Р Е Ш Е Н И Е

№ 3544

 

гр.Варна, 02.08. 2011 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА

 

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19525 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д.С.Б. ЕГН ********** *** срещу Д.К.А. ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени  искове  с правно основание чл. 127 ал.2 вр. ал.1 от СК и чл.143 ал.2 от СК.

В исковата молба се излага, че страните са родители  на  детето * А. -  род.на *** г. Ищеца излага, че с ответника е живяла на съпружески начала от началото на 2008 год. до месец декември на същата година. След фактическата им раздяла на 15.12.2008 год., когато напуснала жилището на ответника където живеели, се прибрала заедно с детето в домът си на горепосоченият адрес. По това време ответника бил в командировка, извън града. Излага, че като разбрал, че е напуснала жилището и отправял заплахи по телефона. Излага, че по време на съжителството им, ответника многократно упражнявал психически тормоз над нея, нанасял и е побой, за което завела дело по ЗЗДН, по което била издадена Заповед за защита на основание чл.15,ал.2,вр.чл.16 от ЗЗДД, с която ответника бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо нея. След постановяване на тази заповед, ответника продължил с психическия тормоз. С оглед възрастта на детето и нейните възможности, предоставила възможност за контакт на ответника с детето 1 път седмично в нейно присъствие. Независимо от това, той настоявал да вижда детето винаги, когато на него му е удобно, без да се съобразява с режима на детето и нейното свободно време. С оглед поддържане на коректни отношения помежду им, на 02.07.2009 год., с участието на Отдел”Закрила на детето” гр.Варна,сключили споразумение с ответника, по силата на което последният да се вижда с детето всяка неделя от 09.30ч.до 12.00ч.в нейно присъствие, а при невъзможност на една от двете страни, да уговарят друг ден за контакт.Споразумението им било обективирано в протокол от същата дата, подписан от тях и от ст.юр.*- Д „СП” – гр.Варна. Писмено ответника поел задължение да и заплаща, като на майка и законна представителка на детето, месечна издръжка в размер на 200 лв. До началото на 2010 год.спазвали условията на споразумението.На 13.02.2010 год.,по повод предстоящият рожден ден на детето и по настояване на ответника,завела детето в домът на ответника за да се види и с неговите баба и дядо по бащина линия. В продължение на около 2 часа, стояла напълно изолирана в една от стаите на жилището, докато през това време детето било в друго помещение с баща си и неговите родители. На следващият ден, когато бил рождения ден на детето това се повторило по същият начин. След навършване на 2 годишната възраст на детето, ответника заявил претенции,че контактите му с детето следва да се провеждат в нейно отсъствие, на което тя се противопоставила т. к. имала преки наблюдения от възможностите на ответника да контактува с детето, да полага адекватни грижи за него.Така например през есента на 2009 год., когато детето било на 1г.и 7 месеца,по време на разходка в морска градина,ответника без да съобрази възрастта на детето, при рязко повдигане извадил лакътната става на лявата му ръка.Наложило се спешна мед.помощ.Излага, че  договорения режим на лични контакти на ответника с детето не е ефикасен, поради следното:по време на тези контакти, когато те се провеждат в дома на ответника,е принудена с часове да стоя сама изолирана в една от стаите;по време на разходките им съм принудена да стои на дистанция от детето и ответника и да ги наблюдава отстрани;често се е случвало в договорения ден и час да стои приготвена с детето и да чака ответника да дойде-винаги това е свързано със закъснения от негова страна,а понякога и я уведомява че не може да дойде.Това създава неудобства не само на детето,но и на нея.На 20.11.2010 год.ден преди режима на лични контакти,предупредила ответника,че няма възможност на 21.11.2010 год.преди обяд да излезе с детето,но няма проблем това да стане след обяд или в друг удобен за него ден.Последвали обиди,заплахи,че "ще видя какво ще стане".На 28.11.2010 год.ответника и се обадил и й заявил,че идва след 5 минути.След като му казала, че не може да приготви детето за това кратко време,ответника отново избухнал. Независимо от това същият ден той се видял с детето в неговото жилище.По време на пътуването им до там,в присъствие на детето,ответника я наречал "нагла неблагодарница", "незряла",че не се е"натискал да бъде баща на детето". В домът му, макар и да стояла изолирана, чула и разбрала, че ответника учи детето да включва ел.уред-сушоар в контакта.По повод заплахите му,сигнализирала * на МВР-Варна.Образувана била преписка под № * год.която е висяща.

Моли за решение, с което местоживеенето на детето да бъде определено при нея, да й бъде предоставено  упражняването на родителските права върху детето *, а на ответника да бъде определен режим на лични отношения както следва:всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00ч. до 13.00 часа, в нейно присъствие в детски кът в МОЛ Варан, както и в деня на неговият рожден ден от 10.00 ч. до 13.00ч.Ответника да бъде осъден да и заплаща, като на майка и законна представителка на детето * -род.на *** год.,месечна издръжка в размер на 200 лева,платима на всяко 5-то число от месеца,заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от влизане на решението в законна сила, както и да и бъдат присъдени   направените   по   делото разноски вкл.адвокатски хонорар, както

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си  представител, моли иска да бъде уважен, като се присъдят направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА  - Д.К.А., в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба , в който оспорва основателността на предявения иск.Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че не полага грижи за детето. Оспорва всички наведени твърдения за неадекватно негово поведение по повод грижите му за детето. Счита, че е отговорен баща, никога поведението му не е създавало заплаха за детето, привързан е към дъщеря си и тя към него. Оспорва инцидента с изваждане на лакътната става на детето , като излага , че тогава то е било с двамата си родители и двамата са го държали за ръце, било е вдигнато за ръце едновременно от двамата родители за да скочи на пейка. Не се е стигнало до медицинска интервенция нито до увреждане на лакътната му става. Излага ,че в интерес на детето е то да поддържа контакт с двамата си родители и ,че той може да допринесе за правилното му развитие. Оспорва искания от ищцата режим на личен контакт с детето  и размер на издръжка, както и желанието на майката да вижда детето си в МОЛ Варна. Моли за решение, с което да му определен режим на личен контакт с детето с възможност да го вижда и взема при себе си с преспиване два пъти в месеца, денят преди или след рождените дни на детето, на бащата , личните празници на родителите му, както и да бъдат определение дни за контакт по време на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, а също и 20 дена през лятото.

Съдебно заседание по същество ответника, чрез процесуалния си представител не се противопоставя местоживеенето на детето да бъде определено при неговата майка, като и на нея да и бъдат предоставени родителските права по отношение на детето, не се противопоставя  да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 200 лв. , като излага , че прави това и в момента, моли за режим на личен контакт с дъщеря си с преспиване два пъти в месеца при него , по време на личните празници на детето и бащата, както и през Коледните и Великденските, както и 20 дена през лятото. Излага , че определения режим на личен контакт  по привременните мери се осъществява безпроблемно.

контролиращата страна - Дирекция “Социално подпомагане” – Варна, изразява становище, че в интерес на детето е същото да общува с двамата родители, моли за решение с което да бъде определен режим на личен контакт  на бащата с детето в рамките на вече определения такъв по привременните мерки.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото удостоверения за раждане се установява,че страните по делото са родители на дето * А.  ЕГН **********.

Видно от приложеното по делото решение  от *, от което е видно, че с/у ответника има постановени мерки по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН по отношение на ищцата станало на 12.12.2008 г.

Видно от Протокол от * г. от проведена среща между страните с участието на ОЗД към Д”СП” – гр.Варна , при която родителите са определили помежду си режим на личен контакт на бащата с детето в присъствие на майката –всяка неделя от 09.30ч.до 12.00ч.в нейно присъствие, а при невъзможност на една от двете страни, да уговарят друг ден за контакт

Видно от Служебна бележка от 23.02.2011 г. от Д „Бюро по труда” – гр.Варна, ищцата Д.Б. е регистрирана като безработна от 15.04.2010 г.

На л. 49 от дело е приложено копие на медицинско направление от 16.05.2011г. от което е видно, че на същата датата детето Кристиана А.  е получила разкъсно контузна рана на лицето в областта на долна устна.

Видно от Удостоверения  от *” ЕООД , за периода м. 12.2009 г. до м.12.2010 г. ответника е получил брутно трудово възнаграждение общо в размер на 26 000.00 лв. , а за периода  м.01.2011г. до м.06.2011г. ответника е получил брутно трудово възнаграждение общо в размер на 11 189.48 лв.

По делото са разпитани в качеството на свидетели посочените от ищцовата страна свидетели * / майка на ищцата / чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК и * / без родство със страните/, чиито показания, съдът цени като обективни, доколкото се базират на лични впечатления и не противоречат  на останалия събран по делото доказателствен материал.Съвкупно от показанията им се установява, че детето предимно е живяло със своята майка и баба по майчина линия. Когато детето  се е срещало с баща си това винаги е било в присъствието на майката . Едва след определения от съда режим на контакт по чл. 323 от ГПК в настоящото производство, бащата е оставал на саме с дъщеря си. На инцидента , когато детето е паднало са присъствали и двата родители.

По делото са разпитани в качеството на свидетели посочените от ответната страна свидетели */ майка на ответник/ чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК и * / без родство със страните/, чиито показания, съдът цени като обективни, доколкото се базират на лични впечатления и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Съвкупно от изложените показания се установява, че ищцата и детето са се изнесли от съвместно обитаваното с ответника жилище  през м. 11.2008 г.  и от тогава той е имал проблеми да се среща с дъщеря си, като ищцата се е противопоставяла на това. До определяне на режима на контакт от съда  по настоящото производство всички срещи на бащата с детето са били в присъствието на майката Тя плътно е с детето държи го за ръка , трудно позволява на други хора да общуват с него. * е привързана към баща си, не се е случвало тя да бъде наранена в следствие безотговорно поведение и отношение на ответника към нея.

Въз основа на горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.127 АЛ.2 ОТ СК:

Задължение  на двамата родители на децата е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които  децата  се нуждаят,  но безспорно установено по делото е, че към настоящия момент родителите на детето   не живеят заедно. Предвид горното, следва да бъде уреден по съдебен ред въпроса за упражняването на родителските права спрямо детето. За преценка основателността на предявените искове, съдът изхожда от родителските и възпитателските качества на всяка от страните и от  преценката на социално-битовите условия, с които те разполагат. Горните обстоятелства се вземат предвид от съда, като се съобразяват преди всичко с оглед интересите на детето. Изхождайки от горните критерии, съобразно анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира предявения  от ищеца  иск е основателен.

При преценка на родителските и възпитателски качества на страните, съдът изхожда от събраните по делото доказателства, съвкупният анализ на които налага извода, че и двамата родители имат желание да отглеждат детето, като бащата не се противопоставя местоживеенето да бъде определено при неговата майка, както и на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права. Постигнатото съгласие между страните родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката и доколкото нейните родителски и възпитателски качества не са опровергани в настоящото производство, както и предвид обстоятелството,че съдебното решение следва да отговори на всички следващи се последици, то съдът намира,че следва да постанови детето да живее при майка си, на която да бъдат възложени и родителските права.

Относно режима на личен контакт на бащата с детето.

С протоколно определение от * г.  на основание чл. 323 от ГПК ,съда е определи привременни мерки, а именно  режим на лични контакти на Д.К.А., ЕГН ********** *** с детето * А., ЕГН **********, а именно: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 14,00 часа в жилището, в което живее, на адреса посочен в исковата молба - гр.* всяка  третата неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 14,00 часа на място, което родителите допълнително ще определят, в присъствието на майката и двата случая.За срещите  Д.К.А. ще взема и връща майката и детето от жилището в което живеят. Същите са изменени с протоколно определение от 08.06.2011г. както следва: Всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 14,00 часа в жилището, в което живее, на адреса посочен в исковата молба - гр.* всяка трета неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 14,00 часа на място, което родителите допълнително ще определят, без присъствието на майката и двата случая.

В хода на производството по привременни мерки и тяхното изменение, както и от събраните по делото доказателства безспорно е установено,  че преди постановяване на определение от съда по п реда на  чл. 323 от ГПК , срещите на бащата с детето са били препятствани от ищцата. Детето е общувало предимно с майка си и нейната майка. По делото не са събрани доказателства подкрепящи изложеното от ищцата , че ответника не се справя с родителските си задължения, че е безотговорен баща и че с поведението си застрашава здравето и живота на дъщеря си. Коментирания инцидент на детската площадка, съда цени доколкото е доказателство, че дори в присъствието на детето , родителите му – страни в настоящото производство, не могат да пренебрегнат личния си конфликт и да общуват пълноценно в негов интерес. Вземайки решението си съда цени  и обективното и обосновано становище на контролиращата страна Д”Социално подпомагане” – гр.Варна , която познава семейната история на страните от дълъг период от време.

На бащата, при гарантираната от закона възможност детето  да осъществяват контакт и с двамата родители и изхождайки  приоритетно от неговия интерес , следва да се определи режим на лични контакти, а именно: всяка първа и трета събота  и неделя от месеца от 10,00 ч. до 17,00 ч., с преспиване на детето,без присъствието на майката,  денят след рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, втората половина от Коледните , Новогодишните и Великденските празници,  както и  двадесет дни през лятото, когато майката  не ползва платен годишен отпуск.               

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143 ал.2 от  СК:

Установените по горе данни досежно основателността на предявения от майката иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. ал.1 от СК обуславят и основателността на искането за заплащане на издръжка от страна на ответника в полза на детето. За да се произнесе по нейния размер, съдът съобрази, че по делото са събрани писмени доказателства за размера на получаваните от бащата доходи, като същите са над средния за страната размер. Същия  не се противопоставя  да заплаща месечна издръжка в полза на дъщеря си в размер на 200 лв. месечно.Ищцата не оспорва , че той в хода на процеса е изплащал издръжка в полза на детето. За начална дата на издръжката следва да се приеме влизане на решението в сила в съответствие с искането на ищцата и установеното по делото, че в  хода на настоящото производство ответника е заплащал в полза на детето издръжка. Издръжката се дължи със законната лихва за просрочие на вноските, на основание чл.146  от СК с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

Относно направеното от ищеца искане за присъждане  на направените по делото разноски, предвид изхода на спора същото е основателно и ответника следва да бъде осъден,  на основание чл. 78 ал.1от ГПК, да заплати на ищеца сумата от 680.00 лв. , представляващи : 80.00 лв.– заплатена държавна такса и 600.00 лв. – заплатено възнаграждение на един адвокат .

Ответника следва да  бъде осъден да запрати и държавна такса по определената издръжка в размер на 144.00 лв. на основание чл. 7 т.2 от Тарифа към ЗДТ, предвид постигнатото от страните съгласие в частта за издръжката.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАНОВЯВА детето * А.  ЕГН ********** да живее при своята майка  Д.С.Б. ЕГН **********, на основание чл.127  ал.2 вр. ал.1  от СК.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето * А.  ЕГН **********,  на майката Д.С.Б. ЕГН **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.К.А.  ЕГН ********** *** с детето * А.  ЕГН ********** както следва: всяка първа и трета събота  и неделя от месеца от 10,00 ч. до 17,00 ч., с преспиване на детето,без присъствието на майката,  денят след рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, втората половина от Коледните , Новогодишните и Великденските празници,  както и  двадесет дни през лятото, когато майката  не ползва платен годишен отпуск.

 

ОСЪЖДА Д.К.А.  ЕГН ********** *** да заплаща в полза на детето * А.  ЕГН **********, чрез неговата майка и  законен представител Д.С.Б. ЕГН ********** , месечна издръжка в размер на 200,00 /двеста/ лева , считано от  влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.143 ал.2 от  СК.

 

ОСЪЖДА Д.К.А.  ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, на основание чл.69 ал.1 т.7 от ГПК и т.2 чл.7  от Тарифа към ЗДТ.

 

ОСЪЖДА Д.К.А.  ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.Б. ЕГН ********** сумата от 680.00/ шестстотин и осемдесет / лева , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                        Районен съдия: