Р Е Ш Е Н И Е
№ 650/1.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 351 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ и е
образувано по жалбата на Д.К.А. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М. ***
със съдебен адрес и адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „П.. М.“ № ..,
партера против Заповед № РД-25-164/18.02.2020 г. на Кмета на Община Ракитово, с
която е наредено премахването на незаконен строеж „Гараж“, намиращ се в УПИ
ХХІХ-1108 в кв. 107 по плана на гр. Ракитово, ул. „Изгрев“ № 12.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна
и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, тъй като с
нея е разпоредено премахване на строеж, който е търпим по смисъла на § 127, ал.
1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. М., който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и
незаконосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски, съгласно списък.
Ответникът по жалбата – Кмет на Община – Ракитово,
редовно призован, се представлява от юрк. Р., която по изложени съображения
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуален
закон, и в съответствие с целта на закона. Моли се да бъде отхвърлена
подадената жалба. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представен списък на разноските.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено с
извършена проверка от служители на Община Ракитово, обективирана в Констативен
акт № 8/16.12.2019 г., при която е установено, че е извършен незаконен строеж
„Гараж“, намиращ се в УПИ ХХІХ-1108 в кв. 107 по плана на гр. Ракитово, ул.
„И..“ № .. (имот с идентификатор 62004.5.1346).
Строежът представлява масивна постройка на уличната
регулация с размери 6,05/4,10 метра. Изграден е от тухлени зидове с дебелина 12
см, стоманобетонови колони и греди. Покривът е стоманобетонова плоча. Същият е
изпълнен в груб вид, без дограма и вътрешни инсталации, и представлява строеж
от Пета категория по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ. По данни на
собственика строежът е изграден през 2018 г. Констатирано е, че строежът е
изпълнен от Д.К.А., без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж в
нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Последвало е издаването на обжалваната Заповед № РД-25-164/18.02.2020 г. на Кмета на Община Ракитово за премахване
на незаконен строеж. Заповедта е
редовно съобщена лично на жалбоподателя срещу подпис на 25.02.2020 г., като в
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебнотехническа експертиза, като в отговор на поставените
въпроси вещото лице е констатирало, че процесният гараж представлява монолитна
сграда със стоманобетонова конструкция, вкл. покривната плоча и тухлени стени с
размери 4,10/6,05 м, с височина над терена 2,20 м. Гаражът е на етап груб
строеж, няма поставена дограма, не е измазан, няма подова настилка. Същият е от
Пета категория, като за изграждането му са необходими строителни книжа и
документи. Не се установи такива да са издавани. Процесният гараж е сграда на
допълващото застрояване, като разпоредбите на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ и
чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по ТСУ,
допускат изграждане на гаражи в УПИ, които могат да се разполагат на уличната
регулация и на най-малко на три метра от вътрешна граница на имота, когато са
разположени свободно. Според експертизата, гаражът не е предвиден по
Застроителния план на гр. Ракитово; сградите на допълващото застрояване не са
предмет на плана. Вещото лице е посочило, че процесният строеж не е деклариран
пред одобряващите органи в шестмесечен срок, съгласно § 16, ал. 3 от ЗУТ.
Строежът не е нанесен в отменения Кадастрален план и действащия Регулационен
план на гр. Ракитово.
По делото са разпитани като свидетели лицата Д.М.Б. и Д. М. Б., които
заявиха пред съда, че са участвал в изграждането на процесния гараж през 2000
г. Гаражът представлявал постройка 2,20 висока, 6/4 метра, направена от тухли и
бетон.
Разпитани са и свидетелите А. А.Х. и А.А.К., които заявиха пред съда, че са
участвали в направата на улицата пред къщата на жалбоподателя през 2000 година.
По това време там не е имало разположен и изграден гараж с посочените размери,
а само една стара тоалетна, която е съборена и на нейно място е изграден мръсен
канал и вода с нови тръби. Според свидетелите, до 2009 г. на посоченото място
не е имало никакъв гараж. Свидетелят К. посочи, че като заместник-кмет на
община Ракитово е бил отговорен по проект „Благоустрояване на ул. „Изгрев“ и до
2011 г. е отговарял за строителството в региона. Такъв строеж до 2009 г.
свидетелят заяви категорично, че не е бил построен на ул. „Изгрев“ № 12.
Установи се от представената по делото скица на поземлен имот №
15-37756/17.01.2020 г. (лист 18) от СГКК и писмо с изх. № 20-22595/26.03.2020
от АГКК (лист 44), че към момента на създаването на Кадастралната Карта и
Кадастралните Регистри в периода 07.06.2007 г. – 10.07.2007 г. в процесния имот
не е отразена сграда от допълващото застрояване – гараж.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 225а,
ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ това е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. При
издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е мотивирана, като в
мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й -
наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и правните
основания за издаване - чл. 225а, ал. 1 във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съдът намира,
че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по
издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни
за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ регламентира
случаите, в които един строеж или част от него се счита за незаконен. В
конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното
строителство е незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и
документи. Установи се, че “обектът", предмет на обжалваната заповед има
характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория.
Безспорно по делото се установи, че за извършеното
строителство липсват строителни книжа и документи за изграждането му, както и,
че строежът е изграден след 2007 година. Този извод съдът прави въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по
делото свидетели. Видно от представените от СГКК – Пазарджик писмени
доказателства, КККР на гр. Ракитово е изработена чрез ново геодезическо
заснемане през 2007 г., както и че при извършените поетапни проверки от СГКК –
Пазарджик не са констатирани незаснети и неотразени имоти и сгради в КККР,
тоест към 2007 г. гаражът не е съществувал, в противен случай щеше да бъде
заснет. В тази насока са и свидетелските показания на св. К., който заяви, че
като зам.-кмет и отговорник по незаконното строителство стриктно е следял за
извършеното незаконно строителство и до 2009 г. процесният гараж на ул. „И.“ №
.. не е бил изграден. Съдът дава вяра на неговите показания, тъй като намира
същите за непротиворечиви, последователни и съответстващи на представените по
делото писмени доказателства. Съдът намира за недостоверни показанията на
свидетелите Д.М.Б. и Д. М. Б., тй като същите като близки приятели на
жалбоподателя са заинтересовани от изхода на делото, а освен това и твърденията
им са опровергани от разпита на другите двама свидетели и представените писмени
доказателства.
С оглед на това съдът намира, че не може да се приеме, че
незаконният строеж е търпим по смисъла на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като с
оглед годината на построяването тази хипотеза не е приложима. Съгласно § 127 от
ПЗР ЗИД ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Алинея 1 на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не се отнася до всички строежи, изградени до
31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането
на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на
евентуална търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Тоест нормата е приложима
относно строежи, извършени от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г.
Спорен е въпросът дали процесният строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 3
от ПР на ЗУТ и отговаря ли на условията, установени в закона за търпимост и
забрана за премахване.
Съгласно § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни
1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са
били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата
и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако
бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок
от обнародването на този закон. От текста следва, че даден строеж, който е
незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден след 30 юни 1998 г. и да е бил допустим по действащия подробен
устройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно този закон, както и да е бил декларирани от
собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на
този закон. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е предпоставка, и в
този случай разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима. В
административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи
търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с
всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено
или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на
общината, така и за съда.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че
незаконният строеж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от
пета категория и представлява – гараж, който е изграден след 2007 г. Според експертизата е процесният строеж не е деклариран пред одобряващите
органи в шестмесечен срок, съгласно § 16, ал. 3 от ЗУТ. Строежът не е нанесен в
отменения Кадастрален план и действащия Регулационен план на гр. Ракитово. Ето
защо съдът намира, че в случая не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР
на ЗУТ, поради което строежът не отговаря на условията за търпимост и забрана
за премахване.
С оглед гореизложеното и поради липса на
пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане от пълномощника
на ответника ще следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати, направените по
делото разноски в общ размер на 200 лева, от които 100 лева за вещо лице и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.А. с ЕГН **********,*** против
Заповед № РД-25-164/18.02.2020 г. на Кмета на Община Ракитово, с която е
наредено премахването на незаконен строеж „Гараж“, намиращ се в УПИ ХХІХ-1108 в
кв. 107 по плана на гр. Ракитово, ул. „И..“ № ...
ОСЪЖДА Д.К.А. с ЕГН **********,*** да заплати на Община -
Ракитово сторените по делото разноски в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 3214
ОТ 10.03.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ВТОРО ОТД. ПО АД № 13161/2020 Г. - ОСТАВЯ В
СИЛА решение №650 от 01.09.2020г. постановено по адм.дело №351/2020г. на
Административен съд - Пазарджик, 3-ти състав.
ОСЪЖДА Д. К.А.., с ЕГН **********, отгр. Ракитово, ул. И. № .., да заплати на община
Ракитово, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.