№ 273
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20213230200757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 158, в качеството на работодател срещу НП № 08 –
002055/54/28.05.2021г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 128 т. 2 от
Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
1
въззивната проверка, при което констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели,
като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от
ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2
от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:
В периода от 05.02.2021г. до 15.03.2021г. от КЛ. АНГ. АНДР. – старши
инспектор, АЙС. ЮС. ИСМ. – инспектор и Т. Н. АК. – главен инспектор в
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Добрич е извършена проверка
на билетен център, находящ се в град Добрич, ул. „Димитър Петков“,
стопанисван от „***“ ЕООД гр. Варна. По време на проверката е връчена
призовка.
При проверка на изисканите и представени на 10.03.2021г. документи –
ведомости за заплати за месец октомври 2020г. е установено, че на С. Ф. СТ.
ЕГН **********, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически
билети“ в офиса в гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ е начислено във
ведомост трудово възнаграждение за месец октомври 2020г., но липсва
положен подпис за изплащането му.
С оглед изложеното е установено, че „***“ ЕООД, в качеството на
работодател не е изплатило в срок до 30.11.2020г. начисленото във ведомост
трудово възнаграждение за месец октомври 2020г. на С. Ф. СТ. – служител
издаване на пътнически билети, в размер на 487.55 лева.
Нарушението е извършено на 01.12.2020г. Установено е на 10.03.2021г.
и е доказано от данните, обективирани в протокол изх. №
ПР2104912/15.03.2021г., призовки от проверката; констативни протоколи,
последно допълнително споразумение, график за месец октомври 2020г.,
ведомост за заплати за месец октомври 2020г., писмо с изх. №
21012676/15.03.2021г.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от показанията
2
на разпитаните в хода на съдебното производство актосъставител и
свидетелите по АУАН, и от представените по делото доказателства.
Показанията на посочените свидетели, съдът кредитира като последователни,
правдиви и непротиворечиви.
Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 128 т. 2 от КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 128 т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От показанията на свидетеля С.С., а и от представените по делото
месечни отчети се установява, че в действителност С. е получавала пари под
формата на работна заплата, които тя самата си е удържала от получените в
офиса парични средства. За месец октомври 2020г., тя е следвало да получи
487.55 лева след удръжките, които работодателят прави въз основа на
данъчното и осигурително законодателство от начислената по ведомост
заплата в размер на 628.30 лева. В справката въз основа на месечния отчет е
посочено, че си е удържала сума в размер на 620 лева.
Т.е., въпреки създадената порочна организация за изплащане на
трудовото възнаграждение от страна на работодателя, в противовес на
разпоредбите на чл. 270 от КТ, в крайна сметка работникът си е получил
трудовото възнаграждение, макар и след извършване на нарушението.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в
случая се касае до маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ. Тази
норма предвижда налагане на санкция за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от което не са
произтекли вредни последици за работници и служители. Нарушението, за
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, е от категорията
на тези, които могат да бъдат отстранени след установяването им. В случая,
от представените по делото доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение е получено. В този смисъл не може да се приеме, че от
нарушението са произтекли вредни последици. Поради изложеното до тук и
като взе предвид безспорните доказателства по делото, че се ангажира
отговорността на работодателя за нарушение на разпоредбата на чл. 128 т. 2
от КТ, характера на тази отговорност и липсата на доказани настъпили вредни
3
последици за работника, съдът намира че следва да се приложи специалният
текст на чл. 415в от КТ.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя, следва да
бъде наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. на основание чл.
415в от КТ. Така определеният размер на санкцията е съответен на
допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 08 – 002055/54/28.05.2021г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „***” ЕООД, ЕИК
***, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, в качеството на
работодател за нарушение по чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда КТ/ на
основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 414 ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500.00 лева, като:
НАЛАГА на „***” ЕООД, ЕИК ***, гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 158, в качеството на работодател имуществена санкция в
размер на 100.00 лева, на основание чл. 415в ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4