждане на гориво и карта за достъп до сградата на
Народното събрание, от владението на собственика им ,,,,, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и го оправдава по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1
вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б“Б“ от НК.
С Решение №53 от 16.01.2020 от 16.01.2020 по ВНОХД№3874/2019,
СГС, НО,XV състав е потвърдена изцяло присъда №127890 от 30.05.2019 по
НОХС№156/2017, СРС, 135 състав.
По делото е представена справка от СДВР, МВР относно образувани и
водени срещу Т. Б. Д. досъдебни производства.
По делото е представена справка от Национална следствена служба за
образувани и водени срещу Т. Б. Д. наказателни производства.
По делото е представена и справка за съдимост, издадена от Районен
съд, Силистра за Т. Б. Д..
По делото е представено удостоверение от ГДИН, че на 11.10.2015г. Т.
Б. Д. е бил задържан в арест за извършено престъпление по чл.194, чл.196,
ал.1, т.1 от НК и освободен на 07.01.2016 с изменение на мярката за
неотклонение в „Домашен арест“.
Съгласно показанията на св. ,,,,,,, последното производство срещу
ищеца било за кражба от паркинга на Билла.Свидетелства, че разбрал за това,
от майка му, която му звъннала два-три дни след като бил
задържан.Свидетелства, че ищецът бил 3-4 месеца задържан.Свидетелства, че
той бил близък и през това време ходел да пазарува на майка му и на него,
4
когато ищецът бил под домашен арест.Твърди, че брат му не можел да
свърши всичко това.Твърди, че майка му била почти неподвижна, а
впоследствие починала. Свидетелства, че видял ищеца няколко дни следа
като му била изменена мярката за неотклонение в домашен
арест.Свидетелства, че малко след нова година я изменили януари-февруари
2016, говорили си много пъти, защото много пъти ходил в тях.Свидетелства,
че говорили с ищеца на една тема, а именно:как ще го осъдят и ще го вкарат в
ареста за нещо, което не е извършил.Свидетелства, че ищецът бил силно
притеснен, тормозел се много, че не можел да се грижи за майка
си.Свидетелства, че ищецът се притеснявал много, тъй като според него
имало фалшиво разпознаване от някакъв клошар.Спомня си, защото
клошарът твърдял, че го е разпознал по тъмно от 200 метра по
походката.Свидетелства, че делото приключило много години след
това.Свидетелства, че малко след като му изменили мярката за неотклонение,
ищецът заминал във Великобритания, избягал, страхувал се да не го
осъдят.Свидетелства, че поне 4 години след това го оправдали.Свидетелства,
че се страхувал да се прибере в България, а след като приключило делото се
прибрал.Свидетелства, че ищецът се страхувал от осъдителна присъда и от
безсилието си.Свидетелства, че ищецът станал по–сприхав. Свидетелства, че
майка му била инвалид и преживявали с нейната пенсия.Знае за негови
минали дела, както и че е влизал в затвора- за счупена лампа¸ друго за
смачкана бариера в МОЛ и други стари провинения, но за тях, той си бил
излежал последствията.Не знае за конкретна медицинска помощ и
психологични заболявания.
Съгласно показанията на св.Спас Б. Д. последното досъдебно
производство било от 2015г.Свидетелства, че тогава трябвало да се занимава
с майка им.Свидетелства, че ищецът бил обвинен за кражба, но не бил
той.Свидетелства, че майка му му казала, че ищецът е задържан, както много
други пъти за 24 часа без нищо.До 2016г. ищецът бил задържан и му дали
мярка за неотклонение домашен арест.Свидетелства, че бил много натоварен,
ходел на работа и ходел да пазарува на майка му и ищеца.Ищецът много се
ядосвал, че бил задържан за нищо и му казал, че ще напусне
България.Свидетелства, че 4 месеца след като приключил домашния арест,
ищецът заминал за Англия.Дошъл си миналата година, за да си направи
документите, и после пак заминал.Свидетелства, че ищецът му казал, че там
5
му е по-спокоен живота и никой не го тормози и не го спира.Не може да си
спомни дали ищецът е лежал в затвора, впоследствие си
спомня.Свидетелства, че ищецът живеел при майка им, когато го задържали и
той се грижел за майка им.Притеснявал се, че бил набеден в нещо, което не е
извършил, защото обвинението било въз основа на показанията на клошари,
които твърдели, че са го видели от 200-300 метра на паркинга на Билла по
тъмно.Свидетелства, че ищецът имал притеснения, че може да бъде
осъден.Свидетелства, че ищецът заминал за Англия август-
септември.Свидетелства, че ищецът непрекъснато ползва инхалатор за астма.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в
случая ищецът следва да докаже незаконно обвинение срещу него, по което е
оправдан с влязло в сила решение/присъда, твърдените неимуществени вреди,
непосредствената им връзка с повдигнатото обвинение и техния размер.
С присъда №127890 от 30.05.2019 по НОХД№156/2017, СРС, 135
състав подсъдимия Т. Б. Д. е признат за невиновен за това, че на 29.09.2015
около 20.38 часа в гр.,,,№55 паркинга пред магазин „Билла“, от лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №СА7492ТХ е отнел чужди
движими вещи-черна на цвят кожена чантичка на стойност 18 лева, един брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел С500 на стойност 69 лева, един брой
мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Лумиа 620“ на стойност 140 лева и
сумата от 1000 лева, с обща парична стойност 1227 лева, както и личната
карта, издадена на името на ,,,,, свидетелство за управление на МПС,
издадено на името на ,,,, и контролен талон към него, свидетелство за
регистрация на МПС, дебитна карта с издател ПИБ“, електронна карта на
Лукойл България за зареждане на гориво и карта за достъп до сградата на
Народното събрание, от владението на собственика им ,,,,, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194,
ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б“Б“ от НК.
С Решение №53 от 16.01.2020 от 16.01.2020 по ВНОХД№3874/2019,
СГС, НО,XV състав е потвърдена изцяло присъда №127890 от 30.05.2019 по
НОХС№156/2017, СРС, 135 състав.
С оглед на което съдът приема, че оправдателната присъда на ищеца е
6
влязла в сила на 16.01.2020г.
Съгласно задължителната практика на ВКС-ППВС№4/23.12.1968 и
ТР№3 от 22.04.2005 на ОСГК на ВКС, както и практика по чл.290 от ГПК,
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано със задължителна , включваща оценъчен извод преценка на съда на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства.При исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива са тежестта
на повдигнатото обвинение, продължителността и начина на развитие на
наказателното производство, вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение , както и други ограничения на правата и свободите на ищеца в
рамките на наказателното производство, дали за времето на процесното
наказателно преследване са били водени и други наказателни производства
срещу ищеца, а ако те са били незаконни-дали ищецът е вече обезщетен и в
каква степен;както и всички конкретни обстоятелства за начина, по който
процесното наказателно преследване се е отразило на живота на ищеца.В
този смисъл Определение №50166/28.03.2023 по гр.дело №3216/22022, ВКС,
III ГО.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ се определя глобално, без да се отдава изолирано или прекомерно
значение на някое от обстоятелствата, трябва да съответства на
необходимостта за преодоляване на вредите в тяхната цялост и да е
достатъчно по размер за репарирането им.
С постановление от 11.10.2015 на СРП ищецът е задържан под стража
за срок до 72 часа Т. Б. Д., а с определение от 13.10.2015 е взета спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от доказателствата по
делото мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е заменена с мярка
за неотклонение „домашен арест“ с определение от 07.01.2016.С оглед на
което се установява, че в периода от 11.10. 2015 до 07.01.2016, т.е. почти 3
месеца ищецът е бил задържан по стража.
С определение от 24.03.2016 по ВНЧД от 24.03.2016, СГС, 1-ви въз.
състав е изменена мярката за неотклонение от „домашен арест“ спрямо
ищеца в гаранция.С оглед на което се установява, че в периода от 07.01.2016
до 24.03.2016, т.е. повече от 2 месеца ищецът е бил с мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
7
Независимо, че мярката за процесуална принуда не е била отменена
като незаконосъобразна, а е заменена с по-лека от съда и независимо от
факта, че след периода на задържането си ищецът е бил задържан и осъден
впоследствие за друго престъпление, налице е подлежаща на обезщетяване
вреда от наложената най-тежка мярка за неотклонение.В този смисъл е
Решение №251 от 21.12.2015 по гр.дело №812/2015, ВКС, III ГО.Наличието
на осъждане за други престъпления е основание за намаляване на размера на
обезщетението, доколкото ищецът е претендирал като вреда и
злепоставянето му в обществото, изпитвани от него срам и неудобство.
В случая ищецът е бил задържан под стража по незаконно обвинение
почти 3 месеца, а под домашен арест- повече от 2 месеца.
Свързаните с упражненото задържане под стража негативни
изживявания на човека, когато е лишен от свобода, до определена степен не
се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество и
проява. В този смисъл е Решение №251 от 21.12.2015 по гр.дело №812/2015,
ВКС, III ГО.Отделно от това от свидетелските показания на св.Ценков се
установява, че ищецът бил силно притеснен, тормозел се много, че не можел
да се грижи за майка си Според показанията на св. Ценков ищецът се
притеснявал много и, тъй като според него имало фалшиво разпознаване от
някакъв клошар.Съгласно показанията на св. Д. ищецът се притеснявал, че
бил набеден в нещо, което не е извършил.
С оглед на което съдът приема, че по делото са доказани
притеснението, тормоза и стреса на ищеца, както и невъзможността да се
грижи за майка си, вследствие на задържането му под стража, а впоследствие
и от мярката за неотклонение „домашен арест“, наложени във връзка с
незаконно обвинение.
Съдът не кредитира показанията на св. Ценков и Д. относно
притеснението на ищеца, че може да бъде осъден и да влезе в затвора.Видно
от свидетелството за съдимост ищецът е многократно осъждан преди
задържането и на 11.10.2015 и е изтърпявал неколкократно наказания
„лишаване от свобода“.Поради това съдът приема, че не са достоверни
показанията на свидетелите относно притеснението на ищеца, че може да
бъде осъден и да влезе в затвора.
Видно от свидетелството за съдимост три месеца преди да бъде
8
задържан на 11.10.2015г. ищецът е изтърпял наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 2 месеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с
чл.195, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б „А“ и б. “Б“.Видно от
свидетелството за съдимост с присъда от 12.03.2015, влязла в сила на
29.03.2016 ищецът е бил осъден за престъпление по чл.216, ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от 1 година.видно от свидетелството за
съдимост със споразумение от 01.04.2016 ищецът се е признал за виновен за
престъпление, квалифицирано по същия състав, а именно: по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, Б“А“ и Б „Б“ от НК.
Предвид многобройните осъждания на ищеца, както и неколкократното
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, съдът намира, че с
процесното дело не е засегнато доброто име на ищеца сред близките и
приятелите.
По отношение на страха на ищеца, значителния стрес, както и
притеснението му по време на наказателното производство следва да се има в
предвид, че паралелно с процесното наказателното производство са
провеждани и други наказателни производства.
Съдът намира, че доколкото мярката на ищеца за задържане под стража
е била взета във връзка с незаконно обвинение и е продължила почти 3
месеца, ищецът е търпял негативни изживявания.От свидетелските
показанията се установява, че ищецът бил силно притеснен и се тормозел, че
не може да се грижи за майка си, която била почти неподвижна.Това се
отнася и по отношение на мярката за неотклонение „Домашен арест“.
Съдът при определяне на обезщетението по чл.52 от ЗЗД отчита
тежестта на повдигнатото обвинение, а именно:престъпление от общ характер
при условията на опасен рецидив, както и че наказателното производство се е
развило повече от 4 години.Съдът отчита и че на ищеца е била наложена най-
тежката мярка за неотклонение, а именно: задържане под стража, повече от 3
месеца, впоследствие заменена с „домашен арест“ продължила повече от 2
месеца..Същевременно съдът взема в предвид при определяне на
обезщетението и, че по време на наказателното производство са водени
паралелно други наказателни производства срещу ищеца, както и че ищецът е
бил осъждан и е търпял наказание лишаване от свобода
неколкократно.Предвид изложеното съдът намира, че обезщетението,
9
определено по реда на чл.52 от ЗЗД възлиза в размер на 5000 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ следва да бъде уважен до размера от 5000 лева и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лева.
По разноските
Ищецът е реализирал разноски в размер от 10 лева за държавна
такса.Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца държавната такса.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което съобразно уважената част на иска ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ,,,,,,, да заплати на Т. Б. Д., ЕГН**********, с адрес:гр,,,,,
№16, със съдебен адрес:гр.,,,,,,16, ет.2, офис 3, чрез адв. Т., на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, душевен дискомфорт, психическо напрежение и
притеснение вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.196,
ал.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А и б „Б“ от НК, за което е оправдан с
присъда от 30.05.2019 по НОХД №156/2017, СРС, НК, 135 състав,
потвърдена с Решение №53/16.01.2020 по ВНОХД №3874/2019, СГС, НО, 15
въз. състав, ведно със законната лихва от 16.01.2020 /датата на влизане в сила
на присъдата/ до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Б. Д., ЕГН**********, с адрес:гр,,,,,№16,
със съдебен адрес:гр.,,,,,,16, ет.2, офис 3, чрез адв. Т., срещу ,,,,,, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за горницата над сумата от 5000 лева до
пълния предявен размер от 20 000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, душевен дискомфорт, психическо напрежение и
притеснение вследствие на повдигнато обвинение за престъпление по чл.196,
ал.1 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.А и б „Б“ от НК, за което е оправдан с
10
присъда от 30.05.2019 по НОХД №156/2017, СРС, НК, 135 състав,
потвърдена с Решение №53/16.01.2020 по ВНОХД №3874/2019, СГС, НО, 15
въз. състав.
ОСЪЖДА ,,,,,, да заплати на Т. Б. Д., ЕГН**********, с адрес:гр,,,,,
№16, със съдебен адрес:гр.,,,,,,16, ет.2, офис 3, на основание чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ сумата от 10 лева – държавна такса по делото.
ОСЪЖДА ,,,,,, да заплати на адв. В. Т., процесуален представител на Т.
Б. Д., със съдебен адрес:гр.,,,,,,16, ет.2, офис 3,на основание чл.38 от ЗА
сумата от 100 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11