Решение по дело №1261/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2024 г.
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20237260701261
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

710

Хасково, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА канд № 20237260701261 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Хасково срещу Решение № 260/17.10.2023 г., постановено по АНД № 714/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково. С решението е отменено Наказателно постановление /НП/ № Х-28-17 от 09.08.2023 г. на Началник на РДНСК – Хасково, с което на основание 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ на Т.Д.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на съдебното решение. Изпълнителното деяние било посочено точно заедно с всички обстоятелства, при наличието на които било реализирано. По ПУП за проектираната сграда бил предвиден максимално допустим Кинт, поради което всяко допълнително добавяне на помещение или площ щяло да го надхвърли. Отделно от това, помещението на кота +14,40 м. следвало да бъде включено в РЗП. Моли НП да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът Началник на РДНСК Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата и моли за отмяна на съдебното решение. Допълва, че пространството под кулата било подпокривно, но никъде не било посочено предназначението му. С него се разширявала площта на сградата, като то не отговаряло на изискванията за кули и декоративни елементи.

Ответникът Т.Д.Г. ***, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 22.05.2023 г. от служители на РДНСК - Хасково е извършена проверка на издаденото от Т.Д.Г. ***, Разрешение за строеж № 189/04.06.2023 г., при която се констатира, че в обяснителната записка в проекта по част „Архитектурна“ неправилно били изчислени РЗП, съответно и коефициентът на интензивност /Кинт/, като помещението на кота +14.40 м. с външни размери 3,75 м. /6,55м. /ЗП - 24,56 кв.м./ не било вкарано в РЗП. Съгласно § 5, т. 18 ДР ЗУТ „разгъната застроена площ“ била сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото. В разгънатата застроена площ се включвали и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ на надземните етажи се включвала цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. Възприето било, че неправилно били отразени и изчислени кулите над покривната плоскост, тъй като съгласно чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони над покривната равнина се допускали издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други, ако остават зад равнината, разположена успоредно на разстояние 70 см от равнината, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, а в случая били добавени 70 см. и след тях са изчислени площите по чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. По този начин надвишението над 25 кв.м., предвидено в чл. 93, ал. 2 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. следвало да бъде включено към РЗП за изчисляването на Кинт. След като преценили, че съгласно обяснителната записка по част „Архитектурна“ постигнатият с проекта устройствен показател Кинт е 2.99 при максимално допустим по ПУП Кинт 3.0, който Кинт при добавянето на горецитираните площи щял да надвиши 3.0, с което се нарушавали предвижданията на ПУП-ПЗ, проверяващите приели, че Т.Д.Г. *** съгласувал инвестиционен проект за строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, находящ се в УПИ XIII, кв. 326 по плана на гр. Хасково, поземлен имот с идентификатор № 77195.712.72 по КК на гр. Хасково, с административен адрес:***, с възложители „ЕР БИЛДИНГ 21“ ООД, ЕИК *********, М. В. М., В. М. В. и В. М. В., в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ. За извършеното нарушение на Т.Д.Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Х–28/07.07.2023 г. Въз основа на акта е издадено оспореното НП.

Районен съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и кредитирани доказателства, е отменил НП, който извод настоящата съдебна инстанция не споделя.

Районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Действително било посочено, че главният архитект на община Хасково е съгласувал инвестиционен проект за описания по-горе строеж в нарушение на чл. 145, ал. 2 от ЗУТ, но това било едно общо твърдение, а едва впоследствие било пояснено, че неправилно бил изчислена РЗП, съответно и Кинт, вкл. и, че помещението на +14.40 м. с описаните външни размери и ЗП 24.56 кв. м. не било вкарано в РЗП, както и, че неправилно били изчислени и кулите над покривната плоскост. Районният съд твърди, че се препраща към нормата на чл. 92, ал. 1 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г., отнасяща се не до кулите, а до допустимостта над покривната равнина на издатини, като капандури, корнизи, перголи, слънчеви фотоволтаични и/или топлинни преобразуватели и други. Прието е в оспореното решение, че се внася неяснота във фактическите

твърдения – дали се касае за кули над покривната плоскост или за наличието на издатини, както и, че липсвали въобще твърдения за площта на имота, за разгънатата застроена площ на целия строеж, необосновани било изложените факти относно допуснати грешки при изчислението на РЗП, което водело до надвишение на Кинт в разрез с предвиденото в ПУП. Въз основа на горното Районният съд е отменил НП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на Районния съд.

В производството пред него Районният съд не е изяснил спорните по случая факти и обстоятелства, като не е съобразил, че за това са необходими специални знания, с каквито той не разполага. Обективираните в решението фактически установявания са направени въз основа на писмените доказателства по делото, чрез сравняване на посочените в тях стойности и определените в приложимата правна уредба, без да е изслушано експертно заключение, от което да се направи извод дали в действителност неправилно са били изчислени РЗП, съответно и Кинт, отразени и изчислени ли са кулите над покривната плоскост и следва ли същите да бъдат включени в РЗП.

В този смисъл и по аргумент от чл. 220 АПК, въвеждащ забрана за фактически установявания, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на Районния съд.

Районен съд - Хасково следва да предприеме процесуални действия за разкриване на обективната истина, вкл. и служебно, съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е длъжен да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което да вземе решението си по вътрешно убеждение, като се ръководи от закона. При новото разглеждане на делото, спазвайки принципа за служебното начало, съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроси, формулирани евентуално от страните след предоставена им за целта възможност, както и на въпросите, които Районният съд в оспореното решение, е приел, че са неизяснени относно доказаността на твърдяното нарушение – каква е площта на имота; каква е РЗП съгласно одобрения проект, изчислена ли е правилно тя, съответно има ли „невкарана“ в РЗП застроена площ, конкретно - помещението на кота +14,40 м. включено ли е в РЗП; налице ли са кули над покривната плоскост или се касае за издатини, съответно могат ли да имат самостоятелно предназначение за конкретно ползване, като при наличие на кули изчислени ли са правилно те; изчислен ли е правилно Кинт и съответства ли той на допустимия по ПУП Кинт, като в експертизата следва да бъдат посочени и въведените от законодателя правила и нормативи за извършване на строителство, съответно - възможни ли са отклонения от тях с оглед спецификата на конкретния казус.

Едва след изясняване на действителната фактическа обстановка съдът изследва съставомерно ли е по смисъла на чл. 6 ЗАНН извършеното деяние и налице ли са всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението, да изложи съображения допуснати ли са други съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето във воденото спрямо него административнонаказателно производство, да извърши проверка подведена ли е тази фактическа обстановка под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3, ал. 1 ЗАНН/, както и преценка дали законосъобразно и явно справедливо е наложено административното наказание, спазвайки нормите на чл. 12, чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, прилагайки институтите на по-благоприятния закон, ако има такъв /чл. 3, ал. 2 ЗАНН/, и на освобождаване от отговорност при маловажност на случая.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 и чл. 224 от АПК Административен съд – Хасково

РЕШИ:

ОТМЕНЯ срещу Решение № 260/17.10.2023 г., постановено по АНД № 714/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: