№ 22
гр. Елхово , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** I -ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Пенка Н. Н.а
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело №
20202310100572 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. Д. от гр.
С.против Г. П. Т. от гр. *** с която е предявен положителен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, съединен с искане по чл. 537,
ал.2 от ГПК за частична отмяна на нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка.
Ищцата твърди, че тя и ответникът са наследници по закон /деца/ на
П.К Т. и К Д. Т.а. Твърди, че последните са оставили в наследство недвижим
имот, находящ се в гр. *** с административен адрес: ул. „*** №4,
представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор 27382.500.2190
по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *** одобрени със
Заповед №РД-18-103/28.11.2018г. на Изп. директор на АГКК - гр.София, с
площ от 299 кв. метра, с трайно предназначение на територята -
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с
номер по предходен регулационен план 2190, квартал 84, парцел XV, при
съседи: ПИ 27382.500.2068, ПИ 27382.500.2191, ПИ 27382.500.7069, ПИ
27382.500.2069, заедно с построените в имота сгради: сграда с кадастрален
идентификатор 27382.500.2190.1 със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи
2 с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с кадастрален
идентификатор 7382.500.2190.2 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1
с предназначение - постройка на допълващото застрояване. Ищцата твърди,
че за имота е заплащала дължимите данъци и е приела заедно с ответника
наследството, оставено им от техните наследодатели. Излага, че в края на
2018 година и началото на 2019 година ответникът няколко пъти приканил
1
ищцата да продадат имота, на което предложение тя отказала. Няколко
седмици преди подаване на исковата молба при посещение в община Елхово
ищцата узнала, че на 12.02.2019г., без нейно знание ответникът се е снабдил с
нотариален акт след извършена обстоятелствена проверка № 58, т.1, рег.№
1060, н.д. № 48/2019г. на нотариус № 451 - К.К. вписан в Служба но
вписванията при PC - Елхово с вх. рег. № 265/13.02.2019г., с който ответникът
бил признат за изключителен собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност върху целия недвижим имот, включително и върху
наследствената идеална част на ищцата. Ищцата твърди, че не са били налице
предпоставките на чл.79 от ЗС за придобиване на имота по давност от
ответника, тъй като към датата на снабдяване на ответника с нотариален акт и
признаването му за собственик на имота той не е упражнявал самостоятелно
фактическото владение върху същия явно, спокойно, непрекъснато и като
свой в продължение на десет години.
Ищцата желае съдът да постанови решение, с което на основание
чл.124 от ГПК да признае за установено по отношение на ответника, че тя
притежава право на собственост по наследство от П.К Т., починал на
24.04.2008г. и К Д. Т.а, починала на 01.10.2006г. върху ½ идеална част от
описания по – горе недвижим имот, находящ се в гр. Елхово. Желае на
основание чл.537, ал.2 от ГПК съда да отмени нотариален акт № 58, т.1, рег.
№ 1060, н.д. № 48/2019г. на нотариус № 451 - К.К. вписан в Служба по
вписванията при PC Елхово с вх. рег.№ 265/13.02.2019г., за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение, с който ответникът е
признат за собственик на процесния недвижим имот за размера над ½ ид.ч. от
имота.
Ищцата претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален
представител на ищцата. В представени по делото писмени бележки се
излагат доводи за основателност на предявения иск.
Ответникът Г.Т. е едномесечния срок за отговор на исковата молба
по чл.131 ГПК, е депозирал такъв. В същия е изразил становище за
допустимост и неоснователност на предявения иск. С отговора на исковата
молба ответникът оспорва твърденията на ищцата, изложени в исковата
молба, като твърди, че владее и ползва целия имот като свой повече от десет
години и е демонстрирал, включително и пред ищцата намерението си за
своене, на което тя не се е противопоставила. Оспорено е твърдението на
ищцата, че приела наследството, оставено й от нейните родители. Твърди, че
не е допускал ищцата в имота, като е сменил бравите на входа на къщата,
както и катинара на порталната врата на двора и от 2008 г. ищцата няма
достъп до имота и не го е посещавала. Със съзнанието за собственик на целия
имот извършил подобрения в него, а именно: през 2009г. изградил нови баня
и тоалетна с облицовки и ПВЦ дограма; през 2010г. извършил основен
2
ремонт на кухнята на първия етаж и боядисване на същия; през 2011г.
извършил подмяна на 6 бр. прозорци с ПВЦ дограма и поставил защитни
ролетни щори от към северната страна на къщата; през 2012г. извършил
основен ремонт на покрива; през 2013г. извършил покриване на гаража и
плочата на втория етаж на къщата със специална изолационна хартия, засадил
лози в дворното място; през 2014г. извършил основен ремонт на оградата на
дворното място. Желае отхвърляне на предявения против него иск.
Ответникът претендира направените от него разноски по делото да
бъдат възложени в тежест на ищцата.
В съдебно заседание отговорът на исковата молба се поддържа от
процесуален представител на ответника. В представени по делото писмени
бележки се излагат доводи за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Р.Д. и ответникът Г.Т. са наследници по закон - низходящи
по права линия на П.К Т., починал на 26.04.2008г. и К Д. Т.а, починала на
01.10.2006г.
Преди смъртта си наследодателите на страните, които са съпрузи, са
притежавали в собственост процесния недвижим имот.
След смъртта на родителите на страните правото на собственост
върху имота е било придобито от ищцата и ответника като техни наследници
по закон.
С нотариален акт № № 58, т.1, рег.№ 1060, н.д. № 48/2019г. на
нотариус № 451 - К.К. вписан в Служба но вписванията при PC - Елхово с вх.
рег. № 265/13.02.2019г. ответникът Г.Т. е признат за собственик на основание
наследство и давностно владение на процесния недвижим имот.
От гласните доказателства, събрани чрез разпитаните по делото
свидетели В.Н- Б.Н., Г.Т., П.Т., П.А. , А.К. и Т.Т., се установява, че
ответникът Г.Т. е живял в имота заедно със семейството си и родителите си
/до тяхната смърт/, като и към момента продължава да живее в този имот.
Ищцата след като се е омъжила, се е установила да живее в друго населено
място, а именно в гр. С. където живее и към момента.
Св. В.Н. – дъщеря на ищцата, в показанията си излага, че след
смъртта на съпругата на ответника през 2013 година той напуснал имота и
започнал работа в гр. Хасково, като се завърнал в гр. Елхово през 2018г. В
периода от 2013г. до 2018г. по време на отсъствието на ответника,
свидетелката твърди, че имота е бил посещаван редовно от нейната майка,
която е вземала ключ за имота от съседка – св. Т.Т.. При посещенията си в
имота ответницата се грижила за градината, поливала цветята, почиствала в
3
имота, извършвала дребни ремонти. Ищцата идвала в гр. Елхово сутрин и се
прибирала в гр. С.след обяд. Св. Н.а твърди, че ответникът е извършвал всеки
един от ремонтите в имота със знанието на ищцата, която не се е
противопоставяла. Ремонтите извършвал за собствена сметка, като ищцата не
се е включвала в разходите за тях. На св. Н.а не са известни разговори между
страните по повод продажбата на имота.
Св. Б.Н. – зет на ищцата, в показанията си също сочи, че ищцата е
посещавала често имота до 2018г. /до завръщането на ответника от гр.
Хасково/. Целта на тези посещения била да си нагледа имота, по повод на
помени и за да посети гробовете на покойните си родители. Св. Н. сочи, че в
имота са живели родителите на страните /до тяхната смърт/ заедно със
семейството на ответника, което впоследствие продължило да живее в имота.
Св. Г.Т. – чичо на страните по делото, излага, че процесният имот е
бил собственост на родителите на страните, които построили в дворното
място жилищна сграда. Сочи, че ответникът е живял в имота заедно със
своето семейство и родителите си до тяхната смърт, а ищцата е живяла в гр.
С. Твърди, че след смъртта на родителите на страните ищцата посещавала
често имота и се грижила заедно с брат си за този имот. По време на
отсъствието на ответника, в периода в който той е работил в друго населено
място, ищцата е посещавала имота, като е имала ключ за него.
Св. П.Т. – приятел на ответника и съсед на процесния имот, в
показанията си излага, че в имота е живял ответника заедно със семейството
си. Ищцата е посещавала имота, като е идвала на гости на родителите си и
оставала за по няколко дни. След смъртта на родителите й св. Т. не е виждал
ищцата в имота, като от 2011г. до 2015г. свидетелят се намирал извън
пределите на страната. Св. Т. сочи, че след смъртта на родителите си
ответникът извършил ремонти в имота – ремонтирал покрива на жилищната
сграда, изградил вътрешна баня, сменил дограмата, като на мястото на
дървената такава поставил ПВЦ дограма.
Св. П.А. – приятел на ответника и съсед на процесния имот, в
показанията си сочи, че ответника е живял в имота с родителите си до тяхната
смърт със семейството си. След смъртта на родителите си ответникът
извършил ремонти в имота – изградил баня и тоалетна вътре в жилищната
сграда, подменил дограмата на цялата къща, направил нов портал на дворното
място, сменил улуците на покрива, подмазал капаците, поддържал имота. На
св. А. не е известно ищцата да е участвала със средства при извършването на
посочените от него ремонти в имота. Свидетелят сочи, че след смъртта на
съпругата на ответника същият продължил да живее в имота, като през
летните месеци прекарвал на морето, а през определен период от време
работил в друго населено място, като работата му била на смени и след
приключване на смяната ответникът се прибирал в дома си. По време на
отсъствията на ответника св. А. твърди, че не е виждал ищцата в имота.
4
Св. А.К. – бивш колега на ответника, чието познанство с последния
датира от 1992 година, в показанията си също сочи, че ответникът е живял в
имота със семейството си, извършил значителни ремонти в същия – изградил
вътрешна баня и тоалетна в жилищната сграда, сменил дограмата, поддържал
целия имот и се грижил за него. Св. К. не е виждал ищцата в имота, не му е
известно между нея и ответника да е имало спорове за имота. След смъртта на
съпругата на ответника последния отсъствал от имота през летните месеци,
като ходил да помага на дъщеря си на морето. Освен това работил и в друго
населено място, като през тези периоди ответникът е посещавал имота
периодично. По време на отсъствието на ответника имота е бил заключен.
Св. Т.Т., живееща в близост до процесния имот, в показанията си
сочи, че в имота живее ответника, като се грижи за него, извършил ремонт в
имота – сменил дограмата, направил баня, поддържал дворното място и
насажденията в него. По време на отсъствието на ответника и съпругата му, а
след нейната смърт само на ответника през летните месеци, на св. Т. било
оставян ключ за жилищната сграда с цел да полива цветята на ответника. Св.
Т. сочи, че е виждала ищцата веднъж в имота по време на отсъствието на
ответника. Ответницата споделила със свидетелката, че е ходила на
гробищния парк, била с неудобни обувки и си наранила крака. Ответницата се
намирала в двора, седяла на пейка, при което свидетелката Т. и предоставила
ключ за жилището, който се намирал у нея, за да влезе вътре и си превърже
крака. След около час ищцата върнала ключа на свидетелката и си тръгнала.
Св. Т. също сочи, че след смъртта на съпругата на ответника той е работил в
друго населено място, но през дните, в които е почивал се е прибирал в гр.
Елхово и е живял в процесния имот.
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –
положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот, който е придобила по наследство от своите родители Петър Т. и К Т.а,
съединен с искане за частична отмяна на нотариалния акт, с който ответникът
се е снабдил по обстоятелствена проверка в частта относно ½ ид. ч. от
процесния недвижим имот.
Предявеният иск е допустим, като предявен от активно
легитимирано лице, разполагащо с правен интерес да установи правото си на
собственост имота спрямо ответника.
Разгледан по същество искът е неоснователен по следните
съображения:
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС
способи за придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от
5
ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя /animus/. Законът – чл.69 от ЗС, установява оборимата
презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано,
че я държи за другиго.
Безспорно е, че процесния имот, след смъртта на П.К Т. /баща на
ищцата и на ответника/ на 26.08.1008 година, се явява съсобствен между
страните, като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че
ответникът е бил този, който е упражнявал фактическа власт върху имота.
Съгласно трайната съдебна практика, когато един от наследниците упражнява
фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на
притежаваните от него по наследство идеални части от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този
наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал
фактическа върху целия наследствени имот повече от 10 години
необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в
този случай след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал
владението на останалите наследници, владеещият наследник може да
придобие по давност и техните идеални части.
По делото е безспорно установено, че ответникът Г.Т. е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в продължение на повече от 10 години –
от 26.04.2008г., когато е настъпила смъртта на неговия баща до 12.02.2019г.,
когато след извършена обстоятелствена проверка ответникът се е снабдил с
нотариален акт за собственост по наследство и давност за целия процесен
недвижим имот. В тази насока са безпротиворечивите показания на
свидетелите П.Т., П.А., А.К. и Тодорока Т., сочещи на това, че ответникът е
бил този, който е живял в имота заедно със семейството си до смъртта на
неговите родители съответно през 202006г. и 2008г., а след това е продължил
да живее заедно със семейството си, а след смъртта на съпругата му през 2013
година сам в имота. От събраните гласни доказателства чрез показанията но
посочените по – горе свидетели се установява, че ответникът е бил този,
който е поддържал имота, обработвал е дворното място, извършил е
множество подобрения в имота, за които подобрения не се установява от
страна на ищцата да са влагани парични средства и труд или да са били
искани такива от нея от страна на ответника. Както от показанията на тази
група свидетели, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели на
ищцата – В.Н. и Б.Н., се установява, че до смъртта на родителите си, а и след
6
това – до 2018 година ищцата е посещавала процесния имот, като е гостувала
на своите родители, а след тяхната смърт на брат си и на неговото семейство.
След смъртта на родителите си ищцата е посещавала гр. Елхово и имота
периодично, като част от тези й посещения е било свързано с посещение на
гробовете на покойните й родители, възприемала е упражняваната от нейния
брат самостоятелна фактическа власт върху целия имот, извършването на
подобрения в имота от негова страна за негова сметка в продължение на
период, по – дълъг от 10 години, считано от м. април 2008г. до 12.02.2019г.
явно, необезпокоявано и непрекъснато.
Въз основа на доказателствената съвкупност съдът приема, че
ответникът е демонстрирал пред ищцата установеното от него владение върху
целия имот, включително и върху нейната наследствена част и намерението
си да свои целия имот. Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели Т., А., К. и Т., които съдът кредитира с доверие като правдиви,
логични и последователни, при отсъствията на ответника имотът е бил
заключен, като ответникът е предоставил ключ за имота на своя съседка – св.
Т., която в продължение на дълги години при отсъствието на ответника и на
съпругата му е посещавала имота, включително и жилищната постройка. От
показанията на св. Т. относно единствената й среща с ищцата по делото в
процесния имот по време на отсъствието на ответника, следва да бъде
направен извод, че ищцата не е разполагала с ключ за жилищната сграда,
каквито са нейните твърдения, като такъв й е бил предоставен от св.Т. веднъж
и то за кратко. Показанията на св. Т., кредитирани от съда с доверие, като
обективни, правдиви и логични, непротиворечащи и на свидетелските
показания на свидетелите Т., А. и К. и дадени от лице, незаинтересовано по
никакъв начин от изхода на делото, опровергават показанията на свидетелите
В.Н. и Б.Н. /първата дъщеря, а втория зет на ищцата/, сочещи на предоставен
на ищцата безпрепятствен достъп на ищцата до процесния имот чрез вземане
на ключове за имота от св. Т. със знанието и съгласието на ответника.
Въз основа на изложеното по – горе съдът приема, че ответникът
Г.Т., като едни от наследниците на К Т.а и Петър Т. след смъртта на същите е
установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт,
отблъсквайки владението на ищцата и манифестирайки спрямо нея намерение
занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, в резултат на
което е придобил по давност и наследствената част на ищца върху имота след
изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС 10 годишен давностен срок, като
в този период е упражнявал фактическа власт върху имота явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Прекъсването на давността в подобна
хипотеза се изразява в извършването на действие по отстраняване на
владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на
фактическа власт върху същия имот от друго лице, вкл. и сънаследник,
самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо
въздействие върху самия имот или заявяване на права по съдебен ред, но не и
7
във фактически действия, насочени към личността на упражняващото
фактическа власт лице. Словесните пререкания между сънаследниците,
предявяването на претенции в разговори помежду им, които обаче не са
съпроводени с действия, насочени към самия имот и имащи за последица
отстраняването на владеещия сънаследник от имота, не прекъсват
започналата да тече в негова полза придобивна давност и не смущават
владението му. Правото на собственост върху придобитите от ищцата по
наследство идеални части от имота е преминало в патримониума на
ответника, който е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху тези
идеални части от имота явно, необезпокоявано и непрекъснато от 2008г. до м.
февруари 2019г., когато се е снабдил с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка.
Недоказани по делото са останали твърденията на ищцата, че е
заплащала данъци за имота, въпреки дадената за това възможност от съда с
конкретни указания.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, ведно с направеното искане за частична отмяна на нотариалния
акт, с който ответникът се е снабдил по обстоятелствена проверка в частта
относно ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищ;цата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по
делото в размер на 710.00 лева.
Мотивиран от изложеното, Елховският районен съд
РЕШИ:
Предявеният от Р. П. Д. от гр. С. ул. „*** №2, вх.1, ет.1, ап.2, ЕГН
********** против Г. П. Т. от гр. *** ул. „*** №4, ЕГН **********, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик по наследство от К Д.
Т.а, б.ж. на гр. *** поч. на 01.10.2006г., ЕГН *** и П.К Т., б.ж. на гр. *** поч.
на 26.04.2008г., ЕГН ***, на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в
гр. *** с административен адрес: ул. „*** №4, представляващ поземлен имот
с кадастрален идентификатор 27382.500.2190 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град *** одобрени със Заповед №РД-18-
103/28.11.2018г. на Изп. Директор на АГКК - гр.София, с площ от 299 кв.
метра, с трайно предназначение на територята - урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен
регулационен план 2190, квартал 84, парцел XV, при съседи: ПИ
27382.500.2068, ПИ 27382.500.2191, ПИ 27382.500.7069, ПИ 27382.500.2069,
8
заедно с построените в имота сгради: сграда с кадастрален идентификатор
27382.500.2190.1 със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи 2 с
предназначение- жилищна сграда - еднофамилна, и сграда с кадастрален
идентификатор 7382.500.2190.2 със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1
с предназначение - постройка на допълващото застрояване, съединен с искане
по чл. 537, ал.2 от ГПК за частична отмяна на Нотариален акт № 58, т.1, рег.
№ 1060, н.д. № 48/2019г. на нотариус № 451 - К.К. вписан в Служба но
вписванията при PC - Елхово с вх. рег. № 265/13.02.2019г. за право на
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност за ½ ид.
ч. от процесния недвижим имот, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищцата Р. П. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
ответника Г. П. Т., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 710.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховски районен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
9