РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на дванадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5117 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И. Н. Г. против „С.Ж.Е.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. С отговора на исковата молба
при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите против К.П.Д..
В исковата молба ищцата твърди, че на
28.10.2010 г. по съвет на свой познат К.П.Д. открила банкова сметка *** „С.Ж.Е.“
АД, ***. ********. Твърди, че Д. работел към този момент в този клон и поел ангажимент лично да обслужва сметката
й. При откриване на сметката превела 89650,74
евро, а няколко дни по късно – 153140,01 евро, като бил направен срочен
депозит. След откриване на сметката се прибрала в САЩ, където живеела. Твърди,
че от откриване на сметката до м. май 2015 г. единствената информация, която
получавала относно наличността по сметките си била подавана от К.Д.. Твърди, че
през 2015 г. била уведомена от него, че е уволнен от банката, тъй като е
изтеглил голяма сума пари и незабавно подала жалба вх. № 5353/2015 г. Получила
извлечение от сметките си и установила, че в периода от 01.02.2010-29.09.2012
г. К.П.Д. в качеството си на служител на банката е извършил 119 парични превода
от сметката на ищцата по негова сметка, по сметка на баща му П.К.Д. и на лицата
Т.Г., Я.В.К. на обща стойност от 53151,09 евро, както и е извършвал други
неразрешени платежни операции. Твърди, че тези действия са извършени без нейно
съгласие. Поддържа, че от нейно име били
подавани молби, ползвано било неистинско пълномощно. Твърди, че извършените
операции са неразрешени, като банката не е предприела действия да ги
предотврати съобразно приетите вътрешни правила, както и не я е уведомило за
извършените действия от техен служител.
На 11.08.2015 г. била връчена нотариална покана на ответника, с която ищцата заявила, че
операциите са неразрешени и е бил поканен да заплати сумата от 53151,09 евро,
но сумата не била възстановена. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 53151,09 евро, както и сумата от 7493,91 лева за периода от 11.08.2015-25.04.2016
г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „С.Ж.Е.“ АД в отговора на
исковата молба оспорва иска като поддържа, че не са налице неразрешени платежни
операции, както и че тези операции са извършвани от ищцата въз основа на
подписани от нея документи. Твърди, че банката е уведомена 51 месеца след
първото и 33 месеца след последното действие, поради което и искането за
възстановяване на сумите е направено след изтичане на 13-месечния срок,
предвиден в закона, с което се е погасило правото на иск на ищцата. Твърди, че
ищцата ежемесечно е уведомявана за извършените по нейната сметка операции с
писмени извлечения, които съобразно Общите условия са били на нейно
разположение при поискване във всеки банков клон. Твърди, че 30 от оспорените
операции са извършени лично от ищцата при ползване на ПОС терминал и банкомат.
При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност
на претенцията за лихва. Претендира направените по делото разноски.
С Определение от 26.01.2017 г. като трето лице
помагач на страната на ответника е конституиран К.П.Д.. „С.Ж.Е.“ АД при
условията на евентуалност е предявил срещу него иск за сумата, предмет на
главния иск. Ответникът по обратния иск
не е представил отговор в законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, а и се
установява, че на 15.01.2010 г. И. Н. Г. е открила в „С.Ж.Е.“ АД банкова сметка
*** ***а е запозната и е получила
екземпляр от Общи условия на „С.Ж.Е.“ АД за платежни сметки и платежни услуги
на индивидуални клиенти. Установява се, че на 28.01.2010 г. е внесла сумата от
89650,74 евро по откритата банкова сметка, ***.01.2010 г. - 153140,01 евро. На 29.01.2010 г. между ищцата
и ответника е сключен договор за депозит тактика за внесената сума от 153140,01 евро за срок от 12 месеца.
На 15.03.2011 г. между „С.Ж.Е.“ АД и И. Н. Г. е сключен договор, по силата на
който на ищцата е издадена дебитна карта
MasterCard Classic за сметка с IBAN ***. На 31.07.2015 г. И. Н. Г. е направила искане да бъде
закрито онлайн банкиране и дебитна карта № 5203107501064544. Установява се, че
на 21.03.2011 г., на 30.09.2011 г., на 03.08.2012, 08.10.2012 г., 29.04.2013 г.
са сключвани договори за срочен депозит със сметка за обслужване на депозита IBAN ***.
Въз основа на приетите по делото
извлечения от сметка, платежни нареждания е изготвено заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в периода от
01.02.2010 г. до 29.09.2012 г. извършените
преводи на суми от разплащателна сметка в евро с IBAN *** И. Н. Г.-П. е 53454,09 евро с левова равностойност 104723,51 лева.
Не е спорно между страните, а и се
установява, че на 10.04.2008 г. между „С.Ж.Е.“ АД и К.П.Д. е бил сключен трудов
договор, по силата на който Д. е заемал длъжността „Служител разплащателно
гише“. На 21.04.2011 г. е съставено Пълномощно за разпореждане с банкови
сметки, по силата на което И. Н. Г. е упълномощила К.П.Д. да се разпорежда от
нейно име с всички нейни сметки, открити при „С.Ж.Е.“ АД, както и да извършва
всички операции, разрешени за тези сметки без никакви ограничения, като е
посочено, че подпис на упълномощителя е положен пред служител на банката В..
Със Заповед № 2012-154/15.11.2012 г. е прекратено трудовото правоотношение с К.П.Д.
по взаимно съгласие, считано от 19.11.2012 г. Със споразумение от 18.09.2015
г., сключено между „С.Ж.Е.“ АД, К.П.Д. и П.К.Д. е постигнато съгласие, че К.П.Д.
поема задължение, солидарно с П.К.Д. да възстанови сумата, претендирана от И.П..
В споразумението е посочено, че страните го сключват с оглед на претенция за
възстановяване на сума в размер на 53151,09 евро на И.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона
за платежните услуги и платежните системи в случай на неразрешена платежна
операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо,
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Неразрешена
платежна операция по смисъла на чл. 51 е тази, при която платецът не я е
наредил или не е дал съгласие за изпълнението й. Доставчикът на платежни услуги коригира
платежната операция само ако ползвателят на платежни услуги го е уведомил без
неоснователно забавяне, след като е узнал за неразрешената или неточно
изпълнената платежна операция, която поражда възможност за предявяване на
правата му, включително по смисъла на чл. 68, 69 и чл. 70, ал. 1, но не
по-късно от 13 месеца от датата на задължаване на сметката му (чл. 55, ал. 1 от
закона).
Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните е
сключен договор, по силата на който банката е поела задължение да изпълнява
платежни услуги по смисъла на чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните
системи, че са извършени неразрешени от платеца платежни операции, както и че
платецът е уведомил доставчика незабавно
след узнаването за извършването й. От събраните по делото доказателства, а и не
е спорно между страните, че между тях е сключен договор за откриване на банкова
сметка ***атежни услуги за индивидуални клиенти на банката – ответник,
както и че по сметката е била внесена
сума в размер на 153141,01 евро. Не е спорно, че в периода от датата на
откриване на сметката 01.02.2010 г. до 29.09.2012 г. са извършени парични
преводи по сметки наП.Д.,К.Д., Т.Г. и Я. К. в общ размер на 53151,09 евро.
Установява се, че на 30.06.2015 г. ищцата И.П. е уведомила ответника с
електронно съобщение за това, че е узнала за извършени неразрешени от нея
операции с банковата сметка, открита при „С.Ж.Е.“ АД, а с Нотариална покана,
рег. № 4244/11.08.2015 г. на Нотариус В.К., връчена на 12.08.2015 г. е
направено искане да бъде възстановена исковата сума, представляваща стойност на
неразрешените банкови операции.
Спорно между страните е дали
извършените платежни операции са неразрешени по смисъла на чл. 51, ал. 1 от
ЗПУПС, както и дали ищцата своевременно е уведомила доставчика на платежни
услуги в рамките на предвидения в чл. 55, ал. 1 срок. Съгласно разпоредбата на
чл. 56, ал.1 ЗПУПС в доказателствената тежест на доставчика на платежната
услуга е възложено да установи автентичността на платежната операция, когато
ползвателят на платежната услуга твърди, че не е разрешавал нейното изпълнение,
а според ал.3 на същия член, когато ползвателят на платежната услуга твърди, че
не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни
услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че
платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез
измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от
задълженията му по чл. 53 ЗПУПС. Така уредената от закона отговорност е
обективна и не е поставена в зависимост от неизпълнение на договорни задължения
от страна на банката. Ето защо в тежест на ответника е било да ангажира
категорични доказателства, че операциите са наредени от ищеца, респ. че
последният е проявил груба небрежност при използване на платежния инструмент. В конкретния случай, ответникът е
представил и по делото са приети платежни нареждания (лист 86-169 от делото),
както и Пълномощно за разпореждане с банкова сметка *** ***, от които се установява, че в процесния период са наредени преводи на обща
стойност 53151,09 евро. Част от
платежните нареждания, както и пълномощното са подписани от „П.“. С исковата
молба, както и с уведомление от 30.06.2015 г. и 12.08.2015 г. ищцата е оспорила
направените преводи, като заявила, че не е подписвала платежните нареждания. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, установени в
специалния закон ответникът е следвало да ангажира доказателства относно това,
че ищцата е наредила процесните преводи или те са извършени с нейно съгласие. Установяването
на автентичността на платежната операция представлява процедура, която
позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване
на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани защитни
характеристики, а използването на конкретен платежен инструмент се определя от
правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на
съответната платежна операция (чл. 56, ал. 2 от закона). Следователно като част
от предмета на доказване е било да се установи от ответника, че в банката има
създадени правила, осигуряващи защита на ползвателя на услугата при изпълнение
на услуги от неправомерни действия от трети лица, както и че тези процедури са
били спазени. По делото е приета процедура 08.01 за кредитен превод във валута
с редакции към релевантния за спора период. Във всички редакции, одобрената и
приложима процедура при извършване на преводи във валута предвижда, че служител
Разплащателно гише приема от клиента нареждане за превод във валута, а служител
Бек офис – Операции проверява самоличността на клиента и проверява внимателно
неговите правомощия, следвайки указанията в операционната процедура „Проверка
на самоличността на клиента и неговите правомощия“ (каквато процедура не е
представена по делото) и проверява подписите на платежното нареждане за валутен
превод със спесимена на подписите, представен от клиента на банката. По делото
не са ангажирани доказателства от ответника, които да установяват, че при всяка
оспорена операция, е спазена въведената в банката процедура. В този смисъл, и
доколкото по делото не са ангажирани доказателства по смисъла на чл. 56, ал. 2
от ЗПУПС, то настоящият съдебен състав намира, че операциите, извършени от
името на И.Г. – П. са неразрешени по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗПУПС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е узнала за
извършването на платежните операции през м. юни 2015 г. (съобразно нейно
изявление в електронно писмо до ответника), когато е получила извлечение от
сметката си, доколкото от значение за упражняване на правото да се оспори
извършените преводи е реалното узнаване, а не потенциалната възможност на
ползвателя на услугата да получи съобразно общите условия към договора
информация относно наличността по сметката си. Корекцията на платежната
операция, ако тя е била неразрешена, е можело да бъде направена от доставчика
след уведомяване от ползвателя на услугата, но не по-късно от 13 месеца от
датата на задължаване на сметката. Последният оспорен с исковата молба превод е
извършен на 29.09.2012 г., а оспорването на операциите е направено на
30.06.2015 г. Съгласно чл. 55, ал. 3 от ЗПУПС, обаче, срокът по ал. 1 не се
прилага, когато доставчикът на платежни услуги не е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация за платежната операция. Независимо от
обстоятелството, че в приложимите към договора общи условия е предвидено, че на
разположение на ищцата е била възможността при поискване да се запознае с
месечно извлечение от банковите си сметки, това не представлява уведомяване за
извършените конкретни операции по смисъла на законовия текст - чл. 46, ал. 2 от ЗПУПС, доколкото по делото
не са ангажирани доказателства, че е била налице такава техническа възможност.
В тежест на ответника е било да установи обстоятелството, че ежемесечно е било
генерирано извлечение и че е била осигурена възможност за ищцата да се запознае
с него в банков клон или чрез друго техническо средство. В този смисъл, съдът
намира, че срокът предвиден в ал. 1 на чл. 55 от закона не се прилага и
съответно оспорването на неразрешените операции е направено своевременно. Нещо
повече, в писма, адресирани до процесуалния представител на ищцата, съставени в
хода на водени преговори във връзка с уреждане на спора, се съдържат изявления
от представител на ответника, че са предприети действия по ангажиране на
отговорността на бившия служител на банката К.П.Д. във връзка с автентичността
на извършените преводи, както и е подаден сигнал до прокуратурата. Направено е
и признание за дължимостта на част от сумата – 2669 евро, като е посочено, че останалата
част от документите, за които е посочено, че изхождат от П. не следва да
извърши корекция до установяване на автентичността им. На 18.09.2015 г. във
връзка с претенцията на ищцата е сключено и споразумение с К.П.Д.. Т.е.
възражението, направено от ищцата е прието като допустимо от ответника и са
предприети действия по установяване на стойността неразрешените операции.
Предвид на изложеното, предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер,
установен от събраните по делото писмени доказателства и приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза.
Неоснователно се явява възражението
за изтекла погасителна давност, тъй като правото на ищцата да оспори вземането
е възникнало от момента на узнаване на неразрешените платежни операции. В
конкретния случай, това е станало с получаване на извлечение от сметка през м.
юни 2015 г. и от този момент е започнала да тече предвидената в чл. 110 от ГПК погасителна
давност.
С оглед основателността на главния
иск следва да бъде разгледан и акцесорния иск. Съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите когато няма определен срок за
изпълнение, длъжникът изпада в забава от поканата. Покана за изпълнение е
връчена на ответника на 12.08. 2015 г. (видно от датата посочена в изходящ от
ответника документ), поради което и от тази дата ответникът е изпаднал в забава. Следователно
предявеният иск се явява основателен за периода от 12.08.2015 до 25.04.2016 г.
Размерът на предявения иск следва да бъде определен при условията на чл. 162 от ГПК и той е 7586,37 лева. Предявеният иск се явява основателен до размер на
претендираната сума от 7493,91 лева за установения период.
По обратния иск
С отговора на исковата молба „С.Ж.Е.“
АД е предявила при условията на евентуалност – при уважаване на главния иск, против
К.П.Д. иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. В
обратната искова молба ищецът твърди, че ответникът К.П.Д. е бил служител на
банката и в това си качество е обработил и изпълнил платежни операции от сметка
с IBAN *** И. Н. Г. – П.. Твърди, че във
връзка с претенцията на ищцата по главния иск между „С.Ж.Е.“ АД и К.П.Д. е
подписано споразумение, с което ответникът по обратния иск е приел в случай, че
банката бъде осъдена да заплати исковите суми, то той признава, че е извършил
това деяние виновно и е причинил вреди в претендирания от И. Н. Г. – П. размер,
както и законната лихва върху тези суми, както и съдебните разноски.
С оглед основателността на
главния иск с правно основание чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86 от ЗЗД, е
възникнало процесуалното основание за разглеждане на предявения обратен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че предмет на обратната искова молба е иск с
правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, доколкото въз
основа на твърденията на ищеца по него К.П.Д. е извършил умишлени противоправни
действия, в резултат на които за банката са настъпили вредни последици –
възникнало е задължение да възстанови суми по неразрешени операции, извършени
от него в качеството му на служител. С оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от
Кодекса на труда отговорността на служителя в случаите, когато са причинени
вреди на работодателя умишлено или в резултат на престъпление, то отговорността
му може да бъде ангажирана по гражданския закон, а именно чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или
бездействие на ответника, от което са причинени вреди на ищеца, както и
причинната връзка между тях. Ответникът по обратния иск не е представил отговор
на исковата молба, а в споразумение от 18.09.2015 г. е признал неизгодни за
него факти, като е приел, че в случай, че за „С.Ж.Е.“ АД настъпят вреди –
възстановяване на претендираните от И. Н. Г. – П. суми, то той ще възстанови
тези суми.
Следователно предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло като ответникът К.П.Д. следва
да бъде осъден да заплати сумите, за които е осъдена банката при условие, че
бъдат представени доказателства за плащането им.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в
размер на 5107,86 лева – платена държавна такса, 500 лева – възнаграждение за
вещо лице и сумата от 16428 лева – платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът по обратния иск К.П.Д. следва да бъде осъден да заплати на „С.Ж.Е.“
АД сумата от 5107,86 лева, представляващи платена държавна такса и сумата от
450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
57, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите „С.Ж.Е.“
АД, *** да заплати на И. Н. Г.-П., ЕГН-**********,
със съдебен адрес *** чрез адв. Х.сумата от 53151,09 евро (петдесет и три хиляди сто петдесет и едно евро и девет
евроцента), представляваща обща стойност на неразрешени банкови операции от
сметка IBAN ***, извършени в периода от
01.02.2010 г. до 29.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2016 г. до окончателното й плащане,
както и сумата от 7493,91 лева (седем
хиляди четиристотин деветдесет и три лева и деветдесет и една ст.), представляващи
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.08.2015 г. до 25.04.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С.Ж.Е.“ АД, *** да заплати на И. Н. Г.-П., ЕГН-**********, със
съдебен адрес *** чрез адв. Х.сумата от 22035,86
лева (двадесет и две хиляди тридесет
и пет лева и осемдесет и шест ст.), представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите К.П.Д., ЕГН-**********,*** да заплати
на „С.Ж.Е.“ АД, *** сумата от 53151,09 евро (петдесет и три хиляди сто
петдесет и едно евро и девет евроцента), представляваща обща стойност на
неразрешени от него банкови операции по сметка IBAN ***, извършени от името на титуляра И. Н. Г. – П., в периода
от 01.02.2010 г. до 29.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2016 г. до окончателното й
плащане, както и сумата от 7493,91 лева
(седем хиляди четиристотин деветдесет и три лева и деветдесет и една ст.), представляващи
обезщетение за забавено плащане за периода от 12.08.2015 г. до 25.04.2016 г. и
сумата от 22035,86 лева (двадесет и две хиляди тридесет и пет лева
и осемдесет и шест ст.), представляваща съдебни разноски в производството
по иск на И. Н. Г. – П. срещу „С.Ж.Е.“ АД ПРИ
УСЛОВИЕ, че тези суми бъдат платени от „С.Ж.Е.“ АД на И. Н. Г. – П..
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК К.П.Д., ЕГН-**********,***
да заплати на „С.Ж.Е.“ АД, ***7,86 лева (пет хиляди сто и седем лева и осемдесет и шест ст.),
представляващи платена държавна такса по обратния иск и сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение
Решението е постановено
при участието на К.П.Д. като трето лице – помагач на страната на ответника „С.Ж.Е.“
АД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: