№ 442
гр. Р., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20254500500627 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Р.нският районен съд с решение рег. № 923/10.06.2025г. по гражданско дело №
20254520100036 по описа за 2025 година отхвърля предявения установителен
иск от Агенция по заетостта, с адрес гр. София, 1000, бул. „Княз Александър
Дондуков“ №3, представлявана от С.В. - и.д. срещу В. Н. Н. ЕГН**********
със съдебен адрес гр. Р., ул. „Д.“ ** за дължимостта на сумата от 10586,28лв.
по тристраН.о споразумение №РВЗР-07-13-00027#5 от 03.05.2023г., за която
сума има издадена Заповед №2932/11.10.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5084/2024г. по описа на Районен съд -
Р., като неоснователен.
Производството пред Р.нски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от
изпълнителния директор на Агенция по заетостта – София, чрез
пълномощника юрисконсулт Г. В. против Решение № 923/10.06.2025 г.,
постановено по гр. дело № 36/2025 г. по описа на РС - Р., с което е отхвърлен
предявения от Агенцията иск. Излагат се подробни съображения за
неправилност на решението като постановено при допуснати процесуални
1
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция бъде уважена
така както е заявена. Претендират се направените разноски в производството.
В. Н. Н. чрез пълномощник адвокат Х. не е подала писмен отговор. В съдебно
заседание заявява, че оспорва жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в закоН.ия срок от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на райоН.ия съд, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК съдът да установи, че В. Н. Н.
дължи на Агенция по заетостта сумата 10586,28 лв., която Н. в качеството на
р. следва да възстанови на Агенцията на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 17 от
ТристраН.ото споразумение от 2.05.2023г.
РайоН.ият съд е възприел посочената от ищеца правно основание и е
разгледал иска като осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неизпълнение на договор.
Процесният договор е тристраН.ото споразумение от 2.05.2023г. между
Агенция по заетостта като работодател, В. Н. Н. в качеството на р. на д.
Н..Д.Д., родено на *********г., и М.А.Д. в качеството на д.. Споразумението
урежда правата и задълженията на страните по него в условията на съвместна
дейност и сътрудничество при изпълнение на проект BG05SFPR002-01.002-
0001 „р.и в заетост“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-
2027г. В споразумението е уговорено, че въз основа на трудов договор между
работодателя и д.а на последния се изплаща трудово възнаграждение в размер
на минималната работна заплата за страната за срок от 18 месеца.
В чл. 7 от споразумението е посочено, че р.ят има право сам да избере д. на
с.д.. На 10.04.2023г. е съставен протокол за избор на д. в присъствието на м. и
служител на агенцията В.И..
В исковата молба се твърди, че съгласно проекта не е допустимо р. на д. да
бъде д. и м. е укрила обстоятелството, че избраният от нея д. е б. на д..
Обосновано райоН.ият съд е приел, че няма укриване на обстоятелството,
че М.А.Д. и малолетния Н..Д.Д. са б. и с.. Това е очевидно и от името на д..
Агенцията основава иска си на чл. 13 б. „г“ от споразумението, където
2
пише, че работодателят има право да прекрати споразумението едностраН.о
когато се установи, че в резултат на невярно декларирани даН.и, представяне
на документи с невярно съдържание и/или друга причина, д.ът не отговаря на
някое от изискванията за допустимост, съгласно условията на проекта.
Установи се, че В. Н. Н. не е подавала невярна декларация, нито е подавала
документи с невярно съдържание, например удостоверение за раждане на д..
Агенцията през цялото време е знаела, че М.А.Д. е б. на д., за което се търси
д..
Претендираната отговорност е уредена в чл. 17 от споразумението: при
констатиране на невярно подадена информация от страна на р./д., същият
следва да възстанови пълния размер на предоставените средства ведно със
закоН.ата лихва от момента на получаването им до окончателното им
изплащане. Правилно райоН.ият съд приема, че не са налице условията за
търсене на такава имуществена отговорност. На първо място тристраН.ото
споразумение не съдържа забрана рожден р. да бъде определян за д..
Приложение № 1 „Информация в помощ на р.и, желаещи да участват в проект
„р.и в заетост“ съдържа забрана р. да кандидатства за помощ за отглеждане на
д. и едновремеН.о за д.. Тази забрана не е нарушена. м. кандидатства за помощ
за отглеждане на д., което отглежда сама, а б.та кандидатства като безработен
за д.. Всеки от двамата отговаря на изискванията за участие в проекта. м.
упражнява правото си да избере д. и не е укривала от служителите на
агенцията обстоятелството, че избраният д. е б. на д.. Следователно от страна
на В. Н. няма нарушение на договорно задължение. Наред с това, не тя е
получила възнаграждението, което трябва да се връща, а М.Д..
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са
направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението
поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на
първоинстанциоН.ия съд, формирани въз основа на установената фактическа
обстановка са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като
препраща към мотивите на първоинстанциоН.ия съд. В обжалваното решение
са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на
доказателствата извод за основателността на предявените искове, който извод
се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение рег. № 923/10.06.2025г. по гражданско дело №
20254520100036 по описа за 2025 година на Р.нски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта, с адрес гр. София, 1000, бул. „Княз
Александър Дондуков“ №3, представлявана от С.В. – и.д., да ЗАПЛАТИ на
основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. Х. ЕГН********** от Адвокатска
колегия – Р., с адрес гр. Р., ул. „Д.“ ** адвокатско възнаграждение в размер на
1000лв. /хиляда лева/, за оказана безплатна правна помощ на В. Н. Н. пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касациоН.а жалба до Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4