Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.02.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8133/2013г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С влязло в сила
решение № *
е допуснат до делба следният недвижим имот представляващ ПИ № *
ПНИ на с.о. „*”/,
с. *,
община гр. *,
одобрен със Заповед № *. на Областния управител на област *, с
площ от 685кв.м., при граници: ПИ *, ведно с построената
в него сграда с площ от 27кв.м. по документ за собственост и 47кв.м. по скица, между съсобствениците
и при квоти, както следва: 1/2ид.ч. за С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН **********, в режим на семейна имуществена
общност и 1/2ид.ч. за С.Г.А., ЕГН **********,
на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
В първото по делото заседание ответницата
чрез процесуалния си представител е заявила и съдът е приел за съвместно
разглеждане претенции по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС заявени
срещу ищците, които след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК по
отношение на техния размер, са за осъждане на ответниците
да й заплатят сумата от общо 4729лева, представляваща обезщетение за еднолично
ползване на имота, съобразно квотата й в съсобствеността за периода от *.,
ведно със законната лихва считано от датата на заявяване на претенцията-
06.11.2015г. до окончателното погасяване на задължението.
По същество на спора страните излагат
становище за извършване на делбата посредством изнасяне имота на публична
продан.
ПО
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ
От заключението на вещото лице А. по
допуснатата от съда съдебно- техническа експертиза, вкл. с разясненията дадени
при изслушването му, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и
компетентно дадено относно поделяемостта на имота-
дворно място и вилна сграда, се установи, че имотът е реално неподеляем. Целта при извършване на делба, съобразно чл.
69, ал. 2 ЗН е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди
всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се
отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, и в
частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая, допуснат е до делба един имот, който стана ясно, че е реално неподеляем. След като липсва възможност по обособяване на
достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни самостоятелни обекти на правото на
собственост, съобразно числото на съделителите,
изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.
При това положение единствено
приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасяне имота на
публична продан по реда на чл. 348 ГПК.
Пазарната стойност на делбения
имот вещото лице е посочило, че е в размер на сумата от 36200лева. Дяловете на
страните в съсобствеността, изчислени съобразно квотите им, възлиза както
следва: 1. за С.Й.П. и П.П.П. в режим на семейна
имуществена общност - 18100лв. и за С.Г.А.- 18100лв.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ ЗС:
Съгласно разпоредбата
на чл. 31, ал.2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване
на съсобствената вещ от някои от съсобствениците
възниква от деня на писменото поискване. В тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е съсобственик, че е отправила
писмена покана до ответната страна, с която е изявила воля да й се заплаща
обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения
имот, че ответната страна ползва еднолично имота и размер на обезщетението
представляващо пропусната полза.
Предпоставка
за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответниците за задоволяване на лични ежедневни нужди и да е
отправена писмена покана до съсобственика с искане да му бъде предоставена
възможността да ползва лично имота, респ. за заплащане на обезщетение,
съобразно правата му в съсобствеността. Законът е регламентирал единствено
формата- писмена, но не и съдържанието на поканата.
В
настоящия случай ответницата е представила по делото два броя нотариални покани
до ищците. Първите са връчени на ищците на 29.04.2009г., което обстоятелство е
било удостоверено от нотариуса. Видно от поканите е, че тази до съделителя * П. е получена лично от него, а тази до С.П. е
получена от съпруга й * П. със задължение за предаването й на нейния адресат. От
съдържанието на поканите се установява, че с нея ищцата е поканила съсобствениците
си в седемдневен срок от получаване на поканата да й заплащат обезщетение за
ползване на имота в размер на 200лева месечно, доколкото достъп до него не й се
осигурява. Безспорно, всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но
това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване,
които имат останалите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата
се регламентира с нормата на чл. 31 ЗС
и всяко писмено искане, което се позовава на тази норма съставлява покана.
Собственикът, който лично ползва вещта дължи от момента на получаването й
обезщетение от ползата, от която е лишен другият съсобственик, а това е
средната наемна цена, която би могъл да получи за правата си. В този смисъл неотносимо е дали в писмената покана се съдържа искане за
заплащане на конкретна парична сума или не. Отделно, всеки съсобственик сам
решава дали да ползва лично правата си или да реализира доходи от тях.
Ответникът по иск по чл. 31, ал. 2 ЗС може да
установи, че не дължи обезщетение единствено, ако докаже, че другите
съсобственици са ползвали общо имуществото, което съответства на правата им или
са реализирали доходи от такова имущество. В случая подобни твърдения по делото
не са наведени. И при липса на оспорване на представените нотариални покани от
страна на ответниците по претенцията следва да се
приеме, че те са били надлежно поканени. Съдържанието на изявлението в
нотариалната покана има характер на писмена покана по см. на чл. 31 ЗС и е
достигнало до знанието им с връчване на нотариалната покана, което е станало на
29.04.2009г.
Заявеното
от ищцата по претенцията обезщетение е за периода от 29.04.2009г. до 18.08.2015г.
Доколкото обаче със самата покана ищцата е посочила срок, от който следва да й
се дължи търсеното обезщетение, то волята й следва да се зачете, поради което и
дължимостта на обезщетението следва да се определи
считано от изтичане на предоставения срок, т.е след изтичане на седем дни от
29.04.2009г., т.е от дата 07.05.2009г. Крайният момент на дължимостта
му е датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата-
17.08.2015г. вкл., доколкото със същото е определен размер на дължимото
обезщетение за еднолично ползване на имота от ищците по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК, считано от влизане в сила на решението. Следователно, от 29.04.2009г. ответниците по претенцията са били надлежно поканени да
заплащат търсеното обезщетението, чиято изискуемост обаче по волята на ищцата е
настъпила считано от изтичане на 7дневен срок от получаване на поканата, т.е от
07.05.2009г.
По
отношение факта, че имотът е ползван еднолично от ответниците
по претенцията, безспорно той бива доказан от ангажираните по делото гласни
доказателства. Разпитан бе по делото свидетелят *, воден от ищцата по
претенцията. От разказаното от свидетеля се установява, че за пръв път той е
посетил имота през 2006г., когато е придружавал ищцата. Към него момент С. не е
имала ключ. Отишли са със съдебен изпълнител и полицаи, като целта е била
извършване на въвода й във владение на имота. Тогава
от къщата се появил мъж и започнал да ги обижда. С. по наставление на съдебния
изпълнител, сменила катинара и сложила нейн собствен,
ключ за който оставила и на другите съсобственици. Когато обаче отишли след
няколко месеца установили, че катинарът е сменен, тъй като ключовете на С. не
станали. Не успели да влязат. След това през годините отново ходели до имота.
Свидетелят придружавал С., тъй като нея я било страх да ходи сама предвид
агресивното поведение на П.. Никога обаче не успявали да влязат в имота, тъй
като нямало кой да им отвори, макар че в двора се виждало, че има паркирана
кола. Когато ходили през 2016г. с вещото лице, П. бил там и отворил. Казал на С.,
че сменил катинарите й веднага, след като ги била сложила. Тогава съпругата му
предложила да й дадат ключ. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта
им относно релевантните за спора факти като обективно дадени, отразяващи лични
впечатления на свидетеля в годините и като съответни на останалите събрани по
делото доказателства и при липса на такива опорочаващи тяхната достоверност,
съдът не намира повод да не бъдат кредитирани.
Анализът
на ангажираните по делото доказателства налага извод, че поне от 2006г. ищцата
по претенцията няма достъп до имота. Предоставянето на такъв от страна на ответниците е било препятствано посредством обективните им
действия по смяна на катинарите поставени от нея, отказ да й бъде предоставен
ключ, независимо от отправяните от нейна страна покани. Това състояние е
продължило вкл. до 2016г. Достъпът до имота тя е имала единствено, когато и ответниците са били заварвани там. Затова, доколкото се
установява лично ползване на съсобствената вещ в релевирания период еднолично
от ответниците, при липса на свободен достъп
до нея на ищцата, то налага се извод, че те дължат на
съсобственика си парично обезщетение. Претенциите са доказани в своето
основание.
За установяване размера на
дължимото обезщетение за минал период по делото бяха изслушани заключения по първоначална и тройна
СТОЕ. В заключението си в.л. М.А. след запознаване с материалите по делото,
извършен оглед на място, проучване пазара на недвижими имоти и ползване на
друга справочна литература, е дало заключение относно размера на средния
пазарен наем за делбения имот от 125лева месечно, или общо за периода
29.04.2009г. до 18.08.2015г. и съобразно квотата в съсобствеността- 4725лева.
Това заключение е било оспорено от ищцата по претенцията, поради което е било
допуснато изготвяне на тройна експертиза. Заключението по допусната тройна СТЕ
дава среден пазарен размер на месечния наем в порядъка от 100-113лева в различните
периоди, или общо за заявения период сумата от 7978лева или 3989лева съобразно
квотата на ищцата в съсобствеността. И това заключение е било оспорено от
ищцата.
Очевидно е, че в случая заключенията на в.л. драстично не се разминават, като
всички в.л. при изготвянето им да са се ръководили от представените по делото
писмени доказателства, оглед на място, проучване на пазара и съответната
специализирана литература. Независимо от това, съдът преценява, че следва да
даде вяра на заключението по тройната СТЕ, тъй като преценява то да е най-
аргументирано и добре защитено при изслушването му. Не без значение е и
обстоятелството, че при изготвянето му в.л. са направили съответните замервания
на помещенията, съобразили са всички постройки в дворното място, като
подобрения, тяхното състояние, местоположение на имота и прочие. Именно в този
аспект са били и възраженията на ищцата по повод оспорване обосноваността на
заключението по първоначалната съдебно оценителна експертиза. Заключението на
съдебно- оценителната експертиза изслушано в първата фаза на делбата не следва
да бъде коментирано, тъй като то е имало за задача изследване стойността на
пазарния наем за имота към настоящия момент, т.е период различен от този
предмет на обследване на експертизите по повод претенцията по чл. 31 ЗС. Затова
следва да се приемат при определяне размера на претенциите стойностите на
пазарните наеми за отделните периоди в рамките на процесния дадени от
заключението на в.л. инж. М., инж. А. и инж. Л..
Тъй като съдът прие
претенцията за основателна за периода 07.05.2009г. до
17.08.2015г.вкл., то следва да се направи преизчисление
на дължимото обезщетение съобразно това, за което не са нужни специални знания.
Касае се за елементарни аритметични действия след направата, на които съдът
изчисли, че общата наемна цена за периода 07.05.2009г.
до 17.08.2015г.вкл. възлиза на сумата от 7942,68лв. /за периода 07.05-31.05.2009г.
дължимото обезщетение е 100лева : 31дни = 3,23 х 24дни =77,52лева
+ за периода 01-17.08.2015г. е 108 : 31дни=
3,48 х 17дни
=59,16лева
+ 7806лева за периода 01.06.2009г.- 31.07.2015г/.
Или изчислени съобразно квотите в съсобствеността дължимото от ответниците по претенцията в полза на съделителя
С.А. обезщетение за личното ползване на делбения имот
е в размер на 3971,34лева. В този размер и за периода 07.05.2009г.
до 17.08.2015г.вкл. претенцията следва да бъде уважена, като за
горницата до пълния размер от 4729лева и за периода 29.04-06.05.2009г. вкл. отхвърлена
като неоснователна.
По
разноските
На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и
стойността на имота, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят поотделно държавна такса по сметка на ВРС, в полза бюджета
на съдебната власт, както следва: 724лева за С.П. и П.П. и 724лева за С.А..
На основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по предявените искове с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се събере държавна такса в размер
на 4% от цената им, т.е сумата от 158,85лв. С оглед постановения правен
резултат таксата следва да бъде заплатена от ответниците
по претенцията.
Съделителят С.А. претендира за присъждане
разноски по списък по чл. 80 ГПК, както следва: депозит за в.лица- 2х 100лева,
тройна СТЕ – 750лева, 44,40лева такса за нотариална покана № *. и 48лева такса
за нотариална покана № 3384/2010г. На основание чл. 355 ГПК страните заплащат
разноските за производството съобразно стойността на дяловете им, като
правилото на чл. 78, ал.1 ГПК е приложимо единствено по присъединените искове в
делбеното производство, т.е във втората фаза това са
заявените претенции по сметки. Затова исканите за присъждане от С.А. разноски в
размер на 100лева- депозит за в.л. по изготвяне на СТЕ със задача изследване
реалната поделяемост на имота и неговата пазарна
стойност, следва да останат в нейна тежест, тъй като този депозит е разпределен
съобразно правата в съсобствеността и е бил дължим от нея. Страните имат
качество на ищци и ответници един спрямо друг и
законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно
стойността на дяловете им, по отношение на държавните такси и другите деловодни
разноски. Останалите разноски във вид на депозит за в.лица общо 850лева имат касателство към претенциите по чл. 31, ал.2 ЗС, поради
което и отговорността за присъждането им следва да се разпредели по правилото
на чл. 78, ал.1 ГПК. При изчислението им съдът взе предвид размерът на
първоначално заявената претенция, доколкото тези сторени разноски са направени
с оглед доказването му, а изцяло на волята на страната е последващото
разпореждане с предмета на делото, в случая предприетото изменение чрез
намаляване размера на претенцията. Разноските пък сторени за нотариалните
покани не следва да се присъждат, тъй като същите нямат качество на съдебно-
деловодни такива, т.е направени са извън и в момент предхождащ съдебното исково
производство. Така в полза на ответницата следва да се присъдят съразмерно на
уважената част на претенцията разноски от 337,56лева изчислени спрямо
разноските сторени за депозити за вещи
лица от 850лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до делба недвижим имот, представляващ: ПИ № *
по ПНИ на с.о. *одобрен със Заповед № *. на Областния управител на област *, с
площ от 685кв.м., при граници: ПИ № *, ведно с построената в него сграда с площ
от 27кв.м. по документ за собственост и 47кв.м. по скица, на стойност 36200лева, при начална цена
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите съобразно техните
квоти, а именно: 1/2ид.ч. за С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН **********,
в режим на семейна имуществена общност и двамата с адрес гр. * и 1/2ид.ч. за С.Г.А., ЕГН ********** ***, на
основание чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.П.,
ЕГН ********** и П.П.П.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.А., ЕГН ********** сумата от 3971,34лева, представляваща обезщетение
за едноличното ползване на съсобствения недвижим
имот- ПИ № * ПНИ на с.о. „*, одобрен със Заповед № *. на Областния управител на
област Варна, с площ от 685кв.м., при граници: ПИ № *, ведно с построената в
него сграда с площ от 27кв.м. по документ за собственост и 47кв.м. по скица,
съобразно квотата й в съсобствеността- 1/2ид.ч., дължимо за периода 07.05.2009г. до 17.08.2015г. вкл., като отхвърля исковете за разликата над
присъдената сума от 3974,76лева до пълния заявен размер от 4729лева и за
периода 29.04-06.05.2009г. вкл., на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 724лева,
представляваща държавна такса по иска за делба на основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 158,85лева, представляваща дължима държавна такса по предявените от
него искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС сумата от 724лева, представляваща
държавна такса по иска за делба на
основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на С.Г.А., ЕГН ********** сумата от 337,56лева, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: