№ 167
гр. П., 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104859 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на И. В. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез адв. А., срещу „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: *********, с която се
иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на И. В. С., извършено със
заповед № 362/04.07.2022 г., връчена на 04.07.2022 г., и същото да бъде
отменено; 2/ И. В. С. да бъде възстановен на заеманата длъжност
„ръководител производство“ при „Аифорос България“ ЕАД при условията от
преди уволнението и 3/ да бъде осъден „Аифорос България“ ЕАД да заплати
на ищеца обезщетение за оставането му без работа в периода от 05.07.2022 г.
до 05.01.2023 г. в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В последно съдебно заседание, проведено на 06.02.2023 г. ищецът
уточнява претецията си за обезщетение като предявява същата в размер от
10 202.40 лева за периода от 05.07.2022 г. до 17.10.2022 г ., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 31.08.2022 г. до окончателното
плащане
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор от
01.06.2005 г. като последно е заемал длъжността „ръководител
производство“, с място на работа гр. П.. Твърди се също, че трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № 362/04.07.2022 г. за
дисциплинарно уволнение.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна, както
1
незаконосъобразно било самото наложено дисциплинарно уволнение. В тази
връзка ищецът на първо място твърди, че заповедта не била издадена от
надлежно упълномощен представител на работодателя – доколкото
пълномощното на издалия заповедта не било актуално.
На следващо място според ищеца били нарушени изискванията на КТ
при провеждане на дисциплинарното производство. В тази връзка ищецът
посочва, че не му били изискани по надлежен ред обяснения преди налагане
на наказанието, а това било направено само формално. В писмото за
обяснения се съдържали според ищеца вече готови констатациите на
работодателя за вината му и на работника били поставени предварително
подвеждащи въпроси. Поради това ищецът нямал възможност да се защити и
да изложи в свободен текст и по своя воля обясненията си.
Ищецът счита и че самата заповед № 362/04.07.2022 г. била
немотивирана – не ставало ясно защо е наложено наказание уволнение, нито
как работодателят е достигнал до извода за вината на работника, доколкото
субективният елемент въобще не бил изследван.
В тази връзка се излагат фактическите обстоятелства по заповедта –
като се посочва, че съгласно същата на 30.06.2022 г. ищецът не осъществил
достатъчно контрол като допуснал нерегламентирано натоварване на метален
скрап от черни метали в МПС – с рег. № РК **** АХ, а върху този скрап на
същото МПС допуснал натоварване и на шлака, по такъв начин, че да не се
вижда скрапа. Така описаната в заповедта фактическа обстановка според
ищеца обаче не отговаряла на истината. Това било така, доколкото
работодателят осъществявал дейността си на територията на дружеството
„Стомана индъстри“ АД, където имало много интензивно движение на
персонал и техника на множество различни дружества. От своя страна
ищецът работел в административната сграда на ответника и нямал видимост
какво се случва при преработката на суровините, товареното, пренасянето им
с фадроми из терена вкл. при измерването на натоварения товар на кантари и
въобще при движението на камионите и другите машини из терена. Самото
ответно дружество също нямало правила за дейността си и не било поставило
изисквания при замерването и товаренето на различните суровини върху
фадроми и камиони това да се случва в присъствието на ищеца или друг
служител.
Излагат се доводи и че в конкретния случай самият шофьор на камиона
с рег. № РК **** АХ оставил МПС на точката за товарене много по-дълго от
нормалното, поради което се стигнало до това върху натоварения скрап да се
натовари и шлака, която реално била товар за друг камион.
В допълнение се излагат доводи и че поначало фактичските
обстоятелства по заповедта били написани неясно.
Поради така описаните доводи ищецът счита, че не е допуснал
нарушение на трудовата дисциплина, нямал вина за съответните
обстоятелства и бил уволнен незаконосъобразно. Дори да имало някакво
нарушение, то същото следвало да бъде санкционирано с по-леко наказание, а
не с непропорционално тежко такова, каквото било уволнението.
2
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени
са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Аифорос България“ ЕАД, чрез
процесуалния му представител адв. Х. М., е депозиран писмен отговор, в
който се излагат аргументи за неоснователност на предявените от страна на
ищеца искове. Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответното
дружество на посочената от него длъжност като е полагал труд в обект
„Стомана индъстри“ АД в гр. П.. Признава се и че ТПО на ищеца е
прекратено със заповед № 362/04.07.2022 г., считано от 05.07.2022 г. Допълва
се, че самата заповед била връчена на ищеца на 05.07.2022 г. при условията на
отказ, което обстоятелство било надлежно удостоверено от двама свидетели.
Излагат се доводи, че заповедта била законосъобразна – с правилно
посочване на правните основания за издаването й и коректно описана
фактическа обстановка като мотиви. В тази връзка се посочва, че на
30.06.2022 г. на територията на работодателя и на работната площадка на
адрес гр. П., ул. В. с. № 1 /табан/, където ответното дружество извършва
дейността си, ищецът като ръководител производство и длъжностно лице, на
което било възложено да осъществява контрол на трудовия процес в
предприятието, не е осъществил контрол на този трудов процес. Това било
така, доколкото ищецът допуснал неправомерно натоварване на метален
скрап върху МПС рег. № РК **** АХ, а впоследствие отгоре натоварване и
на шлак, така че да не се ижда скрапа. Впоследствие същия ден шофьорът на
МПС рег. № РК **** АХ опитал да изнесе извън територията на ответното
дружество натоварения и скрит под шлаката скрап. Този пропуск на ищеца да
осъществи контрол върху процесите в предприятието работодателят счита за
тежко нарушение на трудовата му дисциплина, поради което и счита
уволнението за адекватно наказание на извършеното нарушение.
Извън посоченото нарушение ищецът бил извършил и други нарушения
– като на 13.06.2022 г. и на 24.06.2022 г. участвал в натоварване и пренасяне
на метален скрап от мобилно сито и площадка, където същият се събира към
зоната за приемане на шлака – което съставлявало нарушение на работния
процес и производствените правила.
Излагат се доводи, че дисциплинарната процедура била спазена, като на
04.07.2022 г. преди обаче издаване на заповедта за уволнение на работника
били изискани обяснения. Работникът обаче отказал изрично да даде такива и
поради това обясненията му не били снети.
Излагат се възражения и срещу останалите доводи на ищеца като се
поддържа, че заповедта била надлежно мотивирана и издадена от
упълномощено лице, поради което била законосъобразна.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
В допълнение спрямо третата претенция се оспорва твърдението, че
ищецът е останал без работа като се твърди, че това не отговаряло на
действителното положение. Освен това се оспорва и размерът на претенцията.
При условията на евентуалност и ако същата бъде уважена се прави
възражение за прихващане със сумата от 2 267.20 лева – платено от
3
работодателя на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от КТ – за
неизползван платен годишен отпуск. Посоченото искане се прави, в случай че
първите два иска бъдат уважени, което предполага липса на основание за
изплащане на такова обезщетение.
С отговора са представени писмени доказателства.
В хода на делото са представени: актуално копие от трудовата книжка
на ищеца и същата в оригинал за констатация, справка от НАП за актуално
състояние на действащи трудови договори и платежни документи за
заплащане на обезщетението от 2 267.20 лева ведно със заплатата за м. юли.
Изслушани са свидетели: Ю.П.Б. /на ищеца/, И.Ж.Г. /на ищеца/, П.А.С.
/на ответника/ и Д.П.Ц. /на ответника/.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото
поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Ищецът лично заявява, че работи в дружеството почти от неговото
създаване. Обръща внимание, че досега не е бил санкциониран а човекът
подал сигнал срещу него вече заема неговата длъжност.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че ищецът е уволнен заради конкретно нарушение на трудовата
дисциплина, което няма общо с работата му в миналото.
От процесуалния представител на ищеца са представени писмени
бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представената по длъжностна
характеристика, а и заповед за уволнение, на И. В. С. се установява, че
ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като е заемал
длъжността „началник /ръководител/ производство”.
Със заповед № 362/04.07.2022 г. на лицата И. И. и Г.Б. на И. В. С. на
длъжност „началник /ръководител/ производство” е наложено дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е отразено, че същата е
връчена на наказаното лице при условията на отказ в деня на издаването й
04.07.2022 г. Свидетели на отказа са лицата П. С. и П. А., с положени
подписи. В заповед № 362/04.07.2022 г. е посочено, че дисциплинарното
наказание „дисциплинарно уволнение” се налага заради други тежки
нарушения на трудовата дисциплина от страна на работника – по чл. 190, ал.
1, т. 7 от КТ /цитиран в заповедта/, а именно: на 30.06.2022 г. в интервала от
време около 10.30 до 12.00 часа на територията на работодателя и на
работната площадка – гр. П., ул. В. с. № 1 работникът като длъжностно лице,
на което е възложено да упражнява контрол и ръководство на трудовия
процес в предприятието, не е осъществил контрол върху трудовия процес,
доколкото е допуснато да бъде натоварен метален скрап от черни метали –
12 260 кг., неправомерно и нерегламентирано натоварен на превозно средство
4
с рег. № РК **** АХ, като върху металния скрап е натоварен и друг материал
– шлак, за да не се вижда металния скрап от черни метали. Впоследствие
същия ден 30.06.2022 г. около 12 часа, трето лице – шофьор на камион с рег.
№ РК **** АХ е направил опит неправомерно, нерегламентирано и без
знанието и разрешението на дружеството, да изнесе скрапа от черни метали
12 260 кг. извън територията на дружеството гр. П., ул. В. с. № 1.
Според работодателя с описаните действия работникът нарушил чл.
187, ал. 1, т. 3 от КТ /цитиран в заповедта/ – неизпълнение на възложената
работа – свързано с неосъществено ръководство и контрол на трудовия
процес в предприятието. Това според дружеството било тежко нарушение на
трудовата дисциплина и при преценка критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ
обосновавало налагане на най-тежкото наказание – уволнение.
На следващо място в заповедта е посочено, че били установени и други
обстоятелства – на 13.06.2022 г. около 12 – 13 часа и на 24.06.2022 г. около 13
– 14 часа на територията на работодателя и на работната площадка на
дружеството гр. П., ул. В. с. № 1, в нарушение на технологичните правила,
работникът участвал в натоварване и прехвърляне и пренасяне на метален
скрап от черни метали от мобилното сито и вагоните и местата, където се
събира скрапа към зоната за приемане на шлака /табана/, в нарушение на
нормалния работен процес и план за работа – нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3
от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологични правила.
Поради това е наложено и дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.
Съгласно заповедта на ищеца е следвало да бъде изплатено обезщетение
по чл. 224 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск. Страните не
спорят, а и от платежно нареждане от 04.08.2022 г., се установява, че такова
действително е заплатено в размер на 2267.20 лева.
Видно от приложено по делото пълномощно и справка извлечение от
ТРРЮЛНЦ лицата И. И. и Г.Б. са упълномощени от законните представители
на ответното дружество Андреас Хасиотис и Георгиос Воядзис да
представляват същото по пълномощие – като документът е с нотариално
удостоверяване на подписите от 12.04.2022 г.
На следващо място по делото е приложено писмо от работодателя за
предоставяне от страна на ищеца – относно негови действия на датите
30.06.2022 г., 13.06.2022 г. и 24.06.2022 г. В писмото са изложени
фактическите констатации по заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение. Писмото е връчено на ищеца на 04.07.2022 г. в 13.30 часа.
Обяснения не са дадени, но липсва спор, че писмото за изискването им е
връчено преди заповедта за уволнение.
От представена длъжностна характеристика от ответното дружество за
длъжността „началник производство“, подписана от ищеца И. С., се
установява, че работникът има следните основни функции и задължения: да
ръководи, контролира, координира, организира и отговаря за трудовия процес
в производствените и функционалните звена, осъществяващи производствена
5
и ремонтна дейност на дружеството; отговаря за качеството на продукцията и
дейностите, свързани с технологично развитие и внедряване на нови
технологии за подобряване на качеството; контролира изпълнението на
процедури относими към производствената, технологична, инвестиционна,
проектно внедрителска дейност и качеството във фирмата; контролира и
отговаря за цялостната производствена дейност и създава условия за
нормалното й провеждане; ръководи и контролира разработването и
усвояването на нови изделия с по-високо качество с оглед оптимизиране
разходите и производителността на труда, ръководи и отговаря за дейността
на отдела по технически и качествен контрол, отговаря за недопускане на
несъответстваща продукция, следи за недопускане на некачествена
продукция; отговаря за реализация на инвестиционна политика, внедряване
на научно технически постижения и за осъществяване на инвестиционни
проекти; отговаря за дейността по екологичен контрол и гражданска защита;
носи отговорност за достоверността на изготвяната от него документация;
спазва изискванията на системата за управление на качеството; отговаря за
здравословните и безопасни условия на труд и др. възложени му от
ръководството.
По делото ответното дружество е ангажирало и документи „Интегрирана
система за управление – третиране на отпадъците“ и „Интегрирана система за
управление на производствените процеси“. Посочените документи няма
данни да са доведи до знанието на ищеца, нито същият да познава
съдържанието им или да се е подписал като запознат с тях. От цитираните
документи е видно, че готовите агрегати от обработените шлакови материали
се съхраняват разделно на определени за целта открити складове, за да се
избегне смесване на различните фракции и с други замърсители. Посочено е
също, че координацията на работата между производствените единици и
работните места се осъществява от ръководителя „производство отпадъци“ за
обработка на шлаки, окалина и отпадъци от облицовъчни и огнеупорни
материали и от ръководител „производство метали“ за приемане и обработка
на отпадъци от черни и цветни метали.
Оперативният контрол се осъществявал от операторите на инсталацията,
ръководителя „производство отпадъци“ и директора. На контрол подлежали
количеството и вида на входящите материали и продуктите за експедиция,
разделното съхранение на входящите материали, съответствието на
обработката на материалите с инструкцията за експлоатация на инсталациите;
количеството и разделното съхранение на продуктите от обработката,
съхранение и предаване на необработени отпадъци, спазване на планови
задания и срокове в договори за доставки, спазване на нормативни актове.
По делото са представени кантарни бележки с дата 30.06.2022 г. –
клиент „Елби строй“ ЕООД:
От 10.10.53 часа за камион РК****АХ с направление шлак измерено
тегло тара – 15 160 кг – контролно мерене;
От 10.38.33 часа за камион РК****АХ с направление шлак измерено
тегло бруто – 43 480 кг – контролно мерене;
6
Кантарна бележка за изходяща продукция /л. 40 от делото/ с вписани
бруто: 43 480 кг; тара: 15 160 кг; нето: 28 320 кг; час на мерене бруто –
10.36.34 часа; час на мерене тара – 10.18.47 часа.
Представена е и кантарна бележка за вътрешни товари с материал скрап
от черни метали за камион РК 9369 ВА с бруто: 26 000 кг; тара: 13 740 кг и
нето 12 260 кг; час на мерене бруто – 16.10.54 часа; час на мерене тара –
10.01.12 часа.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза,
съгласно която размерът на обезщетението, през което ищецът е останал без
работа за периода от 05.07.2022 г. до 17.10.2022 г. на база брутно трудово
възнаграждение за м. юни 2022 г. възлиза на 10 202.40 лева. На ищеца
предвид прекратяване на трудовото правоотношение е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 267.20 лева.
Експертизата съдът намира, че следва да кредитира, доколкото същата
не е оспорена от страните, за вещото лице липсват данни от заинтересованост
от изхода на делото, а и същото е отговорило на поставените му въпроси в
съдебно заседание.
По делото е представена и трудова книжка на ищеца /копие и оригинал
за констатация/, от която се установява, че ищецът е работил в ответното
дружество до 05.07.2022 г., когато трудовото му правоотношение е било
прекратено. На 17.10.2022 г. ищецът е започнал нова работа – „АК Електрик“
гр. Р.. Посочените отбелязвания кореспондират и на представената справка за
актуално състояние на трудовите договори от ТП на НАП Перник.
1.От показанията на свидетеля Ю. П. Б. /бивш служител на ответното
дружество, уволнен дисциплинарно /, се установява, че познава ищеца като
последният е бил ръководител на свидетеля, докато и двамата са работили в
ответното дружество, но вече са уволнени. Уточнява, че е работил при
ответника три години и бил машнист на пътностроителна машина. Посочва,
че работата му била да отговаря за товарене и разтоварване на камиони като
за целта ползвал фадрома. Процесът на товарене протичал като клиентът
посочвал на свидетеля какъв материал трябвало да бъде натоварен на камиона
му, след което свидетелят товарел. Материалите, които се товарели в
дружеството били желязо, окалина, но основно скрап и шлак. Шлакът като
материал бил в твърдо състояние и се товарел в самосвали.
Свидетелят уточнява, че на ден товарил от 30 до 40 камиона, като от
мястото на товарене нямало видимост към административната сграда на
дружеството. Предвид недостига на работници ищецът често помагал на
подчинените си. Товаренето на един камион отнемало около пет минути като
свидетелят товарел с фадрома или челен товарач. При излизане от
производствената зона камионите с товар преминавали през кантар на
ответника, с което се изчерпвала проверката им. От своя страна работникът,
който товарел нямало как да прецени дали в съответния камион вече има
нещо друго, нито знаел колко точно количество товари.
На следващо място свидетелят разяснява, че дружеството осъществявало
дейност на територията на „Стомана“ П., където работели и други дружества.
7
Поради това ограждения на табана нямало и техника на други дружества
също можела да се придвижва там. Уточнява, че той самият също бил
уволнен дисциплинарно по същия повод като ищеца. В тази връзка твърди, че
си вършел работата като натоварил нефракциониран материал от табана на
камиона, заради който били уволнени. Разяснява, че това било материал
непреминал през обработка – смесица между желящо, шлак, скрап на дребни
парчета, боклуци и др.
Когато възникнал проблем свидетелят не присъствал на изпразването на
камиона, но видял после какво е изсипано и поддържа, че именно това и бил
натоварил – нефракциониран материал – в който имало дребни парчета скрап.
На следващо място свидетелят разяснява, че дейността на дружеството
ответник се изразявала в това след като получат такъв смесен материал да
разделят шлака и скрапта. След това скрапта се връщала най-често в заводите
на „Стомана“ за последваща обработка макар свидетелят да не знаел дали
ответникът продавал и на други дружества.
Самата работна площадка била обособена по следния начин: „долу“
имало трошачка на тухли – една стационарна и една мобилна, а „горе“ на
табана имало други машини – като камиони се товарели от табана. От
площадката близо до административната сграда се случвало скрап да се качва
обратно на табана ако била замърсена или трябвало допълнителна обработка.
На последно място свидетелят посочва, че не е обжалвал своето
уволнение, а на процесната дата 30.06.2022 г. ищецът също товарил заедно с
другите работници.
2.В показанията си свидетелят И.Ж.Г. /бивш служител на ответното
дружество, уволнен дисциплинарно / твърди, че също работил при ответното
дружество – в периода от 01.12.2018 г. до 04.07.2022 г., когато бил уволнен
дисциплинарно , а ищецът бил негов колега. Уточнява, че бил уволнен,
защото не упражнил визуален контрол. Уточнява и че ищецът бил мениджър
външна продукция като свидетелят му бил подчинен и изпълнявал
нарежданията му. От своя страна ищецът често работил на терен, като не
стоял само в административната сграда.
В тази връзка свидетелят разказва, че работел като машинист на тежки
строителни машини – на багер с магнити, който отделял желязо от шлак.
Двата материала идвали избъркани и дружеството трябвало да ги раздели –
като след това желязото и шлаката се продалави поотделно на трети лица.
Случвало се свидетелят също и да товари с помощта на фадрома като самото
товарене отнемало около пет минути. Когато идвали купувачи същите
единствено посочвали какъв материал искат и такъв им бил натоварен.
Проверката била преди излизане от площадката като камионите минавали на
кантар.
Разстоянието от табана до изхода било около 1км. и половина като на
място из работната площадка нямало огради като табанът се ползвал и от
други фирми. Свидетелят разказва, че нямало процедури как се товарят
камионите – свидетелят само товарел, а шофьорът на камиона трябвало да
мине кантар, да се вземе кантарна бележка и да си плати.
8
Относно камиона, който станал причина за уволнението, свидетелят
поддържа, че нямал никакво отношение към него – бил натоварен от друго
лице като свидетелят не знаел с какъв материал. Твърди, че самият материал -
желязото, изсипано от камиона, не било на ответното дружество. Уточнява,
че присъствал при изпразването и изпаднало едрогабаритно желязо и шлака,
но не може да каже по каква причина били смесени.
На следващо място свидетелят разказва, че работа на дружеството било
именно да разделя материала, но понякога ставало смесване и се налагало
материалът отново да премине през съответната инсталация респ. сито – за да
се отдели чисто желязо /за да няма отбив от Стомана/. Освен това като
инертен материал се получавал леяк. Уточнява, че скрапа се продавал на
Стомана. Уточнява и че обикновено скрапът се товарел на камион на
ответното дружество, но ако същиял бил повреден се ползвал друг. В тази
връзка допълва, че на 30.06.2022 г. той товарел на камион на ответника, но на
самия табан оперирали и други фирми.
3. От показанията на свидетеля П.А.С. /служител на ответното
дружеството/ се установява, че работи при ответното дружество на длъжност
„оперативен мениджър“ от 2018 г. до момента. Твърди, че ответното
дружество се занимавало с обработка на скрап и метали вътре в завод
„Стомана“, но на собствена площадка.
На следващо място свидетелят твърди, че позвана ищеца, като
последният също работил при ответника до средата на 2022 г. Ищецът обаче
бил уволнен, защото работил като отговорен за сектора шлаки и трябвало да
упражнява контрол върху движението на материалите – обаче било допуснато
смесване на материали – желязо и шлака заедно.
Свидетелят разяснява, че дружеството получавало като материал шлака
най-вече от пещите на „Стомана“ и тази хомогенна смес се изсипвала в
неохраняемата зона на площадката – като след това ответното дружество
изваждало от тези шлаки останалото желязо и го връщало в „Стомана“ за
допълнителна преработка. Също от „Стомана“ получавали смес от
разтоварване на вагони с остатъчни метали и я пресявали, за да се оберат
металните отпадъци. В резултат от това се получавали поотделно желязо т.е.
скрап и остатъчен шлак, които материали вече се съхранявали поотделно и
скрапът се връщал в „Стомана“ за допълнително претопяване. Това връщане
ставало чрез натоварване на камион на ответника, който при излизане
минавал кантар. Свидетелят уточнява, че при нужда се случвало да ползват и
друг камион, но скрап се изнасяла само за „Стомана“, докато шлак за други
дружества. Свидетелят уточнява, че след сепариране на материалите същите
се товарели почти изключително в охраняемата зона, където се намирал и
кантарът – като всички работници знаели докъде е площадката на
дружеството. Камионите освен това се проверявали и на изхода на „Стомана“.
На следващо място свидетелят разказва, че ищецът бил уволнен,
доколкото било допуснато натоварване на камион с железен скрап и отгоре с
шлака. Уточнява, че именно от него /от свидетеля/ бил подаден сигнал към
мениджъра на дружеството за въпросния камион. Поради това и последният
9
бил разтоварен пред свидетеля и се установило съдържанието му – желязо и
шлака, визуално съответни на преработваното от ответника. В тази връзка
свидетелят уточнява, че работниците били наясно, че не следвало да изнасят
метали, а въпросният камион не бил предназначен за „Стомана“ и бил дошъл
да купи единствено шлак.
На следващо място свидетелят твърди, че повод за подозренията му
било, че забелязал необичайно движение – прехвърляне на желязо обратно
към табана, което било забранено, защото там зоната била неохраняема.
Тогава свидетелят започнал да посещава табана след работа и забелязал
складирано преработено от дружеството желязо, но покрито с леяци.
Свидетелят наблюдавал и камерите в охраняемата част от площадката и
забелязал, как ищецът лично управлява натоварена фандрома с метали – и
същите тези метални части после изпаднали от проверения камион. Уточнява,
че забелязал въпросната фандрома с вдигната кофа, когато с колеги се
връщали от обяд и поради това прибирайки се в сградата веднага проверил
камерите. Допълва, че от камерите ясно се виждало, че именно ищецът
шофира фадромата и че тя е натоварена със железен скрап.
Свидетелят разказва, че при табана се докарвал сурият материал, а от там
същият се свалял на площадката за обработка на около 500 метра. При самия
табан нямало камери, поради което преработеният материал се съхранявал в
охраняемата част.
На следващо място свидетелят поддържа, че ищецът бил ръководител
звено и именно негова работа било да информира операторите на машини
къде, кога и как да товарят. Разказва, че при изпразването на камиона по
разпореждане на директора от него изпаднали 12 тона метали – като
поддържа, че разпознал част от елементите, изпаднали от камиона. Те били
същите, които ищецът превозвал с фадромата по-рано - като според свидетеля
имали специфична форма: пружини, амортисьори. В тази връзка свидетелят
поддържа, че изпадналото от камиона било именно обработваното от
дружеството – видимо разделени скрап и шлака, които при товаренето са
смесени пак.
На последно място свидетелят поддържа и че процедурите в
дружеството били ясни на работниците, а той самият имал право да проверява
камионите по свое усмотрение. Твърди, че в конкретния случай въпросният
камион предизвикал подозренията му и доколкото не бил натоварен с връх, а
отгоре стоял „равен“. Уточнява, че един камион поначало се товарел за около
15-20 минути, като на ден се товарели между 20 и 30 камиона. Уточнява и че
от административната сграда нямало видимост към табана.
4. В показанията си свидетелят Д. П. Ц. /служител на ответното
дружеството/ посочва, че работи при ответника от 2018 г. до момента като
организатор производство и познава ищеца. Последният бил началник и се
занимавал с шлаки и черни метали, а свидетелят с цветни метали като нямал
отношение към товарене и разтоварване на камиони. Според свидетеля обаче
ищецът бил уволнен, тъй като не работел коректно. В тази връзка свидетелят
твърди, че знаел конкретния камион, който станал причина за това уволнение.
10
Разказва, че неговият началник св. С. го повикал поради съмнения за кражба с
камион, като поискал от него да присъства при разтоварването му. Разказва и
че съмненията на св. С. били от известно време, поради което двамата се
качвали да оглеждат табана и установили, че изчистени метали,
предназначени за „Стомана“ са качени обатно на табана и смесени, скрити с
други купчини. От друга страна при изпразване на камиона свидетелят видял
от него да изпадат същите елементи, които по-рано видял скрити на табана.
Свидетелят разказва и че със св. С. две седмици преди 30.06.2022 г. били
наблюдавали камерите на дружеството и виждали, как ищецът се качва с
фадрома на табана. Поддържа, че на въпросния табан имало смесен материал,
който се разделял после като черните метали отивали в „Стомана“ най-често
с камиона на ответника, а шлаката за други клиенти с техни камиони.
Свидетелят поддържа и че познал елементите, изпаднали от камиона
поради спецификата им – амортисьори, барабани, спирачки. Посочва и че
смесването на метали и шлак след разделянето било недопустимо. Счита, че
един камион се товарел за 20 минути като рядко ставало опашка и то след
обедната почивка, а процесният случай бил преди обяд.
Показанията на четиримата разпитани свидетели следва да бъдат
кредитирани при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК –
доколкото двамата от свидетелите са бивши служители на ответника,
уволнени дисциплинарно, а другите двама са настоящи служители на
ответника. В тази връзка съдът взема предвид, че за всички свидетели е
налице интерес от изхода на спор. Освен това съдът съобразява и че
показанията на двете групи свидетели в значителната си част са крайно
противоречиви, което съдът съобразява при формиране на правните си
изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 от Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването
на същото респ. оставането си без работа в периода, за който претендира
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и размерът на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че дисциплинарното
нарушение е било извършено и надлежно установено, спазена е процедурата
по уволнението, издадената заповед отговаря на нормативните изисквания.
Ответникът следва да докаже и че заповед № 362/04.07.2022 г. е връчена на
ищеца при условията на отказ.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими, а
възраженията на ответника в този смисъл за неоснователни. В тази връзка на
първо място следва да се отбележи, че действително съгласно разпоредбата
на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото
11
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия
законов текст срокът тече от деня, в който на работника или служителя е била
връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок обаче е давностен, а не преклузивен. В
тази връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
Въпрос по същество е и обжалваната заповед. В тази връзка следва да се
отбележи, че прекратяването на трудовото правоотношение се осъществява
само в писмена форма и при спазване на строги правила, регламентирани в
КТ като гаранция за правата на уязвимата страна в правоотношението,
какъвто е работникът/служителят.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В тази връзка и в настоящия
случай първият спорен по делото въпрос е дали е изтекъл двумесечният срок,
предвид направеното от ответника възражение в този смисъл.
Предвид датата на издаване на заповедта – 04.07.2022 г., която няма
спор, че е връчена още същия ден на ищеца при отказ, и датата на исковата
молба – 31.08.2022 г. – то съдът намира, че срокът от два месеца е спазен, а
възражението на ответника в обратния смисъл е неоснователно.
На следващо място съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентно лице. В тази връзка, видно от справка в ТРРЮЛНЦ ответното
дружество се представлява от следните лица: Андреас Хасиотис и Георгиос
Воядзис – действащи заедно. Именно тези две лица са издали пълномощно в
полза на лицата И. И. и Г.Б., които от своя страна са подписали заповедта за
уволнение. В тази връзка и предвид съдържанието на пълномощното и че
същото е актуално с надлежно възложени правомощия съдът намира, че
заповедта за уволнение е подписана от правоимащи лица т.е. от лица, които
са имали правото да наложат наказания дисциплинарно уволнение на
работник в дружеството. Поради това и съдът намира възраженията на ищеца,
че заповедта е подписана от лица, които не са имали право да я подпишат, за
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на ищеца за неспазване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. По делото е приложено писмо, с което на
работника са поискани писмени обяснения. Липсва спор, че същото му е
връчено като работникът изрично е отказал да даде обяснения за вменените
му нарушения. Действително искането за обяснения е направено в деня на
издаване на уволнителната заповед /но преди връчването й/ като от
съдържанието на същите е налице известна предубеденост на работодателя.
Независимо от това съдът намира, че в представеното по делото писмо ясно е
12
посочено за какво се искат обяснения и работникът е имал право ако
пожелаие да изложи своето становище.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение обаче
съдът намира за незаконосъобразна на други основания, като съображенията
за това са следните:
Със заповедта е наложено наказание на работника за две деяния: за
бездействие от дата 30.06.2022 г., изразяващо се в това, че „е допуснато да
бъде неправомерно натоварен метален скрап от черни метали – 12 260 кг., на
превозно средство с рег. № РК **** АХ, като върху металния скрап е
натоварен и друг материал – шлак, за да не се вижда металния скрап от черни
метали, а впоследствие трето лице /шофьорът на камиона/ без разрешението
на дружеството е опитало да изнесе скрапа от черни метали 12 260 кг. извън
територията на дружеството“. Това според работодателя било нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото работникът нарушил трудовите си функции
да упражнява контрол и ръководство на трудовия процес в предприятието,
доколкото не е осъществил такъв контрол върху трудовия процес – т.е.
тежкото нарушение на трудовата дисциплина се изразява в неосъществено
ръководство и контрол на трудовия процес в предприятието.
Второто вменено на ищеца нарушение е за действие – че на 13.06.2022
г. и на 24.06.2022 г. на работната площадка на дружеството гр. П., ул. В. с. №
1, в нарушение на технологичните правила, работникът е участвал в
натоварване и прехвърляне и пренасяне на метален скрап от черни
метали от мобилното сито и вагоните и местата, където се събира скрапа към
зоната за приемане на шлака /табана/, в нарушение на нормалния работен
процес и план за работа т.е. нарушението на трудовата дисциплина се
изразява в неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Тези изисквания не са самоцелни – от една страна гарантират правото
на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае
съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга
- дава възможност на съда да извърши проверка за законността на
уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на
реквизитите на чл.195, ал.1 КТ /така Решение № 339/19.11.2012 г. по гр.д. №
1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС/.
Съобразно трайната практика на ВКС – напр. Решение №
266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на 3-то Г.О. на ВКС, Решение №
432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на 4-то Г.О. на ВКС, Решение №
287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на 4-го Г.О. и др. изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при
наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по
чл.194 от КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се
защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който
13
не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна
страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който
само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на
уволнението.
В настоящия случай в заповедта за уволнение е посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 190, т. 7 от КТ – други тежки
нарушения на трудовата дисциплина, която формулировка е обща и се нуждае
от конкретизиране като липсва вписване на основанието по чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ. Независимо от това заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” е обстоятелствена – има вписана хронология на
събитията, момент на извършените нарушения, начин – чрез бездействие,
съответно чрез действие т.е. налице е достатъчно информация относно
обективните елементи на поддържаните от работодателя нарушения на
трудовата дисциплина.
От ангажираните по делото доказателства относно първото нарушение
/по заповедта с дата 30.06.2022 г./ следва извод, че на процесния камион с рег.
№ РК **** АХ действително са били натоварени скрап от черни метали, а
върху него шлак. Това натоварване е станало на територията на ответното
дружество като и двата материала са били именно преработени от
дружеството материали /т.е. сепарирани шлак и скрап/. Посочените
обстоятелства се установяват от кантарните бележки – видно от които
камионът е бил с направление „шлак“ и от показанията на свидетелите,
присъствали при изсипване на камиона. Предвид това и съдът приема, че
действително целта на това натоварване е било единият материал – в случая
металният скрап да бъде изнесен неправомерно от територията на
дружеството.
Предвид дейността на дружеството, изразяваща се в преработка на
отпадъчни продукти и в частност сепариране на шлак от скрап съдът намира,
че натоварването им в един камион е неправомерно и представлява
нарушение на трудовата дисциплина.
Заповедта обаче в тази част е незаконна поради липса на доказателства
нарушенията на трудовата дисциплина да имат връзка с трудовите
задължения на ищеца. Съгласно представената длъжностна характеристика за
длъжността „началник производство“ ищецът е имал трудови функции и
задължения, свързани с производствения процес в предприятието:
организация на трудовия процес в производствените и функционалните
звена, осъществяващи производствена и ремонтна дейност на дружеството,
отговорност за качеството на продукцията, за дейностите, свързани с
технологично развитие и внедряване на нови технологии, контрол на
производствената дейност и т.н. В тази връзка и съдът приема, че ищецът е
отговарял за производствения процес и качеството на продукцията т.е.
съобразно дадените разяснения от свидетелите – практически за правилното и
качествено сепариране на входящия материал и недопускане на повторното
му смесване или замърсяване на площадките, както и за правилната
експлоатация на съответните машини, извършващи това сепариране. Никъде
14
в длъжностната характеристика на работника не е посочено, че същият има
задължения във връзка с износа на готовата продукция. В частност липсва
вменено на ищеца задължение да следи за влизащите и излизащите от
територията на дружеството камиони и в частност липсва задължение ищецът
да проверява дали камионите влизат празни или не, от коя площадка и какво
товарят, кой служител на ответника товари и какво, къде се придвижват из
работната зона камионите, дали мерят товара и дали плащат именно
измерения товар при излизане. Никъде не е предвидено ищецът да
придружава даден камион или да го следи при движението му. Напротив
ищецът е имал задължение да осигури качествена продукция съобразена със
съответните технологични изисквания, а не да контролира продажба,
пласмент, товарене на същата или нещо сходно. Подобни задължения за
длъжността на ищеца не се установяват и от двата други документа, където са
разписани подробно интегрирани схеми за управление на производствения
процес. Така или иначе обаче няма и данни ищецът въобще да е запознат с
посочените документи.
Само в допълнение съдът следва да добави и че видно от кантарните
бележки в същите са налице известни разминавания досежно часовете на
мерене на тара и бруто т.е. вероятно е налице неизяснено движение на
камиона из площадката на ответника.
Поради това и независимо от неправомерното натоварване на двата
материала скрап и шлак в един камион с цел неразрешено изнасяне на единия
материал съдът намира, че това нарушение няма как да бъде вменено в
отговорност на ищеца, тъй като той не е допуснал виновно неизпълнение на
трудовите си задължения по смисъла на чл.186 от КТ /така Решение №
339/19.11.2012 г. по гр.д. № 1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС досежно
необходимостта нарушението да е на задължения вменени на работника с
длъжностна характеристика или друг акт/.
Второто вменено на ищеца нарушение е че на 13.06.2022 г. и на
24.06.2022 г. на територията на работодателя в нарушение на технологичните
правила, работникът е участвал в натоварване, прехвърляне и пренасяне на
метален скрап от черни метали от мобилното сито и вагоните и местата,
където се събира скрапа към зоната за приемане на шлака /табана/.
В тази част съдът намира заповедта на първо място за недостатъчно
мотивирана тъй като не става ясно от къде поначало е било движението на
материала и към кое направление. От своя страна в приложените
технологични правила се съдържа изискване единствено за несмесване и
избягване на замърсяването на вече сепарирани суровини, а не за конкретно
място на съхранението им из работната площадка. Липсва забрана за местене
на готовата продукция из работната площадка, но от друга страна е налице
възможност за ръководителя на производството да предприеме мерки ако е
установено недостатъчно добро качество на готовата продукция т.е. ищецът
като началник производство е имал право да осъществи контрол върху
процеса на сепариране и да го повтори при необходимост, което според
свидетелските показания се е случвало в хода на производствения процес. На
последно място съдът намира и че показанията на свидетеля на ответника по
15
това нарушение будят известни съмнения и не могат да бъдат свързани
категорично с поведението на ищеца. Това е така, доколкото нарушението
почива единствено на субективните убеждения на свидетелите, че на
камерите на дружеството са видели ищецът във фадрома, натоварена с точно
определени елементи, като уж същите елементи били видели на другата
площадка, укрити в последствие. Предвид дейността на дружеството
практически по сепариране на отпадъци от маталургията и разясненията на
свидетелите, че на т.нар. табан са съхранявали големи количества
непреработени отпадъци, както и факта, че вън от сепарирането отпадъците
не се претърпявали друга видоизменяща ги преработка или въобще нещо,
което да им придаде отличителен характер, обаче съдът не може да
възприеме изводите на свидетелите, че се касае за именно едни и същи
метални елементи – т.е. че елементите от фадромата, управлявана от ищеца
били същите като укритите на табана.
На последно място дори да се приеме, че ищецът двукратно
неправомерно е извършил някакво смесване на вече сепарирани суровини из
работната площадка, то това нарушение няма данни да е довело до вреди за
работодателя, да е било необратимо или непоправимо. Няма данни и ца
количествата, в които това е станало и имало ли е изнесена негодна
продукция, Поради това и при съобразяване критерия по чл. 189, ал. 1 от КТ
съдът намира, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ се явява непропорционално като тежест на това нарушение.
Посочените изводи за незакосъобразност на заповедта за уволнение
налагат уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:
Предвид незаконността на извършеното уволнение, отмяна на заповедта
и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а и
доколкото липсват данни длъжността да е съкратена или работодателят да е
прекратил дейността си съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен. В тази връзка и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата
от него преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от
КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ
вр.чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи
на отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на
16
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на
ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен
елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен
начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в
настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в
съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която
констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищеца не е полагал труд по друг трудов договор – в процесния период от
05.07.2022 г. до 17.10.2022 г . /след тази дата ищецът е започнал работа при
друг работодател/. КТ определя дължимата сума за обезщетение като равна
на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното
получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението,
съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ. От приетата и неоспорена от
страните ССчеЕ се установява по безспорен начин, че размерът на
обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 10 202.40 лева, в
който размер и се предявява исковата претенция.
От експертизата обаче се установи и че на ищеца е заплатена сумата от
2 267.20 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Предвид
направеното възражение за прихващане претенцията на ищеца следва да бъде
уважена до сумата от 7935.20 лева, доколкото ищецът се възстановява на
работа и липсва основание за заплащане на обезщетението за неизползван
отпуск.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ (след допуснатото изменение) се явява основателен до
сумата от 7935.20 лева. Същата следва да бъде присъдена със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до изплащането й (ТР № 3/1996 г. на
ОСГК на ВКС).
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат и на двете страни.
Адв. А. А. като процесуален представител на ищеца претендира
разноски от 2040 лева – адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ - като
600 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 600 лева по иска с правно
основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 840 лева по иска с правно основание
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
От ответника обаче е направено възражение за прекомерност на
хонорара.
Същото спрямо първите два иска е неоснователно. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
17
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ. В случая
последната към този момент е в размер на 720 лева, а се претендира хонорар
от 600 лева
Спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ възражението е неоснователно
предвид размера му – чл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и от
това възнаграждение с оглед уважената част от иска следва да се присъди
сумата от 653.33 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 3600 лева – адвокатски
хонорар с ДДС и 50 лева депозит за вещо лице. Последните са действително
извършени, видно от договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане. Няма данни каква сума е уговорена за всеки от исковете. Поради
това съдът приема по 1200 лева за всеки иск. По отношение на първите два
иска претенциите са неоснователни. В тази връзка от сумата от 1250 лева
/относно третия иск и депозит за вещо лице/ на ответника с оглед
отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата от 277.78 лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 317.41 лева държавна такса
и 77.78 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на И. В. С.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Т. м. № 16 срещу „Аифорос България“
ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. П., ул. В. с. № 1,
уволнението на И. В. С., с ЕГН: **********, извършено със заповед №
362/04.07.2022 г., връчена на 04.07.2022 г. за НЕЗАКОННО като ОТМЕНЯ
заповед № 362/04.07.2022 г. на лицата И. И. и Г.Б. като представители по
пълномощно на „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. В. С., с ЕГН: ********** на заеманата от него
преди уволнението длъжност при „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, а именно на длъжност „ръководител производство“ при условията
от преди уволнението.
ОСЪЖДА „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. П., ул. В. с. № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. В. С., с ЕГН: **********
и адрес: гр. П., ул. Т. м. № 16, сумата от 7935.20
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда, за времето, през което ищецът И. В. С. е останал без работа
поради незаконното уволнение – за периода 05.07.2022 г. до 17.10.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 31.08.2022 г., до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 10 202.40 лева поради извършено
18
прихващане със сумата от 2267.20 лева – платена от работодателя „Аифорос
България“ ЕАД на И. В. С., с ЕГН: ********** като обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение съгласно отменената заповед № 362/04.07.2022 г.
ОСЪЖДА „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. П., ул. В. с. № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат А. А. сумата от общо 1853.33
лева за осъществена безплатна правна помощ в настоящото производство по
гр.д. № 4859/2022 г. на РС Перник.
ОСЪЖДА И. В. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Т. м. № 16
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Аифорос България“
ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. П., ул. В. с. № 1 сумата от
277.78 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза
в настоящото производство по гр.д. № 4859/2022 г. на РС Перник.
ОСЪЖДА „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. П., ул. В. с. № 1 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК по сметка на РС Перник сумата от 317.41 лева за държавна такса и
сумата от 77.78 лева разноски за вещо лице.
УКАЗВА на „Аифорос България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. П., ул. В. с. № 1 да внесе възложените в негова тежест
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за
издаване на листа и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
20.02.2023 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19