Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 21.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 2468/2018 г. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД против П.А.Л., Н.К.Л., М.П.Л., действащ със
съгласието на попечителите си П.А.Л. и Н.К.Л. и А.П.Л. за прогласяване недействителност
на сделка дарение.
Твърди
се, че между ищеца и дружеството „Алекса“ ЕООД е постигнато съгласие и сключен
договор за кредитна линия по силата, на който първият е предоставил на втория
кредитна линия в размер на 55 000,00 евро за обезпечаване изпълнението на
задълженията му по други, предоставени му от ищеца кредити, акредитиви и
банкови гаранции, с краен срок за усвояване 01.06.2015 г. С последващ анекс
договорната връзка е изменена и допълнена. Изпълнението по договора е
обезпечено с поръчителство от П.А.Л., а съгласието между ищеца и ответника Л. е
обективирано в договор. С последващо съглашение П.Л. се е задължил да отговаря
за задълженията по договора за кредитна линия с измененията, съгласно сключения
анекс между страните по него. С договор за встъпване в дълг от 2013 г., наред с
дружеството „Алекса“ ЕООД по договора се е задължила да отговаря и Н.К.Л..
Сумата по кредита е усвоена служебно от ищеца на 09.05.2018 г., а падежа по
договора е 10.08.2018 г. В полза на ищеца против „Алекса“ ЕООД и ответника П.Л.
е издадена заповед за изпълнение за вземания в размер на 55 000,00 евро –
главница, 20,60 евро – договорна лихва, 5 065,41 евро – наказателна лихва
по образувано ч. гр. д. № 1696/2018 г., а за събирането им е образувано изпълнително
дело № 3288/2018 г. по описа на ЧСИ П..
Твърди
се, че на 02.08.2018 г. ответниците П.Л. и Н.К.Л. се сее разпоредил чрез сделка
дарения с поземлен имот с идентификатор 43952.508.9094 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10 от
17.04.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Ловеч, ул. „**************, с площ от
1043 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи имоти с № ра:
43952.508.9090, 43952.508.9612, 43952.508.9091, 43952.508.9090 и
43952.508.9095, заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 43952.508.9094.1, едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 43952.508.9094.2 в полза на синовете си М.П.Л. и А.П.Л., като
сделката е обективирана с нотариален акт за дарение, като с това действие е
увреден ищеца.
Оправя
се искане до съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо ищеца, изповяданата на
02.08.2018 г. сделка дарение, обективирана в нотариален акт, вписан в СВ с акт
№ 75, том 10, № 1952 от 2018 г., сключена между П.А.Л. и Н.К.Л. от една страна
и М.П.Л. и А.П.Л. от друга. Заявено е искане за присъждане на сторените
разноски.
В
депозиран по делото отговор ответниците не оспорват, че между ищеца и
дружеството „Алекса“ ЕООД е постигнато съгласие и сключен договор по силата, на
който първият е предоставил на втория кредитна линия в размер на 55 000,00
евро за обезпечаване изпълнението на задълженията му по други, предоставени му
от ищеца кредити, акредитиви и банкови гаранции, с краен срок за усвояване
01.06.2015 г. Не е спорно, че по договора страните са уговорили, че кредитната
линия се усвоява служебно от ищеца в срок до 01.06.2015 г., след което правото
му се погасява, както и че анекс от 2013 г. договорната връзка е изменена, като
срока за усвояване на кредита е удължен до 20.06.2020 г. Твърди се, че
изпълнението е обезпечено с ипотека, сключена е застраховка в полза на ищеца, а
с договор от 2013 г. по договорната връзка е встъпила, за да отговаря наред с
дружеството „Алекса“ ЕООД и Н.К.Л.. Ответниците оспорват вземането на ищеца да
е възникнало преди извършването на оспореното разпоредилетелно действие и то е
да извършено с намерение за увреждане на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът твърди, че оспорената сделка е извършена със знание за
увреждане у ответниците, тъй като за вземането по договора за кредитна линия в
негова полза е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано
изпълнително дело, а вземанията по него не са погасени.
Ответниците
не оспорват че срещу „Алекса“ ООД, П.Л. и Н.Л. е издадена заповед за изпълнение
за вземания по договор за кредитна линия от 2010 г., въз основа на издадения по
нея изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, в рамките на което
вземанията не са погасени.
В
хода на делото ищецът се представлява от юрисконсулт П., който по същество
излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответниците
по делото се представляват от адв. Каракашева, която по същество излага
становище за неоснователност на заявената претенция, като развива съображения в
подкрепа на тезата си, които допълва в ангажирани по делото писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
„Първа
инвестиционна банка“ АД и „Алекса“ ООД е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият предоставя на втория кредит в размер на
53 230,00 евро за рефинансиране на договор за кредит от 13.09.2007 г. и за
погасяване на задължения към НАП, със срок за усвояване до 06.08.2010 г. и срок
за връщане до 01.07.2015 г., съгласно уговорен погасителен план. Страните са
договорили, че банката има възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем
при неплащане /неосигуряване на авоари/ повече от пет дни след датата, на която
плащането е станало изискуемо. С анекси от 2012 и 27.06.2013 г. страните са
изменили срока на договорната връзка, като са удължили срока за връщане на
кредита до 15.06.2020 г., съгласно договорени нови погасителни планове.
Не
е спорно по делото, че между ищеца и дружеството „Алекса“ ЕООД е постигнато
съгласие и сключен договор по силата, на който първият е предоставил на втория
кредитна линия в размер на 55 000,00 евро за обезпечаване изпълнението на
задълженията му по други, предоставени му от ищеца кредити, акредитиви и
банкови гаранции, с краен срок за усвояване 01.06.2015 г. Не е спорно също, че
по договора страните са уговорили, че кредитната линия се усвоява служебно от
ищеца в срок до 01.06.2015 г., след което правото му се погасява. Казаното се
установява и от ангажирания по делото препис от договор. В него страните са
уговорили, че разрешеният кредит може да се ползва след предоставяне на
договореното обезпечение или застрахователна полица, като сума по кредита се
усвоява служебно от банката, при което и да е неизпълнение на което и да е
задължения на „Алекса“ ЕООД по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт,
акредитив или банкова гаранция за погасяване на задълженията по този договор.
При усвояване на суми по кредита кредитополучателят се е задължил да погаси
съответната сума в деня следващ усвояването. Изпълнението по договор страните
са договорили да се обезпечи с ипотека, върху посочен в договора недвижим имот,
особен залог върху машини на кредитополучателя, поръчителство от П.А.Л. и
обособен залог върху всички вземания по банкови сметки на кредитополучателя.
Между „Първа инвестиционна банка“ АД и П.А.Л. е постигнато съгласие за сключване
на договор по силата, на който Л. се е задължил да отговаря, солидарно с
„Алекса“ ООД за изпълнението на задълженията на дружество по главница, лихви,
такси, комисионни и разноски по банков кредит в размер на 55 000,00 евро,
съгласно договор за кредитна линия от 29.07.2010 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“ АД и „Алекса“ ООД, като отговаря за целия размер на дълга.
По договора Л. се е задължил при неизпълнение на главното задължение от
„Алекса“ ООД, да внесе при първа покана доброволно всички дължими суми, а при
бездействие от негова страна да ги събере служебно. Казаното се установява от
договор за поръчителство /л. 28 - 30 от делото/.
Не е спорно между страните, че с анекси от 2013 г.
договорните връзки са изменени. Това се установява и от ангажираните по делото
анекси към договор за кредитна линия /л. 23 от делото/ и анекс към договор за
поръчителство /л. 33 от делото/. С цитираните споразумение срокът за усвояване
на сумата по договора за кредитна линия е променен от 01.06.2015 г. на
20.06.2020 г., а срокът за погасяване от 01.07.2015 г. на 15.07.2020 г., като
поръчителят се а задължил да отговаря за връщане на сумата по кредита при
договорените условия съгласно договора за кредитна линия и анекса към него.
Между
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Алекса“ ЕООД и Н.К.Л., е постигнато съгласие
за сключване на договор по силата, на който „Първа инвестиционна банка“ АД
приема, а Н.К.Л. се съгласява, да встъпи в дълг, като длъжник за погасяване на
задължения на „Алекса“ ЕООД по договора за кредитна линия от 29.07.2010 г. и
анекс № 1/27.06.2013 г., с размер на задълженията към датата на сключване на
договора – 55 000,00 евро, което се установява от договор за встъпване в
дълг 27.06.2013 г.
Не
е спорно, че срещу „Алекса“ ООД, П.Л. и Н.К.Л. е издадена заповед за изпълнение
за вземания по договор за кредитна линия от 2010 г., а въз основа на издадения
по нея изпълнителен лист е образувано изпълнително дело в рамките, на което вземанията
не са погасени. В тази връзка по делото са ангажирани преписи от издадена
заповед за незабавно изпълнение от 17.08.2018 г., изпълнителен лист от същата
дата, молба за образуване на изпълнително дело, адресирана до ЧСИ П.,***
действие района на ОС Ловеч и удостоверение, издадено от ЧСИ П. по изп. д. №
2388/2018 г. В последното е удостоверено, че срещу „Алекса“ ООД, Н.К.Л. и П.А.Л.,
по молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД, е образувано изпълнително дело за събиране на вземане
по главница в размер на 107 570,65 лв., в едно със законната лихва и
разноски.
В
покана, адресирано до „Алекса“ ООД, предадена за връчване на ЧСИ П., адресата е
уведомен, че по договор за кредит от 29.07.2010 г. има просрочени задължения в
размер на 63 389,15 евро и поканен да ги заплати в 5-дневен срок от
връчването на поканата. В разписка от 19.01.2018 г. ЧСИ П. е удостоверил, че
адресът е посетен три пъти, на посочени дати, като не е открит служител и не са
събрани данни за фирма, като е залепено уведомление на адреса и е пуснат
екземпляр в пощенската кутия.
От
назначената в производството по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 08.05.2018 г. счетоводно всички вземания по договор за банков
кредит от № 39/29.07.2010 г. са отнесени в просорочие, като размерът им е
48 690,00 евро – главница и 45 334,33 евро – лихви. В съдебно заседание
експертът уточнява, че кредитът не е обслужван в периода 15.09.2014 г. до
08.05.2018 г. /датата на която е отнесен в просрочие/. На 09.05.2018 г. банката
е взела операция, като е погасила всички задължения по договор за кредит №
39/29.07.2010 г. и е преустановила балансово начисляване на лихви по този
кредит. Погасяването е станала със средства по договор за кредитна линия №
1/29.07.2010 г., като по него е усвоена сума в размер на 55 000,00 евро.
Към 02.08.2018 г. банката е завела счетоводно задължени по партидата на
„Алекса“ ООД по договор за кредитна линия от 29.07.2010 г. в размер на
116 116,94 лв.
Между
П.А.Л. и Н.К.Л., от една страна, и М.П.Л., действащ лично и със съдействието на
своята майка Н.К.Л. и А.П.Л., от друга страна, е постигнато съгласие за
сключване на договор по силата, на който първите даряват на вторите 1/2 ид.
част от следни недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 43952.508.9094 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед
№ РД-18-10 от 17.04.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес гр. Ловеч, ул. „**************,
с площ от 1043 кв. м, трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начина на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при съседи имоти с №
ра: 43952.508.9090, 43952.508.9612, 43952.508.9091, 43952.508.9090 и
43952.508.9095, заедно с построените в него двуетажна еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 43952.508.9094.1, едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 43952.508.9094.2, които приемат с благодарност. Съгласието между
страните е обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том
V, рег. № 3339, дело № 428/2018 г.
При устновените факти
съдът прави следните правни изводи.
Предявен е иск за прогласяване относителна
недействителност на сделка дарение с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД и
възражение относно момента на извършване на разпоредителното действие с правна
квалификация чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът има качеството на кредитор по отношение на
първия ответник. Това му качество произтича от договор за поръчителство, с
който е обезпечено изпълнението на вземане по договор за кредитна линия. Със
сключването на договора за поръчителство той се е задължил да отговаря
солидарно с длъжника по договора за кредитна линия за връщане на сумите,
усвоени по него, за погасяване на други възникнали и необслужени задължения.
Той е придобил качеството на длъжник, а ищецът качеството на кредитор спрямо
него, в момента на възникването на вземането по обезпечената договорна връзка.
Обстоятелството, че поръчителство има акцесорен характер /поръчителя поема
задължени да отговаря за чуждо задължение/ не е основание за извод, че
отговорността на поръчителя има субсидиарен характер. Длъжникът по договор за
поръчителство няма възражение за поредност или за предварителен иск, като той
отговаря за неизпълнението на онази част от главния дълг, която се е задължил
да обезпечи, като до този размер отговаря с цялото си имущество. Акцесорният
характер на поръчителството се свързва със съществуването на валидно главно
задължение, като тази връзка е еднопосочна. Въпреки тази акцесорност на
задълженията задълженият на главния длъжник и поръчителя са относително
самостоятелни. Поръчителят може да отговаря при по-леки условия от длъжника по
главното задължение; моментът на изискуемостта спрямо него може да е различен;
продължаването на срока по главното задължение по начало прекратява
поръчителството; поръчителят запазва възраженията си, дори длъжникът да е
направил отказ или да е признал вземането; прекъсването на давността или отказа
от давност на главния длъжник нямат действие за поръчителя и др.
Аргументите за това, че поръчителството и искът по чл.
135 ЗЗД имат обезпечителна функции, което изключва възможността за водена на
Павлов иск против поръчителя, поради обезпечаване на обезпечението, също са
несъстоятелни. Възможността за обезпечение на обезпечението /обезпечителен
анатоцизъм/ не е изключена, а допустима, доколкото не противоречи на добрите
нрави /аргумент от чл. 9 ЗЗД/. Възприемането на противната теза би изключила
възможността за даване обезпечение от поръчител в рамките на висящ процес, тъй
като отново би се стигнало до обезпечение на обезпечението /това е допустимо –
чл. 282 ГПК, чл. 398, ал. 2, изр. 1 и чл. 420, ал. 1 ГПК, в. чл. 180 и 181 ЗЗД/.
Искът по чл. 135 ЗЗД може да способства както за опазване имуществото на
длъжника по главното задължение така и на поръчителя, които отговарят с цялото
си имущество, като по този начин се гарантира реалното изпълнение по
договорните задължения. При поръчителството имаме две самостоятелни задължения,
за които отговарят две имущества по смисъла на чл. 133 ЗЗД /това на главния
длъжника и на поръчителя/. Ако отречем възможността за водене на иск по чл. 135 ЗЗД срещу поръчителя това означава да лишим кредитора от общото обезпечение
върху имуществото на поръчителя. Това би обезмислило интереса му да има общо
едно общо имущество, с което да се гарантира изпълнението на задължението. От
своя страна това би дискредитирало поръчителството като лично обезпечение, тъй
като поръчителят може свободно да се разпорежда с имуществото си, лишавайки
кредитора от дадените обезпечения, без поведението му да може да бъде
санкционирано.
По отношение на втория ответник качеството на кредитор
на ищеца произтича от договор за кредитна линия, по която той е встъпил в дълг
с договор от 23.07.2013 г.
В хода на производството са наведени възражения за
недействителност на договора за поръчителство и договора за встъпване в дълг,
поради невъзможен предмет и липса на съгласие. Тези възражения съдът намира за
неоснователни.
Ответникът П.Л. се е задължил да обезпечи лично
изпълнението по договор за кредитна линия в размер на 55 000,00 евро,
сключен за обезпечаване изпълнението на задълженията на дружеството „Алекса“
ЕООД по други, предоставени му от ищеца кредити, акредитиви
и банкови гаранции. Към датата на скрючването на договора за кредитна линия по
него не е възникнало вземане в полза на ищеца, т. е. поръчителството е учредено
за обезпечаване на бъдещ дълг, което е допустимо от закона. В договора за
кредитна линия, изпълнението по който е обезпечено с поръчителство, не е
уговорен точен размер на кредита. Посочен е горен праг на кредитната линия.
Конкретно посочване размера на сумата по кредита към момента на сключване на
договора не е възможно, тъй като той служи за обезпечаване изпълнението по
други договори за кредит със страна ищецът и дружеството „Алекса“. С оглед на
това размерът на кредита зависи от изпълнението на задължения по други
договорни връзки. Той не е определен, но е опреляем. Договорени са и условията,
при които кредитът ще бъде усвоен /сума по кредита се усвоява служебно от
банката, при което и да е неизпълнение на което и да е задължения на „Алекса“
ЕООД по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитив или банкова
гаранция за погасяване на задълженията по този договор/. Във връзка с казаното следва
да се има предвид, че ответникът П.Л. е управител на дружеството „Алекса“ ЕООД,
което предполага във всеки момента той да е наясно с това изпълнява ли надлежно
задълженията си дружеството по други договорни връзки, в частно такива по
договор за кредит, за обезпечаване изпълнението, по които, е сключен договора
за кредитна линия. Изводът от казаното до тук е, че бъдещото задължение по
договора за кредитна линия, за изпълнението на което ответникът П. Л. се е
задължил да обезпечи лично, е индивидуализирано до степен, която позволя
неговото определяемост, поради което договорната връзка не е с невъзможен
предмет /становище в изложения смисъл е застъпено и в цитирането от ответниците
решение № 52/10.09.2010 г. по т. д. № 63/2009 г. на II ТО на ВКС, в което е прието, че само при липса на
данни относно индивидуализарщите, поне в степен на достатъчна определяемост,
параметри на главния дълг, договорът за поръчителство е с недействителен поради
невъзможен предмет/.
Не съществува законова пречка за встъпване в едно бъдещо задължение, като в
случая ще е налице условно встъпване – последиците ще настъпят при сбъдване на
условието, а именно възникване на задължението. Ако възникването на
задължението е сигурно, ще е налице встъпване под отлагателен срок. Няма пречка
подобни модалитети /срок, условие/ да се уговарят и при общата хипотеза на
встъпване във вече съществуващ дълг, стига положението на третото лице да не
бъде по-тежко от това на първоначалния длъжник. Към датата на подписване на
договора за встъпване в дълг задължението по договора за кредитна линия, по
който Н.Л. е встъпила, не е възникнало. С оглед на това встъпването е условно,
а последиците му са настъпили при сбъдването на условието, т. е. възникването
на задължението, което ще е предмет на последващо обсъждане. С оглед на
казаното, съдът не споделя доводите на ответниците, че договора за встъпване в
дълг е с невъзможен предмет.
Съдът не приема доводите на ответниците, че договорът за поръчителство и
договорът за встъпване в дълг, от който черпи права ищецът, са сключени при
липса на съгласие. По делото са ангажирани преписи от договорите. В тях е
обективирано постигнатото съгласие между ищецът и ответникът П.Л., като
последният се е задължил да обезпечи с цялото си имущество изпълнение по
договор за кредитна линия. По договора за встъпване в дълг е обективирано
съгласието между кредитора и новия длъжник за встъпване в дълг по договор за
кредитна линия. Не са навежда възражения в хода на производството, че
договорите не носи подписите на страните, респективно на техни представители.
Обективно такива възражения ответниците са можели да навеждат в рамките на
срока за отговора, тъй като те се основат на фактически твърдения, за
установяването на който в хода на производството следва да се проведе надлежно
доказване.
Към датата на извършване на оспореното разпоредително действие вземането на
ищеца към ответниците П.Л. и Н.Л. са възникнали. По договор за банков кредит №
39/29.07.2010 г., със страни ищецът и дружеството „Алекса“ ЕООД, дружеството не
е предлагало изпълнение в периода 15.09.2014 г. до 08.05.2018 г. Изпълнението
по тази договорна връзка е обезпечено с договор за кредитна линия, по който
ищецът има право на усвои служебно суми при всяко едно неизпълнение. Според
уговореното в договора условие за усвояването на суми по договора за кредитна
линия не е обявяването предсрочна изискуемост на кредита. Всяко едно
неизпълнение на задължението за заплащане на вноските по погасителния план дава
възможност на банката да усвои суми и то служебно. С усвояването на сумата по
договора за кредитна линия за погасяване на други възникнали задължения
вземането на банката е възникнало. Уведомяването на длъжника/длъжниците не е
част от основанието за възникване на вземането. След като дружеството длъжник
не е предложил изпълнение по договора за кредит, обезпечен с договор за
кредитна линия, той е имал знание, че ищецът може служебно да усвои суми.
Такова знание е имал поръчителя, тъй като той е управител на дружеството
длъжник.
Изискуемостта на вземането, от което кредитора извежда качеството си, не е
част от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. Ищецът по Павлов иск
не е длъжен да доказва качеството си на кредитор с влязло в сила решение.
Изхождайки от тук съдът е отказал да спре производството по делото до
произнасяне по иска за установяване на вземането, от които ищецът извежда
кредиторовото си качество. Решението по иска по чл. 135 ЗЗД не се ползва със
сила на пресъдно нещо относно вземането на кредитора. При оспорването му
кредиторът следва да го установи в рамките на самостоятелно исково производство
/установително или осъдително/. Изходът от спора относно съществуването на
вземането няма отношение към основателността на иска по чл. 135 ЗЗД. При
успешното провеждане на последния и отричане впоследствие на вземането на
кредитора срещу длъжника, непротивопоставимостта ще загуби правните си
последици. Те няма да могат да се реализират спрямо имущество, обект на
атакуваната сделка, единствено на основание влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД, без изпълнителната сила на осъдителното решение срещу длъжника,
респективно влязлото в сила решение по иска по чл. 422 ГПК, с който са
потвърдени вземанията по издадената заповед за изпълнение. /в този смисъл
определение № 642/03.10.2013 г. по т. ч. д. № 2491/2013 г. на I ТО и определение №
295/24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г. на I ГО на ВКС/.
Действието на разпореждане, извършено от поръчителя и встъпилия в дълг, е
безвъзмездно, поради което знанието за увреждане у преобретателя, е
ирелевантно.
В хода на производството ответниците поддържат тезата, че действието на
разпореждане е извършено след възникване на кредиторовото качество у ищеца.
Видно от изложеното до тук, тази теза не се споделя от съда. Доводите на
ответниците почиват на едно от вижданията, битуващи в практиката, че
поръчителят придобива качеството на длъжник в момента, в който срещу него е
издадена заповед за изпълнение/ тезата е развита в Решение № 120/03.03.2015 г.
по гр. д. № 5489/2014 г. на IV ГО на ВКС, споделена в мотивите на определение № 172/10.02.2016 г. по гр.
д. № 5988/2015 г. на III ГО на ВКС/. Аргументите, които подкрепят това становище, не могат са се
споделят, тъй като те неглижират материалните правоотношения за сметка на
процесуалните, а последните са средство за реализиране на материалните
правоотношения и са функция от тях. Изхождайки от тук издаването на
изпълнителен титул винаги е обусловено от годност на материално-правния статут
на длъжника на лицето, срещу което е насочено изпълнителното действие. От тук
несъстоятелно е да твърдим, че поръчителят придобива качеството на длъжника с
издаването на заповед за изпълнение срещу него. Досежно встъпилия в дълг ищецът
е придобил качеството на кредитор в момента на усвояване на вземания по
договора за кредитна линия, по който той е встъпил. Този момент предхожда
разпоредителното действие.
Съобразявайки изложеното,
съдът приема, че са доказани предпоставките на уважаването на заявената
претенция.
Ищецът е заявил искане за
присъждане на разноски. По делата са ангажирани доказателства за сторени
разноски в размер на 268,56 лв. /платена държавна такса и възнаграждение за
вещо лице/. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт. Съобразявайки фактическа
и правна сложност на спора, отчитайки, че производството е приключило в рамките
на две открити съдебни заседания, съдът определя възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 200,00 лв. Общо размера на сторените разноски е
468,56 лв., които при изхода на спора следва да се възложат на ответниците.
Ответниците са заявили
искане за разноски, които при изхода на спора следва да се отхвърлят.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА по иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 против П.А.Л.,
с ЕГН **********, Н.К.Л., с ЕГН **********, М.П.Л., с ЕГН **********, действа
лично и със съдействието на родителите си П.А.Л. и Н. Ангелова Л. и А.П.Л., с
ЕГН **********, всички с адрес ***, ж. к. „Младост“, бл. 328, вх. А, ет. 5, ап.
14 с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД за относително недействителен спрямо
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, сключения с нотариален акт № 162, том V, рег. №
3339, дело № 428 от 2018 г. договор за дарение на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
43952.508.9094 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч,
одобрени със Заповед № РД-18-10 от 17.04.2017 г. на ИД на АГКК, с адрес гр.
Ловеч, ул. „**************, с площ от 1043 кв. м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начина на трайно ползване – ниско застрояване /до
10 м./, при съседи имоти с № ра: 43952.508.9090, 43952.508.9612,
43952.508.9091, 43952.508.9090 и 43952.508.9095, заедно с построените в него
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 43952.508.9094.1, едноетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 43952.508.9094.2.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.А.Л., с ЕГН **********,
Н.К.Л., с ЕГН **********, М.П.Л., с ЕГН **********, действа лично и със съдействието
на родителите си П.А.Л. и Н. Ангелова Л. и А.П.Л., с ЕГН **********, всички с
адрес ***, ж. к. „Младост“, бл. 328, вх. А, ет. 5, ап. 14 да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 468,56 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки/ сторени
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.А.Л.,
Н. Ангелова Л.М.П.Л. и А.П.Л., с горните данни, за присъждане на сторените
разноски.
Решението
може да се обжалва от страните в 2–седмичен срок от връчването му пред Окръжен
съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: