Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
11944 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е
иск с правно основание
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди.
Пълномощникът
на ищеца Н.С.Н. излага, че с постановление от 20.05.2014 г. на водещия
разследването по ДП № 128/2014 г. на ГД „Национална полиция“, пр.пр. № 189/2014
г. по описа на Специализираната прокуратура, ищецът бил привлечен към
наказателна отговорност за това, че в периода от неустановена дата през 2012 г.
до 19.05.2014 г. на територията на обл. Монтана община Лом участвал в
организирана престъпна група – структурирано тайно сдружение на повече от три
лица с цел да извършат съгласувани в страната престъпления по чл. 199, чл.
213а, чл. 214 и чл. 330 НК, за които се предвиждало наказание повече от три
години, като групата била създадена с користна цел. С определение от 23.05.2014
г. на СпНС на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“. При въззивна
проверка АСНС с определение от 29.05.2014 г. отменил определението на СпНС за
мярката за неотклонение и вместо това, взел по отношение на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Мярката за неотклонение била отменена през
м. октомври 2014 г. С постановление от 08.02.2016 г. на наблюдаващия прокурор,
наказателното производство срещу ищеца било частично прекратено за
престъплението по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и
материалите били изпратени на Районна прокуратура Лом за продължаване на разследването
срещу ищеца за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК. Постановлението за
прекратяване било потвърдено с определение от 16.03.2016 г. по НЧД № 456/2016
г. на СпНС, влязло в сила на 13.04.2016 г. С постановление на прокурор в
Районна прокуратура Лом наказателното производство срещу ищеца било прекратено
и по отношение на обвинението по чл. 339 от НК, поради малозначителност на
деянието.
В
исковата молба се твърди, че незаконното обвинение и задържане под стража
причинили морални страдания на ищеца, изразяващи се в непрекъснат стрес и страх
от обвинението и от несправедлива осъдителна присъда лишаване от свобода;
притеснение и морален дискомфорт, страх дали ще може да издържа семейството си;
раждането на третото му дете по време на престоя му в ареста и лишаването му от
възможността в този момент да бъде до семейството си; болка и страдание във
връзка с негативното отношение на обкръжението му.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищеца прави искане до съда
да осъди ответника Прокуратурата на Р. България да заплати на ищеца Н.С.Н.
обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законна лихва, считано от
датата на увреждането 20.05.2014 г. до предявяване на иска, както и законна
лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът
Прокуратура на Р. България оспорва иска със следните възражения:
-
за вземане на мярката за неотклонение спрямо ищеца при наличие на основанията
за това и от съда като компетентен орган;
-
за разумност на срока на разследване и приключване на производството в
досъдебната му фаза;
-
за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди;
-
за завишеност на размера на претендираното обезщетение;
-
възражение срещу посочената начална дата на дължимата законна лихва, която
според ответника следва да е от датата на влизане в сила на акта за
прекратяване на наказателното производство;
-
възражение за частично погасяване на претенцията за лихва.
Съдът,
след като се запозна със събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
С
доклада по делото са приети за безспорно установени и ненуждаещи се от
доказване следните факти:
-
привличането на ищеца Н.С.Н. като обвиняем на 20.05.2014 г. за престъпление по
чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК по ДП № 128/2014 г. на ГДНП,
пр.пр. № 189/2014 г. на СпП – не се спори между страните и се установява от
приложеното копие на постановление от 20.05.2014 г. (л. 7-9);
-
вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца
Н.С.Н. на 29.05.2014 г. от АСНС – установява се от приложеното копие от
съдебния протокол (л. 57);
-
частичното прекратяване на наказателното производство срещу ищеца Н.С.Н. за
престъплението по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК с
постановление от 08.02.2016 г. на прокурор в СпП, влязло в сила на 13.04.2016
г. (л. 83);
-
прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца с
постановление от 31.08.2016 г. на РП Лом за престъпление по чл. 339 от НК (л.
152).
В хода на производството, от
Специализираната прокуратура е представено копие от протокол от съдебно
заседание на 03.10.2014 г. по ЧНД № 1286/2014 г. на СпНС в производство за
последващ контрол на мярката за неотклонение в досъдебното производство по реда
на чл. 65 от НПК. От съдържанието на протокола е видно, че взетата по отношение
на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била отменена на
03.10.2014 г. Няма данни за подаване на жалба или протест срещу определението
на съда, както и не е отбелязано освобождаването на ищеца в съдебна зала, поради
което следва да се счита влязло в сила на 07.10.2014 г., на която дата следва
да се приеме, че ищецът е бил освободен.
За установяване твърдението за
претърпени неимуществени вреди, по делото са разпитани като свидетели М.В.М. и Б.Й.Б..
Според показанията на свидетелката М., задържането на ищеца и се отразило
отрицателно върху неговото състояние, поради невъзможност да работи и да се
грижи за семейството си и поради отсъствието му по време на раждането на негово
дете. Според показанията на св. Б., воденото срещу ищеца производство и
задържането му причинили последващи страхови усещания от възможно повторно
задържане. Според този свидетел, се променило отношението към ищеца и мнението
на хората за него, което причинило значителни затруднения в живота му.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:
Нормите,
съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на
отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби,
държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от
изброените в чл. 2 ал. 1 актове и действия, които вреди са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни.
Отговорността на държавата се основава на последвалото прекратяване на
наказателното производство срещу лицето с постановление на Специализираната
прокуратура от 08.02.2016 г. и РП Лом от 31.08.2016 г.
С
привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване срещу
него, което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Вероятността
лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото
поведение. Обвинение срещу невинен човек в извършване на престъпление е по
същество пряко засягане на личността и личния живот на човека и само по себе си
съставлява причиняване на вреда. Следва да се има предвид и тежестта на
престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: участие в
организирана престъпна група с цел съгласувано извършване на грабежи, рекет,
изнудване и палежи (л. 7). При преценка на претърпените вреди следва да се има
предвид и продължителността на времето, през което ищецът е имал качеството на
обвиняем по досъдебното производство – 1 година 10 месеца и 23 дни, до влизане
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по
обвинението в престъпление по чл. 321 от НК.
От
значение в конкретния случай е и взетата по отношение на ищеца мярка за
процесуална На ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с
определение на АСНС на 29.05.2014 г., продължило до 07.10.2014 г., или четири
месеца и дванадесет дни. Лишаването от свобода, на което ищецът е бил подложен
със задържането му под стража, ограничава личната свобода и неприкосновеност и правото
му на свободно придвижване, които са сред основните права на обвиненото лице,
съгласно чл. 29 и чл. 35 ал. 1 от Конституцията. По време на задържането му
ищецът е бил лишен от възможността да бъде при семейството си, да се грижи за
трите си малолетни тогава деца. По време на задържането му, на 14.07.2014 г. се
е родило третото дете на ищеца – Ц.Н.С.. Лишаването на ищеца от възможността да
бъде заедно с новороденото си дете и неговата майка, безспорно е претърпяна от
него неимуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с повдигнатото му
обвинение и взетата във връзка с това мярка за неотклонение задържане под
стража. След освобождаването на ищеца, същият изпитал върху себе си промененото
в негативен план отношение на хората, както и изпитвал страхови усещания за
вероятност от повторно задържане. Качеството му на обвинено в престъпление лице
му пречело да започне работа и да полага
пълноценни и адекватни грижи за семейството си, според показанията на
свидетелите.
Характерът
и интензивността на претърпените и установени по делото вреди дават основание
на съда да приеме, че справедливото обезщетение, което следва да се изплати от
ответника на ищеца е 10 000 лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ е основателен до този размер.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва за периода от
02.11.2017 г. до 01.11.2020 г. – тригодишен период преди датата на предявяване
на исковата молба. Ответникът е направил възражение за частично погасяване на лихвата,
което е основателно за периода от 13.04.2016 г. до 02.11.2017 г. За
претендирания период преди 13.04.2016 г. не се държи законна лихва, тъй като
същата е дължима от датата на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца.
Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 408 лева според уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Прокуратурата на Р. България
гр. София да заплати на Н.С.Н. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 10 000
(десет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие обвинение в
прпестъпление по 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, по което
наказателното производство е било прекратено с постановление от 08.02.2016 г.
по пр.пр. № 189/2014 г., влязло в сила на 13.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 02.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявения от Н.С.Н. срещу Прокуратурата
на Р. България гр. София иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от НК в частта
му над кумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
и искането за законна лихва в частта му за периода от 20.05.2014 г. до
01.11.2017 г.
Осъжда Прокуратурата на Р. България
гр. София да заплати на Н.С.Н. разноски в размер на 408 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: