Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 754
10.11.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Антон Стоянов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 785 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, против Решение №172 от 07.06.2022 г.,
постановено по АНД №381 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е постановено при неправилно прилагане на закона. Като погрешни се
определят направените изводи от съда по отношение на това, че макар от
обективна страна да били налице елементите от състава на нарушението по чл.140
ал.1 от ЗДвП, то липсвали каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно, което определяло нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна. Твърди се, че тези факти
били без значение за наличието на извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
като в тази връзка била налице и значителна по обем съдебна практика. От
изложеното в решението на Районен съд – Хасково ставало ясно, че са налице
всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1
от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че било извършено нарушението,
а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, съдът счел, че е необходимо да са налице и доказателства, от
които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация,
който извод бил напълно погрешен. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на
правна помощ да се присъдят в полза на ОДМВР – Хасково разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за основателна. Намира, че решението следва да се отмени, а
наказателното постановление да се потвърди.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №172 от 07.06.2022г.,
постановено по АНД №381/2022г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно
постановление №21-1253-002762/06.12.2021г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Ю.Х.И., за
нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че по делото не е спорно, че на
11.06.2021г. в гр. Хасково, Ю.И. управлявал лек автомобил „БМВ 328i“ с рег. №********,
който автомобил бил собственост на друго лице – Г. Я. Н.от гр. Х.. Този последен собственик на МПС го придобил скоро от
друго лице. След това изтекъл 1-месечния срок от придобиването по чл.145 ал.2
от ЗДвП за регистриране на МПС в службата за регистрация по постоянен адрес, но
Г. Н. не регистрирал МПС. След това изтекъл още 1 месец – и
срока по чл.143 ал.15 от ЗДвП. След изтичане на 2-месечния срок по чл.143 ал.15
от ЗДвП, от 30.04.2021г. МПС било служебно дерегистрирано, въпреки, че имало
поставени табели. На 11.06.2021г. Ю.И. *** това чуждо /на друго лице/ МПС със
служебно прекратена регистрация. Това било равнозначно на управление на
нерегистрирано МПС. Съдът приел, че при това положение жалбоподателят нарушил
именно задължението си по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Правилно в НП бил посочен
законовия текст на нарушеното административно задължение. Правилно в НП бил
посочен и санкционният текст по ЗДвП – чл.175 ал.3 предл. 1 от ЗДвП, защото Ю.И.
управлявал именно нерегистрирано МПС – автомобилът имал регистрационни табели,
но бил с прекратена регистрация. Поради това санкционният текст бил посочен
правилно в наказателното постановление и наказанието било индивидуализирано
правилно.
Наред с
горното, съдът е посочил, че от наличните доказателства може да се направи
извод, че жалбоподателят е знаел, че управлява чуждо МПС – на Г. Н.– негов зет,
но не и такъв че е знаел, че Нешев не е
изпълнил задължението си по чл.143 ал.15 от ЗДвП, когато придобил автомобила от предходния приобретател. Според
съда липсвала субективна страна и виновно поведение от страна на жалбоподателя.
Приел, че без вина няма отговорност, съответно, че атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Настоящата инстанция не споделя изводът на районния
съд за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на
процесуални правила, които да опорочават процедурата по административното
наказване и да са основания за отмяна на наказателното постановление. В последното
е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
нарушената законова разпоредба, а приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Ето защо не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Неправилен е изводът на районния съд, че вмененото на
ответника по касация административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП не е
извършено виновно, респ. че липсва субективният елемент от състава на
нарушението.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. В чл.175, ал.3
от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Предвид горното, нарушението, за което на Ю.Х.И. е
била ангажирана административнонаказателната отговорност, е наказуемо.
В случая прекратяването на регистрацията на описания в
НП лек автомобил е било извършено служебно - по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
с отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно
прекратяването настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за настъпилото
обстоятелство. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица до прилагане на чл.143, ал.15 от ЗДвП,
което по смисъла на закона се приравнява на липсата на регистрация на
съответното МПС. На всеки водач на МПС е вменено задължението да управлява по
пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. В настоящия случай,
незнанието на факта, че управляваният автомобил е бил със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от водача Ю.Х.И. непредпазливост под формата
на небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е
управлявал автомобил чужда собственост.
По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Според чл.7, ал.2, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи административнонаказателната
отговорност по чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби обосновават извод, че касационният ответник е осъществил
виновно вмененото му нарушение. В качеството на водач, той е приел да управлява
МПС, на което не е бил собственик, но е бил длъжен именно в качеството си на
водач да се осведоми от собственика на автомобила или от лицето, което му го
предоставя за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. На
практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и
конкретното за случая - свидетелство за регистрация на процесното МПС, като
установи и си изясни данните, вписани относно собствеността на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя
автомобила, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като
не е сторил това, водачът Ю.Х.И. е проявил небрежност, а това обосновава и
вината му. Независимо, че същият не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, той е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие да се регистрира новия собственик.
Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме
управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се
увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, включително дали
управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически
преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка ГО и
други. В настоящия случай е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да
накарат водача да прояви активност, като установи дали управляваният, описан в
НП автомобил, е бил редовно регистриран.
Предвид горното, административнонаказателната
отговорност на касационния ответник правилно е била ангажирана за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения, но не съответства на материалния закон,
поради което следва да се отменени и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, искането на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава, доколкото
по делото не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №172 от 07.06.2022г., постановено по АНД №381
по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-002762 от 06.12.2021г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково,
с което на Ю.Х.И. ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.