Р
Е Ш Е Н И Е
№
380
08.12.2021 г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в открито
съдебно заседание на девети ноември
две хиляди двадесет и първа
година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора
ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 474/ 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Районно управление - Каварна при
Областна дирекция на МВР – Добрич, представлявано от *** *** - Началник, срещу Решение
№ 260058/ 03.08.2021 г. по НАХД № 27/ 2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.
Касаторът
не е доволен от първоинстанционното решение. Счита същото за необосновано,
немотивирано, неясно и издадено в нарушение на закона. Оспорва наличието на
нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН). Според касатора законът допуска вписването на
един свидетел при издаване на АУАН, поради което правата на наказаното лице не
са нарушени. Позовава се на дадените от водача, К.Г., обяснения в деня след
издаване на АУАН, като изразява становище, че това е достатъчно да се приеме,
че правата й не са били нарушени. Мотивира издаването на АУАН и НП с
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като с оглед на това настоява, че не
е налице смесване на процедури. Отбелязва, че нарушението е доказано по
безспорен начин и иска да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН правилно, дори и да е налице нередовност, е издадено НП. Претендира отмяна
на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП №
21 – 0283 – 000011 от 26.01.2021 г. на Началника на РУ – Каварна при ОДМВР –
Добрич, с което на К.Г. са наложени наказания „глоба“ в размер на 850.00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. *** ***, АК –
Варна. Оспорва касационната жалба и претендира съдебно – деловодни разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211 от АПК, от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет
на обжалване пред РС – Каварна е НП № 21 – 0283 – 000011 от 26.01.2021 г. на
Началника на РУ – Каварна, с което на К.Г. е наложено наказание „глоба“ в
размер на 850.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца за това, че на 05.01.2021 г. около 14.55 часа, в с. Поручик Чунчево, на
ул. Втора, като водач на товарен автомобил Фолксваген Транспортер с рег. № ***,
държава България, до спирката за обществен превоз на пътници, в посока от гр. Шабла
към гр. Каварна, управлява автомобила си със скорост 122 км/ч при допустима
максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Нарушението е установено и
заснето с АТСС – TFR1M и трафик радар TR – 4D с № 641 и видео
клип 202101059951. Наказуемата скорост е определена на 118 км/ч, приспадайки 3 % от отчетената скорост в полза на водача.
За нарушението е съставен АУАН № Д635166/ 13.01.2021 г.
Актът е съставен от длъжностното лице, което е било при автомобила, в който е
разположено техническото средство, с което е засечена скоростта, т.е. на
точката за контрол. При съставяне на АУАН е присъствал друг служител, свидетел
при съставяне на АУАН. Тези факти са потвърдени в съдебно заседание и приети от
съда за установени.
В резултат
е издадено и НП № 21- 0283 – 000011/ 26.01.2021 г. на Началника на РУ –
Каварна, предмет на разглеждане пред РС - Каварна.
Районен съд – Каварна е приел, че обжалваното НП съдържа „почти всички“ реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, като е счел, че и АУАН е съставен от
компетентно длъжностно лице, но е направил извод, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразност на издаденото НП и
го е отменил на това основание. За да стори този извод, съдът се е позовал на
първо място на обстоятелството, че АУАН е съставен въз основа на снет снимков
материал от мобилна система за видео контрол, както и че свидетелят Светлозар
Стоев не е свидетел нито при извършване, нито при установяване на нарушението,
а е свидетел само при съставяне на АУАН. Изтъкнал е, че законодателят е
допуснал АУАН да се състави в отсъствие на свидетели като изключение от общото
правило с разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, но само ако нарушението е
установено въз основа на официални документи, каквито в случая не са налице. На
следващо място съдът е приел, че нито актосъставителят, нито свидетелят по акта,
са присъствали при извършване на нарушението, респ. при установяване на същото.
Счел е, че е налице смесване на процедури – по издаване на електронен фиш и НП.
На последно място е направил заключение и че нарушението не е доказано. При
тези доводи е отменил НП изцяло.
Касационният състав намира, че като краен резултат
решението е правилно, но не по всички изложени от РС – Каварна доводи.
Действително, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В случая поради размера на превишението
и изискването, съответно на него, наложеното наказание да включва и "лишаване
от право на управление на МПС", е необходимо издаването на АУАН и
съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно установяване на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
Не е налице смесване на процедури.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от
13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. Съгласно
§ 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи" са, както стационарните системи (прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните
технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване
на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган.
С оглед измененията на закона и съобразяването му със
задължителната съдебна практика, както и обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената
намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, то според настоящия състав използваната в
случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно автоматизирано
техническо средство.
В тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл. 165,
ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по
пътищата имат право да използват два вида технически средства или системи -
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство за целите на установяване на нарушенията. В
този смисъл заснетият видеозапис, на който са записани дата, час, засечена
скорост на движение и регистрационен номер на автомобила, представлява годно
веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП,
изготвено по предвидения в закона ред, което може да установи извършеното
нарушение. Така, от приетите доказателства и преди всичко от клип № 202101059951
за радар № 641, несъмнено се установява, че на 05.01.2021 г., около 14.55 ч. К.Г.
се е движила с автомобил с рег. № ***, в населено място, със скорост от 122
км./ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч., наказуема скорост 118 км/ час, приспадайки
3 % от отчетената скорост в полза на водача. В този смисъл нарушението е
доказано по безспорен начин.
Наличието на видеозаписа не е достатъчно, за да е АУАН
законосъобразен. Това е веществено доказателствено средство и не изпълнява
ролята на официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от ДР на НК, поради
което е неприложима нормата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН.
Ирелевантно за случая е с каква скорост са се движили
останалите автомобили и може ли тя бъде съпоставена с тази на наказаното лице,
в каквато насока е назначена експертиза в първоинстанционното производство.
Не отговаря на обективната истина изводът, че актосъставителят
не е присъствал нито при извършване, нито при установяване на нарушението, след
като е бил дежурен на точката за контрол, където е засечен процесният
автомобил. Този факт обаче също не е достатъчен за изпълнение изискванията на
закона по съставяне на АУАН, поради което касационната жалба е неоснователна.
Въпреки събраните доказателства за извършено от
конкретното лице нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и правилното определяне на
приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, в т.ч. и
съобразявайки разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, настоящият състав
намира, че правилно РС – Каварна е счел, че са налице основания за отмяна на НП,
а именно на формално основание поради нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при
съставяне на АУАН. Съгласно цитираната разпоредба, при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В
случая актът е съставен единствено в присъствието на свидетеля Стоев, посочен
като свидетел при съставяне на акта. Няма спор по делото, че този свидетел не е
присъствал при установяване на нарушението (не се е намирал в патрулния
автомобил, където е била монтирана камерата), като не са представени и
доказателства, че той е установил нарушението впоследствие, като се е запознал
с клипа от мобилната камера. Действително разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН допуска съставянето на акта в присъствие на един свидетел, но само при
положение, че той е и очевидец на нарушението или присъствал на установяване на
същото. Доколкото не са налице тези условия, то в случая е било безусловно
необходимо актът да се състави в присъствието на други двама свидетели на
съставянето му. Като не е изпълнил това изискване, актосъставителят е
допуснал съществено процесуално нарушение, което не е констатирано от
наказващия орган, а е опорочило цялото административнонаказателно производство.
С оглед горното, НП се явява незаконосъобразно, като
издадено по АУАН, съставен при съществени процесуални нарушения и правилно
съдът го е отменил.
Предвид изложеното оплакванията в касационната жалба са
неоснователни. Следва да се отбележи, че е неоснователно и възражението относно
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случая не става въпрос за нередовност
в акта, а за грубо нарушение на разписаните със закон административнопроизводствени
правила, поради наличието на което нарушение, макара и доказано,
административното нарушение на водача ще остане ненаказано.
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размера, за който са представени доказателства, а именно в размер на 300 лв.
(триста лева).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2
във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260058/ 03.08.2021 г. по НАХД №
27/ 2021 г. по описа на Районен съд – Каварна.
ОСЪЖДА Районно управление - Каварна към Областна дирекция
на МВР - Добрич да заплати на К.Г., ЛНЧ ***********,*** сумата от 300.00 лв. (триста
лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: