Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 23.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На втори ноември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело № 196 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 295р-10149/03.07.2020г
на Директора на ОД на МВР-Ловеч.
Жалбодателят моли да бъде отменено наказателното
постановление,като незаконосъобразно,постановено при съществени процесуални
нарушения.Твърди,че в съставения акт за установяване на административно
нарушение липсва описание на нарушението,каквото има в наказателното
постановление,като не става ясно как административнонаказващият
орган е установил,че не е установен на адреса си при извършената проверка от
служители на РУ Тетевен.Твърди,че не е извършил виновно нарушение на ЗЗ,при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати
процесуални нарушения,водещи до отмяна на постановлението,дори да има
нарушение,то се касае за хипотезата на чл.28 от ЗАНН.Излага,че от влизането му
в страната до проверката на полицейските служители никой не му е разяснявал на
какво основание му се налага карантина,как трябва да изпълнява и какви са
последиците от неизпълнението ,не му е връчвано нито предписание обр.1,нито предписание обр.2 за
водачи на товарни автомобили,за да знае какви са задълженията му,което в случая
изключва негово виновно поведение.
Жалбодателят, редовно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.С.,който поддържа
жалбата,като в хода на делото по същество и в писмена защита доразвива
съображенията си.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание.В съпроводителното писмо,с което е изпратена адм.преписка
на съда,изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
оставена без последствия и се потвърди наложеното наказание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59
ал.2 ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по
степен, място и материя орган,в предвид и нормата на чл.209а,ал.4 от Закона за
здравето.
От писмените и гласни доказателства-показанията на
свидетелите К.И.К.,Х.П.П.,Й.Г.Й.,Б.В.Н. и Л.Ц.Ц.,се
установява,че жалбодателят К.Р.К. е служител на „хххххх-град Петрич,на основание сключен трудов договор
№15/13.04.2020г,като изпълнява задължения на шофьор на товарен автомобил.
Приложено е предписание №200515/159027 за поставяне на жалбодателя под карантина за 14-дневен период,считано от
15.05.2020г.,върху което е положен подпис.
Във връзка с изпратен на полицейското управление в град
Тетевен списък на лица,поставени под карантина и осъществяване на контрол на
противоепидемичната мярка,на дата 20.05.2020г свидетелите Й.,П.,К.,Н. и Ц.,извършили
проверка за спазване на мярката от жалбодателя.При
пристигане на адреса/около 21.50ч./,вписан в предписанието,на който ще се търпи
ограничителната мярка-град Т,Лов.обл.,ул.“ххххххх жалбдателят не бил установен да се намирана адреса,като
този факт бил съобщен на полицейските служители и от майката на жалбодателя.След като служителите били инструктирани да изчакат
на място,след около 10-15минути жалбодателят се
появил,придружаван от куче,откъм ул.“Вит“. Обяснил на полицейските служители,че
разхождал кучето си.
Материалите във връзка с извършената проверка и
констатираното нарушение на въведена противоепидемична мярка били изпратени на
Районна прокуратура-Тетевен.В преписката се съдържа обяснение на жалбодателя,именувано като „сведение“,в което същият е
потвърдил,че от 15.05.2020г му била наложена карантина,“която беше на горепосочения
адрес“-в град Т,ул.“ххх №хх/бел.съд./.Обясненията са дадени и подписани от
жалбодателя на дата 28.05.2020 година.
С постановление от 08.06.2020г прокуратурата отказала
образуване на досъдебно производство по преписка №899/2020г по описа на РП-Тетевен,като е
отразено в мотивите,че екземпляр от постановлението следва да бъде изпратен на
началника на РУ МВР-Тетевен,за съставяне на акт на жалбодателя,респ.
издаване на наказателно постановление.
От приложени докладни записки/на стр.12 и 13 от делото/ се установява,че постановлението
на прокуратурата е било връчено лично на жалбодателя.
На 15.06.2020г е бил съставен акт за установяване на адмнистративно нарушение на жалбодателя,в
който е отразено,че същият е нарушил нормата на чл.209а,ал.1 от Закона за
здравето/ЗЗ/.В акта жалбодателят е отразил следното
възражение: „Имам като карантината за тираджии отпадна на 22.05.20г.“.
Въз основана акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление,с което за нарушението на чл.209а,ал.1 от ЗЗ и на основание същия
текст,на жалбодателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева.Постановлението е било връчено на жалбодателя на дата 08.07.2020 година.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът
счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От приетата за установена фактическа обстановка съдът
счита, че може да се направи категоричният извод, че нарушението, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е
доказано със събраните по делото доказателства. От приложените по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява,че за периода от 15.05.2020г,на основание предписание на инспектор при РЗИ Видин,жалбодателят
е бил поставен под 14-дневна карантина,на заявен адрес в град Тетевен,ул.“Янко Сакъзов“ №52. Към момента на поставяне на жалбодателя под карантина е действала Заповед
№РД-01-183/06.04.2020г на Министъра на здравеопазването,като съгласно раздел
ІІІ,т.1,водачите на тежкотоварни автомобили-български граждани,които пристигат
от държава,с регистрирани случаи на COVID -19,се поставят под карантина при спазване на правилата по т.ІІ от
заповедта. В предвид направеното от жалбодателя
възражение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
даденото обяснение по прокурорска преписка вх.№899/2020г по описа на РП-Тетевен,съдът
приема,че освен знание за предписанието за поставянето му под карантина,същият
е имал знание и за цитираната заповед на Министъра на здравеопазването.
Безспорно се установява от гласните доказателства,че жалбодателят
на дата 20.05.2020г,около 21.50часа ,не се е намирал на адреса,на който е
следвало да търпи противоепидемичната мярка-карантината,като е бил излязъл на
обществено място-улица в град Тетевен,разхождайки своето куче. За това му нарушение
е била сигнализирана и Районна прокуратура-Тетевен,която е приела,че поради
незначителността на обществената опасност на деянието,покриващо състава на
чл.355,ал.2 от НК,по отношение на жалбодателя не
следва да бъде реализирана наказателна отговорност,а административнонаказателна
такава.
В предвид изложените
съображения,решаващият състав приема,че жалбодателят
е извършил нарушение по чл.209а,ал.1 от ЗЗ,нарушавайки от обективна страна
въведена с цитираната по-горе заповед на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка-наложената му с
предписание на РЗИ карантина,като описаното по-горе деяние жалбодателят К. е
извършил виновно,при форма на вината пряк умисъл.
Съдът не възприема за основателни
възраженията на жалбодателя за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административното
нарушение/АУАН/ и при издаване на наказателното постановление/НП/.
По отношение на АУАН:
На първо място, съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без
приложен акт административнонаказателна преписка не
се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Следователно
в хипотези като процесната, правната норма изключва необходимостта да се съставя акт за
установяване на административно нарушение. Функцията на този констативен акт е
да удостовери възприетото от контролния административен орган противоправно деяние (действие или бездействие) по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН, като свидетелства в качеството си на официален документ за
констатираните факти и съответните обстоятелства, при които те са проявени. В
тази връзка изготвянето на АУАН в случаите, когато прокурорът е отказал да
образува наказателно производство,няма за правна последица слагането в ход на административнонаказателно производство и съответно
изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от момента на неговото съставяне.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е сложено в ход когато
Постановлението за отказ да се образува наказателно производството по пр. пр. №
889/2020г по описа на Районна прокуратура – Тетевен е постъпило и регистрирано в деловодството на РУ на МВР-Тетевен. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че с ДВ бр. 63 от 2017 г. хипотезата на разпоредбата на
чл. 36, ал. 2от ЗАНН беше допълнена със случаите на отказ на прокурора да
образува наказателно производство и препращане на материалите на наказващия
орган,каквато е и процесната хипотеза, като
допълнената разпоредба е в сила от 06.11.2017 г.
На следващо място, тъй като по изричната разпоредба на
закона АУАН не се съставя, ако все пак в противоречие със законовите разпоредби
такъв бъде издаден, то той не произвежда правно действие.В този смисъл
нарушаването на сроковете за съставянето му по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не
може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП.Доколкото АУАН в тази
хипотеза не произвежда правно действие, то същият не се явява и надлежно
процесуално действие, което да прекъсне давността за издаване на НП.
Обстоятелството, че не се дължи съставяне на АУАН, а ако такъв е съставен, той
не произвежда правно действие е и трайно застъпено в съдебната практика на административните
съдилища. От изложеното следва,че в настоящата хипотеза съставяне на АУАН
въобще не се дължи,същият не произвежда правно действие и евентуалните пороци
при съставянето му не могат да опорочат цялото производство.
Съдът констатира и че процесното
постановление на прокурора за отказ да образува наказателно производство ясно и
конкретно очертава фактите и обстоятелствата, описващи конкретно извършеното
деяние и неговия извършител-жалбодателят К., поради
което е годно да замести АУАН. В случая не е имало неяснота нито относно
самоличността на дееца, нито за признаците от фактическа страна на деянието,
като единствено правната преценка за това дали установените факти се субсумират под състава на административното нарушение е
следвало да се извърши от компетентния за това орган-в случая административнонаказващият орган-Директора на ОД МВР-Ловеч.
Това е видно и от факта,че след постъпването на материалите по прокурорската
преписка в РУ на МВР-Тетевен следващото
извършено действие е съставянето на АУАН, без да е извършвана друга проверка и
да са събирани доказателства, тъй като това не е било и необходимо.
Съдът намира също,че в обжалваното наказателно
постановление извършеното нарушение е описано пълно с неговите обективни и
субективни признаци,правилно е приложена и санкционната норма на чл.209а,ал.1
от ЗЗ.Наложеното на
жалбоподателя наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършеното нарушение
е съобразено с предвиденото в административнонаказателната
норма,същото е в предвидения минимум и правна възможност за неговото намаляване
не съществува.
В контекста на изложените съображения,
обжалваното НП е законосъобразно,правилно и обосновано ,поради което не се
намериха материалноправни основания за неговата
отмяна или изменение и същото следва да се потвърди.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН,настоящия съдебен състав намира,че липсва основание за преквалификация на процесната деятелност като маловажна.За да е налице
основание конкретно административно нарушение да не бъде административно
наказано,то следва да са налице определени предпоставки,които законодателят
сочи в чл.93,т.9 от НК,приложим в случая на основание разпоредбата на чл.11 от ЗАНН.Цитирания текст сочи,че „маловажен случай“ е този,при който извършеното
административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид.Процесното
нарушение,формално по своя характер/законът не държи сметка за наличието или не
на вредоносен резултат от същото/,не се установява по делото да е извършено при
смекчаващи отговорността обстоятелства,които да го отличат от обикновените
случаи на нарушения от съответния вид,да го направят „изолиран“ случай на този
вид административни нарушения.В тази връзка съдът съобразява характера на
нарушението,както и усложнената епидемологична
обстановка в страната към момента на извършване на нарушението,застрашаващо
живота и здравето на хората.
По изложените съображения атакуваното постановление следва
да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 295р-10149/03-07.2020г на Директора на Областна
дирекция на МВР-град Ловеч,с което за нарушение на чл.209а,ал.1 от Закона за
здравето и на основание същия законов текст,на жалбодателя
К.Р.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300.00/триста/лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган,
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :