№ 9
гр. В. 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202388 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на „Л. ООД”, против НП № В-
0051058/07.05.2021г. на Директора на РД за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С.
към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на търговеца, на
основание чл.222 „а” от Закона за защита на потребителите е наложена
имуществена санкция в размер на 500/петстотин/лева- за нарушение на чл.113
ал.2 от Закона за защита на потребителите.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в противоречие с
разпоредбите на ЗАНН и на ЗЗП. Твърди се, че НП е недоказано, неправилно
и издадено в нарушение на материалния закон, оспорва се извършването на
нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Предвид горното се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител.
Представителят на органа издал НП, не се явява депозирано е писмено
становище.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
1
фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал в КЗП-РД-Варна- потребителска жалба от
М.Д. за рекламация на очила закупени от магазин на въззивното дружество,
находящ се в гр. В. служители на КЗП извършили проверка, при която било
установено следното: потребителката закупила диоптрични очила на
01.02.2019г., които в последствие били дефектирали. По заведени са
рекламации, вписани в регистъра за рекламации -№254/20.05.2020г., относно
счупване дръжката на очилата - удовлетворена чрез ремонт;
2.№271/03.09.2020г.- удовлетворена рекламация, която отново е
идентична с първата – счупване на дръжките на очилата, като рекламацията е
удовлетворена чрез сменена рамка и закупени нови стъкла от потребителя.
Избран е този метод за удовлетворяване на рекламацията по изрично искане
на потребителят. На 26.12.2020г. отново е постъпила идентична рекламация
– счупване на дръжките на очилата, заведена под №287- рекламацията била
неудовлетворена, след произнасяне на становище на сервиз. На 14.01.2021г.
отново е заведена идентична рекламация – счупване дръжка на очилата, като е
заведена рекламация №288/14.01.2021г. с описание на дефект със счупена
дръжка. На същата дата 14.01.2021г. са издадени протоколи, както следва:
Протокол от сервиз „Ю.Ю.В." ООД със заключение, че не е на лице
основание за рекламация- „Счупеният шарнир не е в следствие на
дефектност в производството. Според нас рамката е третирана
неправилно...".
Протокол от „Л." ООД, според който рекламацията не се приема при
наличието на това счупване- „Счупването на дръжката не е в следствие
на фабричен дефект от производството. Рамката е използвана и
третирана неправилно...".
До настоящия момент стоката не е приведена в съответствие с договора
за продажба.
Поради това въззивното дружество не уважило рекламацията и не
привело стоката в съответствие с договора за продажба
Стоката не е била приведена в съответствие с договора за продажба
след изтичане на законоустановения едномесечен срок, считано от
предявяването на рекламацията на потребителя, като в случая този срок е бил
удължен поради обявеното извънредно положение на територията на страната
чл.4 т.1 от ЗМДИП. Тя е не била предадена на потребителят.
Предвид горното св.М. приел, че на 15.02.2021г. потребителят не е бил
2
удовлетворен по жалбата, чрез привеждане на потребителската стока с
договора за продажба в рамките на 1 (един) месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя. Нарушението е извършено на 15.02.2021г.
в гр. В. от която дата въззивното дружество е в забава.
Въз основа на извършената проверка и на приетите и приложени по
делото писмени доказателства свидетелят приел, че търговецът не е изпълнил
административното си задължение, да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията на потребителя, с което е нарушил
разпоредбата на чл.113, ал.2 от закона за защита на потребителите, както и че
нарушението е извършено на 15.02.2021г. от когато търговецът е в забава да
изпълни законовото си задължение.
Предвид горното на срещу въззивното дружество бил съставен АУАН
за приетото за установено нарушение на чл.114 ал.2 от ЗЗП. АУАН бил
връчен на упълномощено лице, което го подписало без възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не постъпили в
законоустановения срок, поради което въз основа на акта и материалите по
преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът кредитира показанията на св.Ефтимова, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от
показанията на св.М. и Филипова, дадени в с.з.,в , както и от писмените
материали по преписката и от останалите приети по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира напълно, като непротиворечиви по
между си и взаимно допълващи се .
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84
от ЗАНН, съдът счита следното :
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от
компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката
3
заповед.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение
за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН
констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.
По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и при издаването на
наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по
ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат
реквизитити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е
направил извод за извършено нарушение по ЗЗП, като след задълбочено
изследване на обстоятелствата на извършването му е дал правна
квалификация на извършеното от въззивника нарушение.
От събраните в хода на производството доказателства е видно, че с
издаденото наказателно постановление е вменено на въззивника нарушение
по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Съгласно посочената норма „Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя”. Съгласно чл.222а от ЗЗП, за нарушение на чл.113 на
виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите
лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева.
На първо място субект на задълженията по чл.113 от ЗЗП е продавачът,
като съгласно чл.104 от ЗЗП, „продавач” е всяко физическо или юридическо
лице, което в рамките на своята професионална или търговска дейност и въз
основа на договор за продажба продава потребителски стоки. В случая
въззивното дружество притежава качеството на продавач, тъй като обект на
рекламацията е стока предмет на „договор за продажба”.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я
приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 от същата
разпоредба привеждането на потребителската стока в съответствие с договора
за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. Ако това не е сторено
4
съгласно третата алинея на чл. 113, след изтичането на срока по ал. 2
потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока
съгласно чл. 114 ЗЗП.
Съдът намира, че безспорно е установено, че има предявена
рекламация. Има регистър за водените рекламации, в същия е записана датата
на предявяването й, името на предявяващия, описани са всички дефекти,
които е следвало да бъдат отремонтирани.
Разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП, визира, че: „Привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията
от потребителя.". Задължението на търговеца- продал стока на потребител, е
ясно- има 1-месечен срок от предявяване на рекламацията за тази стока, да я
приведе в съответствие с договора за покупко-продажба.
Съгласно чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже,
че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на
характера на несъответствието. Така регламентираната презумпция е със
срок, изтичането на който обръща тежестта на доказване. Ако в първите 6-
месеца от сключване на договора търговецът е този, който трябва да доказва,
че несъответствието на стоката с договора за продажба се дължи на виновно
поведение от страна на потребителя, то след изтичане на този срок
потребителят е този, който съобразно проявения от стоката дефект трябва да
докаже, че несъответствието е съществувало към момента на доставяне на
стоката, т.е. че дефектът е фабричен, а не е проявен вследствие неправилната
експлоатация на стоката. В настоящият случай търговеца чрез представяне на
становище на оторизираният сервиз за ремонт на очилата е представило
доказателства за неправилна употреба в следствие, на която е възникнало
несъответствието. При разпита в съдебна зала на потребителката съда имаше
възможност да възприеме многократното размахване на очилата при
жестикулиране с ръце от нейна страна. Тази оборима презумпция не въвежда
всякога задължение на търговеца да отстрани несъответствието, като е
изключена възможността той да носи отговорност при виновно поведение от
5
страна на потребителят. В конкретния случай АНО не е ангажирал
доказателства за това проявеният от потребителската стока дефект - "счупен
шарнир на дръжката на очила", да е фабричен. Факт по делото е, че търговеца
двукратно е допуснал удовлетворяване на гаранция относно идентичен
дефект на закупената стока. Налице е четирикратно проявяване на идентичен
дефект – счупване на дръжките на очила и то на различни рамки. Становище
по последните две рекламации е прието, че се дължи именно на неправилна
употреба на потребителят чрез рязко издърпване. Дава се заключение, че
несъответствието не е в следствие на фабричен дефект.
Доколкото въззивното дружество в срок е сторило нужното да ангажира
доказателства, че проявеният дефект не се дължи на несъотвествие на стоката
с договора за продажба, е следвало е към датата на нарушението КЗП да
установи, чрез експертиза, налице ли е сочения проблем в очилата, за да се
прецени дали потребителската стока не съответства на договора за продажба
и налице ли е нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП. Това не е сторено. КЗП се е
доверила единствено на посоченото от жалбоподателя. НП е издадено при
непълнота на доказателствата за наличие на релевантните факти за нарушение
по чл.113, ал.1 от ЗЗП, поради което следва да бъде отменено.
Отделно от това към момента на произнасяне на съда е налице промяна
в законодателството. В ЗЗП са отменени текстовете на чл.108, на чл. 133 ал.1
и 2, както и текста на чл.222а, като изменението е публикувано в брои 23 на
ДВ, но съгласно § 9. Висящите съдебни производства по дела, образувани по
реда на глава пета, раздел II "Гаранция на потребителската стока" и раздел ІІІ
"Рекламации" на Закона за защита на потребителите, се довършват по реда
на този закон.
В този смисъл следва да се посочи, че въпросната вещ - очила са приети
четирикратно от търговеца, като в последните два от случаите е констатирано
увреждане, което е в следствие неправилна експлоатация. Въпреки това
административнонаказващият орган не е посочил, че констатацията на
търговеца е неправилна, становището му - неоснователно и че всъщност се
касае не за увреждане, което е в следствие неправилна експлоатация на
вещта, а за предадена вещ с недостатъци. В наказателното постановление не
се сочат факти в този смисъл, нито дори се изразява подобно становище.
Напротив - установява се, че същият извод на административнонаказващият
6
орган почива единствено на едно предположение, а именно – че дефекта се
дължи на производството на стоката и той независимо от данните за
неправилна употреба е длъжен да я приведе в съотвествие с договора за своя
сметка. Следва да се има предвид, че търговецът не може да бъде лишен от
възможност да изследва вещта в оторизиран сервиз, посредством
специалисти, съответно - да бъде ограничен само до констатациите, които би
могъл да стори продавача в магазина, в момента на предаване на вещта. Едно
подобно изискване към търговеца освен, че е очевидно житейски немислимо,
особено в случаите на предаване на крехки продукти, то и не почива на
никаква законова опора. Независимо от последното изрично следва да се
подчертае, че във всички случаи заключението на
административнонаказващият орган относно това, че потребителската стока
не съответства на договора за продажба по смисъла на чл.113, ал.1 от Закона
за защита на потребителите, не може да бъде направено въз основа на едно
предположение, при това със съмнителна житейска правдоподобност. Още
повече, че се касае за идентични счупвания и то четири на брой. В
настоящият случай АНО е имал възможност да ангажира доказателства, че
заключението на оторизирания сервиз не е правилно, а не само да посочи, че
не го приеме тъй като е по снимка. Безспорно е заключението на оторизиран
сервиз и естеството на повредата и не налага техническо изследване на
стоката за да се даде заключение.
Както се визира по-горе, този извод не води до извършено нарушение
по чл.113, ал.2 вр.ал.1 от ЗЗП, която норма сочи на друго противоправно
бездействие в случая съгласно чл.6 от ЗАНН /не привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба/. Последното не е доказано при наличие
на доказателствена тежест на наказващия орган. Дори напротив - още с
предаването на очилата по тях е имало следи от неправилна употреба, при
което те явно е не били във вида по договора за продажба. Освен това липсват
данни за това, заключението на оторизирания сервиз да е неправилно, защото
само той е можел да даде отговор от техническа гледна точка на въпроса,
относно основателността на рекламацията. Изводът на контролните органи,
че при тези обстоятелства е изключена възможността повредата да се дължи
на неправилна експлоатация на вещта, а дефекта да се дължи на
производството е предположение, равнозначно на ангажиране на отговорност
при липса на надлежни доказателства, което в административнонаказателното
7
производство е недопустимо. Когато се ангажира наказателна, както и
административнонаказателна отговорност на даден правен субект, деянието
следва да е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Неправилно е ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя на основание чл.222а от ЗЗП, вр. чл.84 от ЗАНН.
Съгласно чл.108 от ЗЗП, всяко несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже,
че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на
характера на несъответствието.
В случая няма спор, че повредата е възникнала и констатирана в 6-
месечния срок по чл.108 от ЗЗП, но доказателствената тежест за оборване на
презумпцията по чл.108 от ЗЗП е на търговеца и той в тази посока е релевирал
доказателства, че повредата на стоката се дължи на неправилна употреба.
Тази констатация обаче не е оборена от АНО и с оглед установеното в хода
на съдебното дирене съда приема, че процесното НП следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивното дружество, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 00 лева, които
следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от АНО.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на ВРС счита, че проверяваното НП следва да бъде отменено, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради
което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № В-0051058/07.05.2021г. на Директора на РД за областите
8
В., Д., Ш., Т., Р. и С. към главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с
което на „Л.“ ООД, на основание чл.222 „а” от Закона за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на
500/петстотин/лева за нарушение на чл.113 ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА КЗП да заплати на „Л.“ ООД сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9