Р Е Ш Е Н И Е
№ 1454 07.12.2022 година
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1637 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба
на ЕТ „Сток- Стоян Кирязов“, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.98, вх.А, ет.5,
ап.11, против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-67-0094255 от 12.07.2022г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК-108 от 01.08.2022г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква „г“
от ЗДДС, вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, за нарушение разпоредбата на чл.118, ал.10
от ЗДДС административният орган наложил на дружеството-жалбоподател принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – бензиностанция „Черни
връх“, находяща се на главен път Бургас-Средец стопанисван от търговеца за срок
от 3 /три/ дни и бил забранен достъпа до обекта за срока на ПАМ.
Според жалбоподателя, заповедта е
незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на производствените правила и в разрез с целите на закона. Оспорва се извода за
осъществено административно нарушение, при положение, че видно от констатациите
от протокола за извършена проверка от органите на НАП, данните за получените
горива са подадени в рамките на 24 часа от постъпването им в бензиностанцията
на търговеца. Посочената от административния орган разпоредба касае случаи, в
които такива данни не са подадени въобще, поради което основанието на което е
наложена ПАМ не е налице в конкретният случай, според жалбоподателя. Сочи се, че
обектът има изградена въведена в експлоатация електронна система с фискална
памет, което е изрично посочено в протокола от извършена проверка от
05.07.2022г. и в издадената заповед. Това обстоятелство само по себе си
освобождава дружеството от подаване на информация по чл.118, ал.10 от ЗДДС и
представлява част от изключението по ал.11, т.5 от същата норма на закона, а не
е спорно, че данните от нивомерната система са постъпили в НАП. Евентуално,
дори да се приеме, че не е налице изключението по ал.11, т.5 на чл.118 от ЗДДС,
издадената заповед за ПАМ противоречи и на целите на закона. С издаването на
процесната заповед не се постигат целите на чл.22 от ЗАНН. В случаят, данните
по чл.118, ал.10 от ЗДДС безспорно са подадени на дата 22.04.2022г., в рамките
на по-малко от 24 часа след извършване на доставката и преди извършване на
проверката на НАП от 05.07.2022г. Ето защо, не би могло да се приеме, че с
издаване на процесната ПАМ се цели преустановяване на извършеното чрез
бездействие нарушение, тъй като дори да е налице бездействие, то към момента на
проверката вече е било преустановено. Не се установява и целта да се
предотвратят и отстранят вредни последици от нарушението, при положение, че
въобще не се твърди наличието на такива. Не се установява и предотвратяването
на други административни нарушения, след като на място при проверката такива не
са констатирани. На следващо място, твърди се, че заповедта е немотивирана,
като съдържанието на процесната заповед било лишено от конкретни фактически
основания. Иска се, съдът да отмени оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, дружеството не се
представлява.
Ответникът– Началник сектор „ГКПП-Бургас“,
дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, представя пълната административна преписка.
В
съдебно заседание ответната страна се представлява от упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно
установените по делото факти:
На 05.07.2022г. в 13.20 часа е извършена проверка на търговски
обект – бензиностанция „Черни връх“, находяща се на територията на община Бургас,
на главен път Бургас-Средец, който обект е стопанисван от жалбоподателя. В хода
на проверката е установено, че търговецът в качеството на лице по чл.118, ал.10
от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива. Използва се регистрирано
фискално устройство, с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП-
електронна система с фискална памет, но при проверка данните за получените
горива е установено, че е получател на три доставки на горива- газьол, в посочените
размери, а именно: 11710,95 литра; 3546,12 литра и 15261,68 литра, разтоварени
в резервоар № 2 и № 3. В протокола за извършена проверка /ПИП/ и в оспорената
заповед се сочи, че процесните три доставки на газьол са осъществени на
21.04.2022г., а данните са подадени към НАП на 22.04.2022г.
Сочи се, че
данните относно документалната доставка за процесното описано количество течно
гориво са както следва: съгласно акцизен документ еАДД, с УКН 0000000006844490
от 21.04.2022г.; съгласно акцизен документ еАДД, с УКН 0000000006844488 от 21.04.2022г.
и съгласно акцизен документ еАДД, с УКН 0000000006844489 от 21.04.2022г.
Описва се, че дружеството в качеството на задължено
лице не е изпълнило вмененото от закона задължение да подаде данни в НАП за
гореописаната доставка на гориво, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и
баркод четец на датата на данъчното събитие. От друга страна, в заповедта се
сочи, че доставката е отчетена от нивомерната измервателна система, като за
същата са изпратени данни до сървъра на НАП на 21.04.2022г. в 18.23.50 часа, 16.51.58 часа и 16.29.38 часа /първа страница, последен абзац- л.6 от
делото/.
В обстоятелствената част на оспорената заповед се
сочи, че данните за доставеното количество гориво по описаните еАДД са подадени
чрез наличната ЕСФП на 22.04.2022г., с което е нарушена нормата на
чл.118, ал.10 от ЗДДС.
Констатациите от извършената проверка били отразени в
протокол за извършена проверка (ПИП), серия АА № 0052712 от 11.03.2021г.
(л.25-27). За установените факти е съставен и Протокол, сер.АА № 0094255 от 05.07.2022г.
/л.15 и сл. от делото/.
За това нарушение е налице съставен акт за
установяване на административно нарушение, с № F667852
от 14.07.2022г. /л.48 и сл. от делото/, както и други два АУАН, за други
констатирани нарушения, които обаче са неотносими към предмета на делото, тъй
като основание за налагане на процесната ПАМ е само нарушението по чл.118,
ал.10 от ЗДДС.
С оглед фактическите констатации на проверяващите и на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „Г”
от ЗДДС, ответният административен орган издал оспорения в настоящото
производство административен акт– Заповед, с която постановил да бъде наложена принудителна
административна мярка /ПАМ /– „запечатване
на търговски обект“, находящ се на територията на община Бургас,, стопанисван
от жалбоподателя и забрана за достъп до
него за срок от 3 дни.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Процесната заповед била връчена, срещу подпис, на конкретно
упълномощено лице, последвало обжалване на акта по административен ред, пред
по-горестоящия орган, който се произнесъл с решение от 01.08.2022г., връчено на
22.08.2022г. Жалбата, инициирала настоящото съдебно производство, е подадена в администрацията
на НАП на 01.09.2022, т.е. в законния срок по чл.149, ал.1 от АПК, като е подадена
е от надлежна страна и в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за
форма и съдържание, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Налице са предпоставките за разглеждане на
оспорването по същество, при което съдът констатира следното:
С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.63),
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закон за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният директор на
НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Сред тези лица са началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
По делото е установено, че към момента на
издаване на процесния административен акт, неговият издател Атанас Кафеджиев,
считано от 11.04.2022г. заема длъжността началник
отдел „Оперативни дейности-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК
при ЦУ на НАП, въз основа на представената Заповед № 1340 от 11.04.2022г. (л.64)
на НАП.
Предвид изложеното, съдът приема, че
оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка от
12.07.2022г. е издадена от надлежно оправомощен орган, поради което същият
разполагал с необходимата компетентност
да издаде оспореният административен акт. Спазена е и формата на издаване на акта- писмена заповед.
На следващо място, съдът не констатира при
издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта съдържа описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, като
изрично са описани документите, обективиращи доставките на гориво в процесния
обект, какво по вид и количество гориво е доставено и кога. Протоколът
обективиращ резултатите от проверката и направените констатации е връчен
надлежно на представител на едноличния търговец, като е осигурено и правото на
възражения.
Различни са тезите на страните относно
изпълнение на вменените от нормата на чл.118, ал.10 от ЗДДС задължения на
дружеството. Според оспорващият субект, задълженията са изпълнени и няма
нарушение. Според издателя на оспореният акт, задълженото лице не е изпълнило
своето задължение, с което е нарушило състава на чл.118, ал.10 от ЗДДС и за
което следва да се наложи процесната ПАМ.
Посочва се, че срокът за налагане на тази
мярка се определя при условията на оперативна самостоятелността на органа.
Описано е, че вредата от нарушения по чл.118,
ал.10 от ЗДДС, е в размера на дължимия акциз, данък върху добавената стойност и
дължимия корпоративен данък, който не се внася върху стойността на неотчетените
количества гориво.
Отразено е правното основание за постановяване
на запечатването – чл.186, ал.1, т.1, буква „Г“ от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС „Данъчно задължено лице - доставчик/получател
по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за
приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества
течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис.“
На основание чл.186, ал.1, т.1, буква „Г“ от ЗДДС, мярка, като процесната се
налага на лице, което не
подава данни от ЕСФП по чл. 118 в
Националната агенция за приходите.
Вмененото на търговеца
административно нарушение съставлява бездействие на задълженото лице, насочено
срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира, че всички лица
ще спазват законовите норми и ще се гарантират бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на всички реализирани приходи.
Срокът на наложената ПАМ следва да е
съразмерен на извършеното н съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както на необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на ЮЛ. Целта на
наложената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат следва да бъде правилно отразяване на
изразходваните количества горива и предаване на изискуемите данни към НАП, а
индиректният недопускане на вреда за фиска.
По отношение възраженията за нарушение
на материалния закон:
Съдът намира, че в случаят въобще не
е налице извършено нарушение на задълженията от страна на жалбоподателя относно
трите описани доставки на газьол. Това е така, поради следното:
Съгласно императивната норма на ал.11
на чл.118 от ЗДДС „Данни по ал. 10 не се подават от: т.5 „получателя за доставки, които е
отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет“.
Самият административен орган е описал в заповедта /първа страница, последен абзац/, че доставката е отчетена от
нивомерната измервателна система, като за същата са изпратени данни до сървъра на НАП на 21.04.2022г. в 18.23.50 часа, 16.51.58 часа и 16.29.38.
Следователно, в процесният случай е налице именно хипотезата на едно от
изключенията на закона, в които от кръга на задължените лица да подават данни
по ал.10 са изключени субектите, отчели получените количества чрез електронната
си система с фискална памет и при този безспорен по делото факт, описан и в
самата заповед, изводът на органа за извършено нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС остава абсолютно необоснован.
По отношение целите на закона относно постановяване на ПАМ:
В конкретният случай, дори да се
приеме тезата на ответника, че процесните данни е следвало да се подадат,
съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС, при което са подадени на 22.04.2022г., т.е. вместо
в деня на доставката на горивото /данъчното
събитие/ - 21.04.2022г. са били подадени на следващия календарен ден- 22.04.2022г.,
то бездействието очевидно е преустановено още на тази дата. Проверката в обекта
е извършена на 05.07.2022г. Следователно, констатираното забавяне при изпращане
на данните, ако и да съставлява нарушение, е констатирано два месеца и половина
след преустановяване на деянието. Това е така, защото с факта на изпълнение
изискуемото задължение /изпращането на данни/, макар и осъществено на
следващият ден, нарушението е преустановено. Този извод прави необоснована
констатацията на ответната страна че неподаването на данни по документи лишава
НАП от възможност да определи наличното количество гориво в резервоара на ЕСФП,
а от там да бъде определен коректно размера на данъчните задължения. Видно от заявеното
от самия ответник в обстоятелствената част на заповедта, както и в приобщените
писмени доказателства към преписката, допуснатата от дружеството неточност в
подадените данни относно еАДД е коригирана на посочената дата за всяка доставка
на гориво, описана в заповедта за налагане на мярката.
При така установените факти,
административния орган не е извършил в пълнота дължимата проверка за съответствието
на оспорения административен акт с ЦЕЛТА
на закона, съгласно чл. 146, т.5 АПК.
По делото е безспорно, че данните за
доставените горива по документи са изпратени много преди проверката и повече от
два месеца преди издаване на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка от 12.07.2022г. В случаят, запечатването на обекта дори
за кратък срок /3 дни/, не изпълнява целите по чл.22 ЗАНН
за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях. Когато принудителната административна мярка е наложена след
преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните
административни мерки поначало не могат да изпълняват такава функция. За
административно нарушение, като процесното законът предвижда имуществена
санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита
нарушителя.
Други констатирани административни
нарушения, дори такива да са били установени, не могат да бъдат коментирани,
тъй като са неотносими към предмета на делото. Процесната ПАМ е наложена само
за нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС, поради което обсъждането на евентуални
други установени нарушения би било недопустимо, след като самият орган издал
заповедта не е наложил ПАМ въз основа на тези деяния.
Обобщено, определянето на подобна мярка
при така съпоставените дати на извършеното нарушение и неговото преустановяване
е неоправдано и незаконосъобразно, в разрез със законовите цели. В този смисъл
е константната практика на ВАС, като например Решение № 14829/1.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2020 г., I о.,
решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, по адм. дело № 5056/2020 г. I о., решение
№ 7796/18.06.2020 г. на ВАС, по адм. дело № 2008/2020 г. I о., Решение №
13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм. дело № 6457/2020 г., VIII о., Решение №
13889/10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6457/2020 г. VIII о.
Обобщено,
издаденият индивидуален административен акт е незаконо-съобразен и подлежи на
отмяна, като противоречащ на целите на закона, с оглед контекста на изложеното,
респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
Разноски не се претендират от жалбоподателя,
поради което и не се присъждат такива, при този изход от делото.
По изложените съображения, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-67-0094255
от 12.07.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-108 от 01.08.2022г. на Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: