№ 11768
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й. Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110127401 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Ц. И., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез адв. Г. Ч. срещу Й. Ц. В., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, чрез адв. П. Г.. Иска се да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че ищцата е собственик на целия недвижим имот с идентификатор
**************** по КК и КР, с адрес на сградата: АДРЕС, разположена в поземлен имот с
идентификатор **********, с площ от 92 кв.м., брой етажи:1, предназначение: жилищна
сграда, по нотариален акт представляваща Жилищна сграда на един етаж, с площ от 64
кв.м., находяща се в АДРЕС състояща се от три стаи и кухня, построена върху държавно
място, върху което е отстъпено право на строеж за сградата, и съставляващо поземлен имот
474 от квартал 22 по плана на АДРЕС, с площ от 300 кв.м., въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност по отношение на идеалните части/ ¼ ид.ч./ на ответницата
Й. Ц. В., ЕГН **********.
Твърди се, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, на 04.05.1972 г.
бащата на ищцата и ответницата ЦАИ им дарил по ¼ ид.ч. от сградата Сочи се, че на
01.10.2004 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70 на нотариус ДИ, рег. №
***, ищцата е закупила от нейните родители ЦАИ и ТНИ. останалата им 1/2 ид.ч. от
недвижимия имот.
Поддържа се, че повече от 20 години ищцата ползва и стопанисва имота сама, като
ответницата е посещавала имота изключително рядко и единствено, за да се види с
родителите си. Сочи се, че през 2005 г. на погребението на бащата на страните ЦАИ и през
2017 г. на погребението на майката на страните ТНИ. ответницата поискала ключ от
1
процесния имот, като ищцата е отказала да й предостави такъв. Твърди се, че след 2017 г.,
ответницата не е отправяла претенции спрямо имота, не е допринасяла с нищо за неговото
стопанисване до края на 2021 г., когато нейната дъщеря започнала да предявява претенции
за заплащането на определени суми, представляващи заплащането на притежаваната от
ответницата идеална част от имота.
Въвеждат се твърдения, че ищцата е придобила идеалните части на ответницата/ ¼
ид.ч/ по давност, като е упражнявала непрекъснато фактическата власт върху имота повече
от 10 години, извършвала е ремонтни дейности в сградата, както и заплащала дължимите за
целия имот данъци и такси. Твърди се, че чрез отказа да се предостави ключ и да се изкупи
идеалната част, която ответницата твърди, че притежава, ищцата е манифестирала своето
намерение за своене на целия имот, включително идеалните части на ответницата, а
ответницата от своя страна е обективирала своята липса на интерес от ползването на
процесния имот.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
която искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорват представените от ищцата
писмени доказателства, от които се установява, че тя е собственик на ¾ ид.д. от процесния
имот, а ответницата е собственик на ¼ ид.ч. от същия имот. Оспорва се да е налице както
обективен, така и субективен елемент на владение, съответно и изтекла в полза на ищцата
придобивна давност. Сочи се, че след дарението от 1972 г. ответницата ползва една стая, а
ищцата другите три стаи, като този начин на ползване останал непроменен до смъртта на
майката на страните през 2017 г. Сочи се, че след това отношенията между страните се
влошили и ищцата започнала да пречи на ответницата да ползва имота и се наложило тя да
отправи нотариална покана с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43 от 04.05.1972 г. ЦАИ- баща на
страните по делото е дарил на всяка от тях по ¼ ид.ч. от масивна жилищна сграда с адрес:
АДРЕС
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70 от 01.10.2004 г. ЦАИ и ТНИ.
са продали на дъщеря си Б. Ц. И. 1/2 ид.ч. от имот, находящ се в АДРЕС а именно: жилищна
сграда на един етаж, с площ от 64 квадратни метра, състояща се от три стаи и кухня.
Представени от страна на ищцата са квитанции за заплащане на такса битови отпадъци
и данък за недвижим имот за процесния имот за периода 2015 г.- 2022 г.
Свидетелят ПРВ има къща срещу процесния имот и разказва,че не живее там от 20
години, но ходи често да наглежда имота, а в последните 4 години там живеели родителите
му, които той гледал. Той сочи, че познава родителите на страните - Ц Т не знае кой е
собственик на имота след смъртта им, но свидетелства, че преди те живеели в къщата
заедно с Б. И., като Б. полагала грижи за майка си, която починала преди пет години.
Свидетелят сочи, че в къщата продължили да живеят Б. и сина й, като в момента извършват
и ремонт. Той разказва, че познава и ответницата Й. В., но не я виждал в имота от 20-30
2
години.
ВБН живее в съседство- срещу процесния имот от 20 години, като разказва, че
целодневно е там и има впечатления, че само Б. и сина й живеят в имота. Тя познава и
родителите на страните като разказва, че те живеели на друго място- в с. П, като бащата на
Б. починал преди 10 години, а майка й преди 5-6 години, като преди смъртта им тя полагала
грижи за тях. Сочи, че Б. и синът й непрекъснато правят ремонти в процесния имот- на
покрива, на къщата и в двора. Свидетелката познава ответницата Й. В., тъй като били
съученички и израснали заедно, но сочи, че не я виждала повече от 20 години.
ЕПК е дъщеря на ответницата Й. В.. Разказва, че процесният имот бил първоначално
на баба й и дядо й- родители на ищцата и ответницата, като те го закупили през 1972 г.
Дядо й дарил неговата част на своите две дъщери, като всички живеели заедно в имота.
През 1973 г. ответницата Й. В. се омъжила и се преместила да живее със съпруга си, но
продължила да ползва една от стаите в къщата като склад. По уговорки между страните това
било стаята в задната част на двора. Тя била ползвана от родителите на страните, а след
като се преместили на село, майката на свидетелката/ Й. В./, баща й и тя самата складирали
вещи - гардероб, маси, инструменти. Докато бабата на свидетелката – Т била жива нямало
проблеми със използването на имота,но през 2017 г., когато тя починала ищцата Б. И./леля
на свидетелката/ сменила ключалката на входната врата на къщата и от тогава свидетелката
и майка й /ответницата/ нямали достъп до къщата. Свидетелката разказва, че преди година
майка й, чрез адвокат Г. е изпратила писмена покана до ищцата да й заплаща наем за стаята.
ЙПВ е внучка на ответницата. Тя познава процесния имот, като сочи, че една част е на
баба й/Й. В./ която някога е живяла в имота, а друга на нейната сестра /Б. И./. Тя разказва,
че е ходила в имота като по-малка и знае, че те с майка й ползвали една стая като склад, в
който е имало вещи в чували. През 2017 г. починала прабаба й, като свидетелката последно
е ходила тогава в имота преди нейната смърт. Оттогава Б. и сина й – Л отказвали да
предоставят достъп до имота и отношенията между страните се влошили.
Въз основа на така установените факти следва да се направят следните правни изводи.
Безспорно е между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че процесният имот с идентификатор ********** е бил собственост на
родителите на страните ЦАИ и ТНИ., като през 1972 г. ЦАИ дарил на всяка от страните по
делото ¼ ид.ч. от недвижимия имот, а пред 2004 г. ЦАИ и ТНИ. продали на Б. И. останалите
½ ид.ч.
Не се спори, че към 2004 г. страните са станали съсобственици на имота при квоти ¼
ид.ч. за Й. В. и ¾ ид.ч. за Б. И..
В процесният случай ищцата се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност
по отношение на собствената на ответницата ¼ ид.ч. от имота.
Придобивната давност, като способ за придобиване на вещни права, е уредена в чл. 79
ЗС. Нормата регламентира фактическия състав на придобивната давност при добросъвестно
и недобросъвестно владение, включващ като елементи – изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС - в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота по
съдържание като на собственик - / ПП-6-74/. Субективният елемент на владението –
намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.
Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
3
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно право, чието
придобиване се цели. Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици, така и
в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала
съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случай на съсобственост, тъй като
всеки от съсобствениците има право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не
винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху
идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява
само държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС,
В ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена, т.е. презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение.
Както бе посочено по-горе страните още през 1972 г. са придобили по ¼ ид.ч. от имота
по силата на дарение от своя баща. През 2004 г. ищцата е придобила от родителите си и
останалата ½ ид.ч. от имота. Основанията въз основа на които е възникнала съсобствеността
между страните- дарение и покупко-продажба не представляват такива изключващи
владението на съсобственика. Тъй като основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение, презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между
съсобствениците се счита оборена.
Възможно е този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
С оглед твърдението за изтекла в нейна полза придобивна давност на ид.ч. на
ответницата, ищцата с оглед разпределената доказателствена тежест е следвало да докаже,
че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и непрекъснато за конкретни
периоди с намерението да свои имота/ид.ч. на ответницата/, т. е. да придобие собствеността
върху него.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които не си противоречат и се
кредитират от съда, се установява, че действително още от 1974 г. ответницата Й. В. не
живее в имота,а фактическата власт/ поне за последните 20 години/ се упражнява от ищцата
Б. И.. Тази фактическа власт обаче не може да бъде приравнена на владение. Ищцата Б. И. е
била владелец на своите ¾ ид.ч. и държател на ¼ ид.ч. за сестра си Й. В.. Недоказано остава
твърдението, че през 2005 г. на погребението на бащата на страните ответницата поискала
ключ от процесния имот, като ищцата е отказала да й предостави такъв.
Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за
неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за
своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде
преценена заедно с останалите събрани доказателства. /Решение № 108 от 30.12.2020 г. по
гр. д. № 4611 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В процесният
случай заплащането на такси и данъци за имота от 2015-2017 остава неподкрепено от други
доказателства и не е годно самостоятелно да обуслови промяна в субективния елемент на
4
упражняваната фактическа власт върху имота и не представлява изразяване на воля за
своене на идеалните части от имота на ответницата.
Едва през 2017 г. се установява промяна в субективния елемент на фактическата власт
по отношение чуждата ¼ ид.ч., доколкото е сменена ключалката на входната врата и е
отказан достъп на съсобственика до имота.
При добросъвестното владение по чл. 70 ал. 1 ЗС, фактическата власт се придобива на
правно основание, но вещноправният ефект не настъпва, ако праводателят не е бил
собственик или е била опорочена формата на сделката. Правното основание, на което се
установява владението представлява и основание за демонстриране на завладяването. За
придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в
определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението
си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния
собственик. /Решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение/. В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 70,
ал. 1 ЗС. Касае за промяна в намерението- изразяване на воля за своене на чужда идеална
част и превръщане на държането във владение, като тук не е налице нито придобиване от
несобственик, нито порок на формата на сделката, т.е. възможно е придобиване на идеална
част само след изтичане на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Доколкото този срок е започнал да тече през 2017 г., към 26.05.2022 г. –датата на
подаване на исковата молба, той не е изтекъл и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има правно на разноски и такива следва да
й бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ГПК на Б. Ц. И., ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС, срещу Й. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на ¼ ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор **************** по КК и КР, с адрес на сградата:
АДРЕС, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с площ от 92 кв.м.,
брой етажи:1, предназначение: жилищна сграда, по нотариален акт представляваща
АДРЕС, състояща се от три стаи и кухня, построена върху държавно място, върху което е
отстъпено право на строеж за сградата, и съставляващо поземлен имот 474 от квартал 22 по
плана на град АДРЕС с площ от 300 кв.м., въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност на идеалните части, собственост на ответницата Й. Ц. В., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Б. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на Й. Ц. В., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5