Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 19.10.2018
год.
гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН
ПЪРВИ СЪСТАВ
На 11.10.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр. дело номер № 401 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба (ИМ) и уточняващата такава се твърди, че ищецът работел в ответното
дружество Викинг - Николов ЕООД гр.София, на длъжност „охранител” към обект
Чирпан, като изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения по време на
действие на договора. Със Заповед № 7704/04.01.2017г. трудовият му договор бил
прекратен, но не получил трудово възнаграждение за месеците ноември, декември
2014г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември
2015г., или сума в общ размер на 2458.25 лв. Ищецът твърди също, че през 2016г.
подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Софийският районен съд, но същото било
отхвърлено като нередовно. Разпореждането от 23.02.2017г., постановено по
ч.гр.д. № 25004/2016г. по описа на СРС било потвърдено с Определение
№533/10.01.2018г. по ч.гр.д. №15064/2017г. на СГС, като същото било влязло в
законна сила на 10.01.2018г. Така постановеното разпореждане не било пречка за
завеждане на дело по исков ред, но спирал срокът по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ.
Моли съда, да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 2458.25лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
периода от м.ноември 2014г. до м. септември 2015г., както следва: за м.ноември
2014г. трудово възнаграждение в размер на 303.22лв., за м.декември 2014г. -
305.30 лв., за м. януари 2015г. - 295.60лв., за м. февруари 2015г. - 277.75лв.,
за м. март 2015г. - 278.13лв., за м.април 2015г. - 312.52лв., за м.май 2015г. -
277.75лв., за м. юни 2015г. - 278.13лв., за м.юли 2015г. - 293.41лв., за
м.август 2015г. - 293.03лв. и за м.септември 2015г. - 293.41лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на ИМ до изплащане на вземането. Моли,
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В о.с.з ищецът редовно призован, не се явява, но пълномощникът му – адв.
К.А. е депозирала молба и моли на основание чл. 238 от ГПК, съдът да постанови
неприсъствено решение.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв от ответната страна, които редовно призовани, не изпращат представител в о.с.з и не депозират становище по ИМ.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответното дружество е получило преписа от
исковата молба и приложенията към нея, не е представило в срок отговор на
исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е
направило искане за разглеждането му в отсъствието на негов представител,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването на негов представител в първото заседание по
делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да
постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Следва да бъде уважена и
акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху процесните трудови
възнаграждения, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
28.05.2018г., до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл. 239, ал.
2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание чл. 359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса и
разноски за вещо лице. С оглед изхода на спора ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с
чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1,
т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавна такса в размер на 50.00 лева за предявения иск,
и на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ГПК –
сумата в размер на 93.84 лева, представляваща разноски за вещо лице от бюджета
на съда. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК дружеството следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер на
300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИКИНГ НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл. София, община Столична, гр. София, ул. Николай Хайтов № 12, ет.
5, ап. 18, представляван от управителя Тани Николов Танков, да заплати на В.Х.Х.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, пълномощник: адв. К.А.,***, офис 10, сумата в
размер на 2458.25 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за м.ноември 2014 год. – 266.53 лева, м.декември
2014 год. – 272.03 лева, м.януари 2015 год. – 282.20 лева, м.февруари 2015 год.
- 32.20 лева, м.март 2015 год. - 32.20 лева, м.април 2015г. – 282.20 лева,
м.май 2015г. – 282.20 лева, м.юни 2015г. – 282.20 лева, м.юли 2015г. – 297.88
лева, м.август 2015г. – 297.88 лева и
м.септември 2015г. – 43.71 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на ИМ - 28.05.2018г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл.София, община Столична, гр.София, ул. Николай Хайтов № 12, ет. 5,
ап. 18, представляван от управителя Тани Николов Танков, да заплати на В.Х.Х.,
ЕГН:**********, с адрес: *** направените по делото разноски в размер на 300.00
(триста) лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИКИНГ НИКОЛОВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление обл.София, община Столична, гр.София, ул. Николай Хайтов № 12, ет. 5,
ап. 18, представляван от управителя Тани Николов Танков да заплати по сметка на
Районен съд гр.Чирпан, направените по делото разноски в размер на 93.84
(деветдесет и три лева и осемдесет и четири ст.) лева, за възнаграждение на
вещо лице, както и ДТ в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
Копие от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 240 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: