Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 05.02.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №3581/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е косвен иск по
чл.134 ЗЗД вр. чл.383, ал.1 КЗ.
Ищцата К.Я.Н., ЕГН**********,
с адрес *** твърди, че наследодател й Н. Н. Н. с ЕГН ********** починал на
18.07.2017 г., е сключил на 01.02.2017 г. с банка „Обединена Българска Банка”
АД договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение в размер на
4000 лева, със срок на връщане до 17.01.2021 г. – разсрочен на 48 месечни погасителни
вноски, първата от която с падеж 17.02.2017 г., а всяка следваща с падеж на
17-то число от текущия месец. Твърди, че съгласно чл.22 от договора, кредитополучателят
е сключил за своя сметка застраховка „Живот” със застрахователно дружество „ОББ
- Алико Метлайф ЖЗД” АД /в последствие преобразувано чрез вливане в ответното дружество
в „ДЗИ - Животозастраховане” ЕАД/, по която застраховка е бенефициент банката-кредитодател. Поддържа,
че срокът на застраховката съвпада със срока на договора за кредит, както и че
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят следва да заплати на
бенефициента 100 % от остатъчната стойност по кредита към датата на смъртта на
кредитополучателя, но не повече от 70 000 лева.
По твърдения на ищцата
кредитът е погасяван редовно до смъртта на кредитополучателя, който заплатил
общо шест месечни погасителни вноски, а остатъчната стойност на главницата към
този момент била в размер на 3488.44 лева. След като наследодателят на ищцата
починал, банката продължила да събира месечните погасителни вноски по кредита
от средствата в разкрита на негово име банковата сметка в същата банка.
Изложени са твърдения, че за периода от месец август 2017 г. до месец септември
2018 г. за погасяването на кредита от сметката са удържани 1632.07 лева, които по
силата на наследственото правоприемство принадлежат наследниците: ищцата К.Я.Н.
- преживяла съпруга и К. Н. Н. - дъщеря, при равни права.
Твърди още, че въпреки настъпилото
застрахователното събитие - смъртта на кредитополучателя, застрахователят
неоснователно отказал да изплати застрахователно обезщетение на
банката-бенефициент под предлог, че смъртта е настъпила в резултат заболяването
„артериална хипертония“, което било установено и известно на застрахования още
преди сключването на застрахователния договор – обстоятелство, изключващо
отговорността на застрахователя, съгласно Общите условия на Групова кредитна
застраховка „Живот” 2033 вр. чл.449, ал.2 КЗ.
Ищцата твърди, че
заболяването не е съществувало и/или диагностицирано към момента на
застраховането. Освен това, оспорва действието на Общите условия на Групова
кредитна застраховка „Живот” 2033, тъй като застрахованият не ги е получило и
не е заявил писмено, че ги приема. Твърди, че така формулираната клауза в
Общите условия, на която се позовава застрахователят, е нищожна на основание
чл.143 ЗЗП поради нейния неравноправен характер
На следващо място ищцата
твърди, че банката-бенефициент по застраховката не е предприела никакви
действия в защита на правото да получи застрахователното обезщетение.
При тези твърдения иска
от съда да осъди ответника „ДЗИ - Животозастраховане” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ №
89Б, да заплати на „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 895, сумата
от 3560.51 лева /след допуснато увеличение на иска/, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по Групова застрахователна полица № 2033,
с която наследодателят Н. Н. Н. е застраховал живота си в качеството на
кредитополучател по Договор за предоставяне на потребителски кредит от
01.02.2017г. Претендира и присъждането на съдебни разноски.
Ответникът
„ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД не оспорва сключването на застрахователния договор
и на договора за кредит между застрахования и бенефициента по застрахователната
полица, както и смъртта на застрахования, за която твърди да е уведомен на
16.08.2017г. чрез съобщение за настъпило застрахователно
събитие с вх. № 51196-17.
Оспорва иска с
твърдението, че смъртта на застрахования е причинена от или произтича пряко или
косвено, изцяло или отчасти от заболяването „артериална хипертония“, за което
застрахованият е знаел, била му е поставена диагноза и от което е лекуван преди
датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка – все обстоятелства,
всяко едно от които го освобождава от отговорност. Позовава се на клауза в Общите
условия по застраховката, с които застрахования е запознат, връчени са му и се
е съгласил с тях.
С определение №446/17.02.2020
г. по делото е конституиран като съищец кредитодателя „Обединена българска
банка“ АД , с ЕИК **********, който не е депозирал становище по иска.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е допустим.
За допустимостта на иска е необходимо в исковата
молба ищецът /процесуален субституент/ да твърди, че: 1) има качеството на
кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това
лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2) длъжникът /в
случая банката/ е титуляр на имущественото прав, което се защитават с
предявения иск, но бездейства и не упражнява правото си; 3) неупражняването на
правото от длъжника на ищеца заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с
бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4) ищецът в
качеството си на процесуален субституент да претендира осъждане на ответника не
за себе си, а за носителя на правото /в т. см. Решение № 138 от 5.01.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1727/2014 г., II т. о./.
В случая ищцата твърди, че с паричните средства от
сметката на наследодателя, част от които тя е придобила по наследство след
неговата смърт, са погасявани задълженията на кредитополучателя по договора за банков
кредит при наличие на сключена застраховка живот в полза на банката, по която
се дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Тези твърдения обосновават
извода, че ищцата има качеството на кредитор на банката за връщане на платеното
по кредита след смъртта на наследодателя. Твърди, че титуляр на правото да
получи застрахователното обезщетение е именно кредитодателя „Обединена Българска Банка” АД, който
бездейства и не го упражнява, с което намалява или поне пропуска да увеличи
имуществото си. При тези твърдения ищцата иска осъждането на застрахователя да
заплати дължимото застрахователно обезщетение в полза на бенефициента. Въз
основа на горното съдът формира извод, че исковата молба съдържа твърдения за
всички релевантни факти, които обосновават наличието на правен интерес за нея
да упражни имущественото право на своя длъжник – бенефициента по застраховката,
по заявения начин с петитума на исковата молба.
По основателността:
За основателността на иска ищцата следва да докаже,
че са се осъществили всички гореизброени юридически факти, за които е направила
твърдения в исковата молба.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже
наличието на заявените в писмения отговор обстоятелства, които го освобождават
от задължението за изплащане на застрахователното обезщетение, т. е. че смъртта
на застрахования е причинена от или произтича пряко или косвено, изцяло или
отчасти от заболяването „артериална хипертония“, за което застрахованият е
знаел или му е била поставена диагноза или от което е лекуван преди датата на
влизане в сила на застраховката, както и наличието на валидна договорна клауза
в застрахователния договор, която го освобождава от отговорност при посочените
условия.
При така разпределената тежест на доказване съдът
намира иска за основателен.
Ответникът не оспорва сключването на договора за
кредит между наследодателя на ищцата и банката – съищец, нито оспорва сключването
на договора за застраховка, с който кредитополучателят е застраховал своя
живота в обезпечение на задълженията за връщане на кредита. Тези обстоятелства
се установяват и от представените писмени доказателства – договор за
предоставяне на потребителски кредит от 01.02.2017г., ведно с погасителен план
към него, както и застрахователно удостоверение №774794 по групова
застрахователна полица №2033. Безспорно е и това, че застраховател е именно
ответникът „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, като универсален правоприемник на
дружеството, с което е сключен договора за застраховка „ОББ – Алко Метлайф ЖЗД“
АД. Няма спор относно факта на смъртта на застрахования кредитополучател Н. Н. Н.
на 18.07.2017г., както и че тя е настъпила в срока на застрахователното
покритие, който изтича на 17.01.2021 г. От представеното удостоверение за
наследници се установява, че ищцата К.Я.Н. е законен наследник от първи ред на
застрахования в качеството на преживяла съпруга, какъвто се явява и К. Н. Н. –
дъщеря на наследодателя.
Видно от приетото и неоспорено заключение на СИЕ,
непогасеният остатък по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя е в
размер на 3560.51лв. След тази дата са погасени още 13 месечни вноски в общ
размер на 1282.07лв. Сумата е удържана от банковата сметка на кредитополучателя
в същата банка. Не се установява преди това до наследниците на длъжника да е
отправяна покана по чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД.
От заключението на приетата и неоспорена СМЕ,
изготвено от ВЛ д-р Н.А. *** АД и от представената по делото медицинска
документация се установява, че вписаната в документите причина за смъртта на
застрахования Н. Н. Н. „остър миокарден инфаркт“ не е категорично доказана,
чрез съответните медицински методи на база конкретни обективни признаци у
починалия, а по-скоро е избрана произволно, предвид младата възраст на
починалия и липсата на друга видима причина за настъпване на смъртта.
Установява се още, че диагнозата „хипертонична болест“ е поставена неправилно,
тъй като не почива на резултати от проведени изследвания, чрез които би
следвало да се диагностицира това заболяване.
Въз основа на така установените обстоятелства
съдът формира извод, че в срока на застрахователното покритие по сключена
застраховка живот в полза на кредитора „ОББ“ АД за обезпечение задълженията на
застрахования длъжник Н. Н. Н., произтичащи от процесния договор за кредит, е
настъпило застрахователно събитие, представляващо валиден застрахователен
случай, пораждащ задължение за ответника – застраховател да изплати на
бенефициента застрахователно обезщетение в размер, равен на непогасения остатък
от кредита към датата на смъртта на застрахования, т.е. 3560.51лв.
Въпреки възложената от съда доказателствена
тежест, ответникът не установи при условията на пълно доказване да са настъпили
обстоятелства, които го освобождават от задължението да плати застрахователно
обезщетение на банката-кредитор. Последният вместо да претендира обезщетението,
е погасил част от кредита със средства на наследниците на застрахования, един
от които е ищцата, при това без вземането да е било изискуемо, доколкото не се
установява до тях да е отправена поканата по чл.84, ал.1, изр.2 ЗЗД. Последното
означава, че кредитодателят е получил недължимо и не изискуемо изпълнение на
парично задължение, което пък прави наследниците, в т.ч. ищцата, кредитори на
банката, която дължи връщане на платеното. При това положение, ищцата е
материално легитимирана да упражни в качеството на процесуален субституент по
чл.134 ЗЗД правото на своя длъжник - бенефициента по застрахователното
правоотношение, да получи на основание чл.383, ал.1 КЗ застрахователното
обезщетение в посочения размер.
Искът е основателен в пълния предявен размер и за
цялото дължимо застрахователно обезщетение от 3560.51лв., въпреки че е предявен
от един от наследниците на застрахования. Това е така, защото всеки кредитор на
бездействащия длъжник /какъвто несъмнено е и само един от наследниците/ в
хипотезата на чл.134 ЗЗД може да упражни от името на длъжника неговото
притезателно право в пълен размер, а не в размер, съответстващ на вземането му.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от нея съдебни разноски,
които възлизат на 1126.89лв., в т.ч. 166.89лв. – внесена държавна такса; 510лв.
– заплатено възнаграждение за един адвокат; 450лв. – внесен депозит за
възнаграждение на вещи лица.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
По иска на К.Я.Н.,
ЕГН:**********, с адрес *** и на основание чл.134 ЗЗД вр. чл.383, ал.1 КЗ ОСЪЖДА
„ДЗИ - Животозастраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на „Обединена
Българска Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1463, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 895, сумата от 3560.51 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“, съгласно
групова застрахователна полица №2033, сключена на 01.02.2017г., с която е
застрахован Н. Н. Н. с ЕГН: **********, починал на 18.07.2017 г., в качеството
му на кредитополучател по договор за предоставяне на потребителски кредит,
сключен на 01.02.2017г. с кредитодателя „Обединена Българска Банка” АД.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Животозастраховане” ЕАД да заплати
на К.Я.Н. съдебни разноски в размер на 1126.89лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: