Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 27.03.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на двадесет и пети
март две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
Административен съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 489 по описа на съда за 2018г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.118, ал.1 и 3 от КСО.
Т.А.Д., ЕГН ********** *** обжалва решение №2153-09-27/25.10.2018г. на директора
на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му
против разпореждане №**********/19.09.2018г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че през
периода 25.03.1982г. – 22.01.1992г. се е занимавал със заваръчна работа при
осигурителя, който труд следва да се отнесе към 2-ра категория по т.20 от ПКТП
/отм./. Моли за отмяна на решението и признаване правото на пенсия.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата, сочейки наличие на основанието за признаване на
труда по т.67 във вр. т.20 от ПКТП /отм./. Претендира деловодни разноски.
Представителят на ответния директор
на ТП на НОИ-гр.Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна поради липса на
категорични доказателства за категорията на труда през спорния период по чл.40
от НПОС.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Със заявление вх.№2113-09-543/21.06.2018г.
до директора на ТП на НОИ - Кюстендил Д. е поискал отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, представяйки документи за осигурителен стаж. За
стажа в „Асансьорна техника“ АД – в ликвидация е представено удостоверение
обр.УП-3 изх.№05/07.06.2018г., съгласно което през периода 25.03.1982г. –
22.01.1992г. е работил на длъжността „ел.заварчик“ с продължителност 9г, 09м.,
27д., като трудът е записан от трета категория /вж. л.31/. От трудовата книжка
на Д. се установяват следните записвания:
-от 25.03.1982г. до 01.04.1990г. – работа
на длъжност „ел.заварчик“ от II до V разряд в „Завод за асансьори“ – гр.Станке Д. по заповеди за
преназначаване;
-от 01.04.1990г. до 01.08.1991г. –
работа на длъжност „шлосер“ I квалификационна
степен в завода по заповед за преназначаване и
-от 01.08.1991г. до 22.01.1992г. –
работа на длъжност „общ работник – опаковчик“ I квалификационна степен в завода по заповед за преназначаване. Трудовата
книжка е оформена редовно с общ осигурителен стаж, подпис на главен
счетоводител и работодател /вж.
л.16-17/.
По повод запитване на пенсионните
органи до „Асансьорна техника“ АД – в ликвидация за представяне на информация
за полагания труд, обективирано в писмо изх.№2113-09-543-1/26.06.2018г., с
писмо изх.№06/05.07.2018г. представител на дружеството е уведомил ТП на НОИ –
Кюстендил, че положеният от Д. труд на длъжността „ел.заварчик“ е в обособен
цех „заварка врати“ /вж. л.20-22/.
По искане на пенсионните органи за
проверка по разходите за ДОО на дружеството, с Констативен протокол
№КП-5-09-00453283/29.08.2018г. е установено, че
дружеството „Асансьорна техника“ АД в ликвидация е правоприемник на
„Асансьорна техника“ ЕООД, като дейността на дружеството е производство на
подемно-транспортни машини, включително асансьори. При проверка в архива на
дружеството е установено, че трудово досие на Д. не се съхранява, като
единствено се съхраняват разплащателните ведомости за заплати, които са
проверени за периода 1982г. - 1992г. В разплащателните ведомости не са отразени
длъжностите на които лицата на работили – вписани са само имената на
отделите/бригадите, в които същите са полагали труд. За Д. е установено /вж. и
заключението на вещото лице/, че е работил в следните отдели без посочена
длъжност:
-от 25.03.1982г. до 31.01.1987г. –
отдел „заварка врати“,
-от 01.02.1987г. до 28.02.1990г. –
отдел „кабини“,
-от 01.03.1990г. до 30.09.1991г. –
отдел „ел.табла“ и
-от 01.10.1991г. до 22.01.1992г. –
отдел „опаковка“. С оглед на установеното, е дадено задължително предписание на
дружеството за издаване на ново удостоверение обр.УП-3 за описване на
длъжностите по трудовата книжка /вж. л.14/.
В изпълнение на дадените указания
дружеството е издало удостоверение обр.УП-3 изх.№08/30.08.2018г. с вписани
заемани длъжности и период от Д., идентични със записванията в трудовата му
книжка /вж. л.15/.
С оглед на установеното, с
разпореждане от 19.09.2018г. ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Кюстендил е
отказал отпускане на исканата пенсия поради отсъствие на необходимия
осигурителен стаж 15 години от 2-ра категория труд, като е зачетен такъв от
12г.,09м.,13д. Не е установен стаж от 1-ва категория, а стажът от 3-та е
изчислен на 26г,01м.,25д. Общият стаж, превърнат към 3-та категория по чл.104
от КСО е 42г.,01м.,19д при възраст от 58г.03м,25д. към датата на заявлението.
Разпореждането на органа е оспорено
от Д. с възражение от 26.09.2018г., което в оспореното решение е прието за
неоснователно. В мотивите на решението директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е имал
предвид записванията в трудовата книжка и разплащателните ведомости за лицето във
вр. с КП от проверката и издаденото ново УП-3 №8/30.08.2018г. от осигурителя.
Според посочените данни, съдебната практика и характера на труда на „електро- и
газозаварчиците“ в обособените цехове и звена на „Асансьорна техника“АД –
гр.Дупница, трудът на Д. за периода 25.03.1982г. - 31.01.1987г. е зачетен от
2-ра категория по т.20 от ПКТП /отм./, т.к. Д. е изпълнявал длъжността
„ел.заварчик“ в отдел „Заварка врати“. За останалия период 01.02.1987г. –
22.01.1992г. обаче трудовият стаж е зачетен от 3-та категория, т.к. няма
представени доказателства за положен труд от 2-ра категория. Решението е
връчено на адресата на 01.11.2018г., а жалбата е депозирана чрез органа на
05.11.2018г. /вж. л.35-37/.
От приетото заключение на вещо лице
инж.К.Г.П. се потвърждава констатацията на административния орган, че освен
разплащателните ведомости за жалбоподателя, в архива на осигурителя липсват
други писмени доказателства за положения труд през спорния период поради
тяхното унищожаване. Вещото лице сочи, че функцията на „Завод за асансьори“ –
Дупница е изработката на кабини и врати за товарни асансьори. Конструкцията на
кабината и вратата на товарния асансьор е изцяло метална, състояща се от
множество различни по функция, вид и размер метални детайли, разкроени и
последващо обработени до точен до милиметър размер, след което – събрани в
монолитна сглобка чрез ръчно електро-заваряване. Основен за завода е цех
„Металоконструкции“ с отделни звена/отдели в него – разкройки, врати, кабини,
ел.табла и др. В подготвителните отдели детайлите за асансьора първо се
разкрояват, след това формоват чрез пресоване, абкантване и други способи, след
това се обработват на точни машини /сгругове, фрези и др./ до довеждане до
точен до милиметър размер, готови за заваряване. Тези операции се наричат
„шлосерски операции“, а изпълняващите ги специалисти – шлосери, стругари,
фрезисти, общи работници. При всички тези подготвителни операции няма заваръчни
дейности. Самото сглобяване на отделните детайли, предварително доведени до
точен размер, става в отделно обособени помещения /цехове, отдели/.
Най-голямото по размери помещение/цех е за сглобяване на кабини, поради
големият им габарит. Второ по размери е помещение/цех „врати“, а най-малко е
помещението за заваряване на металните шкафове на ел.таблата на асансьорите. В
посочените помещения/цехове шлосери и общи работници сглобяват първично
отделните дребни детайли в по-едни конструкции, които се прекарват в обособена
част от съответните отделни помещения/цехове, където се извършва окончателното
сглобяване чрез плътно електрозаваряване по ръчен способ, която дейност се извършва
от висококвалифицирани ел.заварчици. Във всеки отделен цех или отдел /врати,
кабини и ел.табла/ има сформирана бригада ел.заварчици, които работят на
специално обособени работни места /заваръчни кабини/, оборудвани със заваръчна
маса и собствена аспирация. Кабините на заварчиците са от леки метални стени и
брезентова завеса за врата с размери 2/2м, 4/2м и др. Електроеженистите са
работили на намалено с 1 час работно време, ползвали са добавка противоотрови
за вредности по действащата Наредба за допълнителните трудови възнаграждения за
неблагоприятни и други специфични условия на труд. Вещото лице сочи, че
ел.заварчика може да изпълнява функцията на шлосер, но обратното е невъзможно.
Специалността „ел.заварчик“ винаги е била с по-високо заплащане от тази на
„шлосер“. Ел.заварчиците за разлика от шлосерите се класифицират освен на
разряди и на степени, като най-високата е първа степен, каквато е имал и
жалбоподателя. Според вещото лице, през процесния период предприятията нямали
възможност да дават по-високо заплащане на специалиста над нивото на тарифната
ставка на най-високия разряд, поради което през периода
01.04.1990г.-01.08.1991г. по трудовата книжка жалбоподателят е бил преназначен
от „ел.заварчик“ V разряд /най-високия/ на
„шлосер I квалификационна степен“, позволяващо по-висока тарифна ставка. В единната
тарифна таблица по това време няма такава степен за специалността „шлосер“.
Шлосерите се класифицират с разряди, а не с квалификационна степен, каквито
степени се дават само на ел.заварчици. Това е типичен случай на съвместяване на
длъжности, извършено с цитираната цел. Според вещото лице, през посочения
период жалбоподателят е работил по специалността си „ел.заварчик“, но му е
заплащано по по-високата тарифна ставка на „шлосер I квалификационна степен“. Подобни са изводите на вещото лице и по отношение
периода 01.08.1991г.-22.01.1992г. в трудовата книжка като „общ работник –
опаковчик“ I квалификационна степен, каквато степен длъжността няма по действащото
щатно разписание. Според вещото лице съществува голяма вероятност
преназначението да е фиктивно – поради намалени щатни бройки за длъжността при
намаляващия през тези години производствен обем на завода.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно. Данните
в заключението вещото лице извлича от записите по разплащателните ведомости,
записите в трудовата книжка на жалбоподателя и опита си по други дела със
сходни пенсионни казуси през процесния период в завода.
За установяване на условията и
тежестта на положения от жалбоподателя труд през процесния период, с оглед унищожаване
на останалите документи при осигурителя, съдът е приобщил показанията на св.С.
и св.Д..
Св.С. е бил бригадир на
жалбоподателя в цел „Металоконструкции“. Свидетелят сочи, че при постъпване на
работа в завода жалбоподателят е започнал като шлосер, след което преминал курс
за заварчици и започнал работа като заварчик и шлосер-заварчик. Заварявал
металоконструкции с помощта на електрожен за изработката на товарни асансьори,
като през цялото време заварявал. След това отишъл в съседния цех „врати“, като
работил и в цех „кабини“. Свидетелят сочи за наличие на работно място за
заварчиците във вид на работни кабини с предпазни завеси с работна маса за
заваряване. Заварчиците работили със специално облекло, на намален работен ден
и получавали кисело мляко като противоотрова. В цеховете заварка врати, кабини
и ел.табла се е извършвала дейност по заваряване на метали и във всеки цел
имало работници електроженисти. Само в отдел опаковка нямало заваръчни работи –
там се правела сборка на всички по-дребни детайли и се отброявали крепежните
материали.
Св.Д. потвърждава, че жалбоподателят
е извършвал електрозаваръчни работи в отдел кабини, врати и ел.табла и че в отдел
опаковка не е имало заваряване. Свидетелят потвърждава и данните, че
заварчиците работили в приспособени отделни кабини, със специално работно
облекло, на намален работен ден и получавали кисело мляко и газирана вода като
противоотрова.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, като
взаимно допълващи се, без противоречия с писмените доказателства по делото и
заключението на вещото лице.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, жалбата е допустима като
подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК
във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в
преклузивния срок по чл.118, ал.1, изр.1 от КСО. Разгледана по същество,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че решението на директора на ТП на
НОИ-гр.Кюстендил е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се форма и при
спазване на установените процесуални правила. Налице е обаче сочената от
жалбоподателя негова материална незаконосъобразност.
Спорът между страните е относно
категорията на труда на Д. през периода 01.02.1987г. - 22.01.1992г. в „Завод за
асансьори” - гр.Станке Д.. Ответникът е приел, че липсват достатъчно
доказателства за квалификация на труда по т.20 от ПКТП /отм./, поради което не
е налице една от предпоставките за отпускане на исканата пенсия по чл.69б, ал.2
от КСО – 15 години работа при условията на 2-ра категория труд. Като положени от 2-ра категория труд са
зачетени 12г.,09м.,13д. В рамките на това зачитане органът е включил периода
25.03.1982г. – 31.01.1987г., през който Д. е работил като ел.заварчик в отдел
„заварка врати“ при осигурителя и е изключил останалия период 01.02.1987г. -
22.01.1992г. Това изключване е частично неправилно.
Доказването по делото се подчинява
на правилата по чл.40 от НПОС. Съгласно нормите на чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС релевантни
данни се извличат от записванията в трудовата книжка и разплащателните
ведомости на осигурителя.
От съдържанието на редовно
оформената трудова книжка и ведомостите за заплати на осигурителя е видно, че в
трудовата книжка фигурират записвания за периоди на полаган труд по заемани от
жалбоподателя длъжности, а по ведомостите – периоди на полаган труд по работни
места. Сравнителният анализ на двата доказателствени източника сочи, че освен
през зачетения период от 2-ра категория труд 25.03.1982г. – 31.01.1987г. по
ведомостите в отдел „заварка врати“, в трудовата книжка периодът продължава до
01.04.1990г., т.к. същият включва трудовата дейност на жалбоподателя на
длъжността ел.заварчик. Това е достатъчно основание зачитането на категорията
да се разшири и обхване целият период на записване по трудовата книжка
25.03.1982г. – 01.04.1990г. В същото време, до датата 01.04.1990г., съгласно разплащателните
ведомостите жалбоподателят фигурира, че е полагал труд последователно в
отделите кабини и ел.табла, а съгласно трудовата книжка до 01.08.1991г. е
работил като шлосер I квалификационна степен. Начинът
на запис на длъжността шлосер в трудовата книжка във връзка с данните от заключението
на вещото лице сочи, че по действащата единна тарифна таблица по това време
няма степен на квалификация за специалността „шлосер“, която степен е присъща
за длъжността „ел.заварчик“. Липсата на запазени други писмени доказателства,
включително трудовото досие на жалбоподателя, във връзка със записите за
длъжността „шлосер“ в трудовата книжка и ведомостите води до извода, че макар и
заемащ по щат длъжността „шлосер“, трудовите задължения на Д. са свързани с
упражняване на функциите, присъщите за длъжността „ел.заварчик“. От заключението
на вещото лице е видно, че в отделите заварка врати, кабини и ел.табла се е
извършвала заваръчна дейност по еднотипен начин спрямо различни детайли от
конструкцията на товарните асансьори. От опита на вещото лице по други сходни
дела с работници в завода през процесния период във връзка с показанията на
разпитаните по делото свидетели следва да се приеме за установено, че Д. е полагал
труд на обособено работно място, отделено за целта от останалите работници
поради вредността на полагания труд, поради което това място следва да се
признае за “обособено звено” по см. на записа в т.20 от ПКТП /отм./. Работата
на жалбоподателя, независимо от заеманите длъжности ел.заварчик и шлосер, е
била еднотипна, т.к. се е работило с едно и също средство на труда - електрожен
през цялото работно време. Съгласно установената практика на ВАС, от записа по
т.20 от ПКТП /отм./ се ползват всички електрозаварчици в обособени цехове и
звена, работещи при ръчно извършване на операциите по заваряване и рязане на
метали с електроженови, оксиженови или други газово-пламъчни апарати, като под
обособени цехове и звена се разбират работните места в технологичния процес на
всички заварчици, независимо от тяхната численост /един или повече/. Записът на
т.20 се прилага за всички отрасли и
дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане
на метали- черни и цветни /вж. решение №2045/25.02.2015г. по
адм.д.№12287/2014г., решение №9058/11.07.2017г. по адм.д.№4399/2016г., двете на
ВАС, VI о./. Събраните по делото доказателства налагат извод за приложение т.67
във вр. с т.20 от ПКТП /отм./. Положеният от Д. труд на посочените длъжности
през периода 01.02.1987г. – 30.09.1991г. следва да се зачете от 2-ра категория,
заедно със зачетения от органа такъв през предходния период 25.03.1982г. –
31.01.1987г. Вписаните в обр. УП-3
внесени осигурителни вноски за 3 категория труд не могат да променят този извод.
Когато трудовият, респ. осигурителния стаж по силата на нормативен акт е от
втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял
осигурителни вноски за трета категория не е основание за промяна на нормативно
определената категория /вж. решение №14166/23.11.2010г. по адм.д.№8327/2010г. и
решение №9006/19.06.2013г. по адм.д.№5088/2013г., двете на ВАС, VI о./.
По делото не се събраха безспорни
доказателства, че положения от жалбоподателя труд в отдел опаковка през периода
01.10.1991г. – 22.01.1992г. като общ работник – опаковчик I квалификационна степен е полаган при условията на записа по т.20 от ПКТП
/отм./, т.к. се установи, че в отдела не са извършвани заваръчни дейности.
Посочената от вещото лице възможност за фиктивно назначение е само хипотетична
без налични доказателства за това. Записът в трудовата книжка за работа на
посочената длъжност се ползва с материална доказателствена сила по см. на чл.347
от КТ, която не е оборена в рамките на съдебното производство по делото.
Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на
административната преписка по реда на чл.173, ал.2 от АПК във вр. с чл.118,
ал.3 от КСО за ново преизчисляване на
осигурителния стаж на жалбоподателя през периода 25.03.1982г. - 30.09.1991г.,
който следва да се зачете от 2-ра категория труд и извършване на нова преценка
за наличие на основанията за пенсиониране по чл.69б, ал.2 от КСО. Периодите на
работа по разплащателните ведомости са по-точни от тези в трудовата книжка,
т.к. ведомостите са водени помесечно и на тяхна основа пенсионният орган е
изчислил осигурителния стаж в Констативен протокол №КП-5-09-00453283/29.08.2018г.
На основание чл.120, ал.2 от КСО ответникът дължи заплащане на 450лв.,
включващи 300лв. адвокатско възнаграждение и 150лв. възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №2153-09-27/25.10.2018г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с
което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т.А.Д. против разпореждане №**********/19.09.2018г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил, с
което на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - КЮСТЕНДИЛ да заплати на Т.А.Д. деловодни разноски в размер на 450лв. /четиристотин
и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: