М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 4188/2015г. на
СГС, НК, 14 с-в
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.В.К. за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и ”б” от НК за това, че на 15.08.2015г., около 01.15 часа, в гр. ****, кв. „******", ул. ”******”, в близост до № 7, в съучастие с неустановено по делото лице, като
извършител, отнел чужди движими вещи - 1 брой чанта
на стойност 04.00 лева, кожен черен портфейл, на стойност 12.00 лева, сумата от
700.00 лева, сумата от 05.00 евро, с левова равностойност 09.78 лева, метално
сгъваемо ножче на стойност 06.40 лева, като
общата стойност на всички инкриминирани вещи е 732.18 лева, от владението на М.И.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил сила за това, като грабежът е извършен в условията на опА.рецидив
- К. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след
като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне едно от тях изпълнението не е отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК.
По делото е приет за
съвместно разглеждане предявеният от М.И.Н. граждански иск срещу подсъдимия А.К.
за сумата от 732.18 лева, представляваща претенция за обезщетение на претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на главницата.
М.И.Н. е конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание подсъдимият А.К. на основание чл.371, ал.1, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
С определение, постановено в съдебно
заседание, на основание чл.372, ал.4 от НПК е обявено от съдебния състав, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението, като излага
доводи, че фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Относно реализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия А.К., излага тезата, че следва да се наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири години, което на основание чл.58а от НК да бъде
намалено с 1/3.
Гражданският ищец и частен
обвинител пледира подсъдимия К. да бъде признат за виновен, да му бъде
определено наказание при спазване законовите разпоредби, както и да бъде уважен
предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия пледира за
постановяване на присъда, с която да му бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК в размер около предвидения минимален такъв.
Съдът,
като взе предвид самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и на основание чл.14 и чл.373, ал.2
от НПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.В.К. е роден на *** г. в
гр.Г.Д., българин, български гражданин, с основно образование, неженен. Същият
е осъждан шестнадесет пъти, като по девет от тях му е наложено наказание
„лишаване от свобода”, което не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, а по осем
- наказание „лишаване от свобода” е не по-малко от една година, изтърпяването
на което не е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
На 14.08.2015г. вечерта,
пострадалият М.Н. се намирал с негови приятели в заведение на пазара в кв. „Красно
село” в гр.****. Към компанията на Н.
се присъединил непознат до този момент мъж, не се представил по име, но седнал
на тяхната маса. След като употребили алкохол, непознатият предложил на Н. да
му продаде евтин плазмен телевизор. Непознатият, а именно подсъдимият К. казал
на Н., че телевизора се намира в кв.”******” и тъй като Н. искал да провери
какво ще купува, решил да отиде на място. Двамата отишли с таксиметров
автомобил в кв.”******”, слезли от него и продължили пеша по улица „******”,
която не била осветена. Докато вървели подсъдимият се обърнал към Н. и започнал
да му дърпа чантата, която последният носел на рамото си. Пострадалият се
опитал да задържи чантата си, като двамата се сборили, но подсъдимият започнал
да удря Н. с юмруци по тялото. В този момент неустановено по делото лице ударил
Н. по тила и последният паднал на земята, а подсъдимият му отнел чантата и
избягал в неизвестна посока. Избягало и неустановеното по делото лице. В
чантата си Н. имал лични вещи, пари в брой – 700.00 лева и банкнота от 05.00
евро. При борбата били изпаднали мобилните телефони на пострадалия, които били
намерени при извършения оглед на местопроизшествие, както и дръжката на
чантата.
В
последствие пострадалият М.Н. депозирал сигнал за извършеното престъпление в 04
РУ-СДВР, като дал описание на извършителя. Полицейските служители задържали К.
по даденото описание и в него била намерена банкнота от 05.00 евро.
При проведеното разпознаване Н. посочил подсъдимия
като извършител на деянието.
От
заключението на СОЕ е видно, че общата стойност на инкриминираните вещи е
732.18 лева.
Съдът прие изложената по-горе фактическа
обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по
реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите М.И.Н., К.К.Г.,
Т.А.М., Н.А.З., А.С.Ф. и М.Ч.Х., протокол за оглед на местопроизшествие и
албум, протокол за оглед на веществени доказателства и албум, протокол за
доброволно предаване, протоколи за разпознаване, заключението по СОЕ,
свидетелство за съдимост.
Съобразявайки разпоредбата на
чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната
хипотеза, е длъжен да приеме
съществените релевантни факти точно така както са описани в обвинителния акт.
Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й
по точка втора на чл. 371 НПК. С повторното уточнение, че съжденията се отнасят
до съществените факти, включени в предмета на доказване, съдът отбелязва, че
подсъдимият признава именно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт като дава съгласие да не се събират доказателства за тях.
Поради това съдът не разполага с принципната възможност да релевира съгласието
на подсъдимия към различни фактически обстоятелства (непосочени в акта на
обвинението или различно посочени), дори за последните да се съдържат данни в
събраните в досъдебното производство доказателства. В подобен случай съдът не
би следвало да проведе делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по
общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че
фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия Чоканов се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
При така установените факти съдът
приема следното от
От правна страна:
При
така приетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият А.В.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” и ”б” от НК.
От
обективна страна на 15.08.2015г., около 01.15 часа, в гр. ****, кв. „******", ул. ”******”, в близост до № 7, в съучастие с неустановено по делото лице, като
извършител, отнел чужди движими вещи - 1 брой чанта
на стойност 04.00 лева, кожен черен портфейл, на стойност 12.00 лева, сумата от
700.00 лева, сумата от 05.00 евро, с левова равностойност 09.78 лева, метално
сгъваемо ножче на стойност 06.40 лева, като
общата стойност на всички инкриминирани вещи е 732.18 лева, от владението на М.И.Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил сила за това, тъй като е прекъснал
упражняваната от него фактическа власт върху тях и е установил своя такава. Деянието
е извършено в съучастие с неустановено по делото лице, като подсъдимият е
действал като извършител. Отнемането е извършено с намерение противозаконно
вещите да бъдат присвоени от подсъдимия, тъй като е установил трайно владение
върху тях, и е избягал, отнасяйки ги със себе си. За отнемането на вещите от пострадалия
Н., подсъдимият е използвал сила, тъй като е нанесъл удари по тялото на
пострадалия и именно, чрез тях е преодолял фактическата власт на същия върху
вещите.
Деянието е осъществено от
подсъдимия К. при условията на опА.рецидив, при наличието на предпоставките на
чл.29, ал.1, б”а” и б.”б” от НК. Същият е осъждан многократно, като с девет
влезли в сила присъди му е наложено наказание „лишаване от свобода”, което не е
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, а с осем от тях - наказание „лишаване от
свобода” не по-малко от една година, изтърпяването на което не е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Всичките му действия, извършени в логична
последователност показват, че той е съзнавал, че отнема чужди движими вещи,
като отнемането става чрез употреба на сила, като действията му показват и
намерението му противозаконно да присвои отнетите вещи.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал. 1, пр.2, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и ”б” от НК, извършено от подсъдимия А. В.К.
е предвидено наказание “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия за това престъпление съдът не намери, че са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което определи наказанието при условията на
чл.373, ал.2, вр. чл.58а, ал.1 от НК. Съдът отчете едно отегчаващо
отговорността обстоятелство, и именно обремененото съдебно минало на подсъдимия
– същият е осъждан шестнадесет пъти. Предвид това определи размера на
наказанието „лишаване от свобода” под предвидения среден за това престъпление,
а именно ШЕСТ ГОДИНИ. Съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали така
определеното наказание с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
На основание чл.59 от НК съдът
приспадна от наложеното наказание времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” и всяко
друго задържане по реда на НПК, МВР или друг закон, свързано с престъплението.
При
спазване разпоредбите на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „строг режим” за изтърпяване на наказанието, в затвор.
По гражданския иск:
Предвид изложеното съдът намира, че приетия за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно основание чл.
45 от ЗЗД за заплащане стойността на претърпените в резултат на престъплението
имуществени вреди се явява основателен и като такъв беше уважен изцяло. Безспорно се установи наличието на петте кумулативно изискуеми
от закона предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на подсъдимия за причинените на пострадалия Н. вреди, а именно: установи се извършването на
инкриминираното деяние, неговата противоправност, умисъла на подсъдимия по отношение извършването на деянието и неговия
общественоопА. резултат, настъпилите за пострадалия вреди и пряката
причинно-следствена връзка между тях и деянието.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. В.К. следва да заплати направените
по делото разноски в размер на 52.44 лева, държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на 50.00 лева, както и държавна такса в размер на 10.00
лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: