РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Търговище, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500238 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 от
Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
С Решение № 389 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1190/2021
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е разпоредил да се издаде
в полза на М. АНД. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Търговище, кв.
„З.. бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., чрез пълномощник адв. Д.М. от АК-Търговище,
съдебен адрес: гр.Търговище, ул. „И.А.“ № ..-партер, против С. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Р......, общ. Търговище, ул. „Дружба“ № ..., заповед за
защита, с която се налагат следните мерки за защита: I. ЗАДЪЛЖАВА С. С.
Ч. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо М. АНД. С., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; II. ЗАБРАНЯВА на С. С.
Ч. ДА ПРИБЛИЖАВА М. АНД. С. и ЖИЛИЩЕТО, в което живее - на адрес:
гр.Търговище, кв. „З..., бл..., вх..., ет....ап...; МЕСТОРАБОТАТА Й в гр.
Търговище, ул. „П.Р. Славейков“ № ....“ и в гр. Търговище, ул. „Стефан
Караджа“ - „ПИАНО-БАР - НОУ-МЪРСИ“, ДЕТСКАТА ГРАДИНА
„ПРИКАЗКА“ в гр. Търговище, кв. „Запад-2“; МЕСТАТА ЗА СОЦИАЛНИ
КОНТАКТИ И ОТДИХ на М. АНД. С. в гр. Търговище - парк „Роден кът“ и
1
парк „Борово око“, за срок от 6 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ; III.
ЗАДЪЛЖАВА С. С. Ч. ДА ПОСЕЩАВА специализирани програми за работа
с извършители на домашно насилие към Асоциация „Ная“ в гр. Търговище, на
осн. чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН; ПРЕДУПРЕЖДАВА С. С. Ч., на осн. чл. 16, ал.
2 от ЗЗДН за последиците от неизпълнение на заповедта по чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН, а именно: при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган
констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата; НАЛАГА на С. С. Ч., ГЛОБА в размер на 200
лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
Присъдени са такси и разноски в производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от С. С. Ч., с
ЕГН **********, с адрес: общ. Търговище, село Р.., ул. „Д..” № .., в която се
излага следното:
Счита, че съдът не направил цялостно и пълно съдебно дирене, с което да
провери достоверността на изнесеното в молбата на М. АНД. С.. Съдът приел
на доверие всички факти, изнесени в молбата на молителката, без да изпълни
вмененото му задължение по свой почин да установява факти и да събира
доказателства за тях. Според въззивника, в решението си съдът не е взел
становище по всички факти и обстоятелства, поради което решението му е
немотивирано.
Въз основа на изложените по-горе съображения, моли за отмяна на
решение № 389 от 01.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1190/2021 г. по описа
на Районен съд – Търговище, със законните от това последици. Моли да му
бъдат присъдени реализираните разноски в производството.
Представя писмени доказателства, които съдът е приел, че са неотносими в
настоящото производство и е оставил без уважение искането за
приобщаването му по делото.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от М. АНД. С. чрез
адвокат М., Съдебен адрес: Кантора М.и, гр. Търговище, ул. ”Цар Иван Асен”
№ 1 – партер, в който се акцентира на следното:
При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и изводът на съда е единственият, който
би могъл да се направи, а именно - че на 15.08.2021 г. е извършено домашно
насилие срещу молителката ми М.С.. Доказателства в обратната посока не
2
били представени в нито един момент
В съдебно заседание въззивникът страните се явява лично и с адвокат Н.Л..
Поддържа въззивната жалба с твърдения, че акт за домашно насилие спрямо
молителката не е осъществяван. В условия на евентуалност въззивникът моли
съда да бъде отменена забраната да приближава ЦДГ „Приказка“ в гр.
Търговище, която посещава детето му, тъй като, по негови думи, това е
единствената възможност да вижда детето си, въпреки че има постановени
мерки за личен контакт с детето, които обаче молителката не изпълнявала.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адвокат М.. Оспорват
въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Производството пред Търговищкия районен съд е образувано по молба на
М. АНД. С. с твърдения за осъществен спрямо нея акт за домашно насилие от
страна на ответника С. С. Ч. на 15.08.2021 година в гр. Търговище, изразяващ
се в това, че на посочената дата същият я дърпал по ръцете и я блъскал в
гърдите като й отнел телефона Към молбата е приложена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН от молителката в горния смисъл.
От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност,
въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са живеели заедно и от съвместното им съжителство имат родено
дете, на име Рая, в момента на 5 години и половина. Разделени са от около 4
години. Според молителката, през тези години Сашо редовно следял нейните
действия като се опитвал да й търси сметка за едно или друго нейно
поведение; понякога съжалявал за действията си и се кълнял, че в името на
детето ще спре, но отново следвал период на агресия. Тезата на ответника е
коренно различна – счита, че молителката през тези години постоянно искала
от него пари и по този начин го изнудвала, за да може да вижда Рая; взела
негови пари от сейф без да ги върне и в момента настоящото дело е
инспирирано от Мая като отмъщение.
При тези две противоположни тези на страните е явно, че отношенията
между Мая и Сашо не са добри. По начало отношенията между хора, които са
се обичали и имат дете, а впоследствие всеки е поел отделно по своя път, са
3
противоречиви, но несъмнено същите следва да бъдат съобразени с
установените морални норми и законови разпоредби. Още повече, когато
става дума за родители, които желаят детето им да расте спокойно и
щастливо. В конкретното производство обаче съдът следва да прецени
наличието или липсата на определен факт – извършил ли е ответникът акт на
домашно насилие спрямо молителката.
Молителката е представила съдебно удостоверение от съдебен лекар,
издадено на 18.08.2021 година, със заключение, че при прегледа й са
установени кръвонасядания по предната гръдна стена и кръгловати
кръвонасядания по лявата предраменница. По делото са разпитани свидетели
– свидетеля Симеонов - баща на молителката и свидетеля Стоянов - приятел
на ответника. Последният със сигурност установява, че на 15.08.2021 година
Сашо е видял Мая и се е срещнал с нея. Този свидетел няма непосредствени
впечатления как е протекла срещата между страните. Впечатления от
състоянието на Мая след тази среща има бащата на Мая, на когото тя е
звъннала с молба да се обади в полицията, защото при тази среща Сашо и е
взел телефона. Мая е била много разстроена, плачела и впоследствие в
полицията обяснила, че Сашо я причакал пред дома й, блъскал я и е взел
телефона й. Бащата на Мая подробно е дал показания за цялостното
поведение на Сашо спрямо молителката преди този инцидент – неочаквани
срещи с нея, постоянни обаждания по телефона и кореспонденция, в която
Сашо проявявал агресия, както и показания от състоянието на Мая след
инцидента.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН
“домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават
на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на
този закон. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се
изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо
или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Основателността на
молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на
4
следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за
осъществен спрямо молителките акт на домашно насилие: наличие на
морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по
отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от
посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата. За
квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата
на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
Предвид събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема,
че молителката се нуждае от защита чрез прилагане на предвидените в чл. 5
от ЗЗДН мерки, тъй като спрямо нея ответникът е осъществил акт на домашно
насилие. Следва да се отбележи, че всяко лице има право на физическа
неприкосновеност и всяко действие, което нарушава това право, независимо в
каква степен, независимо от повода, по който е извършено, следва да се
приеме като недопустим акт на физическо насилие. Стискането за ръцете и
блъскането в гърдите не могат да се приемат като поведение, което е
обичайно и нормално за разрешаване на спорове.
Основните съображения във въззивната жалба се отнасят до това, че съдът
не е извършил цялостно разследване на случая, за да бъде установена
обективната истина по спора. По това възражение следва да се отбележи, че
отговорността на извършителя по ЗЗДН е различна от всяка друга една
отговорност – административнонаказателна, наказателна или гражданска
отговорност. В настоящото производство съдът собствено разследване не
прави, а се базира на доказателствата, сочени от страните. Твърди се още в
тази връзка, че издаденото на молителката съдебно удостоверение е с дата
18.08.2021 година – т.е. три дни след посочената от молителката дата, поради
което не следва да му бъде дадена вяра от съда. По това възражение съдът
приема следното: Не може да се очаква от всяка една жертва на домашно
насилие тя веднага да се отправя към съдебен лекар, за да документира
следите от насилие. Още повече, когато такива, които е получила
5
молителката, се открояват по-лесно след период от време. Съдебният лекар е
достатъчно компетентен, за да може да прецени дали посочените от него
кръвонасядания е възможно да са в резултат от насилие, осъществено преди
три дни или не. Да се твърди, че молителката е възможно да се е
самонаранила, както твърди въззивника, е твърдение, което съдът не може да
приеме като реално осъществено, имайки предвид житейската логика и
данните, съдържащи се социалния доклад, представен от отдел „Закрила на
детето“, които кореспондират и на показанията на бащата на Мая – показания
на човек, който всекидневно е с Мая и около нея.
С оглед изложените аргументи настоящата въззивна инстанция приема, че
въззивната жалба е неоснователна. Въззивникът е осъществил акт на
домашно насилие спрямо молителката на посочената дата – 15.08.2021 година
и следва да поеме своята отговорност по ЗЗДН като спрямо молителката
следва да бъдат приложени мерки за защита, такива, каквито са посочени в
решението на районния съд.
Що се отнася до искането на въззивникът от заповедта за защита да отпадне
приближаването му до ЦДГ „Приказка“ в гр. Търговище, съдът намира това
искане за неоснователно. На първо място, ограничението спрямо него в тази
насока е само за определен период от време. На следващо място, видно от
социалния доклад, основно молителката е тази, която завежда и взема детето
Рая от детска градина. И отделно от това, страните имат спогодба, която
касае режима на лични отношения на бащата с детето. Ако режимът не се
изпълнява от страна на майката, тя носи отговорност за това.
С оглед изложеното решението на РСТ следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна няма искания за разноски.
Водим от горното, на основание чл. 271 от ГПК във връзка с чл. 17, ал. 5 от
ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389 от 01.09.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1190/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7