№ 348
гр. Дупница, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20231510101069 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба от Ф. С. Ф., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. П. А., с адрес: ***, срещу Заповед № 3-301 от 18.05. 2023 г. на Елза Величкова -
кмет на Община Бобов дол, с която на основание чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ е наредено изземването
от Ф. С. Ф. на част от ПИ № 02049.34.25, намиращ се в землището на *** с площ 205 кв. м.,
и предоставянето й на собственика Г. А. Н..
В жалбата се сочи, че оспорената заповед на кмета на община Бобов дол е издадена
на 18.05.2023 г., а административното производство по смисъла на чл. 24 АПК е започнало
по повод на заявление с вх. № 94-Г-283 от 12.12. 2022 г., подадено от Г. А. Н.. Съгласно
приложимата разпоредба на чл.25, ал.1 АПК, датата на започване на производството е
12.12.2022 г., заповедта е издадена след възможно най-крайните законови срокове вменени
от законодателя на административния орган и е недопустима и подлежи на отмяна дори
само на това основание.
В разрез с разпоредбата на чл.26 АПК административният орган едва с писмо от
17.01.2023 г., получено на постоянния адрес на оспорващия на 20.01.2023 г., го уведомил за
започналото административно производство по заявлението на Г. Н.. С това уведомление
органът не му разяснил правата по чл.26 и следващите от АПК, а му дал срок за представяне
на документи за собственост за процесния имот и му указал, че при непредставяне ще
назначи комисия за оглед на земеделския имот. Оспорващият изпълнил указанията и
представил документи за собственост, но неправилно и след срока за издаване на
административен акт във връзка с образуваното административно производство органът го
лишил от правата, регламентирани в чл. 34 АПК и чл. 41 АПК, осигуряващи правото му на
защита. Независимо от изпълнените указания за представени документи назначил комисия за
оглед на имота, а след това издал процесната заповед, с която постановява изземването на
205 кв.м. от имота на оспорващия, който в границите на нотариалния му акт е владян от него
и праводателите му в продължение на десетки години. Административният орган не е
изследвал правото на собственост на страните.
1
В заповедта липсва информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът по
смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.2 АПК. Административният орган не е информирал
заинтересованите за случая собственици - съседи на двата спорещи имота, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 61, ал. 1. А в т. 2 от заповедта, вместо да извърши уведомяване
на заинтересованите лица е посочил, като правно основание ал. 2 и ал. 3 на чл. 61 АПК,
които са отменени през 2018г.
На оспорващия не е връчен протокола на комисията от 30.03.2023 г., в това число и
така допуснатото и направено геодезическо заснемане. Административният орган не е
указал коректно пред кой орган има правото да обжалва заповедта, с което е нарушил и
чл.59, ал.2, т.7 от АПК, административният акт няма адресат. Тези посочени пороци на
заповедта се явяват достатъчно самостоятелно основание за неговата отмяна.
Липсва описание и тълкуване на фактическите основания относно приложимостта на
правната норма и определяне на приложимите хипотези и в административния акт не са
налице обосновка и мотиви за налагане на административната санкция на основание чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ, което представлява също самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
При издаването на административния акт са нарушени основни принципи в
административния процес, установени в чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК - принципите на
равенство, на достъпност, публичност и прозрачност и на последователност и
предвидимост, което като резултат е довело до постановяване на един незаконосъобразен по
съдържание акт.
Не на последно място, атакуваният с настоящата жалба административен акт е и
нецелесъобразен, доколкото засяга жизнени интереси, не само на двете спорещи страни, но
и на други собственици в с. Бабино, като тази негова нецелесъобразност го определя и на
това основание като незаконосъобразен.
От гореизложеното се налага изводът, че за случая е нарушен и принципът на
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК.
В съдебно заседание оспорващият твърди, че иззетите 205 кв. м. са негова
собственост, което съставлява правното основание за тяхното ползване.
Органът, издал оспорения акт, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Заинтересуваната страна Г. А. Н. изразява становище за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
От приложения към преписка № 94-Г-283/12.12.2022 г. на община Бобов дол
нотариален акт № 151, т.II, рег.№ 5794, д.№318/2022 г. на нотариус Д. Г. се установява, че на
21.07.2022 г. В. Г.. Н.а е дарила на Г. А. Н. 14 поземлени имота, сред които и ПИ №
02049.34.25, намиращ се в землището на ***, ***, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, като един от съседните имоти е ПИ №
02049.34.8. Допълнително пред съда е представен и констативен нотариален акт № 50, т.I,
рег.№ 882, д.№48/2017 г. на нотариус А. Р. за установяване на правото на собственост на В.
Г.. Н.а върху същите 14 имота, съставен въз основа на съответни решения на ОСЗ – Бобов
дол.
На 12.12.2022 г. Г. А. Н. е подал заявление до кмета на общ. Бобов дол с искане за
приложение на процедурата по чл.34 ЗСПЗЗЗ, тъй като част от ПИ № 02049.34.25 се ползва
неправомерно. Въз основа на заявлението е предоставена възможност на Ф. С. Ф. да
представи доказателства за наличие на правно основание за ползване на имота. Със
заявление от 23.01.2023 г. Ф. С. Ф. е поискал назначаване на комисия за решаване на спора.
2
Представил е и нотариален акт № 125, т.I, рег.№ 1499, д.№108/2016 г. на нотариус С. М., от
който се установява правото му на собственост върху поземлен имот № 034008, като един от
съседните имоти е № 034025 /номерът на ПИ № 02049.34.25 по предходния план/.
Съгласно изисканата служебно от кмета информация от общинската служба по
земеделие по местонахождението на имотите съгласно чл.34, ал.1, изр.2 ЗСПЗЗЗ /л.30 от адм.
дело №193/2023 г. по описа на АС – Кюстендил/, ПИ № 02049.34.25 представлява
земеделска територия с начин на трайно ползване: нива, собственост на Г. А. Н. съгласно
гореописания нотариален акт.
Със заповед № 3-128/08.03.2023 г. кметът на общината е назначил комисия, която на
30.03.2023 г. да извърши оглед и проверка на място във връзка със заявлението на Г. А. Н..
Препис от заповедта е връчен на Ф. С. Ф. на 13.03.2023 г., видно от приложеното известие за
доставяне.
Видно от съставения констативен протокол от 30.03.2023 г., огледът е извършен в
присъствието на Г. А. Н. и И. Л. И. /дядо на Ф. С. Ф./. В тяхно присъствие е извършено
трасиране и поставяне на граничните точки с трайни знаци. От геодезическото заснемане е
установено, че собственикът на имот № 02049.34.8 ползва 205 кв. м. от имот № 02049.34.25.
Със заповед № 3-301/18.05.2023 г. кметът на общината е наредил да се изземе от
ползващия без правно основание Ф. С. Ф. площта от 205 кв. м. от ПИ № 02049.34.25 и да се
предостави на собственика Г. А. Н.. В заповедта са обсъдени представените от страните
документи, постъпилата информация от ОСЗ – Бобов дол, резултатите от проверката на
комисията съгласно съставения констативен протокол. Препис от заповедта е връчен на Ф.
С. Ф. на 23.05.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне /жалбата е подадена на
05.06.2023 г. – л.19/.
От заключението на вещото лице по назначената в настоящото производство
съдебно-техническа експертиза се установява, че иззетите с оспорената заповед 205 кв. м. с
начин на трайно ползване „нива“ са част от ПИ № 02049.34.25 и на изготвената от вещото
лице скица са означени с букви А-Б-В-Г. На същата скица вещото лице е нанесло
съществувалата при издаване на оспорената заповед ограда /със зелен контур/, посредством
която процесните 205 кв. м. са били присъединени към съседния имот № 02049.34.8.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице с правен интерес.
При разглеждането й по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган /кметът на общината/, при
спазване на установената форма /с писмена заповед/, без да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на
закона.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на
ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост
се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата,
които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на
ползвателите им на правно основание. При тази законова разпоредба следва правния извод,
че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които
собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на
законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на
собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от
собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание.
От събраните от административния орган доказателства се установява наличието на
3
трите кумулативни предпоставки: съгласно постъпилата информация от ОСЗ – Бобов дол
ПИ № 02049.34.25 представлява земеделска територия с начин на трайно ползване: нива,
собственост на Г. А. Н.; въз основа на оглед на място и геодезическо заснемане е установено,
че поставената от собственика на съседния имот № 02049.34.8 ограда навлиза в ПИ №
02049.34.25 и с нея са завзети 205 кв. м. от имота; въпреки предоставената му от кмета на
общината възможност оспорващият не е представил доказателства за наличие на правно
основание за ползването на посочената площ. Заповедта е мотивирана, като са обсъдени
всички събрани доказателства, въз основа на които е обоснован изводът, че площта от 205
кв.м. от ПИ № 02049.34.25 е ползвана от Ф. С. Ф. без правно основание.
По делото е безспорно установено ползването от Ф. С. Ф. на процесните 205 кв.м. от
ПИ № 02049.34.25 до издаването на оспорения административен акт. Оспорващият твърди,
че правно основание за ползването на тази площ е правото му на собственост върху нея, но
ангажира доказателства единствено за право на собственост върху съседния на процесния
имот, с № 02049.34.8. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установи безспорно, че иззетата площ е част от ПИ № 02049.34.25, за който оспорващият не
е представил титул за собственост и не сочи друго основание за ползване. Обстоятелството,
дали посредством упражнявано през продължителен период владение върху реална част от
процесния недвижим имот оспорващият е придобил право на собственост на основание
давност, не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Неоснователно е поддържаното в жалбата, че след като административният орган не
се е произнесъл в едномесечния срок, предвиден в чл. 57, ал. 5 АПК, е налице съществено
нарушение, което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Срокът по чл.57 от АПК е
инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не се отразява на законосъобразността на
административния акт. Дори и административният орган да не се е произнесъл в сроковете
по чл. 57 АПК, доколкото същите са инструктивни, не се преклудира правото му да се
произнесе с изричен административен акт след изтичане на срока, както и не се преклудира
правото на адресата да оспори постановен по-късно изричен административен акт /Решение
№ 15229 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5142/2013 г., IV о./.
На следващо място, неоснователно е поддържаното в жалбата нарушение на чл. 34,
ал. 1 АПК, респективно развития довод, че оспорващият не е имал възможност да защити
надлежно правата си в хода на административното производство. От административната
преписка се установява, че на оспорващия е била предоставена възможност да ангажира
надлежни доказателства за стопанисване на имота на годно правно основание. След
обсъждане на всички, включително представените от оспорващия доказателства,
назначената от кмета на община Бобов дол комисия е изяснила релевантния факт, че имотът
се ползва от оспорващия без правно основание. Назначаването на такава комисия е поискано
и от самия оспорващ със заявление от 23.01.2023 г.
Неоснователно е поддържаното в жалбата, че съседите на двата спорещи имота са
заинтересовани лица и е следвало да бъдат уведомени за започналото административно
производство - с издадения индивидуален административен акт не се засягат техните права
и интереси.
Липсва твърдяното нарушение, изразяващо се в невръчване на протокола на
комисията от 30.03.2023 г. и на геодезическото заснемане. Жалбоподателят е бил уведомен
за датата на огледа, извършен от комисията, и е могъл да присъства лично. Констативният
протокол не подлежи на самостоятелно оспорване, за да има изискване за връчването му.
Липсва твърдение, че на жалбоподателя са създавани пречки да се запознае с
административната преписка преди или след съставянето на констативния протокол.
Административният акт е мотивиран, както и в него е посочено коректно, че подлежи
на обжалване по реда на АПК, съобразно изричния текст на разпоредбата на чл.34, ал.2
ЗСПЗЗ.
4
Твърдението за нарушение на основни принципи в административния процес,
установени в чл. 8, чл. 12 и чл. 13 от АПК - принципите на равенство, на достъпност,
публичност и прозрачност и на последователност и предвидимост, не се потвърждава от
събраните по делото доказателства за спазване от административния орган на реда за
издаване на оспорената заповед.
Твърдението, че административният акт е нецелесъобразен, тъй като засяга жизнени
интереси, не само на двете спорещи страни, но и на други собственици в с. Бабино, не е
подкрепено с каквито и да е доказателства, а засягане на жизнени интереси не се установява
по делото. Липсват аргументи и във връзка с твърдението, че е нарушен принципът на
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като установените по делото обстоятелства не
обосновават такъв извод.
Възражението за нищожност на Решение № 051176 от 22.05.2002 г. на ПК – Бобов
дол, направено за първи път с писмената защита, не следва да се обсъжда, тъй като
посоченото решение не е представено по делото.
Липсва твърдяното за първи път с писмената защита нарушение, изразяващо се в
неразясняване на процедурата по чл.34, ал.6 ЗСПЗЗ. В производството по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ
не е въведено такова задължение на административния орган.
С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е
законосъобразен и следва да отхвърли оспорването.
Съгласно чл.143, ал.3 и ал.4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, ответникът и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен, имат право на разноски. Поради
това оспорващият следва да бъде осъден да заплати на община Бобов дол направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., а на адв. И. П. на основание
чл.38 от ЗА за осъщественото процесуално представителство на Г. А. Н. – адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. /предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото и ниския материален интерес - той се определя от данъчната оценка на процесната
част от имот, а видно от нотариалния акт, с който процесният имот и още 13 други имоти са
дарени на Г. А. Н., общата данъчна оценка на 14-те имота възлиза на 1109, 80 лв./.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването от Ф. С. Ф., ЕГН **********, на Заповед № 3-301 от 18.05.
2023 г. на Елза Величкова - кмет на община Бобов дол, с която на основание чл.34, ал.1
ЗСПЗЗ е наредено изземването от Ф. С. Ф. на част от ПИ № 02049.34.25, намиращ се в
землището на *** с площ 205 кв. м. и предоставянето й на собственика Г. А. Н.
Осъжда Ф. С. Ф., ЕГН **********, да заплати на община Бобов дол разноски по
делото на стойност 1000 лв., а на адв. И. П. на основание чл.38 от ЗА за осъщественото
процесуално представителство на Г. А. Н. – адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
Кюстендил в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5