Определение по дело №574/2016 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 367
Дата: 24 юли 2017 г.
Съдия: Ивелина Димитрова Велчева
Дело: 20163210100574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………….                       24.07.2017 г.                                гр.Балчик                                

Балчишкият районен съд,  граждански състав,  на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 574  по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е образувано по предявена искова молба от Д.Б.П. ЕГН********** срещу Р.Д.А. ЕГН********** за заплащане на сумата в размер на 23 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, с която ответникът неоснователно се обогатил.

Ответникът намира иска за недопустим и неоснователен.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, на правените доводи прие за установено следното:

Ищецът твърди, че е частен земеделски стопанин. Ответникът бил известен като търговец на зърно, но отношенията между тях не били търговски или договорни. През 2012 г. ищецът предал на ответника добитата от него реколта за стопанската 2011/2012 г., изразяваща се в 22 000 кг слънчоглед по 0,55 лв./ кг. и 78220 кг. царевица по 0,25 лв./ кг. Ответникът заявил, че може да я предложи на по-едри зърноизкупвачи за закупуване, за което Р.Д. извозил продукцията от самото поле, по време на жътва с изпратени от него камиони. Той следвало да предостави на ищеца паричната равностойност на продукцията в момента на доставянето й на зърноизкупвача и получаване на парите за нея, което не сторил до момента на завеждане на исковата молба. През м. септември 2013 г. т.к. още не била заплатена сумата на ищеца ответникът издал в негова полза като обезпечение на вземането му запис на заповед за сумата в размер на 23 000 лв. с падеж на вземането 28.11.2013 г. Записът на заповед бил изписан от ответника саморъчно. На отправените покани за плащане ответникът не заплатил сумата.

Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.

Ответникът оспорва наведените в иск. молба и в съд. заседание твърдения като заявява, че между него и ищеца не съществува облигационна връзка въз основа на писмен или устен договор. Представеният запис на заповед смята за недействителен поради наличието на поправки и зачерквания, неправилно ЕГН на доверителя му, липса на каузално правоотношение между страните, твърди че не се е обогатил за сметка на ищеца по никакъв начин.

По делото е представен запис на заповед, чиято действителност бе оспорена от ответника. Бяха извършени единична и тройна почеркови експертизи, заключението по които съдът намира за обективни и компетентно изготвени. Вещите лица установиха, че подписът положен за издател е на Р.Д.А., ръкописният текст е положен от Р.Д.А., както и, че от техническото изследване на документа се установяват механични заличавания на цифри или части от цифри от датите на издаване и падеж на процесния запис, както преправки с химикал със син и черен цвят. Механичните заличавания са извършени след полагането на химикалните щрихи. Разчетената част от датата на издаване на записа е „20.0…2013“, като втората цифра от месеца не е възможно да бъде разчетена поради пълното и механично заличаване. Разчетената първоначално положена дата на падежа е „28.11.2013“ г.

В менителничния ефект трябва да се съдържат указания за датата и мястото на издаването. Липсата на тези реквизите прави ценната книга недействителна. В настоящия случай сме изправени не пред липса на реквизити, а пред тяхната преправка чрез внасяне на промяна в датата на издаване на ефекта и неговия падеж.  Съобразно М. Павлова в „Записът на заповед и менителницата“, ако чрез подправката се заличават съществени реквизити, ефектът се превръща в нередовен от формална страна и затова е недействителен. Правата въз основа на него могат да се упражнят след производство за обезсилването му /чл.560 -568 ГПК/.

По отношение на редовността на исковата молба и допустимостта на иска:

При анализ на исковата молба, РС-Добрич, л. 13 от гр. д. №1961/2016 г. е стигнал до правния извод относно нередовност на исковата молба поради противоречие между наведените обстоятелства, на които ищецът търси да защити правата си и отправен петитум. В дадения му от съда срок, ищецът е уточнил, че между страните не съществува договорна обвързаност, той предоставил на ответника продукцията без договор, при липса на изрични уговорки за заплащане на комисионни, възнаграждения, разходи по транспорт и т.н.  На заявлението на ответника, че може да предложи на едри зърноизкупвачи за закупуване произведените от него царевица и слънчоглед, ищецът се съгласил, а ответникът извозил продукцията от полето. Ответникът е следвало да предостави на ищеца паричната равностойност на продукцията след като я достави на съответния изкупвач на зърно и получи парите за тази продукция, но след получаване на паричните средства ответникът не сторил това. По тази причина ищецът счел, че ответникът неоснователно се е обогатил с процесната сума.

Съдът намира, че и след уточняването на исковата молба с молба от 16.08.2016 г. и провеждане на съдебното дирене сезиращия съда акт страда от пороци, т.к. е налице логическо несъответствие между основание и петитум. Наведените от ищеца твърдения с исковата молба и с допълнителната молба, както и становището му в съдебно заседание на 7.03.2017 г. сочат за наличието на договорни отношения по конкретния спор, което прави така оправения петитум правно нелогичен на обстоятелствата, на който страната основава иска си. След като ищецът не е отстранил нередовностите, сочени още с определение на РС-Добрич в дадения му срок, съдът намира, че са налице основанията на чл. 129 ал. 3 от ГПК за прекратяването на производството поради нередовна искова молба.

Освен това, предявеният иск, с правно основание чл. 59 от ЗЗД е недопустим, поради липса на правен интерес.

Производството по този иск  предполага липсата на друго процесуално средство за защита. От изложените твърдения на ищеца в исковата молба, допълнителната молба и в съдебно заседание, гореизложените от съда съображения може да се заключи, че за страната съществува друг правен ред за защита касателно наличието на договор и недействителна запис на заповед. Този краен извод не се променя от обстоятелствата относно правната възможност за доказване на претенцията.

 

Воден от изложеното, съдът намира, че следва да прекрати производството, поради нередовна иск.молба и недопустим иск и на осн.чл. 129 ал. 3 ГПК и на осн.чл. 130 ГПК

 ОПРЕДЕЛИ:

       ОТМЕНЯ определението с което е даден ход на устните състезания

       ОТМЕНЯ определението с което е даден ход на съдебното дирене

      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 574/2016 г. по описа на РС Балчик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Добрич в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                    

 

                                                       СЪДИЯ:…....