Решение по дело №1314/2016 на Районен съд - Стара Загора

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………                         22.07.2016 г.        Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 13 юли                                                        2016 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: М.Й.

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 1314  по описа за 2016 година.

 

Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл. 150 от СК.

  Ищецът Н.Д.М., действащ лично и със съгласието на Н.С.Г. твърди в исковата си молба, че ответницата била негова майка, но откакто го е родила го е изоставила на баба си и от тогава не се е прибирала вкъщи и не се е интересувала от него. Доколкото му било известно през ноември 2001 г. ответницата напуснала територията на България. Сочи, че близо шест години не я е виждал. След което установили някакъв контакт с нея и тя след като видяла ищеца се държала агресивно спрямо него. Твърди още, че вече девет години живеела в България и не го е потърсила да живее при нея, а като го видела не проявявала никаква заинтересованост за него. Баба му имала сърдечни операции и била с влошено здравословно състояние и пенсията, която получавала, била в размер на 238 лв. Сочи, че тази сума била крайно недостатъчно, за да се издържат от нея. Майка му не му е купувала досега нито дрехи, нито храна и учебници. Към настоящия момент бил десети клас в Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов" и нуждите за нормалното му развитие нараснали. За неговото нормално възпитание, отглеждане и развитие била необходима издръжка в размер на 250 лв. Твърди, че досега майка му не е заплащала никаква издръжка за него и по никакъв начин не го е подпомагала нито финансово, нито морално. Откакто се е родил, живеел при баба си Н.. Само за около 20 дни се наложило да живее в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, тъй като баба му била ангажирана да работи на ненормирано работно време. От м. декември 2002 г. живеел при баба си, съгласно решение № 184/15.11.2002 г. на PC - Стара Загора. Майка му изцяло се била дезинтересирала от него и неговото бъдеще.

Моли съда да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването чрез неговата баба и законен представител Н.С.Г..

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д.Д.М., с който взема становище, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, че това съдебно решение било инициирано от нейната майка, която без нейно знание и съгласие заявила, че не е в състояние да полага грижи за детето и по нейна молба същото е настанено в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, като впоследствие с горепосоченото решение отново по нейна молба същото било настанено за отглеждане при в дома й.

Не спори, че за един продължителен период от време, а именно от ноември 2001 г. до 2007 г. е работила извън територията на Р. България и именно по тази причина оставила детето си при своята майка. Твърди, че през целия период на отсъствие от страната регулярно е превеждала суми на майка си за отглеждане на детето й.

През 2007 г. се прибрала в Р. България, като до 2008 г. живеели заедно със сина й и майка й в жилище, нейна собственост, находящо се в гр. Стара Загора ул. „Антон Марчин" № 2. Началото на 2008 г. се преместила да живее в апартамент, нейна собственост в гр. Стара Загора. След, като се преместила предприела действия за отмяна на настаняването на детето й при неговата баба. Подала молба до Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето". Проведени били многократни срещи с психолог и други действия за реинтеграция на детето. През 2013 г. по молба на сина й и на майка й се отказала от подадената молба. За да се откаже, била мотивирана единствено от изразеното желание от страна на детето й, а именно че не желае да се мести, свикнал бил да живее с баба си в нейното жилище, приятелите му били от този район, което я мотивирало да оттегли молбата и то единствено за да удовлетвори желанието на детето. Впоследствие майката на ответницата направила всичко възможно да отчужди детето й от нея, отказвала да го пуска за осъществяване на лични контакти между сина й и нея.

Сочи още, че не отговаряли на действителността твърденията в исковата молба, че била налице дезинтересованост от нейна страна по отношение на детето й. Не било налице и такава констатация, както се твърдяло от ищеца в съдебно решение № 184/15.11.2002 год. по гр. дело № 2392/2002 год. по описа на PC - Стара Загора.

Не отговаряло на действителността твърдението, че не е полагала грижи за сина си и не е давала издръжка. Както докато била извън територията на Р. България, така и след като се върнала, а именно от 2008 г. до настоящия момент, редовно е предавала на майка си и баба на ищеца парични суми в размер не по-малко от 100 лева месечно. Тези суми били предназначени за разходите необходими за детето й, но не можела да се ангажира, за какво били разходвани.

Сочи още, че в предоставената по настоящото производство декларация от Н.С.Г. същата не била отбелязала недвижим имот, нейна собственост, находящ се в с. Подслон, както и 60-70 дка земеделска земя в землището на същото село.

Оспорва така предявения иск относно заплащането на ежемесечна издръжка на непълнолетното дете Н.Д.М. в размер на 250.00 лева, считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването, чрез неговата баба Н.С.Г. - полагаща грижи за детето.

Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба, ведно със законните последици от това.

          Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт № 1650 от *** ***, детето Н.Д.М. е родено на *** *** от родители Д.Д.М. и баща неизвестен.

          Съгласно разпоредбата на чл. 143 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

          Разпоредбата на чл. 142 СК визира обстоятелствата от значение за размера на издръжката – нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на дължащия издръжка.

          По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелката ... сочи, че детето Н. живее с баба си и тя се грижи за него. Детето никога не споделяло, че майка му е донесла нещо – дрехи, обувки или др. Даже по Нова година и по празници не му е носела подаръци. Свидетелката твърди, че тя им е давала дрехи от внука си. Н. не получавала социални помощи, получавала само пенсия. Свидетелят Х.Я.Я.  заявява, че знае, че детето на ответницата живее при майка й. Твърди, че ответницата всеки месец е давала пари най-малко 100 лв. на майка си. Твърди, че е виждал когато ответницата дава пари и на детето, купувала му е колело, телефони.

          По делото е представено решение № 184 от 15.11.2002 г. по гр.д. № 2392/2002 г. по описа на РС Стара Загора, видно от което детето Н.Д.М. е настанено за отглеждане и възпитание в семейството на неговата баба – Н.С.Г..

          При преценка материалните възможности на бабата на детето съдът взе предвид представеното разпореждане на ТП на НОИ гр. Стара Загора, видно от което същата получава пенсия в размер на 238.52 лв. Видно от представената по делото декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно имотно състояние, същата притежава апартамент в гр. Стара Загора и жилищна сграда в с. Подслон.

При преценка материалните възможности на ответницата, съдът се съобрази с представеното удостоверение от „Средна гора” АД гр.Стара Загора, представения трудов договор № 13 от 30.06.2016 г., видно от който ответницата е сключила трудов договор и ще получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. Видно от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние ответницата притежава апартамент в гр.Стара Загора и няма други задължения за издръжка на други ненавършили пълнолетие деца.

По делото е представен и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който социалният работник сочи, че при извършеното проучване е установено, че за детето се грижи неговата баба Н.Г., като от настаняването на детето до момента, издръжката на детето се поема изцяло от неговата баба. С израстването на детето образователните му потребности и интереси се разширяват, нарастват неговите нужди от храна, облекло, здравни грижи и други, като майката следва да поеме своята отговорност при отглеждането на детето като заплаща издръжка, позволяваща адекватно да се задоволяват потребностите на детето.

Детето Н.Д.М. е родено на *** *** и към настоящият момент е на 17 години.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и квалификация. Съгласно чл. 142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

С оглед възможностите на майката на детето, съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан до размера на 200 лв., като в останалата част до предявеният размер на 250 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан. При определяне на дължимата издръжка следва да се има предвид, че детето живее при баба си и същата полага ежедневни грижи за него, а ответницата е освободена от полагането на лична грижа за това дете, а и от поддръжката на домакинството, в което живее. Ангажиментът за това е поет изцяло от бабата на детето.

Относно искането за присъждане на издръжката от 18.03.2015 г., съдът намира същото за основателно. Поначало издръжката се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Началният момент на присъждане, увеличаването или намаляването на издръжката е подаването на иска. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са били вече задоволени. Законодателят е предвидил изключение от това правило, като е допуснал и търсене на издръжка една година назад преди завеждане на иска, изхождайки от съображението, че нуждата вероятно е била налице.  Видно от данните по делото и свидетелските показания бабата на детето полага грижи за детето още от 2002 г. Ответницата не успя до докаже, че е давала издръжка на детето или че е полагала необходимите грижи за него.

Ответницата следва да заплати сумата от 300 лв. по сметка на РС Стара Загора, представляваща възнаграждения за назначения особен представител.

          Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** *** да заплаща на Н.Д.М., ЕГН **********, със съгласието на Н.С.Г., ЕГН ********** ***, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от 18.03.2015 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до 250 лв., като НЕДОКАЗАН.     

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати ДТ върху  размера на присъдената издръжка в размер на 288 лв.

ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати сумата от 300 лв. по сметка на РС Стара Загора, представляваща възнаграждения за назначения особен представител.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд – Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :