Решение по дело №987/2012 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 28
Дата: 4 януари 2013 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20127040700987
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 май 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 28/4.1.2013г. 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шести декември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                                                                                    ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

при секретар Гинка Фортунова и с участието на прокурор Галина Колева изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 987/2012г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Касаторът директор на ТД на НАП Бургас е оспорил решение №30/16.03.2012г. постановено по АНД №315/2012г. на Районен съд Царево, с което е отменено наказателно постановление №1782/23.12.2011г. издадено от касатора. С наказателното постановление на „Невена и Божидар Кирови” ООД, БУЛСТАТ *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, на основание чл. 46, ал.1 от същия закон. Касаторът твърди, че решението е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се явяват и не изразяват становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като за констатираното нарушение са налице специални разпоредби, извън посочените от наказващия орган в Закона за счетоводството (ЗСч). Това е разпоредбата на чл.33 от Наредба Н-18/2006г. и съответно санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС. След като за тези факти наказващия орган е санкционирал лицето за нарушаване на Закона за счетоводството, районния съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с което е накърнил правото на защита на субекта на нарушение.

Тези изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обратно на твърденията в касационната жалба, допуснатото процесуално нарушение е особено съществено, защото описаните факти в наказателното постановление сочат за нарушение на чл.33 от Наредба Н-18/2006г. Констатирана е наличност, която не е регистрирана във фискалното устройство. В наказателното постановление, а преди това и в АУАН не е посочена нормата, която действително е нарушена, нито отговорността е подведена под правилната санкционна норма. Тези нарушения по никакъв начин не могат да се санират по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Първо, защото законодателят има предвид нередовности в АУАН, но не и в наказателното постановление, а в конкретния случай именно в наказателното постановление е посочена неправилна нарушена и неправилна санкционна норма. Освен това при наличие на нарушаване правото на защита на санкционираното лице, фактът, че е констатирано някакво нарушение, без да е посочена вярната нарушена разпоредба и особено това, че не е подведена отговорността на лицето под правилната санкционна норма по никакъв начин не може да доведе до извода, че е важно само констатирането на каквото и да е нарушение. Хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН има предвид формални пропуски в акта, а не такива, които обосновават извод за нарушено право на защита.

Неоснователно е възражението на касатора, че за нарушение на Закона за счетоводството, не може да се наложи санкционна норма по ЗДДС. В случая нарушението не е по Закона за счетоводството, а по Наредба Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и санкцията за такова нарушение е предвидена именно в чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл. 218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

           

            ОСТАВА В СИЛА решение №30/16.03.2012г. постановено по АНД №315/2012г. на Районен съд Царево

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: