О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 702
гр.
П., 18.12.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на осемнадесети декември.…….…..….………………….
през две хиляди и деветнадесета година...........................в състав:
Председател: АЛБЕНА
ПАЛОВА
Членове:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
ЕЛИ КАМЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Албена Палова в.ч.гр. дело № 878 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от адв. И.Ц. в качеството му на процесуален пълномощник на И.Н. ***, ЕГН **********, против определение № 3242/11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4449/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което производството по делото е прекратено и е изпратено на основание чл.119, ал.2 вр. чл.115, ал.2 от ГПК на местно компетентния съд – СРС.
В частната жалба се твърди, че съдът не бил съобразил смисъла на нормата на чл.115, ал.2 от ГПК, която предоставяла възможност на ищеца сам да избере най-удобния нему съд, пред който да предяви исковата претенция, произтичаща от застрахователно правоотношение. Нормата на чл.119, ал.3 от ГПК не давала възможност на съда да дерогира това право на ищеца, още повече, че в настоящия случай бизнесът му бил в гр.П., а и адвокатът му също бил от П. и нормата на чл.119, ал.3 от ГПК не можела да се използва, за да се създават затруднения на тези лица. Искането е обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено делото да се разгледа от Пазарджишкия районен съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Трайна е практиката на ВКС, че с новата редакция на чл. 115, ал. 2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник - юридическо лице се предявяват по неговото седалище. В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл. 115, ал. 2 ГПК - съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие. Правото на избор действително принадлежи на ищеца, а възражение за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3, вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК не урежда право на избор за съда - да приложи или не правилата на специалната местна подсъдност по чл. 115 ГПК в зависимост от поведението на ответника, а предоставя самостоятелно право на съда служебно да съобрази приложимата местна подсъдност на спора и при констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК съд, да приеме, че изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен и да изпрати делото на местно компетентния съд.
Именно това е направил ПРС в настоящия случай. Установява се от приложената искова молба, че с нея се претендира обезщетение по застрахователен договор в резултат на възникнало застрахователно събитие. Ищецът е подал исковата си молба в качеството му на физическо лице и никъде в съдържанието й не е посочил, че злополуката е трудова или е възникнала в резултат на упражняване на дейността му като едноличен търговец. Ищецът е спестил и информацията за мястото на възникване на злополуката, като е посочил адреса си в гр.С. отново без необходимата информация дали това е настоящият или постоянният му адрес. Съдът, след направена служебна справка в НБД Население е установил, че както настоящият, така и постоянният адрес на ищеца се намира в гр.С. и тъй като липсва информация за мястото на възникване на застрахователното събитие, е направил единствено възможния извод, че изборът на съд от страна на ищеца не е правилно упражнен и местно компетентен да разгледа повдигнатия спор е СРС, поради което е прекратил пред себе си производството по делото и го е изпрати на този съд за разглеждане по компетентност.
При тези данни следва да се приеме, че са ирелевантни за определяне на местната подсъдност както фактът, че седалището и адреса на управление на едноличния търговец са на територията на гр.Р., обл.Пазарджишка, така и фактът, че адвокатът на страната бил от гр.П.. Удобството на адвоката не може да бъде критерий за определяне на местната подсъдност, а седалището и адреса на управление на търговеца биха имали значение единствено в случай, че исковата молба беше подадена от ищеца не като физическо лице, а в търговското му качество с твърдение, че злополуката е възникнала при или по повод изпълнение на търговската му дейност. Дори и тогава обаче местно компетентен да разгледа спора нямаше да е Пазарджишкият районен съд, а Велинградският районен съд.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3242/11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4449/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: