Р Е Ш
Е Н И Е
№…......................
гр. С., 17.01.2017г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-во Г. О. , 5-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.ОВА
при секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17248 по описа за
2012г. по описа на Софийски градски съд, І-во Г.о., 5-ти състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от 01.03.2008г).
Образувано е по искова молба вх. № 136086/27.12.2012г., вписана в Агенция по Вписвания на 08.04.2013г. том
ІV, № 87, вх.рег.№ 15230 на А.С.Т.,
ЕГН **********,*** срещу Б.Б.С., ЕГН
**********, с адрес ***, с която е поискала от съда на основание на чл. 124 , ал.1 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 и чл. 79, ал.1 от ЗС да признае за установено, че е
индивидуален собственик на апартамент № 4, находящ се в гр.С., ул. „С.” № *, вх.*, ет.5 състоящ се от стая с
ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42кв.м. при
съседи: двор, калкан на сграда на ул. „С.” № 9, стълбище и апартамент на Б.А.Г.,
заедно с прилежащото му избено помещение
№ 8 с площ от 3,80кв.м. при съседи:
улица, Б.А.Г., К.И.М., двор, заедно с таванско
помещение № 3 с площ от 5,70кв.м. при съседи: Б.А.Г., улица, Т. С. В. и
коридор, както и заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ V-7, парцел 5, отреден за имот пл. № 7,
кв. 43 по плана на С., местност Центъра, одобрен през 1992г., на основание на придобивна давност, като
главното основание е чл. 79,
ал.1 вр. с чл. 82 от ЗС – 10 години в
периода от 22.05.1980г. до 24.01.1994г., евентуално
основание е чл. 79, ал.1 от ЗС – 10
години в периода от 15.01.1997г. до 27.12.2012г. Навела е твърдения, че на
22.05.1980г. баба й В.А. сключила с И.З.
предварителен договор за замяна, съгласно който З. следвало да прехвърли на А.
собствеността върху процесния имот, не
бил сключен окончателен договор, но страните фактически си предали владението,
тоест изпълнили договора и от 22.05.1980г.
А. държала като свой имота до смъртта си, която настъпила на 03.08.1988г., след
това в имота живял бащата на ищеца до 05.04.1990г., а след това – сестрата на
ищеца – до октомври 1994г., след това в имота живяла ищцата. Посочила е, че
процесния имот бил в ЖСК „Л.” като наследниците на страните по договора за
замяна потвърдили волята си по него, като сключили предварителен договор от 15.01.1997г. за
същите права, за които бил и договора за замяна, като наследникът на З.- И.З.,
се задължил да прехвърли на ищцата членствените си права върху определения му с
разпределителен протокол на ЖСК процесен имот, с решение от 14.04.1997г. на
ЖСК”Л.” ищцата била приета за член-кооператор , замествайки И.З. и сина й И.З.,
като на ищеца бил разпределен имота и била въведена във владение на
14.04.1997г., правата върху този имот ищцата била придобила с договор по
нотариален акт № 67/05.05.1997г. срещу прехвърления от нея на И.З. имот,
независимо, че в договора се сочело че е за покупко-продажба и че е получила
стойността на имота в пари. Посочила е, че през време на брака си с ответника
го била упълномощила с пълномощно от 10.01.1997г. да я
представлява пред ЖСК „Л.” за приемането й за член-коопрератор, да води преговори
за придобИ.е на процесния имот и снабдяване с документи за собственост на същия
и прехвърляне на членствените права на И.З., на 01.10.2001г. ответникът като
неин пълномощник я представлявал пред нотариус и бил съставен нотариален акт №
146 съгласно който ищцата е собственик по давност на имота, но всъщност тя го
била придобила като индивидуална собственост –той бил владян като свой от
наследодатели на ищеца от 22.05.1980г. до 05.04.1990г., към което владение
ищцата присъединявала собственото си владение от 05.04.1990г. до 24.01.1994г заедно
със сестра си, евентуално – придобила имотът като индивидуална своя собственост
чрез владеене на имота от ищеца в периода от 15.01.1997г. до 27.12.2012г. Заявила
е, че с делба от 1994г. имотът който е следвало да се прехвърли и е прехвърлен
на З. е поставен в дял на ищеца и от този момент тя започнала да държи
процесния имот като свой. Посочила е, че с ответника били съпрузи към
съставянето на нотариалния акт и това позволявало на ответника да претендира
права върху имота, поради което имала правен интерес от иска. С ответника били
живели в имота в периода от 24.01.1994г. до 2001г. и този имот не бил придобит по
давност при условията на съпружеска имуществена общност, тоест ответник нямал
права върху имота. Посочила е, че ЖСК „Л.”
не е издала нотариални актове за апартаментите и ищцата не го била придобила
като член - кооператор на ЖСК, защото все още нямало издаден акт обр. 16 за
имота. Претендирала е разноски.
Ответникът в предоставения му
срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че договорите за замяна от 1980г. и
от 1997г. били нищожни поради липса на форма за валидност, апартамент № 81 бил
придобит от З. по договор за покупко-продажба, а не по договор за замяна, а
ищцата получила апартамент № 4 като член
кооператор на ЖСК. Заявил е, че от октомври 1993г. да 2004г. в имота живеели
ищцата и ответника и това било тяхното семейно жилище, за такова било посочено
и в решението за прекратяване на брака по дело № 158/2002г., нито
наследодателите на ищеца, нито ищцата го владели като свой само за себе си, нямало
идентичност между имота по договора за замяна и процесния имот - площта била
различна, поради което иск бил неоснователен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет писмен договор
от 22.05.1980г., носещ подписи, положени за страните по него, съгласно който В.И.
А. се е задължила да прехвърли на И.И. З. апартамент № 81, вх.5, бл. 9, ж.к.”Б.”,
гр.С. в замяна на което И.И. З. се е задължила да прехвърли на В.И. А.
гарсониера с площ от 37кв.м. на ул. „*********” № 7, ет.5, при съседи: С. Ч., Г.Д., К.М., заедно с таванско помещение при съседи:
държавни имоти от две страни както и заедно с мазе при съседи: Г.Д. и Т. Ц., а и доплати сумата от 2400лв. Съгласно чл. 3
от договора страните си предават владението още в деня на сключването на
договора.
По делото са приети удостоверения
за наследници № 582/а/24.08.1988г., № 322/а/, издадени от СО, район Триадица,
съгласно които В.И. А. е починала на 03.08.1988г., като е оставила за наследник
по закон само сина си С.А.Т., последният е починал на 05.04.1990г. и е оставил
за наследници по закон децата си А.С. С., родена 1961г. и В. С.Т., родена през
1973г.
По делото е приет неоспорен от
страните протокол от 22.10.1993г. по дело № 2160/1993г. на Софийски районен
съд, 41-ви състав, съгласно който с определение от 22.10.1993г. е одобрена
спогодба, с която А. С. и В. Т. са поделили съсобствените си имоти и в дял на А.
С. са поставени апартамент № 81, вх.5, бл. 9, ж.к.”Б.”, гр.С., както и парцел в
гр.А., а в дял на В. Т. е поставен апартамент в гр.С., ул. „*******” №3.
По делото е приета молба от ищеца
чрез ответника като неин пълномощник, Протокол от 14.04.1997г.. на кооператори
на ЖСК „Л.”, съгласно които ищцата е поискала да бъде приета като
член-кооператор в ЖСК „Л.” на мястото на И.З. , съпруга й Т. З. , съответно
сина им И.З. и съпругата му К. З. по отношение на сграда в гр.С., ул. „С.” № 7,
на 14.04.1997г. като член-кооператори са освободени И.З. и за член-кооператор е
приета А. С. по отношение на разпределените им обекти в гр.С., ул. „С.” № 7,
представляващ процесния имот. В протокола от 14.04.1997г.- е посочено че има
молби в същия смисъл на И.З. , съпруга й Т. З. , съответно сина им И.З. и
съпругата му К. З..
По делото е прието пълномощно, с
което ищецът е упълномощила ответника да я представлява пред ЖСК „Л.” с оглед
приемането й за член-кооператор на мястото на И.З. и встъпването в правата му
по отношение на процесния имот, като и договаря със З. прехвърлянето им срещу
апартамент в ж.к.Б., бл. 9, вх.Д, ет.3, като я представлява и пред нотариус с
оглед снабдяването с документи за така прехвърлените права.
По делото е приет неоспорен от
страните разпределителен протокол от 25.10.1972г. на ЖСК”Л.”, съгласно който
апартамент № 4-гарсониера, в сграда на ул. „С.” № 7 заедно с мазе под №2 и
таван под № 7 се дава на И.И. З..
По делото е приет неоспорен от
страните Протокол от 03.03.2000г. на кооператори на ЖСК „Л.”, съгласно който е
извършено окончателно разпределение на имотите в сградата на ул. „С.” № 7, гр.С.,
като е предадено и владението им, съгласно който на А. С. е даден процесния
имот, който бил на втори надстроен етаж.
По делото е приет неоспорен от
страните предварителен договор, носещ подпис , който е положен за страните по
него, с който И. Т.ов З. сее съгласил да прехвърли на А. С., действаща чрез
пълномощника й –Б.С., членствените си права в ЖСК”Л.” , гр.С., ул. „С.” № 7 и в
частност правата върху определените му по разпределителен протокол от
17.02.1987г. имоти, а именно апартамент на пети(втори надстроен) етаж, състоящ
се от стая с ниша за спалня, кухня, баня-клозет, входно антре и балкон с обща
застроена площ от 42кв.м., заедно с избено помещение № 8 с площ от 3,8кв.м. и
таванско помещение № 3 с площ от 5,7кв.м. с посочени съседи срещу задължение на
А. С. да му прехвърли своя собствен имот апартамент № **, ж.к.Б.”, бл. 9, вх.Д,
ет. 3, гр.С..
По делото е приет нотариален акт
№ 67/05.05.1997г., съгласно който А. С. , представлявана от Б. С., е продала на
И.З. апартамент № **, ж.к.Б.”, бл. 9, вх.Д, ет. 3, гр.С. за сумата от
480290лв., която пълномощникът на продавача е заявил, че е получил изцяло и в
брой.
По делото е прието постановление
от 01.10.2001г. на нотариус Е., съгласно който от разпитаните трима свидетели
по нотариално дело 127/2001г., писмени доказателства, се установява че А. С. е владяла имота като свой повече от 10
години необезпокоявано, поради което и молбата й да бъде призната за собственик
на процесния имот по давност е основателна.
По делото е приет нотариален акт
№ 146, том І, рег.№ 6108, дело № 127/01.10.2001г., съставен от нотариус Е. Е.,
с който ищцата С., представлявана от ответника, е призната за собственик по
давност на процесния имот.
По делото е прието
удостоверение № 04-А/11.12.2015г.,
издадено от нотариус Е., съгласно което нотариално дело № 127/2001г. е
унищожено поради изтичане на срока за съхранение.
По делото е прието неоспорено от
страните удостоверение от 13.05.2014г. издадено от СО, район Средец, съгласно
което административния адрес ул. „С.” № 7 и ул. „*********” № 7 са идентични.
По делото е прието неоспорено от
страните влязло в сила на 08.05.2003г. решение № 37/12.03.2003г. по дело №
158/2002г. на СРС, 85-ти състав, с което сключения между страните брак на
12.05.1985г. е прекратен с развод, семейното жилище, представляващо ап. № 4,
ул. „С.” № 7, гр.С., ет. 5 е предоставено за ползване на А. С..
По делото е приет е списък на
живущи на ул. „С.” № 7 гр.С., сочещ името на В.И. А., записана от органи на МВР
като живуща на адреса на 30.07.1980г. , както и имената на двете страни по
делото, записани от органи на МВР като живущи на този адрес на 24.01.1997г.
По делото е прието удостоверение,
издадено от МВР, СДВР, „БДС”, съгласно което в Адресна картотека на
24.01.1994г. ищцата е записана като живуща ***.02.1991г. ищцата е записана като
живуща ***.07.1986г.-в гр.С., ул. „***” № 46, на 23.08.1985г. – в гр.С., ул. „***”
бл. 255, а в националния автоматизиран
информационен фонд за ищцата има данни
за постоянен и настоящ адрес както следва: към 07.04.2005г.: гр.С., ул. С.” №
7, ет.5; към 25.04.2000г.-гр.С., ул. „С.” № 7, ет. 4; към 01.01.1980г.: гр.С.,
ул. „С.” № 7, ет. 5
Разпитан по делото св. В. е заявил, че познава страните по
делото, живеел в кооперацията на ЖСК „Л.
на ул. „С.” № 7 от 1980г. до 2013г.-2014г, а след това в апартамента му се нанесла
дъщеря му и затова знаел какво ставало и след като се изнесъл от кооперацията.
Посочил е, че страните по делото се нанесли в кооперацията заедно около
1993г.-1994г.– били съпрузи, живели заедно там 3-4 години, но след това се
развели и в апартамента останала да живее само ищцата до 2013г., след това не
знаел кой живее там. Заявил е, че от 1982г. в апартамента живеела бабата на
ищцата – В., която починала през 1987-1988г., заедно с нея живеела и внучката
й, която също се казвала В.. След смъртта на бабата В. в апартамента се нанесъл
сина й – С.Т.-баща на ищцата, който живял там до 1993-1994г. Посочил е, че нито
една от страните не му били казали на кой е апартамента, свидетелят мислел че е
наследствени имот, знаел че И.З. била член кооператор на ЖСК, но тя не била
живяла в този имот, направила била замяна с бабата В..
Разпитана по делото св.К. е заявила, че родителите й живеели
в кооперацията на ул. „С.” № 7, свидетелят живяла там на ет. 6 в периода от
1980г. до 1986г., както и от лятото на 2016г. и до момента, майка й все още
живеела там, познавала страните по делото, А. имала апартамент на етажа под
тях. Заявила е, че сестрата на ищцата била на една възраст със сина на
свидетеля, сестрата на ищеца живеела заедно с баба им в процесния имот до
завършване на гимназията през 1998г., след това двете страни по делото се нанесли заедно в апартамента – били
съпрузи, живеели там заедно до развода, след което ответникът се изнесъл, а в
имота останала да живее А., която и до момента живеела там. Посочила е, че
сестрата на ищцата напуснала имота на ул. „С.” след като била извършена делба на
имотите. Заявила е, че знае от майка си, че апартаментът бил на бабата В., реално тя била кооператор в ЖСК, независимо,
че по документи такъв се водел неин роднина, това било направено, защото баба В.
не искала съпруга й, с който били в развод, да придобие имота и затова по
документи в ЖСК като член кооператор бил посочен роднина на баба В., а не
самата тя. Посочила е, че през 1978г. родителите й живеели на ул. „С.” № 7,
помагали на свидетеля в отглеждането на второто й дете и свидетелят ходела да
го вижда там, като почти всеки ден била виждала баба В. – да си влиза и излиза от апартамента, да
гостува на родителите на свидетеля, баба В. винаги говорела за апартамента като
„моя апартамент”, живеела там с внучката си, след 1986г. баба В. се била
разболяла и свидетелят започнала да вижда сина й С., който я гледал, до смъртта
си баба В. живяла в апартамента, свидетелят не знаела някой да е претендирал за
собственост върху апартамента. След смъртта на баба В. в апартамента останали
да живеят сина й С. и дъщеря му В., С. живял там до смъртта си. Заявила е, че
сестрата на ищцата -В., се омъжила след като завършила гимназия, по това време
починал бащата С., свидетелят не знаела кой е живял в апартамента след смъртта
на С.. Знаела, че двете сестри си поделили имотите и след това свидетелят
започнала да вижда А. в апартамента. Майката на свидетеля й била казала, че
апартамента при делбата го взела А.. Двете страни по делото живели заедно в
апартамента около 5-6 години, свидетелят не била виждала ответника в
апартамента след развода на страните, майка й била казала, че ответникът
трябвало да го напусне след развода.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 77, пр.
2 и чл. 79 , ал.1 от ЗС- положителни евентуално съединени установителни искове за право на собственост
върху недвижим имот, придобит като индивидуална собственост на ищеца чрез придобивна давност, период на която е 10
години и който е изтекъл при условията на чл. 79, ал.1 вр и чл. 82 от ЗС през времето от 22.05.1980г. до 24.01.1994г, евентуално, който е изтекъл при условията на чл. 79, ал.1
от ЗС в периода от 15.01.1997г. до
27.12.2012г. Съдът приема, че независимо, че основанието за придобИ.е на
имота е едно по правната си квалификация – придобивна давност като
недобросъвестен владелец, всъщност предявените искове са два отделни иска, като
няма пречка същите да се съединят при условията на евентуалност, както е
направено в случая от ищеца. Фактическите
основания на придобИ.ето на собствеността по двата иска са различни - моментът,
в който се твърди придобИ.ето на имота е различен; различни са
периодите, през които се твърди владението на имота като свой; по
главния иск се твърди и присъединяване на владение от праводателя. Тези
различни фактически твърдения обосновават извода, че въведените като предмет на
делото права на ищеца са различни, тоест няма пречка всяко едно от тях да бъде
защитено със самостоятелен иск.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че е носител на право на собственост върху имота
на основание на придобивна давност, тоест че наследодателят на ищеца, както и
ищеца спокойно, непрекъснато и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт
върху имота само за себе си за период от 10 години.
При така депозирания отговор в
тежест на ответника е да докаже, че е владял имота заедно с ищеца, като нито
наследодателят на ищеца , нито ищец са
владели имота като свой.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към
момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има
волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните
процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на
иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна
давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана
фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността по реда
на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен
период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната
последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва
автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението,
което е съзнателно поведение с
определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване
фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на
последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните
последици – придобИ.ето на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото
на позоваване може да се обективира от
наследници на лицето, доколкото това право преминава в наследството. (В този
смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС). Веднъж
придобито правото на собственост може да се
изгуби само с акт на разпореждане на носителя на същото или ако друго
лице придобие собствеността по оригинерен способ.
В конкретния случай по делото не
се спори, а и се установява от приетите по делото Протоколи от ОС на ЖСК Л.“,
че процесния имот е построен в сграда на ЖСК „Л.“, тоест е бил собственост на
ЖСК. Доколкото по делото не е установено ищецът да е пидобил имота от ЖСК Л. по
деривативен способ, то съдът приема, че няма пречка процесния имот да се
придобие от него по придобивна давност. Действително, разпоредбата на чл. 31,
ал. 3 от Закона за кооперациите (отм. с ДВ бр. 113/28.12.1999г.), действала от
03.08.1991г. до 03.01.2000г., не допуска придобИ.е по давност на вещ,
собственост на кооперациите. Тази разпоредба, обаче, не се прилага за
жилищно-строителните кооперации. ЖСК е специфична кооперация и отчитайки целите
й законодателят е уредил нормативно същата в отделен закон. Този закон е ЗЖСК и
доколкото в него не е възпроизведена разпоредбата на чл. 31 от ЗК(отм), то
същата не следва да намери приложение за имоти на ЖСК. Разпоредбата на чл. 31,
ал. 3 от ЗК(отм) е ограничителна и не може да се тълкува и прилага разширително
, тоест да се приложи и за кооперации,
които не попадат в обхвата на Закона за кооперациите. В конкретния случай
имотът е в сграда на ЖСК, поради което и съдът приема че разпоредбата на чл.
31, ал.3 от ЗК (отм) не намира приложение. (В този смисъл ТР №
5/24.06.2016г. на ОСГК на ВКС).
По главния иск
за признаване на ищеца за
индивидуален собственик на имота на основание на придобИ.е на имота в
индивидуална собственост на основание на
чл. чл. 77, пр. 2 вр. с 79, ал.1 и чл.
82 от ЗС –по придобвина давност от 10
години, изтекла във времето от 22.05.1980г. до 24.01.1994г.:
Съгласно чл. 79 и чл. 82 от ЗС имотът може да се придобие по давност като владелецът
може да присъедини към своето владение и владението на своя праводател. За да е
допустимо присъединяване на владение е необходимо да има валидно правопиремство
между предишния и настоящия владелец на имота. Това правоприемство може да бъде
както частно така и универсално. В
хипотези, в които се присъединява еднородно владение (двете владения са
добросъвестни или двете владения са недобросъвестни), тогава срока на
придобивната давност е този, който е важал за съответния вид владение. Ако се
присъединяват разнородни владения (добросъвестно към недобросъвестно или обратното),
то тогава присъединяването на владението води до отпадане на възможността да се
зачете добросъвестността на владението, тоест при тази хипотеза, за да се
придобие имота чрез присъединяване на владение, ще следва имотът да е бил
владян 10 години. (В този смисъл Решение
№ 178/09.07.2014г. по гр.д.№ 7749/2013г. на ВКС, І-во Г.О.; Решение №
958/15.12.1998г. по гр.д.№ 2246/2008г. , ВКС, І-во Г.О., постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав).
Съдът приема, че от приетите по делото
удостоверения за наследници се установява, че ищцата е внучка на В.А., дъщеря е
на С.Т., сестра е на В. Т., като В.А. е починала на 03.08.1988г., а С.Т. е
починал на 05.04.1990г.
Съдът приема, че от приетите по делото договор за
замяна, домова книга с отбелязвания за регистрация на адреса, удостоверение от
СДВР, показанията на свидетелите се
установява, че В.А. е живяла в процесния апартамент от 1980г. до смъртта си – 03.08.1988г., а С.Т. е живял в
апартамента от 1988г. до смъртта си -05.04.1990г., заедно и с всеки от тях в
апартамента е живяла сестрата на ищеца – В. Т., че в последствие едновременно с
ищеца в имота се е нанесъл и ответника по делото, като двамата са се нанесли
заедно като съпрузи. Свидетелите по делото са заявили тези факти и съдът
кредитира показанията им в тази част като еднозначни и резултат от личните им впечатления,
неопровергани от другите доказателства по делото. Съдът приема, че от същите
писмени доказателства и от показанията на св.В. по делото се установява, че
ищцата е започнала да живее в апартамента на 24.01.1994г. Съдът не кредитира
показанията на св.К. в частта, сочеща, че ищцата е започнала да живее в имота
след 1998г. В тази част тези показания са опровергани от официалните
удостоверявания за регистрация на ищеца на адреса, както и от показанията на
св.В.., които съдът кредитира. Съдът не кредитира показанията на св.К. в тази
част и поради непоследователността, липсата на категоричност и неколкократните
поправки на показанията й в тази част, а и поради факта, че в този период св.К.
не е живяла на адреса, тоест показанията й не са резултат от непрекъснати и последователни
лични впечатления в този период. Същевременно, показанията на св. В. са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства, те са резултат от
личните и постоянни впечатления на свидетеля в този период, поради което и
съдът ги кредитира в тази им част.
Съдът приема, че по делото е
установено, че периода на владение върху имота от бабата на ищеца и от бащата
на ищеца е по-малко от 10 години. Това е така, защото по делото се установи, че
те са упражнявали фактическа власт върху имота в периода от 20.05.1980г. до 05.04.1990г. При
така установеното съдът приема, че нито един от тях не е придобил имота по
давност като недобросъвестен владелец на
основание на чл. 79, ал.1 от ЗС, тоест ищцата не е придобила имота по
наследство от баща си в съответната на наследствените й права квота. Съдът
приема, че доколкото по делото не е установено в периода от 05.04.1990г. до
24.01.1994г. ищцата да е владяла имота, то тя не е придобила имота по давност
на основание на чл. 79, ал.1 и чл. 82 от ЗС, присъединявайки владението върху
имота на наследодателя си. За да е
възможно присъединяването на владението следва владението върху имота да е било
непрекъснато , тоест този имот да е владян последователно и непрекъснато от
ищеца и от неговия праводател. В конкретния случай такова непрекъснато владение
не е установено да е осъществявано в период от 10 години в отрязъка от време
посочен от ищеца по главния иск. По делото се установи, че сестрата на ищеца е
живяла в имота заедно с баба си, а след това и заедно с баща си. По делото не е
установено в периода след смъртта на С.Т. - 05.04.1990г., до 24.01.1994г. ищцата да е владяла имота като
свой, поради което и съдът приема, че главния иск за придобИ.е на имота по
давност на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 от ЗС, изтекла в периода от
20.05.1980г. до 24.01.1994г. е неоснователен. За пълнота на изложението съдът
приема, че следва да добави, че доколкото по делото е установено, че освен
ищеца наследник на С.Т. е била и В. Т., то неговото владение не може да бъде
присъединено от ищеца за целия имот, а само за идеални части от имота,
съответстващи на наследствените такива на ищеца от наследството на С.Т..
По
евентуалния иск за придобИ.е на имота в индивидуална собственост от ищеца
на основание на чл. 79, ал.1 от ЗС чрез владението му като свой в продължение на 10 години в периода от 15.01.1997г. до
27.12.2012г.:
По делото се установи от събраните по
делото неоспорени писмени и доказателства, включително е решението по дело №
158/2002г. на СРС, 85-ти състав, както и от събраните гласни доказателства, че
страните по делото са били съпрузи и са се нанесли едновременно в процесния
имот през януари 1994г. заедно като съпрузи, това е било тяхното семейно жилище
и с решението за прекратяване на брака им с развод, което е влязло в сила на
12.05.2003г., имотът е предоставен за
ползване на ищеца, страните живели заедно
в имота до прекратяване на брака им, а след това имотът е владян от ищеца.
Последните две обстоятелства се установява от събраните по делото гласни
доказателства, които в тази си част са еднозначни, неопровергани от другите
доказателства по делото и съдът ги кредитира.
Съдът приема, че по делото е установено, че имотът е
владян от ищеца като свой в периода от 10 години преди подаване на исковата
молба. Това се установява при обсъждане в съвкупност на приетите по делото
писмени доказателства, събраните гласни доказателства. Разпитаните по делото
свидетели са посочили, че имотът е на А.Т., която го получила при делбата със
сестра й на съсобствените им имоти, като ищцата се нанесла в имота след делбата,
имотът бил съсобствен по наследство от баба им В.А., живяла там от 1980г. до
смъртта си. Съдът кредитира тези показания, като неопровергани от другите
доказателства по делото, като логични, поседователни и подкрепени от събраните
по делото писмени доказателства. По делото се установи, че делбата между А.Т. и
сестра й В. Т. е приключила със спогодба от 22.10.1993г., процесният имот не е бил
предмет на делбата, но предмет на делбата е бил получения при тази делба от ищцата апартамент № 81, бл. 9, вх.Д, ет. 3,
ж.к.Б., гр.С.. Същевременно, от приетите по делото договор за замяна от 1980г.,
предварителен договор от 1997г., нотариален акт от 1997г. , по делото се установява,
че получения от ищеца при делбата апартамент № 81 е бил апартаментът, който бабата на ищцата ( В.А.) се е съгласила
с писмен договор от 1980г. да прехвърли
на З. срещу прехвърлянето на процесния апартамент. Установява се, че този ап.
81 е бил апартаментът, който ищцата през 1997г. се е задължила да прехвърли на И.З.
срещу прехвърляне на членствените му права в ЖСК „Л.“ и разпределения му през
1972г. процесен имот. Обсъдени в съвкупност тези писмени доказателства и
събраните гласни доказателства съдът приема, че установяват, че процесният имот
е бил владян от ищеца през процесния
период като свой. Това е така, защото презумпцията по чл. 69 от ЗС не е
оборена. Напротив, по делото е установено, че ищцата е установила фактическа
власт върху имота в момент, в който вече е уредила отношенията си с другия
съсобственик на ап. 81, като е придобила този ап. 81, за който апартамент още от
1980г. е имало постигнато съгласие да се замени с процесния имот и фактическо предаване на владението на имотите
между страните по това съглашение е било направено още през 1980г.
Съдът приема, че ищцата е завладяла имота само за себе
си независимо, че при установяване на фактическата власт върху имота заедно с
ищеца в имота се е нанесъл и ответникът. Имотът може да се владее от две или
повече лица и тогава е налице съвладение. За да се трансформира това съвладение
в съсобственост следва фактическа власт да се упражнява от няколко лица
едновременно, като всички те държат заедно имота като свой с намерение да
го придобият като общ, тоест в
съсобственост заедно с останалите съвладелци. Това намерение следва да е налице
през целия период на упражняването на фактическата власт за необходимия период
от време на давността. При съвладение с намерение за придобИ.е на вещта като
съсобствена следва владението да се упражнява по начин, по който единият
съвладелец зачита правата на другия, тоест упражняването на фактическата власт
следва да съответства на квотата, която се придобива в съсобствеността. (В този
смисъл т.1 от ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай съдът приема, че при установяване на фактическата власт върху
имота ищцата е завладяла имота като индивидуална своя собственост, а не при
условията на съвладение с намерение за придобИ.е на имота в съсобственост с
ответника. В подкрепа на този извод на съда са свидетелските показания,
установяващи, че имотът е на ищцата, получила го при делба, а преди това бил
наследствен. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че процесният имот
по съглашението от 1980г., а и последвалите го такива от 1997г., е следвало да се придобие от З.и срещу
прехвърлянето в техния патримониум на лично имущество на ищеца – наследствения
й ап. 81, получен при подялбата между ищцата и сестра й на съсобственото им
имущество. Завладяването на процесния имот още от 1980г. е било по съглашение
със З.и, на които той е бил разпределен с протокол от ЖСК“Л.“. Уговаряне на
замени на процесния имот с лично
имущество на В.А., а в последствие и с лично
имущество на ищеца, при липса на доказателства в обратния смисъл,
обосновават извод, че владението и своенето на имота от ищеца е било само за
нея, а не като съвладелец заедно с ответника по делото. Това е така, защото
придобИ.ето на имот срещу прехвърляне лично имущество обосновава извод, че и придобитото ще е лично имущество. Своене
на такава вещ съдът приема че е своене за себе си, а не при условията на
съвладение и това съответства на житейската логика, която не е оборена в
случая. Към горното следва да се добави, че по делото не е установено ответникът
да е държал имота като свой нито само за
себе си, нито като съсобствен с ищеца при условията на съпружеска имуществена
общност. Събраните по делото доказателства установяват само, че ответникът е
държал имота в периода от 24.01.1994г.
до май 2003г. , но не установяват обстоятелство, че ответникът е владял имота с
намерение да го свои. За да бъде придобит имот по придобивна давност при
условията на съпружеска имуществена общност имотът следва да е владян от
двамата съпрузи като съвладелци, срокът на придобивната давност следва да е
настъпил през време на брака, като поне един от съпрузите следва да се е
позовал на придобИ.ето на имота по давност. (В този смисъл Решение №
336/05.07.2010г. по гр.д.№ 699/2009г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. постановено по чл. 290
от ГПК и задължително за настоящия състав). Съдът приема, че по делото е
установено, че в нито един момент от упражняване на фактическата власт върху
имота от ответника у него не е имало намерение за своене на имота и придобИ.ето
му , включително и при условията на съсобственост с ищеца. Приетите по делото
пълномощно, предварителен договор, молба до ЖСК, установяват действия от
ответника като пълномощник на ищеца през 1997г.
пред ЖСК „Л.“ и пред И.З. за придобИ.е от ищеца на членствени права в
ЖСК с оглед придобИ.е от ищеца на правото на собственост върху процесния имот
срещу прехвърляне на собствен на ищеца имот. По делото се установява, от показанията
на свидетелите, че имотът е на ищеца и че в него ответникът се нанесъл като
съпруг на ищеца заедно с ищеца през 1994г. - след получаването на имот от ищеца
по делба със сестра й. Това поведение на ответника съдът приема, че установява
обстоятелството, че към 1994г., когато ответник е започнал да държи имота, той
е установил фактическа власт върху имота като съпруг на лицето, което свои
имота, тоест ответникът е бил само държател на имота и такъв е бил и през 1997г.
Своенето на имота е несъвместимо с установеното поведение на ответника, което е
било насочено към придобИ.е на имота от ищеца и то в момент, в който ответникът
е държал този имот. В подкрепа на извода на съда са и събраните по делото
гласни доказателства-свидетелите са посочили, че имот е бил на баба В., а в
последствие на наследниците й, като е получен от ищеца при делбата със сестра
й. Обстоятелството, че процесния имот е бил семейното жилище на страните по
делото през време на брака им не променя извода на съда. Определянето на имота
за семейно жилище с решение, което обвързва страните по делото , е ирелевантно
по отношение на собствеността на имота , а и само по себе си е ирелевантно по
отношение на своенето на същия. В конкретния случай към момента на
установяване на фактическата власт върху имота от ответника – януари 1994г., по
делото се установи, че той не е имал намерение за своене на имота, поради което
и съдът приема, че към този момент той е бил държател на имота. По делото не са
ангажирани доказателства от ответника, че след установяване на фактическата
власт върху имота той е променил
намерението, с което е упражнявал фактическа власт върху имота и е започнал да
свои същия и е демонстрирал промяната в намеренето с което владее имота пред
ищеца, а и пред ЖСК „Л.“. Това е било необходимо да бъде направено от
ответника, доколкото при установяване на същата намерение за своене се установи,
че не е съществувало. Такива доказателства по делото не са ангажирани, поради
което и съдът приема, че по делото не е установено ответник да е своил имота
като съвладелец с ищеца.
Съдът приема, че доколкото през 1997г. ищцата е
предприела действия с оглед придобИ.е собствеността върху имота от собственика
му – ЖСК“Л.“, като на 03.03.2000г. ищцата е положила подпис в окончателния
разделителен протокол на ЖСК „Л.“, то с тези си действия ищцата е признала, че
не е собственик на имота, като е признала и правата на собственика му ЖСК“Л.“.
Съдът приема, че окончателният разделителен протокол от 03.03.2000г.
на ЖСК „Л.“ е действие на собственика на
имота, с което владение и своенето на имота от ищеца е обезпокоено. По делото,
обаче, не е установено да е променено в този момент намерението, с което ищцата
е владяла имота. Напротив, приетия по
делото нотариален акт от 01.10.2001г. установява, че намерението на ищцата за
своене на имота не е променено и след 03.03.2000г. По делото не са ангажирани
доказателства, че след 03.03.2000г. владението върху имота на ищцата е било
обезпокоено, прекъснато или намерението за своене е отпаднало, поради което и
съдът приема, че считано от 04.03.2000г. в продължение на 10 години
ищцата е владяла непрекъснато,
необезпокоявано и явно имота като свой и така го е придобила по давност
в индивидуална своя собственост.
При така установеното съдът приема, че евентуалния иск
е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест на ответника следва да се поставят разноските на ищеца и
той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 641,40лв. разноски за
държавна такса, сумата от 6500лв. разноски за адвокат. Не следва да се присъждат
на ищеца разноски за вписването на исковата молба, доколкото това не с разноски
по чл. 78 от ГПК-сумата не е държавна такса, която е внесена по сметка на съда,
нито попада в някоя друга хипотеза на сумите, които се разпределят по реда на
чл. 78 от ГПК. В подкрепа на извода на съда, че платената такса за вписване на
искова молба не е държавна такса по смисъла на чл. 78 от ГПК е и
обстоятелството,че съдът не може да освободи ищеца от заплащането й по реда на чл. 83 от ГПК.(В този смисъл т.10
от ТР № 7/25.04.2013г. но по тълк.д. 7/2012г. на ОСГТК на ВКС)
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен главен положителен
установителен иск, предявен с искова молба вх. № 136086/27.12.2012г., вписана в Агенция по Вписвания на 08.04.2013г. том
ІV, № 87, вх.рег.№ 15230 на А.С.Т.,
ЕГН **********,*** срещу Б.Б.С., ЕГН
**********, с адрес ***, с която е поискала от съда на основание на чл. 124 , ал.1 от ГПК вр. с чл. 77, пр. 2 вр.с чл. 79,
ал.1 и чл. 82 от ЗС да признае за установено, че е
индивидуален собственик на апартамент № 4, находящ се в гр.С., ул. „С.” № 7, вх.1, ет.5 състоящ се от стая с
ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42кв.м. при
съседи: двор, калкан на сграда на ул. „С.” № 9, стълбище и апартамент на Б.А.Г.,
заедно с прилежащото му избено помещение
№ 8 с площ от 3,80кв.м. при съседи:
улица, Б.А.Г., К.И.М., двор, заедно с таванско
помещение № 3 с площ от 5,70кв.м. при съседи: Б.А.Г., улица, Т. С. В. и
коридор, както и заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ V-7, парцел 5, отреден за имот пл. № 7,
кв. 43 по плана на С., местност Центъра, одобрен през 1992г., на основание на придобивна давност от 10
години, изтекла в периода от
22.05.1980г. до 24.01.1994г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения с искова молба вх. № 136086/27.12.2012г., вписана в Агенция по Вписвания на 08.04.2013г. том
ІV, № 87, вх.рег.№ 15230, евентуален
положителен установителен иск на А.С.Т.,
ЕГН **********, срещу Б.Б.С., ЕГН **********,
с правно основание чл. 124 , ал.1 от ГПК
вр. с чл. 77, пр. 2 вр. с чл. 79, ал.1
от ЗС, че А.С.Т., ЕГН **********,*** е
индивидуален собственик на апартамент № 4, находящ се в гр.С., ул. „С.” № 7, вх.1, ет.5 състоящ се от стая с
ниша за спалня, кухня, баня-тоалетна, входно антре и балкон, с обща застроена площ от 42кв.м. при
съседи: двор, калкан на сграда на ул. „С.” № 9, стълбище и апартамент на Б.А.Г.,
заедно с прилежащото му избено помещение
№ 8 с площ от 3,80кв.м. при съседи:
улица, Б.А.Г., К.И.М., двор, заедно с таванско
помещение № 3 с площ от 5,70кв.м. при съседи: Б.А.Г., улица, Т. С. В. и
коридор, както и заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, от търговския обект в партера на същата и от мястото, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ V-7, парцел 5, отреден за имот пл. № 7,
кв. 43 по плана на С., местност Центъра, одобрен през 1992г., придобит на основание на придобивна давност,
период на която е 10 години, считано от 04.03.2000г. до
04.03.2010г.
ОСЪЖДА Б.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.С.Т.,
ЕГН **********,*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 7141,40лв. (седем хиляди сто
четиридесет и един лева и 0,40лв), представляващи разноски по делото, като
отхвърля като неоснователно искането на
А.С.Т., ЕГН ********** за присъждане на разноски за вписването на исковата
молба.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: