№ 1625
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502192 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 35423/09.06.2020 г., депозирана от „Петрова
103“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл. 51, вх. 2, ет. 7, ап. 41, представлявано от управителя Л. Л. П. , срещу
Решение № 1610 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 11321 по описа на РС-Варна за
2019г., ГО, 47 съдебен състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 2 035.73 лева /две хиляди тридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща начислена сума за консумирана електроенергия за обект, находящ се в к.к.
„Свети Влас“, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, за която сума е издадена фактура №
**********/31.01.2019 г.
Във въззивната жалба въззивникът сочи, че не е доволен от постановеното по
делото решение. Обосновава недоволството си като сочи, че съдът не му е допуснал до
разпит двама свидетели, с което е имал намерение да докаже заетостта на хотел „Троя“ след
приключване на летния сезон, като по този начин го е лишил от възможността да защити
правата си. Твърди, че съдът неправилно не е разграничил доставянето и консумирането на
електрическа енергия, което е довело и до неправилен извод за дължимост на процесната
сума. Твърди, че неправилно в мотивите си съдът е приел, че е достатъчно да се докаже, че
количеството енергия е доставено, като не е вменил задължение да се докаже и реалното
1
потребяване на същата.
Намира, че заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ по делото, също не
дава отговор на въпроса реално потребена ли е доставената енергия, като твърди, че следва
да се има предвид, че вещото лице фактически не е правило оглед на място и няма лични
впечатления от конкретната ситуация.
Предвид изложеното в жалбата, „Петрова 103“ ЕООД моли за отмяна на атакуваното
решение и за постановяване на ново, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира
сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно, като съдът в пълнота е изследвал събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, поради което намира въззивната жалба за допустима но
изцяло неоснователна. Сочи, че по делото безспорно се е установило, че процесните
количества електроенергия и мрежови услуги са доставени до имота на ищеца, като същите
са правилно остойностени, съобразно действащите цени на КЕВР за съответните периоди по
дневна и нощна тарифа. Твърди, че се е установило, че СТИ е преминало всички изискуеми
проверки за годност. Сочи, че сумите по процесната фактура са за реално консумирана
електрическа енергия, която е отчетена от средството за търговско измерване. Намира за
неоснователно възражението на въззивника, че по делото е останало недоказано реалното
потребление на енергията, като сочи, че е ноторно известен фактът, че електрическата
енергия е специфична движима вещ, която не подлежи на съхранение, поради което
доказването на доставянето й до обекта е достатъчно за да се фактурира и остойности
същата.
Въззиваемото дружество моли за потвърждаване на първоинстанционното решение,
като претендира и сторените разноски пред въззивна инстанция, за които представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
Въззиваемото дружество, редовно призовано за същото съдебно заседание, чрез писмена
молба от процесуалния си представител юрисконсулт Кристиян Николов, оспорва изцяло
въззивната жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение.
Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл.
80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
2
Ищецът „Петрова 103“ ЕООД твърди, че е абонат на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД по повод доставка на електрическа енергия в обект на потребление, представляващ
хотел, находящ се в к. к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232, на който се явява
наемател. Посочва, че с процесната фактура № **********/31.01.2019 г. на дружеството е
начислена сумата от 2 035.73 лева за изразходвана електрическа енергия. Поддържа, че
туристическият сезон приключва в края на месец септември, като в следващите месеци
сградата не се експлоатира активно и това води до намаляване на разходите. Счита, че
процесната сума не отговаря на действително консумираната ел. енергия. Предвид това,
моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2 035.73 лева, представляваща начислена сума за консумирана
електроенергия за обект, находящ се в к.к. Свети Влас, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232,
за която сума е издадена фактура № **********/31.01.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, който оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.
98а, ал. 1 ЗЕ продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Посочва, че за процесния период са действащи Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. Уточнява, че оператор на
електроразпределителната мрежа се явява „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, което
предоставя ползването на същата на крайните клиенти при публично известни общи
условия, а именно – Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, одобрени с Решение
№ ОУ-14 от 10.05.2008 г. Излага, че потребителите използват разпределителните мрежи,
към които са присъединени обектите им, като заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и чл. 42 от Общите условия на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД. Цената за достъп до разпределителната мрежа се заплаща
върху предоставената мощност, като се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния
период. Ответното дружество заявява, че цените за мрежови услуги се определят и заплащат
на основание решение на КЕВР, което изключва свободата на договаряне между страните по
договорното правоотношение. Поддържа, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
доставило до обектите на ищеца електрическа енергия, а „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
– мрежови услуги на обща стойност в размер на 2 035.73 лв., представляваща стойността на
реално консумираната от потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги
за периода от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г.. Поддържа, че се касае за реално консумирана
електрическа енергия, отчетена от средство за търговско измерване с фабричен номер
886763.
3
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът като наемател на сграда,
представляваща хотел, находящ се в к.к. „Свети Влас“, общ. Несебър, ул. „Русалка“ № 232,
има качеството на клиент на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.
Договорното правоотношение се основава на приложимите Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008 г.
Видно от фактура № **********/31.01.2019г. за клиентски номер **********, ответното
дружество е начислило и фактурирало електроенергия за периода от 28.12.2018 г. до
27.01.2019 г. за обекта на потребление, находящ се на горепосочения адрес, в общ размер от
10660.98 kWh, която енергия възлиза на сумата от 2 035.73 лева. Срокът за заплащане на
дължимата сума е посочен до 11.02.2019г.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, за
периода от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г. в обекта на потребление, находящ се ср. Свети
Влас, кв. Русалка № 232, Хотел 2 с ИТН 2749927, е доставено и потребено количество ел.
енергия в общ размер от 10660.98 kWh. Вещото лице сочи, че на абоната са предоставени и
мрежови услуги за периодите, посочени в процесната фактура, а именно – пренос по
електроразпределителната мрежа до обект ниско напрежение, пренос и достъп до
електропреносната мрежа, достъп до разпределителната мрежа. Експертът е установил, че
монтираният в обекта електромер, отчел така начисленото количество електроенергия, е
преминал всички изискуеми проверки съгласно Закона за измерванията и Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Относно
остойностяването на процесната електроенергия вещото лице е установило, че същата е
изчислена правилно и по цените, определение с решение на КЕВР, действащо към момента
на потербление.
По така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
4
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в чл. 124 от
ГПК. Съгласно правилата за разпределение на доказателствена тежест в процеса, при
предявяване на такъв иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
водене на иска, а в тежест на ответника е да установи дължимостта на процесната сума. В
конкретния случай ответникът е следвало в условията на пълно и главно доказване да
установи, че е доставил процесното количество електроенергия до обекта на потребление на
ищеца, да докаже, че правилно е изчислил стойността на енергията, както и че е настъпил
падежа на вземането му. Ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че между страните
е налице валидно облигационно правоотношение, доколкото същото е отделено като
безспорно между тях.
Именно във връзка с доставянето на процесната електроенергия е и основното възражение
на въззивника, релевирано във въззивната жалба, а именно че по делото не се е доказало, че
енергията е потребена, макар да е доставена.
Настоящият състав на съда намира така въведеното възражение за неоснователно, като
съображенията в тази насока са следните:
Преминаването на процесното количество електроенергия през средството за търговско
измерване и отчитането ѝ в паметта на същото води до извода, че енергията е доставена и
разходвана от абоната. Техническа няма как енергията да е само доставена но да не е
потребена, тъй като доставянето ѝ до адреса на потребление обуславя и самото разходване.
5
Количеството потребена енергия е равно на количеството доставена енергия, тъй като е
невъзможно същата да се достави до адрес на потербление, без консуматор на ток
(електроуред) да я е потребил. В противен случай би се стигнало до логически неправилния
извод, че електроразпределителните дружества доставят количества електроенергия до
обектите на потребителите, които количества биват складирани или запазени по друг начин,
без реално да са потребени.
В този смисъл е и от заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, от което
се установи, че за периодът от 28.12.2018 г. до 27.01.2019 г. в обекта на потребление,
находящ се на горепосочения адрес, е доставено и потребено количество ел. енергия в общ
размер от 10 660.98 kWh. Така изложеното от вещото лице не е оспорено от страните по
делото, като съдът намира същото за пълно, точно и изчерпателно.
Изродът, че доставката на електроенергия до обект на потребление обуславя и действително
потребяване на същата може да бъде изведен и от съобразителната част на експертизата и
по-конкретно т. 4.1. от същата, съгласно която в обект на потребление с ИНТ 2749926
(Хотел 1, който не е предмет на спора по делото) не е доставена електроенергия, което е
довело до неотчитане на електроенергия от монтирания електромер. Щом в обекта на
потребление не е включен консуматор на ток, до обекта не се и доставя такъв, респективно
и не се отчита електроенергия от СТИ на адреса.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесното количеството електроенергия е
доставено до адреса на потребление на въззивника, като същото е и потребено от него.
Енергията е остойностена правилно и в съответствие с приетите от КЕВР цени, а падежът за
нейното заплащане е настъпил. Всичко изложено дотук води до извода, че предявения
отрицателен установителен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемето дружество за компенсация на
разноските, направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същото претендира разноски в общ размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
е представило списък по чл. 80 от ГПК в законоустановния срок.
6
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1610 от 24.03.2020 г., постановено по гр.д. № 11321
по описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 47 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Петрова 103“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 51, вх. 2, ет. 7, ап. 41,
представлявано от управителя Л. Л. П. , ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7