Р Е
Ш Е Н
И Е № 260003
гр.Кюстендил 03.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при участието на
секретар Вергиния Бараклийска
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева
в.гр.д.№ 577 по описа за 2020 г. на КнОС, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от адв. Ю.Д., в качеството й на процесуален
представител по пълномощие на Б.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
със съдебен адрес:***, насочена срещу решение № 260081 от 02.11.2020 г.,
постановено от PC - Дупница по гр.д.№
501/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен
съдебен акт ДнРС е признал за установено по отношение
на Б.Г.Б., ЕГН **********,***, че Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес за
призоваване гр. Дупница, ул. „***“
№ ***,
адв. И.Д. притежава 5/6 ид. части от УПИ Х-441, кв.61
по плана на гр. Бобошево, с площ 498 кв.м. при съседи: улица, УПИ XI-440, УПИ
VII - 444, ведно с двуетажна жилищна сграда построена в него със застроена площ
от 90 кв.м.
Отменил е Нотариален акт № *** т ***, дело №***/*** на нотариус С. М. до размера на
1/6 ид.ч.
Осъдил е Б.Г.Б. да заплати на Д.Г.Д. 574
лева деловодни разноски.
Постановеният от районния съд съдебен
акт се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност, породена от
незаконосъобразността, немотивираността и противоречието му с и процесуалните
правила. Поддържа искане за неговата отмяна с последица връщане на делото за
ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно се иска отмяната му и
решаване спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивникът
обосновава неправилността на обжалваното решение с довода, че първоинстанциониият съд се е произнесъл при неизяснена и
противоречаща си фактическа обстановка. Твърди също така немотивираност на
оспорвания съдебен акт. Акцентира, че по делото е останало неизяснено
обстоятелството относно вида на процесната жилищна
сграда, а именно представлява ли същата еднофамилна къща с един вход, каквито
твърдения са изложени при разпита на св. Г. или същата е къща - близнак с два
самостоятелни входа, в каквато насока са показанията на св. К., Въззивникът излага и съображения за постановяване на
решението при съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неизготвянето на доклад по делото и неразпределяне доказателствената
тежест на страните.
Неправилността на обжалваното решение се
обосновава и с довода, че районният съд не се е произнесъл по изложените в
отговора доводи относно обстоятелствата, свързани с направеното от ответника
възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност, в резултат на което същият на соченото оригинерно
основание е придобил и притежава общо 1/2 ид. ч. от процесния имот и от находящата се
в него жилищна сграда.
Сочи, че още от раждането и двамата братя
заедно с родителите си живеели в процесния имот, а от
1963 г. страните ползвали къщата по равно, като всеки имал отделен вход,
респективно с ограда са обособени частите от процесния
имот ползвани от всяка от страните. Излага, че след като през 2000 г. ищецът
придобил документално 5/6 ид. части от процесният имот, нищо в ползването и владението му не се
било променило, което не било обсъдено също така от съда при постановяване на
обжалвания съдебен акт.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна Д.Г.Д., чрез процесуалния представител по
пълномощие адв. И.Д. с адрес ***. С отговора се оспорва основателността на
въззивната жалба и се поддържа искане за оставянето й без уважение.
Оспорва се изложеният от въззивника довод за неизяснена фактическа обстановка, като
се приема, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се
установило, кой ползва имота към момента и от кога го ползва по този начин,
като се прави анализ на изложените факти от разпитаните по делото свидетели.
Изтъква се, че от представената по делото скица било ведно, че къщата е
еднофамилна. Оспорва се като недоказано твърдението на въззивника,
че от 1963 г. до настоящия момент ползвал необезпокоявано неговата си част от процесния имот.
В хода на въззивното
производство въззиваемият Д.Г.Д.,*** - ищец в
първоинстанционното производство е починал, поради което с определение от
10.06.2021 г. е заличен като страна по делото и като страни в процеса в
качеството им на въззиваеми са конституирани
правоприемниците му: К.С.Д., К.Д.Д. и С.Д.Г..
Със същото определение исковата молба е
оставена без движение с указание до ищците за отстраняване на нередовностите й, като се направи изложение на фактически
основания относно придобивния способ за правото на
собственост върху процесната жилищна сграда и се
уточни адекватен на обстоятелствената част петитум.
С молба, подадена на 18.06.2021 г., са
изложени идентични факти и обстоятелства относно притежаваното от наследодателя
на ищците /ищецът Д.Г.Д./ право на собственост върху жилищната сграда, като
тези изложени в и.м. относно процесния УПИ. Твърди
се, че Д. притежава 5/6 ид. ч. от жилищната сграда,
от които 4/6 ид.ч. са придобити чрез договор за
покупко-продажба, а останалата 1/6 ид.ч. чрез
наследствено правоприемство. Заявено е, че ответникът
притежава 1/6 ид.ч. от тази сграда.
Ответникът е изразил писмено становище,
в което оспорва твърденията на ищците. Твърди, че в жилищната сграда има обособени
самостоятелни жилища, за всяко от тях има отделен вход, както и че дворното
място е разделено с ограда. Твърди, че жилищната сграда се е ползвала по равно
от двамата братя / ищец и ответник/, т.е. по ½ ид. ч. Твърди също
-
2 -
така,
че никога не бил оспорвал обстоятелството, че от дворното място ответникът
владее част, която е по-малка по размер от тази, която е владял ищецът.
Съдебният състав, след самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства /включително събраните във въззивното производство доказателства/, на доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд –
Дупница е образувано по искова молба на Д.Г.Д. срещу Б.Г.Б., с която са
предявени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 537 ал. 2 от ГПК с
искане да бъде признато по отношение на ответника Б.Г.Б., че ищецът Д.Г.Д. е
собственик на 5/6 идеални части от урегулиран поземлен имот с пл.сн.№441, за който е отреден парцел Х, в кв.61 по плана на
гр. Бобошево, община Бобошево, област Кюстендил, утвърден със заповед
№231/04.12.1990 г. с площ от 498 кв.м., при съседи: улица с осеви точки 280,
281, 282, УПИ XI – 440, собственост на С.Б., УПИ VIII – 444, собственост на А.Л.
и УПИ IX 442, 443, собственост на К.Д. и наследници на К. Б.. Във въззивното производство е конкретизиран петитума
на исковата молба, като е заявено, че искането с правно основание чл.124 ГПК е
да бъде признато спрямо ответника по иска, че ищецът притежава и 5/6 ид. части от масивната жилищна сграда, построена в парцела,
със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от партерен етаж, включващ три
стаи, хол, кухня, тоалетна – баня и дрешник и пет броя зимнични
помещения под партерния етаж.
На основание чл.537, ал.2 ГПК ищецът е
заявил искане за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание правоприемство по наследство и давностно владение №123, том I, рег.№1322, дело
№111/02.07.2018 г. на нотариус С.М. за разликата над собствената на ответника
по наследство 1/6 ид. част до 3/6 ид.
части, които се равняват на записаната в нотариалния акт ½ идеална част.
Ищецът сочи, че с ответника са братя.
4/6 ид. части от процесния
имот получил по силата на договор за покупко –
продажба от неговия баща Г.Д.Б., а 1/6 ид. част е
получил като наследствен дял след смъртта на неговата майка. Твърди, че живее в
имота от неговото раждане, като след като имотът му е бил прехвърлен от неговия
баща, влязъл във владение на собствеността за неговите 5/6 ид.
части. Сочи, че ответникът ползва около 80 кв.м. от двора и две стаи от къщата
на втория етаж, равняващи се на 1/6 идеална част, получена като наследство след
смъртта на тяхната майка.
В срока за отговор ответникът депозира
такъв, чрез който оспорва основателността на исковата претенция. Сочи, че от
1963 г., когато бащата на страните устно е разделил по равно между тях
собствеността на парцела и находящата се в него
жилищна сграда, всеки ползва по ½ идеална част от имота. След продажбата
на 4/6 идеални части от имота на ищеца нищо в ползването и владението в
границите на имота не се било променило.
Между страните не е спорно, а и се
установява от НА за покупко – продажба на недвижим
имот №34, том I, рег.№ 1056, дело №110/28.02.2000 г., че ищецът е придобил
собственост върху 4/6 идеални части от процесния имот
по силата на прехвърлителна сделка от неговия баща Г.
Д.Б.. Последният се легитимира като собственик на имота по силата на НА за собственост
на недвижим имот № ***
том ***,
дело №***/*** г.
След смъртта на майката на страните С.К.Б.,
СИО върху имота е прекратена и всеки от братята получава право на собственост въз основа на
наследствено правоприемство от по 1/6 идеална част от
имота и от находящата се в последния жилищна сграда .
По силата на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит на основание правоприемство
по наследство и давностно владение №123, том I,
рег.№1322, дело №111/02.07.2018 г. на нотариус С.М. ответникът Б.Г.Б. се
легитимира като собственик на ½ иделана част
от процесния имот и жилищната сграда.
В производството пред районния съд са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Г. и М.К..
Свидетелят Г. сочи, че познава страните.
В момента в къщата живеел ищецът. Същият ползвал и дворното място. Ответникът
не ползвал стаи в къщата. Имал отделна къща
и там живеел. Пояснява, че имота се ползва по този начин от Д. и неговото семейство повече от 10 години,
може би 20-30 години. Б. си построил къща на друго място, която обитавал доста
отдавна. Волята на бащата на страните била Д. да остане да живее в къщата, а на
Б. помогнали да си построи другата къща. Свидетелят пояснява, че първоначално
къщата имала два входа, но сега вече бил само един. Не била разделена на две
обособени части, еднофамилна къща била. Имал преки наблюдения, тъй като скоро
влизал в къщата.
Свидетелят К. познава само ответникът.
Твърди, че сега Б. живее в неговата къща в гр. Бобошево. Не знаел към този
момент кой живее в старата къща. Бил ходил в къщата още когато бащата на
страните бил жив – някъде 1963 г., да прави инсталация на къщата. Спомня си, че
къщата имала два входа – единият брат живеел в едната част, другият в другата.
Последно посетил къщата преди месец – два. Има спомени, че къщата е близнак с
два входа. Б. направил значителни подобрения в неговата част от къщата.
Във въззивното
производство е извършен преразпит на св. Г..
Последният установява, че е роден в гр. Бобошево и там живее. Познава и двете
страни. Потвърждава казаното пред районният съд, че в имота живее Д., а след
неговата смърт – съпругата и децата му. Имота не бил разделен с ограда. Имал
един вход.
Във въззивното
производство е разпитан свидетеля В.В. Последният
сочи, че е бил съсед на страните. Откакто помни къщата била с два входа – на
приземния и на втория етаж. Къщата била близнак. Двамата братя живеели в
къщата, всеки от неговата страна. Цялото семейство на ответника живеело в
къщата. От някъде 5, 6 или 10 години си построил друга къща и започнал там да
живее. Поддържал старата къща, никой не е имал претенции към неговия дял. Не е
чул да е имало претенции между братята за собствеността на къщата. Помни бащата
на страните Г.Б., бил още жив, когато Б. си построил другата къща. Не знае за
прехвърлянето, което Г.е направил на Д..
Свидетеля А.С. – родственица на
правоприемниците на ищеца, сочи, че познава имота, често идвала на гости на
леля си. Не познава ответника. Не го е виждала в имота, когато го е посещавала.
Знаела, че бащата Г.прехвърлил имота на лелинчо й –
ищецът Д., а на Б. дал пари да си построи отделна къща. Не й е споменавано, че
част от къщата е на друг човек. Поне от
20 години къщата се ползвала само от Д. и съпругата му.
От приетата във въззивното
производство съдебно – техническа експертиза се установява, че процесната сграда и постройките покрай нея представляват многофамилна жилищна сграда. Къщата не е близнак, има два входа – от източната и
западната страна. Източната част от имота се ползвала от наследниците на ищецът
Д., а западните
- 3 -
части
- от ответника. В дъното на имота има
изградена прозирна ограда. Не може да се докаже законността на съществуващите
сгради и постройки в имота.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази
изложеното, намира от правна страна следното:
При служебна проверка по реда на чл.269
от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустим в частта,
в която искът е уважен до размер от 5/6 ид.ч. от процесния УПИ и до 5/6 ид. ч. от
жилищната сграда и недопустимо, в частта, в която в която искът за жилищната
сграда е уважен и за разликата от останалата 1/6 ид.ч.
/ над уважените 5/6 ид. ч./ , поради което следва да бъде обезсилено..
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, респ. насрещната въззивна жалба като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в
т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и
правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните.
Според съда, решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е уважен като по отношение на ответника е признато за установено, че ищецът / починал
в хода на делото и конституирани правоприемниците му/ е собственик на 5/6 ид.
ч. от процесния имот и до размер на 5/6 ид. ч. от посроената в него
жилищна сграда. . Съображенията за този извод се заключват в следното:
В ТР №1/2012 г. по тълк.д.
№1/2012 г. на ОСГК на ВКС се приема, че в отношенията между съсобственици
презумпцията на чл.69 ЗС, а именно, че владелеца владее веща като своя, намира
приложение на общо основание, но се счита оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт върху вещта, показва съвладение. Тогава съсобственикът, който се позовава на придобивна давност, е длъжен да докаже, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да завладее и техните идеални част.
Сънаследник може да придобие по давност
останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него
повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници, съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. При
сънаследствени имоти, се приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия
имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че владее целият имот
изключително за себе си е необходимо този сънаследник да е противопоставил на
останалите своето намерение за това. Владението на невладеещият собственик се
счита отблъснато, когато с действията си владеещият собственик го отблъсква и
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да
бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че
владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещт, т.е. действия соино по ясен
и недвусмислен начин изразяват намерение за своене на
имотаа.
Доказване осъществяването на елементите
от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС за признаване право на собственост на
основание изтекла придобивна давност следва да е
пълно и пряко. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността.
Анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установява по категоричен начин ответникът да е
манифестирал своето владение пред ищеца по такъв начин, че за последния да е
станало известно намерението му за своене на ½
идеална част от процесния имот. Макар събраните в
хода на производството гласни доказателства да са диаметрално противоположни по
отношение частите на владеенето на съсобствения между
страните недвижим имот, по несъмнен начин водят до извод, че ответника Б.Б. не е придобил собствеността върху ½ идеална част
от имота, тъй като владението на съсобственика, който е държател на идеалните
части на другите съсобственици, не осъществява оригинерното
основание на чл.79, ал.1 ЗС, дори да е продължило повече от 10 години. По
несъмнен начин в процеса се установи, че двамата братя са живели в процесния имот заедно с техните родители и семейства до
момента, в който ответника не си е построил своя собствена къща. По данни на
свидетелите С., В., Г. този момент е бил преди повече от 20 години /сравни
показанията на св. В. – съсед на страните, според който Г. Б.– баща на
страните, бил още жив, когато Б. си построил другата къща, св. С. пък
установява, че поне от 20 години къщата се ползвала само от Д. и съпругата му/.
Дори да се приеме, че ответникът действително е владял част от имота,
съответстваща на претендираната ½ идеална
част, то в производството не се доказа останалата предпоставка, а именно, че я
е владял за себе си с изричното намерение за своенето
й, както и че е демонстрирал по несъмнен начин последното пред ищеца,
респективно е извършил фактически
действия, целящи да го отблъснат от владението на неговите 5/6 идеални части от
имота, нито промяна от държане във владеене .. Заграждането на имота в долната
му част, което обстоятелство е изяснено от приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, съдът не приема за действие, манифестиращо намерение за своене на имота от страна на ответника за по-голяма част от
притежаваната от него 1/6 идеална част, тъй като по делото остана неизяснено
обстоятелството кой и поради каква причина е заградил част от имота, и
най-вече, че чрез ограждането ответникът е ограничил достъпа на ищеца до част
от имота.
Дори да се приеме, че ищеца не е ползвал
изцяло притежаваните от него 5/6 идеални части от имота и находящата
се в него жилищна сграда, това не е отрицание от права, както се приема в ТР
№1/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
След изложения анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, КнОС приема,
че ищецът притежава в собственост 5/6 идеални части от имота и сградата, находяща се в последния. Този извод съдът формира,
доколкото приема, че в конкретния случай не е доказано ответникът да е довел до
знанието на останалия сънаследник - ищеца, намерението му да свои имота в
права, по-големи от притежаваните от него в действителност. Действията на
ответника по ползването на процесния имот не
демонстрират завладяване на чуждите идеални част. Живеенето за определен период
от време съвместно в имота от двете страни не води до извод, че ответника е
оспорил правото на собственост на ищеца върху притежаваните от последния
идеални части от имота. По делото няма събрани доказателства за токова
ограничаване и отричане правата на ищеца /виж Решение №205 от 06.10.2014 г. на
ВКС по гр.д.№2399/2014 г., I г.о., ГК/.
Снабдяването с нотариален акт за
собственост по давностно владение през 2018 г.
действително обективира при ответника намерение за своене. Няма доказателства обаче
-
4 -
това
негово намерение да е доведено до знанието на ищеца. Вписването на нотариалния
акт за признаване на собственост по давностно
владение не е действие за довеждане на намерението да се свои имота до знанието
на останалите сънаследници, тъй като вписването няма
такова действие /виж Решение №705/29.10.2010 г. по дело №1744/2009 г. на ВКС,
ГК, I г.о./. Дори и да се приеме обратното, в случая от момента на снабдяване
на ответника с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка до
предявяването на исковата молба не е изтекла предвидената в чл.79 ЗС
десетгодишна придобивна давност.
Предвид изложените правни констатации
настоящият въззивен състав в заключение приема, че
изложеното от ответника по иска възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, респективно че същият е собственик на
½ ид. ч. от процесния
имот и на 1/2 ид. ч. от жилищната сграда остана
недоказано в процеса,Безспорно установено е, че ищецът Д.Д.
/ починал в хода на делото/ притежава претендираните
от него права на собственост до размер от 5/6 ид. ч.
както от процесния имот, така и от построената в
него жилищна сграда, поради което
правилно с обжалваното решение искът е уважен
и е признато за установено в отношенията между станите,
че ищецът притежава този обем права на собственост в съсобствените
недвижими вещи. Решението като правилно следва да бъде потвърдено в тази част.
Първоинстанционният
съд е приел и е постановил с обжалваното решение, че ищецът притежава право на
собственост върху цялата жилищна сграда. Както бе посочено по-горе с уточняване на исковата претенция в
настоящото производство претенцията за жилищата сграда е до размер от 5/6 ид. ч., респективно иск за притежавано право на собственост върху цялата вещ не е
предявяван Между страните не е имало спор за останалата 1/6 ид.ч.
Предвид това решението следва да бъде обезсилено, като постановено по
непредявен иск за разликата от останалата 1/6 ид.
ч.
По разноските.
С оглед изхода на производството на въззиваемата страна се дължат сторените във въззивното производство деловодни разноски, които съгласно
приложен списък по чл.80 ГПК, са в размер на 958.50 лева.
Воден
от горното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081 от
02.11.2020 г., постановено от PC - Дупница по гр.д.№ 501/2020 г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА, в която е признато за установено по отношение на Б.Г.Б.,
ЕГН **********,***, че Д.Г.Д.,***/ починал в хода на делото и конституирани
правоприемниците му К.С.Д., К.Д.Д. и С.Д.Г./
притежава 5/6 ид. части от УПИ Х-441, кв.61 по плана
на гр. Бобошево, с площ 498 кв.м. при съседи: улица, УПИ XI-440, УПИ VII - 444,
като и в частта, в която е признато за установено по отношение на Б.Г.Б., ЕГН **********,***,
че Д.Г.Д.,***, притежава 5/6 ид. части от масивната
жилищна сграда, построена в парцела, със застроена площ от 90 кв.м., състояща
се от партерен етаж, включващ три стаи, хол, кухня, тоалетна – баня и дрешник и
пет броя зимнични помещения под партерния етаж.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260081 от 02.11.2020 г., постановено от PC -
Дупница по гр.д.№ 501/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която е
признато за установено по отношение на Б.Г.Б., ЕГН **********,***, че Д.Г.Д.,***/
починал в хода на делото и конституирани правоприемниците му К.С.Д., К.Д.Д. и С.Д.Г./, притежава разликата над признатите 5/6 ид. части от масивната жилищна сграда, построена в
парцела,, т.е и за останалата 1/6
идеална част.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********,*** заплати на К.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 958.50 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от ръчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: