№ 5905
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110172600 по описа за 2021 година
Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.
Производството е образувано по исковата молба на АНТ. ЕВГ. СТ. против „О.Ф.‘
ЕООД с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№1/15.10.2021 г. и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Отговорник спомагателни дейности“ и иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 2342.57 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
27.10.2021 г. от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане след допуснато изменение на предявени иск.
Ищецът излага твърдения, че по силата на сключен с ответника трудов договор
№51/29.12.2011 г. е заемал длъжността „Отговорник спомагателни дейности“ като с
подписано към трудови договор допълнително споразумение основното му месечно трудово
възнаграждение е определено на 1856.39 лева. Посочва, че мястото му на работа са били
обекти на предприятието на работодателя, находящи се съгласно договори за предоставяне
на услуги между „О.Ф.“ ЕООД и съответните клиенти на дружеството, като не се изисквало
да се явява в офиса на работодателя. Поддържа, че задачите са му възлагани по телефона и
по имейла като по този начин е комуникирал не само с работодателя, но и с неговите
клиенти. Посочва, че е с 60% трайно намалена работоспособсност, която с Експертно
решение №3787 от 16.11.2020 г. е била намалена на 50% с водеща диагноза атерослеротична
сърдечно – съдова болест като заключението на лекарската комисия е, че може да изпълнява
заеманата длъжност, за което работодателят е бил уведомен. Поддържа, че е бил подложен
на непрекъснат натиск лично от управителя на ответника, за да подаде молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Твърди, че след като е бил в отпуск
поради временна неработоспособност през месец септември 2021 г. и спрян служебния му
телефон и е била сменена паролата за достъп до служебната поща, поради което се е
1
намирал в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Твърди, че трудово му
възнаграждение за месец октомври 2021 г. е останало незаплатено. След разговор с
ответника е поискал да му се предоставят всички документи за прекратяване на договора му,
но това не било сторено. След справка в НОИ установил, че трудовото му правоотношение е
прекратено на 27.10.2021 г. на неизвестно за него основание. Счита прекратяването на
трудовото му правоотношение за незаконосъобразно на което и да е основание, тъй като не
е подавал молба за освобождаването му, не е извършил дисциплинарни нарушения, нито е
получавал предизвестие от работодателя за прекратяване на договора. Счита, че е се ползва
със закрила по чл. 333 КТ, поради което за прекратяване на договора му е било необходимо
предварително разрешение от Инспекцията по труда, каквото не е били поискано от
работодателя. При тези твърдения, счита уволнението за незаконно, поради което
претендира неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Претендира заплащане на обезщетение за оставането си без работа за период от 6 месеца,
считано от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. в общ размер на 11138.34 лева. Претендира
разноски.
В депозирани в срока за това отговор ответникът е изложил подробни съображения за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че с ищеца били обвързани от
сключения трудов договор №51/29.12.2011 г., съгласно който А.С. е заемал длъжността
„Отговорник спомагателни дейности“ като въз основа на допълнително подписано
споразумение №60/30.12.2016 г. основното му месечно трудово възнаграждение, считано от
01.01.2017 г. е определено на 1856.39 лева. Твърди, че на 06.10.2021 г. до ищеца е изпратено
искане за даване на писмени обяснения във връзка с извършени дисциплинарни нарушения,
изразяващи се в неявяване на работа в течени на 4 последователни дни от 01.10.2021 г. до
06.10.2021 г. и нарушение на задължението на служителя, определено в чл. 19 от договора
като същите е следвало да бъдат представени до 10.00 часа на 08.10.2021 г., но такива не са
били депозирани. Искането за даване на обяснения е било изпратено на постояния адрес на
служителя по куриер, но ищецът е отказал да получи пратката. На 15.10.2021 г.
работодателят е издал Заповед №1/15.10.2021 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190,
ал. 1, т. 2 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване 4
последователни дни на работа и за нарушаване на чл. 19 от трудовия договор, забраняващ
учредяване или участие в дружество или организация , извършващо същата или сходна
дейност с работодателя. Посочва, че е установено, че А.С. е управител и съдружник на
дружество „Б.К.“ ООД, ЕИК ЕИК, чиито предмет на дейност е сходен с този на ответника,
което представлява нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Трудовото правоотношение е било
прекратено считано от 18.10.2021 г., поради което заявява, че исковете са погасени по
давност, тъй като са предявени след двумесечния срок по чл. 357 КТ. Поддържа, че в
периода между двата болнични листове за периода 10.09.2021 г. до 29.09.2021 г. и от
05.10.2021 г. до 15.10.2021 г. ищецът не се е явявал на работа, за което не е дал обяснения и
впоследствие е отказал да получи заповедта за уволнение, изпратена му чрез куриер на
15.10.2021 г. Поддържа, че посочената като водеща в представеното от ищеца Експертно
решение №3787 от 16.11.2020 г. атерослеротична сърдечно – съдова болест не се
отъждествява с исхемична болест на сърцето, поради което и ищецът не се е ползвал с
твърдяната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Не е налице основание за ползване на
предварителна закрила и поради установената захарна болест. Определя като неоснователни
твърденията на ищеца за оказан натиск за прекратяване на трудовото му правоотношение от
страна на управителя на ответното дружество. Твърди, че издадената от работодателя
заповед е мотивирана и отговаря на изискванията на чл. 195 К, спазени са сроковете по чл.
194 КТ и наложеното наказание е съответно на нарушенията. При тези твърдения счита, че
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
2
съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено,
които факти не се оспорват от ответника. С доклада по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор №51/29.12.2011 г. според който
ищецът е заемал длъжността „Отговорник спомагателни дейности“, че месечно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1856.39 лева. С оглед наведеното от ответника
възражение в тежест на ищеца е да установи и че исковете са предявени в установените за
това срокове. В тежест на ответника по иска е да докаже, че е било налице твърдяното
основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че
са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, че ищецът
виновно е нарушил вменените му трудови задължения и наложеното наказание се явява
съответно, както и че заповедта е издадена в установените от закона преклузивни срокове
при спазване на процедурата за това.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.
дело №1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване
предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е
продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения,
с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Именно поради това
законодателят е предвидил исковете по трудови спорове да се разглеждат по реда на бързото
производство – чл. 310 ГПК. Искът с правно основание 344,ал. 1, т. 1 КТ се предявява
съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ в двумесечен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т.
1 КТ този срок започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.
Установено е, че работодателят е издал заповед № 01/15.10.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение. Анализът на правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ и на
тази по чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на две
заповеди – една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора – за прекратяване на
трудовото правоотношение. Поради това, издаването само на една заповед, е напълно
достатъчна, за да се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен
ред. (Определение № 490 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 441 / 2018 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение).
Съгласно чл. 195, ал.2 и ал.3 КТ, изявлението на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата.
Моментът на прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление за
това от работника. Без значение за настъпването на тази правна последица е дали заповедта
е последвала дадени писмени обяснения, дали е съобразена или не с изискванията за
мотивираност, за наличие на основанието за прекратяване или за спазване на правилата за
закрила при уволнение. Това има отношение към законосъобразността на прекратяването.
Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание може да
бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането
на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че
изявлението е достигнало до адресата работодателят следва да е изпратил препоръчаното
писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на
адреса. Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на
работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно
значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и изявлението му е породило правно действие. (Решение № 35 от 07.05.2012 г. по
гр. д. № 1877/2010 г. на Върховен касационен съд).
По делото се установява от представеното копие на справка от куриерска фирма
„Еконт“ за товарителница №********* от 15.10.2021 г. с описание „заповед за налагане на
дисциплинарно наказание“ с подател „О.Ф.“ ЕООД и получател А. С. от град София, че на
18.10.2021 г. пратката е върната от куриер с отбелязване „отсъствие на получател“, но на
същата дата е отразено и разпореждане от получател пратката да бъде доставена до друг
3
офис в град София. След проведен разговор с получател на 25.10.2021 г., последният е
отказал да я получи, след което на 28.10.2021 г. пратката е върната на подателя – настоящ
ответник.
При анализ на горните данни съдът намира, че доколкото работодателят не е могъл да
връчи лично заповедта, а се е възползвал от възможността за връчване с обратна разписка, то
изпращането чрез куриерска фирма, чиито служител е посетил адреса, (АДРЕС) макар и
получателят да е отсъствал, връчване до адреса е осъществено на 18.10.2021 г. като
обстоятелствата, че работникът е променил адреса за доставка и не е предприел действия за
получаване на пощенската пратка са без правно значение. От поведението на работника,
който отказва да получи или не предприема действия за получаване на пощенската пратка,
съдържаща писменото изявление на работодателя, не следва да се черпят изгодни за него
правни последици. Разпореждането от 18.10.2021 г. пратката да се достави до друг офис на
куриера, както и последвалия отказ от получаване, обуславят извода за недобросъвестно
поведение от страна на служителя.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено
на 27.10.2021 г., която дата е посочена и от самия работодател пред ТД на НОИ, тъй като
както се посочи трудовия договор се прекратява от момента на получаване на писменото
изявление за това от работника, независимо от вписаното от работодателя. По делото няма
данни на 27.10.2021 г. изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение да е достигнало до ищеца на 27.10.2021 г.
Исковата молба е входирана в съда на 20.12.2021 г. , а двумесечни срок по чл. 358, ал.
1, т. 2 КТ е изтекъл на 19.12.2021 г. – работен ден предвид правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД .С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове са
неоснователни, поради предявяването им след изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1
т.2 от КТ, с оглед направено възражение от противната страна за изтекла давност. С
изтичане на давностния срок по чл. 358 ал.1 т.2 от КТ, работникът е изгубил правото да
претендира съдебна защита срещу незаконно уволнение поради което и разглеждането на
изложените основания за незаконосъобразност и произнасянето по същество е недопустимо.
При този изход на спора разноски се пораждат в полза на ответника. Независимо, че с
нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела
за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски за съдебното
производство, независимо от изхода на делото, но същите не са освободени от репариране
разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради което на ответника следва да
се присъди сумата 200.00 лева депозит за вещо лице
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за производството следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНТ. ЕВГ. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. София,
АДРЕС против „О.Ф.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението,
извършено със Заповед №1/15.10.2021 г. и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Отговорник спомагателни
дейности“ и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 2342.57 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 27.10.2021 г. от 02.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА АНТ. ЕВГ. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. София, АДРЕС да заплати на
4
„О.Ф.“ ЕООД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 200.00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
06.06.2022 г..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5