О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. Габрово, 27.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ………………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 202 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.С.Д. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 84/2023 година на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
Установените по делото факти са следните:
С Наказателно постановление № * от 01.03.2023 година, издадено от Началника на Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на А.С.Д. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от с.з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева, а за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от с.з. е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
По предприетото обжалване от Д. на горепосоченото НП е образувано АНД № 84/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево /делото приложено към настоящото/, по което Д. е бил представляван от адв. И.И.И. – Събева /пълномощно на л. 7 от АНД № 84/2023 на РС – Севлиево/, която се е явила в проведените по делото открити съдебни заседания на 07.04.2023, 05.05.2023 и 13.06.2023 година.
По АНД № 84/2023 на РС – Севлиево е постановено Решение № 81 от 29.06.2023 година, с което Наказателно постановление № * от 01.03.2023 година, издадено от Началника на Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово е отменено в частта на наложената на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП/, и е потвърдено по отношение на наложената на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
По искане на жалбоподателя А.Д. за допълване на решението относно разноските е постановено Определение № 131 от 27.07.2023 година, с което искането е оставено без уважение, тъй като липсва искане от страната за присъждане на разноски, направено до приключване на устните състезания по делото, който факт се потвърждава от преглед на писмените и устни изявления на Д. и на процесуалния му представител, направени в хода на делото.
Горепосочените решение и определение не са били обжалвани пред по-горната инстанция и са влезли в сила.
От правна страна съдът съобрази следното:
Към датата на последното съдебно заседание, проведено на 13.06.2023 година по АНД № 84/2023 година по описа на Районен съд – Севлиево, вече е била приета новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г./, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. С последващо изменение на Закона за административните нарушения и наказания разпоредбата на чл. 63, ал. 3 е изменена /изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, като добива ново съдържание, но със същото изменение на закона възможността за присъждане на разноските, направени в тези производства, вече се урежда от чл. 63д /нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, според ал. 1 на който в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изхода от спора – частична отмяна на обжалваното НП, А.Д., лично или чрез процесуалния си представител, е имал правната възможност да претендира присъждане на сторените от него разноски. Обстоятелството, дали страната е поискала или не присъждане на разноските от районния съд, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Действително, поради липсата до 2019 година на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебните производства по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени понесените от тях разноски при отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления, по тълкувателен път Върховния административен съд въведе изключение от това правило. Коментираното по-горе изменение на ЗАНН обаче не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по ТД № 2/2016 г. на Върховния административен съд. В случая заплащането на разноските на спечелилата делото страна е процесуална последица от произнасянето на съда по повдигнатия пред него правен спор, като разноските се присъждат от съда, който е разгледал спора и не могат да бъдат предмет на отделна искова претенция.
Предвид гореизложеното съдът намира исковата претенция за недопустима, поради което исковата молба следва да бъде върната, а образуваното производство - прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от А.С.Д. *** против
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, с претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №
84/2023 година на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждането.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 202/2023 година по описа на Административен съд – Габрово.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на страната.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: