№ 118
гр. Горна Оряховица, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120100887 по описа за 2021 година
Производството е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Н. П. П., действащ лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. ИВ. от
гр. Г. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Д. от ВТАК претендира от ответника
ЗАД „ОЗК Застраховане” АД гр. София сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в:
изкълчване на раменна става, счупване на горния край на рамена кост,
мозъчно сътресение, множество травми по главата, тялото и крайниците,
счупване на рамена става, болка в областта на главата, болки и невъзможни
движения на ръката, загуба на съзнание, липса на спомен за случилото се,
оток и хематом на челото вляво 3/5 см., разкъсно-контузна рана на
калварията, приблизително 4 см., оток и хематом на лява мишница отпред и
странично приблизително 15/20 см., ограничен обем на движение на лява
рамена става, наложена мека имобилизация, охлузване и хематом на десен
лакът с 4 см., диаметър, оток, хематом и охлузване на дясна длан 4/8 см., оток,
хематом и охлузване на ляв хълбок 5/7 см., оток и хематом на ляв глутеус,
слизащ стрнично дифузен по коляното, оток и хематом на лява подбедрица
странично 5/15 см, загуба на съзнание по време на инцидента/, сумата от
101,23 лв. имуществени щети – подробно описани във фактура №
1
10000417/17.11.2020 г., както и лихва за забава върху главните вземания за
периода от 07.01.20121 г. до окончателното им изплащане. Уврежданията
били в резултат от пътно-транспортно произшествие настъпило на
16.11.2020г., около 08:00 ч., в гр. Г.О., причинено виновно от делинквент,
чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Излага се, че
механизмът на ПТП-то бил следния, а именно: на 16. 11. 2020 г., около 08:00
ч., в гр. Г.О., Г. М. Г. управлявал МПС л. а. „Шевролет“ с рег. № ВТ 9357 КР,
с който блъснал намиращия се на пешеходната пътека ищец. При ПТП-то на
ищеца били причинени описаните по-горе телесни увреждания и материални
щети. Твърди, че е търпял болки и страдания за един продължителен период
от време, повече от 30 дни. Сочи, че е предявил по реда на чл. 380 от КЗ
застрахователна претенция пред ответното дружество, което отказало да
изплати обезщетение. Иска се от съда да осъди ответното дружество да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. –
неимуществени, и 101,23 лв. имуществени вреди, както и законна лихва върху
главниците от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД гр. София оспорва исковете по основание
и размер. Признава, че собственикът на л. а. „Шевролет“ с рег. № ВТ 9357 КР
е сключил с дружеството валидна застраховка гражданска отговорност с
период на действие в срока на настъпване на ПТП – то. Намира, че водачът
на лекия автомобил Г.Г. няма вина за причиняване на вредоносния резултат.
Аргументира се с разпоредбата на чл. 300 НПК, посочвайки, че няма влязла в
сила присъда, установяваща механизма за настъпване на ПТП-то. Оспорва
представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 229/16.11.2020 г., в частта относно „обстоятелства и причини за
ПТП“, механизмът на ПТП описан в исковата молба. Счита, че вина за
настъпване на ПТП-то няма само водачът на МПС-то, но и ищецът, който
навлязъл внезапно на пътното платно, несъобразявайки се с отстоянието на
автомобила. Прави възражение за съпричиняване, изразяващо се във внезапно
навлизане на платното от страна на ищеца и несъобразяването му с
отстоянието и скоростта на приближаващия го автомобил. Оспорва пряката
причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени
вреди и ПТП-то, техния размер, вид и продължителност. Оспорва размера на
2
акцесорните искове за лихви, намирайки че същите следва да текат от
07.04.2021 г. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение - рекламационно производство, въведено с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването й съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от представените по делото писмени доказателства – молба за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди до
ответника, получена от последния на 07.01.2021 г., писмо изх. № 99-
9232/07.01.2021 г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, се установява, че
между страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на
претенциите за имуществени и неимуществени вреди, от настъпило на
16.11.2020 г. в гр. Г. Г. ПТП, поради което е отпаднала процесуалната пречка
по чл. 498, ал. 3 КЗ, препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и
предявеният иск е процесуално допустим.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени и неимуществени вреди, в резултат от увреждането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е
да докаже погасяването на дълга.
3
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 229/16.11.2020г.
и представения заверен препис от протокол за оглед на местопроизшествие,
изготвен по ДП № 636/2020 г. по описа на РУ МВР Г. Оряховица, се
установява, че на същата дата в гр. Г.О., ул. ***, пред училище ***, на
пешеходна пътека се е реализирало пътно-транспортно произшествие/ПТП/
между л.а. „Шевролет” с рег. № ВТ 9357 КР, управляван от водача Г. М. Г. от
гр. Д.О. и ищеца, който претърпял телесни увреждания.
От изисканата от РУ на МВР гр. Г. Оряховица справка се установява, че
е образувано ДП № 636/2020 г. за реализиралото се ПТП.
Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП
ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента.
/договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
обективиран в застрахователна полица № BG /23 /12 **********, с период на
покритие до 19.10.2020 година./
По делото са представени медицински документи – епикриза, образно
изследване, резултат от компютърно томографско изследване, фактура №
**********/17.11.2020 г. издадена от „Мина – Мн“ ЕООД, амбулаторен лист
издаден от д-р Б. Г. на 18.11.2020 г., медицинско свидетелство за пред съда с
амб. № 0663/18.11.2020 г., рентгенография на лява раменна става, издадена на
14.12.2020 г., амб. лист издаден от д-р Т. Т. на 18.12.2020 г., договор за
предоставяне на социална услуга № 16 от 02.04.2021 г. и др.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства вещото лице
по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение относно механизма
на ПТП - то, а именно: на 16.11.2020 г., около 08: 00 часа, лек автомобил
„Шевролет круз“ с рег. № ВТ9357 КР, управляван от Г.М. Г., се движел от
север към юг, по ул. *** в гр. Г. Г.. В района на местопроизшествието имало
поставен пътен знак Д17 “Пешеходна пътека“ и хоризонтална маркировка –
начертана пешеходна пътека тип „зебра“. Водачът на автомобила при
движение със скорост 49,6 км/ч забелязва пешеходеца Н.П., който по това
време пресичал платното за движение на пешеходната пътека от дясно на
ляво и предприема спиране. Липсата на достатъчно разстояние по пречило на
шофьора на лекия автомобил да спре преди пешеходеца. При създалата се
пътна обстановка настъпил удар, който бил челен за лекия автомобил, с
4
предна челна, лява, ъглова част, предна броня, преден капак и левия калник за
пешеходеца П.. След удара водачът на лекия автомобил продължил
движението си в процес на спиране и се установил със задна част върху
пешеходната пътека. За пешеходеца ударът е под масовия център на тялото
му с предна броня на лекия автомобил. От удара тялото на пешеходеца
попада на предния капак, минава косо над него и пада странично на
автомобила в зоната на предния капак и левия преден калник. От приетата
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в
момента на навлизане на пешеходеца на крачка до стъпването върху платното
за движение, когато пешеходецът от тротоара е правил крачка към платното
за движение, в лентата за движение на лекия автомобил последният е отстоял
от мястото на удара на разстояние 32,37 м. Това му е позволявало
пешеходецът да бъде видим, а присъствие до пътя преди това, като
разстоянието на видимост е било по-голямо, съответно по- голямо е било и
разстоянието на което се намирал лекия автомобил преди мястото на удара.
Според вещото лице това прави още по технически възможно водачът да спре
преди мястото на удара, т. е. необходимото разстояние за спиране на лекия
автомобил било 28,55 мм, а той се е намирал на 32,37 м. С оглед изложеното
съдът намира за доказан по делото твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на ПТП.
По делото следва да се установи, какъв е размерът на справедливото
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата.
Събрани са гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля Г.
И. – леля на ищеца, от който се установява, че на посочените дата и място
ищецът Н.П. е претърпял ПТП, след което бил закаран в спешна помощ в гр.
Г. Г.. След извършените изследвания бил прехвърлен в болницата в гр. В.
Търново. Там му била направена нова рентгенова снимка. Впоследствие бил
преместен в ортопедията в гр. В. Търново, където от дежурния лекар била
извършена операция под упойка. Свидетелката посочва, че племенникът й
имал две спуквания на кости. Видяла, че по детето имало следи от удари по
главата, по ръцете, по цялото тяло, охлузвания и натъртвания. Ищецът бил
изписан на следващия ден за домашно лечение. За около месец ръката му
била обездвижена, но поради болки обездвижването продължило за още един
месец. По време на възстановяването пиел болкоуспокояващ. Травмата
позволявала на детето да се храни с засегнатата ръка, но не можел да
5
извършва други движения. Майка му и сестра му помагали да се къпе. След
случая ищецът изпитвал страх при пресичане. За да преодолее страхът си
посещавал психолог при „Център Мария“ гр. Г. Г.. Свидетелката посочва, че
дори сега, година след травмата, щадял ръката си и я пазел от натоварвания.
Посочва, че й разказвал, че се чувства здрав, но се страхувал да вдига тежко.
Ангажирали позната, която идвала в домът им да му помага за раздвижване
на ръката.
Изискана е и е приложена документация предоставена от Сдружение
„Център Мария“ гр. Г. Г., видно от която е, че ищецът е ползвал
специализирана услуга – „Подкрепа на деца и техните семейства за справяне
с проблемно поведение“. Видно от същата психолог в сдружението е работил
с ищеца, за да стабилизира психо-емоционалното му състояние след
претърпяното ПТП. В заключителния доклад по случая психологът
предоставил услугата е посочил, че ищецът е значително емоционално по –
стабилен, позитивно настроен и по-спокоен в движението си навън и в
контактите с приятелите си. Докладът е изготвен на 02.07.2021 г.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил закрито счупване на лява раменна кост, изкълчване на лява раменна
става, имобилизация на горен крайник, разкъсно-контузни рани на главата с
оток, оток и кръвонасядане по ляво рамо, охлузване с оток по десен лакът,
оток с охлузване по дясна длан, оток с охлузване по ляв хълбок, оток с
кръвонасядане по ляво седалище, кръвонасядане по лява подбедрица, мозъчно
сътресение протекло със зашеметяване. Вещото лице посочва, че болките в
лявото рамо са били съпроводени през първите 15-20 дни с болки и страдания
със значителен интензитет, като в първите 2 денонощия са били
изключително силни, като след това са затихнали. Посочва, че
продължителността на лечението и възстановяването на раменната става било
за около 4 месеца, а за другите травми – около 25 дни. Към настоящия момент
били възможни преходни болки при физическо натоварване. В периода на
наложената имобилизация на лявата ръка движенията му били значително
затруднени, а през останалото време болките са били налични при движение,
което налагало известни ограничения.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано обстоятелството, че в
6
резултат на ПТП, настъпило на 16.11.2020 г. по вина на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ищецът е претърпял
увреждания на здравето, така както са посочени от вещото лице по
допуснатата медицинска експертиза и изразяващи се във физически болки и
страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968 г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми, които по своята същност не са живото-застрашаващи, но са
протекли изключително болезнено. Възстановителният период от травмите на
главата и тялото е бил обичайния, а именно за период от 25 дни, с много
силни болки в първите 2-3 дни. Относно емоционалните травми и
отражението им на психиката на ищеца имаме показанията на свидетеля,
който посочва силният страх, който е изпитвал ищеца след ПТП от пресичане
на улици. След срещи и консултация с психолог състоянието му значително
се е подобрило. Травматичните контузи по тялото на ищеца по своя медико -
биологичен характер са му причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, както и болки и страдания с временни затруднения в
движението на горен ляв крайник в период 4 месеца, колкото е и обичайната
продължителност за лечение и възстановяване. Прогнозата за възстановяване
е благоприятна. Като съобрази, че няма трайни негативни последици от
получените от ПТП травми, но и по - дългия възстановителен период с оглед
множеството травматични увреждания по цялото тяло, изпитаните
първоначално от ищеца болки и страдания с изключителни висок интензитет
през първите 2-3 дни, затрудняващи движението на горния ляв крайник,
7
използваната чужда помощ за обслужване през първите два месеца, всичко
това в период около два месеца, както и оплакванията, че изпитва страх,
душевни страдания и психически дискомфорт, което се е отразило на
състоянието му, съдът счита, че справедлив размер на дължимото
обезщетение е сумата от 8 500 лв. Ищецът е поискал обезщетение от 25 000
лв. поради което искът в тази му част следва да се отхвърли.
Освен гореизложените доводи съдът няма как да не се съобрази и с
практиката на ОС при подобни дела. Например в Решение № 133 от 8.04.2019
г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 149/2019 г. е прието, че
справедливият размер на обезщетението е сумата от 3200 лв., за претърпени
от пострадалия - посттравматичен хематом и охлузване на дясното рамо;
посттравматичен хематом и натъртвания в областта на седалището, повече в
дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на двете колена; хематом на
дясно бедро странично; -възстановителен период за описаните травматични
увреждания (рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни, за
ПТП реализирало се 27.11.2017 г. В решение № 445 от 18.10.2019 г. на ОС -
Велико Търново по в. гр. д. № 513/2019 г. съдът е приел, че за мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото се,
гадене, световъртеж, кръвонасядания по дясното бедро и подбедриците,
охлузни рани по главата, справедливо обезщетение е в размер от 5000 лв. за
ПТП настъпило на 11. 04.2017 г. С решение № 138 от 16.05.2019 г. на ОС -
Велико Търново по в. гр. д. № 138/2019 г. за ПТП, което причинило на
пострадалия спукване на пето ребро в лявата гръдна половина, оток по гръден
кош, оток на лява лакетна става с разтягане на сухожилия в ставната капсула,
съпроводени с болки в областта на гръдния кош, поясната област и в лява
лакетна става, настъпило на 17.11.2017 г. е определено обезщетение в размер
на 5000 лв. С решение № 114 от 25.03.2019 г. на ОС - Велико Търново по в.
гр. д. № 9/2019 г. съдът е приел, че уврежданията (множество травми по
главата, тялото и крайниците, с по-засегната лявата половина на тялото;
охлузване на лявото коляно отпред и странично с диаметър над 7см;
охлузване и травма на левия лакът; охлузване и травми по двете длани; тъпа
травма на седалището) за ПТП настъпило 04.05.2017 г. е прието за
справедливо обезщетение за сумата от 2000 лв.
По отношение на имуществените вреди:
8
Съгласно задължителните указания по т. 7 от Постановление № 4 от 23.
XII. 1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени
вреди, изразени в разходи за лечение следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както
и за техния размер.
С исковата молба е представена фактура № 417/17.11.2020 г. и фискален
бон. Съдът намира, че необходимостта от направените от ищеца разходи за
закупуване на медикаменти и ортеза е безспорна и е естествен резултат от
настъпилите усложнения в състоянието му, продължаващите болки в главата
и тялото. По тези съображения искът за претърпените имуществените вреди
следва да бъде уважен до сумата от 101,23лв. – разходи за закупуване на
медикаменти за лечение и ортеза за обездвижване.
По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Предвид основателността на претенцията за заплащате на
неимуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното условие за
разглеждане на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на
исковата молба. По делото не се установи допринасяне от страна на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – чл.51 ал.2 от ЗЗД и
искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е
неоснователно. Основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.
Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението
на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от
значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена
връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т.7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В
процесния случай ответникът навежда възражението си за съпричиняване
единствено при твърдения за предприето от ищеца внезапно пресичане на
пътното платно. В този смисъл следва да се отчете ТР от 22.12.2016г. по
тълк.дело№2/2016г. - ОСНК ВКС, което посочва, че: „Наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което
9
появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При използване на
своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича
със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено
място. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно
на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно,
но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се
упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП”. Ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП е налице
съпричиняване. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
с тяхната скорост на движение; както и да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение. Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е
забранено: 1.да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат
платното за движение при ограничена видимост; 3.да извършват търговия и
услуги на платното за движение. Съдът приема, че по делото не е доказано
съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Според
вещото лице скоростта на лекия автомобил в момента на удара с пешеходеца
е в границите на около 30-35 км/ч. Вещото лице приема, че скоростта на
пешеходеца, движейки се по пешеходната пътека на въпросното ПТП, в
момента на удара и преди това е една и съща, а именно около 5,36 км/ч
(1,49m/s). Дори и да се приеме, че движението е било с по-висока скорост, то
това не игнорира противоправното поведение на водача на автомобила, който
не е подсигурил безопасността на маневрата, било поради неправилно
възприемане на пешеходеца, който пресича пешеходната пътека, като
опасност; ненавременна реакция на водача, изразяваща се в късно
задействане на спирачната уредба; отклонено внимание или друго.
Пострадалият е пресичал пътното платно на пешеходна пътека на прав
участък при добра видимост. Липсват доказателства той да е навлязъл
10
внезапно на пътното платно или да е предприел бързо и неочаквано
пресичане, в какъвто смисъл да възраженията на ответника. Същевременно
няма доказателства, които да сочат на друг източник на уврежданията, за да
се приеме, че друга е причината за тяхното настъпване. Поради тази причина
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва
да бъде оставено без уважение като недоказано.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Предвид нормата на чл. 497, ал. 1
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства
за датата на отправяне на застрахователната претенция, а именно 07.01.2021
г./л.24./ Ищецът претендира обезщетение за забава от 07.01.2021 г. С оглед
изложеното искането му за осъждане на ответника за заплащане на законна
лихва за периода от 07.01.2021 г. до 06.04.2021 г. изтичане на тримесечния
срок за изплащане на обезщетение от ответника е неоснователно и следва да
се отхвърли. Забавата на застрахователя е настъпила на 07.04.2021 г. и от
тогава се дължи заплащане на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди до датата на окончателното им
изплащане. По изложените съображения претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва следва да се уважи, считано от 07.04.2021 г.,
като за периода от датата на увреждането -07.01.2021 г. до 06.04.2021 г.,
следва да се отхвърли, като неоснователна.
По разноските:
Пълномощникът на ищеца е упражнил правото си по чл.38, ал.2, вр. с
ал.1, т.1 от ЗА да иска присъждане на адвокатско възнаграждение за
11
осъществена безплатна защита на ищеца по производството. Размерът му
подлежащ на присъждане, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и
съразмерно с реално признатия материален интерес / 8 500 лева / възлиза на
сумата 755 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е
представил списък на разноски от които 350 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 400 лв. депозит за вещо лице и 20 лв. депозит за призоваване
на свидетел или общо 770 лв., което съразмерно на отхвърлената част от иска
възлиза на 506,15 лв.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. П., ЕГН **********, адрес в гр. Г.О., ул. ***, действащ
лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. ИВ., ЕГН**********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8 500, 00 лв./осем
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на
последния телесни увреждания, в резултат от настъпило в гр. Г. Г. на
16.11.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водача
Г. М. Г. на лек автомобил "Шевролет" с рег. ВТ 9357 КР, гражданската
отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника,
както и сумата от 101, 23 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 07.04.2021 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ
искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 25 000 лв., както и искането за лихва за забава в
плащането на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди за периода 07.01.2021 г. до 06. 04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗА ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат Йордан Йорданов
от АК гр. Велико Търново с личен номер в ЕРАРБ ********** сумата от 755
12
лв. /седемстотин петдесет и пет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита по производството.
ОСЪЖДА Н. П. П., ЕГН **********, адрес в гр. Г.О., ул. ***, действащ
лично и със съгласието на своята майка Н. Ц. ИВ., ЕГН********** да заплати
на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата в размер на 506,15 лв. за съдебно-деловодни разноски.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването
му.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13