РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети декември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Иванова
Златка Чолева
секретаря Цветослава
Гулийкова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 1 919 по описа за 2019 година и за
да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 518227, постановено на
27.10.2018 г. по гр.д.№ 40 346/2016 г. по описа на СГР, І ГО, 28 състав З.К.„Л.И.”
АД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на Г.С.Н., ЕГН ********** на основание
чл.226 КЗ /отм./ су-мата 5 000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 09.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано датата та исковата молба –
20.07.2016 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.84, ал.3 ЗЗД сумата 438,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.09.2015
г. /датата на деликта/ до 19.07.2016 г., като в останалите им части до пълните
предявени размери, съответно от 20 000,00 лева /частичен иск от вземане в общ
размер от 30 000,00 лева/ - за главницата и 1 753,50 лева – за
лихвата, заявените претенции са отхвър-лени, като неоснователни.
Със същия акт З.К.„Л.И.” АД е
осъдена да заплати по сметката на СРС държавна такса и разноски за вещи лица в
общ размер от 236,00 лева, а на основание чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния
представител на ищцата – адвокат Б. М., адвокатско възнаграждение в размер на
580,00 лева.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ищцата Г.С. ***, чрез процесуалния й представител адв.М. – в
частта, с която пре-дявените от нея искове за главница и обезщетение за забава
са отхвърлени за разликата между присъдените от СРС стойности до пълните
предявени размери. Във въззивната жалба се поддържа, че в атакуваната част първоинстанционното
решение е неправилно и незаконо-съобразно, тъй като присъденото обезщетение е
неадекватно ниско спрямо размера на пре-търпените неимуществени
вреди и не е съобразено с константната практика на съда при подобни случаи. Изложени
са доводи и че присъдената сума е несправедлива спрямо поне-сените
вреди и не изпълнява обезщетителната функция, заложена в застрахователното
право-отношение, уредено в застрахователния договор и в закона, като това се
е отразило и върху акцесорния иск. Сочи се и че жалбоподателката е доказала по
делото размер на причинените й неимуществени вреди и че предявеният от нея иск
на това основание от 20 000,00 лева е адекватен и отговарящ на трайната
практика на съдилищата.
Моли съда да отмени решението на
СРС в обжалваната част и да уважи изцяло ис-ковите й претенции, като й
се присъдят и направените разноски за двете инстанции.
Ответникът по жалбата – З.К.„Л.И.”
АД, гр.София в депо-зирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор оспорва същата
като неоснователна по съобра-жения, че първоинстанционният съд се е произнесъл
правилно, законосъобразно и мотивира-но, в съответствие с представените и
приети доказателства по делото, като при определяне на размера на обезщетението
е взел предвид всички релевантни за това обстоятелства, в т.ч. и тези касаещи
увреждането и неговите последици във времето. Счита, че в жалбата не са
изложени никакви конкретни съображения и доводи във връзка с оспорването на
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моли въззивния съд да остави
без уважение жалба-та и да потвърди съдебния акт на първата инстанция в
атакуваната част, както и да му присъ-ди юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство.
В частта, с която исковете по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД са
уважени, съответно в размери от 5 000,00 лева и 438,09 лева, решението на СРС не е обжалвано
и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на
чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната е жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжал-ване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което следва да се обсъдят
релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата правилност.
При условията на обективно съединяване са
предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД
във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД.
С подадената искова молба пред Софийски
районен съд и допуснатото изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК ищцата Г.С.Н.,
с постоянен адрес:***, е заявила претенция за заплащане на сумата 20 000,00
лева /частичен иск от вземане в пълен размер от 30 000,00 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществе-ни вреди, причинени й от получените увреждания на 09.09.2015
г. и неговите последици, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, както и иск за заплащане на сумата
1 753,50 лева – мораторна лихва върху заявената главница за времето от
датата на деликта – 09.09.2015 г. до завеждане на исковата молба, както и на направените
по делото разноски. Поддържа се, че на посочената дата около 07,40 ч. на бул.”Ген.Никола
Жеков”, гр.София в района на бл.* е настъпило пътно-транс-портно произшествие
/ПТП/ между л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ ********, управляван от Н.Н.Й.с
посока на движение: бул.”Ломско шосе” към бул.”Рожен”, и пешеходките М.А.Н.и Г.С.Н.,
пресичащи пътното платно на пешеходна пътека. Твърди се и че ПТП е реализирано
по вина на водача на МПС, който е нарушил задълженията му по чл.20, ал.1 ЗДвП,
чл.116 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП, както и че вследствие на същото ищцата е
получила фрактура на дясната ключица, във връзка с която пострадалата е била
откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където след обстойни прегледи и
изследвания й е била поставена протеза за период от 30 дни. Поддържа се и това
увреждане е довело до обездвижване на дясната ръка и лечение в домашни условия,
като по лекарски предписания й е било препоръчано за период от поне три месеца да
извършва минимални движения и да не се претоварва; че към датата на исковата
молба ле-чебният и възстановителен период на същата продължава и при добро
развитие се очаква да приключи след около шест месеца; че към този момент
ищцата все още изпитва силни болки в дясната ръка вследствие на удара, като
полученото счупване й създава много неудобства в ежедневието, тъй като тя й е
водеща, поради което се нуждае от чужда помощ. Инвокират се твърдения и че
вследствие на интензивните болки и преживения стрес Г.Н. страда от безсъние,
като се налага ежедневно да приема седативи и обезболяващи средства; че за
период от около един месец след произшествието тя не е посещавала учебните
часове в учи-лище и че в резултат на преживяното ПТП здравословното й състояние
се е влошило, което е дало отражение на психиката й, като поради изживения шок страда
от понижено настроение, тревожност и нарушение на вниманието. Навеждат се
доводи и че виновният за настъпването на събитието водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за нанесените вследствие на ПТП вреди, се покрива от
сключената застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – полица № 22115001795132,
валидна от 09.07.2015 г. до 08.07.2016 г., по която за ищцата е възникнало
правото да претендира изплащането на застрахователно обезщетение за
претър-пените от неимуществени вреди от последния.
Ответникът
– З.К.„Л.И.” АД, гр.София в депозирания писмен отговор в
срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил предявения иск по основание и раз-мер, като
е оспорил твърденията по исковата молба относно: механизма на пътния инцидент,
наличието на причинно-следствена връзка на претендираните вреди и ПТП,
възникването на описаните от ищцата вреди като вид и характер, както и тези за
наличието на вина на водача на л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № ******** за
настъпване на вредоносния резултат. Инвокирани са съображения и
че заявената претенция е неоснователно завишена по размер и е в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен от чл.52 ЗЗД, като е оспорен и на-чалният
момент на търсената законна лихва. Наведено е и възражение за съпричиняване от
страна на Г.Н., изразяващо се в неспазване на установените в чл.113, ал.1, т.1
и т.3 и чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП задължения на пешеходците при пресичане на
платното за движе-ние. Заявено е искане за присъждането на разноски по
производството.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 518227 от 27.10.2018 г. по гр.д.№ 40 346/2016
г. не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която Застрахователна ком-пания
„Л.И.” АД е осъдена да заплати на Г.С.Н. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
5 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди като пешеходец от настъпилото на 09.09.2015 г. ПТП на бул.”Ген. Никола
Жеков”, гр.София в района на бл.2, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.07.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 438,09 лева – мораторна лихва за
периода: 09.09.2015 г. до 19.07.2016 г., с оглед на което със сила на пресъдено
нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на
разпоредбите на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД за ангажиране на отговор-ността на ответника по тези искове З.К.„Л.И.” АД –
в качеството му на застраховател по риск „Гражданска отговорност” на виновния
за реализирането на съ-битието водач на л.а.”Фолксваген Голф” с рег.№ ********
- Н.Н.Й., по полица № 22115001795132 от 08.07.2015 г., валидна към датата на
събитието.
При постановяване на съдебния акт
в тази му част съставът на СРС е приел за неос-нователно наведеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата ищца – въпрос, който не е наведен като част от предмета
на спора пред въззивния съд.
Единственият спорен между
страните във въззивното производство въпрос е за раз-мера на дължимите се на
ищцата вземания. Настоящата съдебна инстанция като
прецени обс-тоятелствата по делото и изискванията на закона намира във връзка с
този въпрос следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Въз
основа на преценката на събраните пред първата инстанция доказателства, въз-зивният
съд приема, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което ще доп-ринесе
за репарирането на неблагоприятните последици от процесното увреждане в партимо-ниума
на ищцата Г.Н., е в размер на сумата 7 000,00 лева. За да обоснове този си
извод СГС взе предвид съществуващите по делото данни относно: момента на настъпване на
разглежданото събитие през м.09.2015 г.; социално-икономическата обстановка в
страната към същия период, обуславяща обществения критерий за справедливост на
този етап от ней-ното развитие, в т.ч. и нивата на застрахователно покритие към
този времеви интервал, има-щи значение при отчитане на конкретните икономически
условия; възрастта на пострадалата към посочения момент – 8 г. и 6 м.; броя, вида
и характера на получените увреди от това ли-це, описани в приетата СМЕ и
представената медицинска документация – едно травматично увреждане: счупване на
дясна ключица, неразместено; начина, времетраенето и степента на регенерацията
на същото – за около 2 м., с поставянето на мека имобилизация тип „осморка” за
25 дни с последваща рехабилитация, без инвазивни интервенции и без данни за
трайни остатъчни последици; претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер по вре-ме на възстановяването и след това, в т.ч. и тези, свързани с краткотрайното
обездвижване на дясната ръка и временните нарушения на съня и на образователния
процес на пострадалата /последните за около месец/; характера, интензивността и
продължителността на търпените болки и страдания по време на оздравителния
процес, съгласно заключението на СМЕ – около 2 м., като през първите 15 дни
болките са били с по-интензивен характер, както и инцидентните такива при
студено и влажно време след периода на регенерацията, съгласно показанията на
свидетелката Н.. При определяне на размера на обезщетението се съоб-рази и неблагоприятното
отражение на инцидента върху психо-емоционалното състояние на жалбоподателката,
довело и до прием на предписани от личния лекар успокоителни /с оглед събраните
по делото гласни доказателства/, вкл. и породения страх у нея непосредствено
след инцидента да се предвижва по улици, както и факта, че последната не е
взела всички необходими мерки за своевременното пълноценно възстановяване на
психологичния й ста-тус след събитието чрез провеждането на съответните
консултации със специалисти в тази област /детски психолог, детски психиатър
или психотерапевт/ и предписана от тях терапия. При извършената от съда комплексна
преценка, касаеща приложението на нормата на чл.52 ЗЗД, изложените обстоятелства
са съобразени от страна на същия поотделно и в тяхната съв-купност.
При формиране на изводите си относно
приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът не е взел показанията на
свидетелката С.Н. – майка на жалбоподателката-ищца, във връзка с посочения период,
в който дъщеря й е била имобилизирана и периода на търпените болки и страдания
след инцидента, тъй като същите противоречат на ангажира-ните по делото
безспорни доказателства, които съдът кредитира, а именно: приетата меди-цинска
документация и изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Владимир
Виденов, които не са оспорени в процеса. Последните изхождат от лица, притежа-ващи
необходимата квалификация в обсъжданата сфера на науката, каквато свидетелката Н.
не твърди, че има, като отразените в тях констатации и изводи се основават на
обек-тивните данни от извършените прегледи и изследвания на пострадалата,
утвърдените меди-цински стандарти и правилата на добрата медицинска практика.
Заявеното от жалбоподателката искане
за присъждане на обезщетение в по-висока от посочената по-горе стойност, е
неоснователно, тъй като това би довело до противоречие с нормативното изискване
за определянето на същото по справедливост, както и до несъобра-зяване с
доказаните в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно пре-ценката
във връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени
в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на
института по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира действително причинените
вреди на пострадалия, в т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на
моралните такива. Като институт на гражданското право същият няма санкционен
характер, и превантивната функция на санкциите не е критерий за определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
С оглед приетото от настоящата
инстанция относно размера на главното вземане, на Г.Н. се дължи и заплащане на допълнително обезщетение по заявената от същата
акцесорна претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно
изпълнение на парично задължение има акцесо-рен характер и възниква от момента
на изпадане на длъжника в забава по отношение на глав-ното му задължение. С
оглед нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД забавата при задълженията от непоз-волено
увреждане настъпва в деня на извършване на деликта, тъй като „длъжникът се смята
в забава и без покана”. Предвид горното и съобразно обстоятелствата, че
причинителят на вредата е известен към момента на увреждането и че неговият
застраховател отговаря за всички причинени от това лице вреди, които са пряка и
непосредствена последица от него-вите виновни и противоправни действия с оглед
функционалната обусловена на отговорност-та на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на увреждането /в т.см. е и съдебната
практика, обективирана в решение № 175/28.10.2010 г. по т.д.№ 54/2010 г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 118/08.06.2010 г. по
гр.д.№ 2 414/2008 г. на ВКС, III ГО, определение № 337/06.06.2017 г. по т.д.№
1060/2017 г. на ВКС, І ТО и мн.др./, за периода от датата на увреж-дането – 09.09.2015
г., до датата на подаване на исковата молба в съда – 19.07.2016 г. вкл., на
ищцата се дължи обезщетение за забавено изпълнение на задължението на ответника
по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ на стойност 7 000,00 лева. Съгласно изискванията на Постановление на МС № 426/18.12.2014
г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и данните за лихвените
проценти на БНБ, конкретният размер на
търсеното вземане /в размер на законната лихва/ за визирания период, определено
по реда на чл.162 ГПК възлиза на сумата 613,33 лева, до която стойност този иск
се явява доказан по основа-ние и размер.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на пър-воинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, в която искът по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ е отхвърлен за разликата от 5 000,00 лева до 7 000,00 лева, а акце-сорната
претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 438,09 лева до сумата 613,33 лева,
като се постанови ново, с което тези искове се уважат в посочените размери, заедно
със законната лихва върху главницата от 20.07.2016 г. – датата на подаване на
исковата молба по делото до окончателното й заплащане. В останалата част
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на делото в полза на
жалбоподателката-ищца е възникнало право на разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК
за първоинстанционното и за въззивното производст-во, съобразно уважената част
от исковете, , съответно от жалбата, но такива не следва да й се присъждат, тъй
като същата не е представила доказателства за извършването на разходи по спора,
а на възстановяване по разглеждания ред подлежат само действително направените
разноски в хода на процеса.
Съобразно отхвърлената част от
жалбата разноски не следва да се присъждат и на застрахователното дружество за
производството пред СРС на основание чл.78, ал.3 във връз-ка с ал.8 от ГПК,
предвид това, че ответникът не е заявил искане на визираното основание пред
първата инстанция.
На основание чл.78, ал.6 ГПК и с
оглед освобождаването на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски по
делото по реда на чл.83 ГПК, З.К.„Л.И.” АД следва да заплати по сметката на
Софийски районен съд допълнително сумата 201,52 лева – държавна такса и
разноски за вещи лица /от които: 56,99 лева – депозити за СМЕ и АТЕ и 144,53
лева – държавна такса/, съобразно уважената част от исковете, както и по
сметката на Софийски градски съд сумата 43,51 лева – държавна такса, съобразно
уваже-ната част от жалбата.
На основание чл.78, ал.3 във
връзка с ал.8 от ГПК – съобразно отхвърлената част от жалбата, жалбоподателката
дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнагражде-ние за въззивното
производство в размер на 86,67 лева.
Съобразно уважената част от
жалбата на пълномощника на въззивницата се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА във връзка с оказаната безплатна правна помощ във
въззивното производство по договор за правна защита от 11.02.2019 г., в размер
на 135,92 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 518227 от 27.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 40
346/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав – в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.С.Н., ЕГН **********
срещу З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ******** иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за заплащане на обезщетение за неи-муществени вреди за разликата над сумата от
5 000,00 лева до сумата 7 000,00 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 20.07.2016 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която е отхвърлен искът на Г.С.Н.,
ЕГН ********** срещу Заст-рахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ******** с правно
основание чл.84, ал.3 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за разликата над
сумата от 438,09 лева до сумата 613,33 лева за периода от 09.09.2015 г. до
19.07.2016 г. вкл., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ на Г.С.Н., ЕГН **********,*** – малолетна, действаща чрез
законния й представител С.Н. Нед-кова, ЕГН **********, допълнително разликата над сумата от 5 000,00 лева до 7 000,00 лева,
а именно: сумата 2 000,00 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка с ПТП, настъпило на 09.09. 2015 г.,
заедно със законната лихва, считано от 20.07.2016 г. до окончателното й заплащане,
както и разликата над сумата от 438,09 лева до сумата 613,33 лева, а именно: сумата
175,24 лева /сто седемдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение по иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД за забавено изпълнение
на главницата за периода: 09.09.2015 г. – 19.07.2016 г. вкл.
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН **********,*** – малолетна, действаща чрез
законния й представител С.Н.Н., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ******** сумата 86,67 лева /осемдесет
и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – разноски за въззивното производство
на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски районен
съд на основание чл.78, ал.6 ГПК допълнително
сумата 201,52 лева /двеста и един лева
и петдесет и две стотинки/ – държавна такса и разноски по гр.д.№ 40 346/ 2016
г.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ по бюджетната сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 43,51 лева /четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки/ – държавна
такса по въззивната жалба.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище
и адрес ***, ЕИК ******** да ЗАПЛАТИ
на адвокат Б.Г.М. – САК, с адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 135,92 лева /сто тридесет и пет лева и
деветдесет и две стотинки/ – адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 518227 от 27.10.2018 г., постановено по гр.д.№
40 346/ 2016 г. по описа на СРС, І ГО, 28 състав в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните – при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.