№ 5586
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20221100512742 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
С решение № 9718/22.06.2022 г. по гр. д. № 58518/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 87 състав, постановено на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, е признато за
установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 266, ал. 1
ЗЗД, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Г. Д. П. дължи на „Т.Б.“ ЕАД (с ново
наименование „Й..Б.“ ЕАД) сумата от 1366,49 лева, представляваща сбор от задължения по
договор за мобилни услуги № ********* от 16.12.2016 г., допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 10.11.2017 г., договор за мобилни
услуги № ********* и договор за лизинг от 20.12.2017 г., договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 19.12.2018 г. за ползвани мобилни услуги, лизингови
вноски за предоставени устройства и задължения за неустойки, възникнали вследствие на
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя
поради изпадането му в забава, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 07.04.2021 г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 19473/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
С молба № 55130/31.08.2022 г., уточнена с молба вх. № 74170/09.08.2023 г., Г. Д. П.
иска отмяна на горепосоченото неприсъствено решение, като поддържа, че са налице
основанията по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Излага твърдения, че не са й връчени надлежно
преписи от исковата молба и призовките за съдебното заседание, както и че са били налице
особени непредвидени обстоятелства, които молителката не е могла да преодолее, тъй като
полага ежедневни грижи за дъщеря си, която е лице с увреждания.
Насрещната страна „Й..Б.“ ЕАД, чрез адв. З. Ц., взема становище за неоснователност
на молбата.
1
Молбата за отмяна на неприсъствено решение е подадена от легитимирана страна, в
срока по чл. 240, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Софийски градски съд, след като взе предвид поддържаните основания за отмяна на
неприсъствено решение и данните по делото, приема молбата за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Неприсъствено решение се
постановява, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства - чл. 239, ал. 1 ГПК.
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение са изчерпателно уредени и
касаят лишаването от право на участие само в посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК
хипотези, като в настоящия случай молителката се позовава на основанията по чл. 240, ал. 1,
т. 1 и 3 ГПК.
От данните по заповедното производство по ч. гр. д. № 19473/2021 г. по описа на
СРС, 87 състав, се установява, че препис от издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е бил изпратен на посочения в заявлението адрес на Г. П. – с. Казичене, ул. „*******,
който съвпада с регистрирания й постоянен и настоящ адрес, видно от извършената от
заповедния съд справка в НБД „Население“. Изпратеното съобщение, заедно с препис от
заповедта, е получено на 24.08.2021 г. от лицето Й. Й., което се е задължило да предаде
същото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК Г. П. е депозирала възражение срещу заповедта за
изпълнение, в което е посочила адрес за кореспонденция: с. Казичене, ул. „*******.
С разпореждане от 13.09.2021 г. са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК за предявяване на иск за съществуване на претендираните със заявлението
вземания, в изпълнение на които заявителят е депозирал искова молба в съда, по която е
образувано гр. д. № 58518/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав.
Видно от материалите по първоинстанционното дело, на 18.10.2021 г. СРС е
разпоредил връчването на преписи от разпореждането по чл. 131 ГПК, от исковата молба и
от приложенията към нея на ответницата Г. П., като в разпореждането чл. 131 ГПК е
разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение при непредставяне на
отговор на исковата молба в срок, неявяване в първото съдебно заседание и незаявяване на
искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника. Книжата са връчени на адрес с.
Казичене, ул. „*******, отново на лицето Й. Й., със задължение да ги предаде.
С определение от 29.03.2022 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 22.06.2022 г., от 09:30 часа,
като призовката за съдебното заседание, заедно с приложеното към нея определение, отново
са връчени на Й. Й., със задължение да ги предаде.
В първото съдебно заседание на 22.06.2022 г. СРС е приел, че ответницата е редовно
призована и е дал ход на делото. Въз основа на искане на процесуалния представител на
ищеца, направено в становище от 07.06.2022 г., съдът е приел, че са налице предпоставките
на чл. 238, ал. 1 ГПК и е постановил неприсъствено решение, препис от което е връчен
лично от Г. П. на адреса й в с. Казичене.
Настоящият съдебен състав приема, че исковата молба и приложенията към нея са
били надлежно връчени на ответницата и тя е била надлежно уведомена за насроченото на
2
22.06.2022 г. открито съдебно заседание. По отношение на редовността на връчването е
необходимо да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК, когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което
е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или
който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата,
като лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да
предаде призовката на адресата.
Видно от служебно изисканата по настоящото дело справка за лицата, регистрирани
на адрес с. Казичене, ул. „*******, се установява, че на адреса са регистрирани осем лица,
сред които е и Й. А. Й..
В настоящия случай се установи, че препис от заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК е бил изпратен на регистрирания постоянен и настоящ адрес на Г. П., на който книжата
са получени от Й. Й., със задължение да ги предаде, и в законоустановения срок тя е
депозирала възражение. От това следва извод, че тя своевременно е узнала за образуваното
заповедно производство. Освен това адресът, посочен от нея във възражението по чл. 414
ГПК, съвпада с настоящия и постоянния й адрес. Исковата молба, приложенията към нея и
разпореждането на съда по чл. 140 ГПК са връчени на същия адрес чрез лицето Й. Й., което
е регистрирано на адреса и не попада в кръга на лицата по чл. 46, ал. 3 ГПК, които не могат
да получават книжа със задължение да ги предадат.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че ответницата не е била лишена от
възможността да участва в първоинстанционното производство, тъй като процедурата по
връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея не е опорочена и
молителката е редовно призована за проведеното на 22.06.2022 г. съдебно заседание.
В настоящото производство не се установи наличието и на особени непредвидени
обстоятелства, които молителката не е могла да преодолее и са я възпрепятствали да се яви
лично или чрез повереник в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. В
уточнителната молба от 09.08.2023 г. молителката излага твърдения, че дъщеря й е лице с
увреждания, което има нужда от целодневна грижа, поради което често настъпвали особени
непредвидени обстоятелства, които не могла да преодолее. Не се излагат обаче твърдения за
конкретни затруднения през периода, през който е протичало производството пред районния
съд, които да са препятствали явяването на П. в насроченото по делото съдебно заседание.
Не са представени и доказателства в тази насока.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията
за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI-Б въззивен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 55130/31.08.2022 г., уточнена с молба вх.
№ 74170/09.08.2023 г., на Г. Д. П. за отмяна на неприсъствено решение № 9718/22.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 58518/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4