Решение по дело №1138/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К. И. С. от [населено място], [улица], против Решение № 404/28.05.2024г. постановено по НАХД № 4942/2023г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-002697/09.11.2023г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, като касаторът възразява, че съдът е изложил непълни и неясни мотиви, както и не е съобразил дадените различни правни квалификации на нарушението в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление. Оспорва съставомерността на деянието, като твърди, че сигналите на регулировчика са били неясни, дадени в последния момент и за него е било невъзможно да спре безопасно. Счита наложеното му административно наказание за несъразмерно на извършеното нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество съдът счете за основателна.

Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение.

Отговорността на касатора К. С. е ангажирана, след като на 05.07.2023г., на регулирано от полицейски орган кръстовище в [населено място], при подаден сигнал с вдигната вертикална дясна ръка и стоп палка - “Внимание, спри!“, касаторът, като водач на лек автомобил с рег.№ [рег. номер], не изпълнил разпореждането на контролния орган, не се е съобразил с подадения сигнал и е преминал през кръстовището, в нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП. Съгласно текста на тази разпоредба участниците в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Подаването на сигнал за спиране със стоп-палка, представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина посочен в чл.170 от ЗДвП – своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което за него възниква задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-002697/09.11.2023г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към О. М. - Бургас, с което, за нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Въззивният съд е преценил, че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН е съставен, а НП е било издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, при спазването на сроковете по чл.34 от с.з. По същество е счел, че нарушението е съставомерно и доказано, поради което e обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на касатора на соченото основание, както и е изложил мотиви за липсата на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и при правилно определен размер на наложената имуществена санкция е потвърдил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

Видно от съставения АУАН, връчен на касатора – л.5, като нарушена е посочена нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Впоследствие, при изпращане на административнонаказателната преписка, органът е представил екземпляр от съставения АУАН – л.9, в който като нарушена вече е посочена нормата на чл.6, т.2 от ЗДвП, като поправката на цифрата 1 е ясно видима.

При издаване на наказателното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.6, т.2 от ЗДвП.

При тези фактически данни настоящият съдебен състав счете, че правото на защита на санкционирания водач е било нарушено поради наличието на различни правни [жк], съдържащи се във връчения му АУАН и издаденото наказателно постановление. Възражението е било повдигнато още с жалбата пред районния съд, но е останало необсъдено.

Нарушеното право на защита е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление и като е обосновал извод за неговото потвърждаване, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 404/28.05.2024г. постановено по НАХД № 4942/2023г. на Районен съд – Бургас.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-002697/09.11.2023г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.

Решението е окончателно.