РЕШЕНИЕ
№ 2104
Пазарджик, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - V състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ВИДЕВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ административно дело № 20247150701261 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване.
Делото е образувано по жалба на А. А. Ш., от гр. Сърница, [улица], против частта от Решение № 1012-12-251#1/30.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с която част е потвърдено Разпореждане № 122-00-572-3/18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г. (десет месеца) в размер на 20.24 лв. дневно.
Жалбоподателката – А. А. Ш. – прави искане за отмяна на обжалваното решение и евентуално връщане на преписката на административния орган. Излага съображения за нарушение на материалния закон, като твърди и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Счита оспорения административен акт за напълно правилен и законосъобразен. Заявява претенция за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от разпореденото с оспорената част от решението и потвърденото с него разпореждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административното производство е започнало на 16.06.2023 г. с подадено от жалбоподателката заявление в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Франция е прекратено на 11.06.2023 г.
След като е преценил представените от жалбоподателката документи, изискал й е допълнителни доказателства и служебно е изискал документи от компетентните институции на Франция, Великобритания и Испания (в които държави също е работила жалбоподателката) ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 122-00-572-3 от 18.09.2024 г., приемайки, че тя има право на парично обезщетение за безработица й е отпуснал такова за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г. (10 месеца) в размер на 20,24 лв. дневно. Разпореждането е мотивирано фактически с обстоятелството, че няма получен документ СЕД U004 от компетентната институция на Франция с потвърдена информация за брутни доходи и съответно доходът е изчислен на база на личните данни, като ще бъде преизчислен допълнително. От правна страна са посочени разпоредбите на чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Разпореждането е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пазарджик, като във връзка с жалбата е било издадено процесното решение в обжалваната му част.
За да потвърди Разпореждане № 122-00-572-3 от 18.09.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени цитираните в разпореждането разпоредби на КСО и на Регламент (ЕО) № 883/2004 и следователно минималният размер на обезщетението е определен правилно, като е спазен материалният закон и неговата цел.
При проверката по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:
Потвърденото с процесното решение Разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Разпореждането е издадено след събиране на всички относими доказателства, същото е оспорено по административен ред пред надлежния административен орган, който се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение. Предвид това не се констатират нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението, в оспорената му част, и потвърденото с него разпореждане са и материално законосъобразни. Ръководителят на осигуряването за безработица е отпуснал обезщетението в минимален размер, мотивиран от липсата на информация от компетентната институция на Франция относно доходите на жалбoподателя и съответно е предвидил бъдещо преизчисление на размера на обезщетението след получаване на необходимата информация и документи. Доводите на ръководителя и на ответника, с които последният е потвърдил разпореждането са съответни на относимитематериално правни разпоредби.
Цитираните в обжалваното решение норми на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54ж, ал. 2 от КСО, както и и чл. 1, ал. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица предвиждат следното:
Право на парично обезщетение за безработица
Чл. 54а. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3.не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Чл. 54ж. (2) Влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато:
1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;
2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
Чл. 1. (8) Ако в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.
Видно от съдържанието на цитираните по-горе законови разпоредби е, че наредбата допуска размерът на паричното обезщетение за безработица да се определи и преди да са представени липсващи документи, въз основа на наличните редовни документи и съдържащите се в НАП данни. Съответно, след представянето на нови документи и доказателства от значение за размера на обезщетението, ръководителят (на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО) има задължението да измени влязлото в сила разпореждане, като определи законосъобразен размер на същото, съобразно събраната нова информация.
Следователно, като е определил обезщетение в минимален размер и е предвидил възможността за бъдещото му увеличение, ръководителят правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби.
С издаването на разпореждането и потвърждаващото го решение в обжалваната му част, осигурителните органи са спазили и целта на закона, като са издали благоприятстващ жалбоподателя акт, привременно отпускайки му минимално обезщетение, с което да покрива своите нужди до окончателното решаване на въпроса за законосъобразния му размер.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя за неправилно определен размер на паричното обезщетение. Изложените от него доводи не отчитат обстоятелството, че с процесните актове размерът е определен само временно, като е предвидена възможността за увеличението му след представяне на липсващите документи.
В този смисъл са неотносими доводите му, че административните органи не са отчели, че разпоредбата на чл. 54б ал. 8 от КСО (въвеждаща по-неблагоприятен метод за определяне на размера на обезщетението за безработица) е материалноправна и следва да се прилага занапред. Ръководителят на осигуряването за безработица и ответникът не са изложили фактически, нито правни съображения, свързани с прилагането на тази норма, а са се позовали единствено и само на законовата възможност временно да бъде определено обезщетение в минимален размер и по-късно същото евентуално да бъде увеличено, при постъпване на съответните нови доказателства.
Следователно, оспорените актове са издадени от компетентен орган, във формата на мотивирани писмени решение и разпореждане, при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, със законосъобразната законова цел - на жалбоподателя временно да бъде отпуснато минимално обезщетение, при запазване на възможността впоследствие то да бъде увеличено.
Затова жалбата против законосъобразните административни актове следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Доколкото се иска юрисконсултско възнаграждение в обичаен размер, то съдът намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото справедлив размер е минималният такъв, предвиден в закона, а именно 100 лв.
Воден от горното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А. А. Ш., от гр. Сърница, [улица], против частта от Решение № 1012-12-251#1/30.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с която част е потвърдено Разпореждане № 122-00-572-3/18.09.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което разпореждане на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 11.06.2023 г. до 10.04.2024 г. (десет месеца) в размер на 20.24 лв. дневно.
Осъжда А. А. Ш., от гр. Сърница, [улица]да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | (П) |