№ 55987
гр. София, 03.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20251110107881 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 45211/10.02.2025 г., подадено от „****, е поискано
издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу В. С.
Й. за сумата от общо 4980,00 лева, представляваща главница по запис на заповед,
издаден на 26.06.2024 г. и предявен за плащане на 03.01.2025 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
След дадени от съда указания е постъпила уточняваща молба от заявителя с вх.
№ 90853/14.03.2025 г., в която е посочено, че процесният запис на заповед обезпечавал
вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за паричен заем №
24000717/24.06.2024 г. Сумата по записа на заповед представлявала сбор от
задълженията на длъжника по договора за заем, както следва: 3000,00 лева – главница,
577,00 – договорна лихва и 1403,00 лева – неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Към уточняваща молба е представен и самият договор за заем.
След проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото
заявление следва да бъде частично отхвърлено, поради следното:
При разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК въз основа на запис на заповед съдът е длъжен да извърши проверка дали така
представеният менителничен ефект е редовен от външна страна, съответно – дали
отговаря на установените изисквания относно неговата форма и съдържание.
Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни
съдържателни изисквания. Документ, който не съдържа някой от задължителните
реквизити по чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед. Включването на други реквизити,
1
различни от законоустановените, не опорочава записа на заповед, освен ако те не
отричат безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката не
засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и
не опорочава формата му.
Представеният по делото запис на заповед (л. 6) е редовен от външна страна,
доколкото съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 535 ТЗ. Установи се, обаче, че
същият обезпечава вземания по потребителски договор за заем с физическото лице –
длъжник.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с
което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя
договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от
съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издадена. В противен случай, изискването
за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от
смисъл. Ето защо, в случая съдът следва да прецени дали обезпечените вземания, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не почиват на неравноправни клаузи или е
налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Съобразно трайната практика на СЕС, която има задължителен характер за
националните съдилища, при преценка, че вземане почива на неравноправна клауза,
съдът е длъжен да отхвърли такава претенция, включително в производство по
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, включително такава, която
задължава потребителя при неизпълнение на задължения по договора да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Претендираната неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение попада в обхвата на
цитираната разпоредба, тъй като размерът възлиза на почти 50 % от размера на
2
предоставения заем (1403,00 лева при предоставен заем в размер на 3000,00 лева), а
същевременно начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за
договора за заем задължение, т. е. същата има неравноправен характер и води до
накърняване на добрите нрави, поради което се явява нищожна.
Отделно от посоченото следва да се съобрази, че в посочения ГПР в договора за
кредит в размер от 48,21 % е включен само размерът на договорената възнаградителна
лихва /вж. чл. 8 от договора/. В него обаче следва да се включи и размерът на
неустойката за непредоставяне на обезпечение, изрично включена в погасителния
план по договора, като невключването прикрива действителните разходи по кредита.
С тяхното добавяне ГПР надвишава значително максимално допустимия праг според
ЗПК, съответно – налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК и в този случай на
връщане подлежи само главницата по договора. Съдът може и е длъжен да извърши
такава преценка и на етап заповедно производство, в който смисъл е и практиката на
СГС – Определение № 3620/13.03.2024 г. по ч. гр. д. № 13489/2023 г. по описа на СГС,
III-Б състав, Определение № 3028/29.02.2024 г. по ч. гр. д. № 1606/2024 г. по описа на
СГС и др. В тях се приема, че в правомощията на заповедния съд е да осъществи
преценка дали вземанията произтичат от съобразено със закона и морала правно
основание във фазата на заповедното производство. Целената правна последица е да не
се допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което
не е валидно възникнало /поради противоречието му с императивни правни норми,
неравноправност или противоречие с добрите нрави/. На още по-силно основание,
това важи, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
която би се пристъпило директно към принудително събиране на вземанията. В случая
записът на заповед обезпечава вземания по договор за кредит, който се явява
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, поради което длъжникът дължи само чистата
стойност според чл. 23 ЗПК, която възлиза на 3000,00 лева. Предвид изложеното,
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата над 3000,00 лева до пълния
претендиран размер по записа на заповед от 4980,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 45211/10.02.2025 г., подадено от „**** срещу В. С. Й.,
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, в частта за
3
сумата над 3000,00 лева до пълния претендиран размер от 4980,00 лева,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 26.06.2024 г. и предявен
за плащане на 03.01.2025 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4