ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1697
гр.
Пловдив, 23.08.2019г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и трети август, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 1726 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Я.Г.С. против определение № 4678/24.04.2018г. по гр.д.№ 16038/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с., с което е допълнено определение от 15.03.2019г. в частта относно разноските, като жалбоподателката е осъдена да заплати на „П. А. БГ“ЕООД сумата от 480 лева- разноски за адв.възнаграждение.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. По- конкретно се сочи, че при завеждане на първоинстанционното дело жалбоподателката- ищец по същото това дело, е разполагала само с констативен протокол за ПТП, легитимиращ именно „П. А. БГ“ЕООД като ответник по заявената от нея искова претенция с правно основание чл.49 от ЗЗД. Не била налице възможност преди подаване на отговора на исковата молба тя да научи, че физическото лице П. А., като едноличен собственик на две търговски дружества, чрез едното е отдал под наем автобусът, с който е възникнало ПТП, а чрез другото, което извършва автобусните превози, е сключил трудов договор с водача на автобуса.
От „П. А. БГ“ЕООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
От третото лице ЗД“Евроинс“АД не е подаден отговор на частната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 16038/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с. е
образувано по искова молба от Я.Г.С.
против „П. А. БГ”ЕООД- гр.Пловдив, с която е предявен иск по чл. 49 ЗЗД, във
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за това ответното дружество, като възложител на работата на
водача на автобус Е. Е. М. да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от причинено от Е.
М. ПТП на 04.07.2018г., ведно със законната лихва от 04.07.2018г.- датата на
деликта, до окончателното изплащане на вземането.
С исковата молба е
представено заверено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 612/04.07.2018г.,
в който е отразено, че водачът на автобус- собственост на „П. А. БГ“ЕООД, Е. М.
по време на движение е натиснал рязко спирачката и правостоящата Я.С. е
политнала напред, като е ударила главата си в предното обзорно стъкло. В исковата
молба е отразено същото обстоятелство, а именно, че управляваният от Е.М.
автобус е собственост на ответното дружество, от което обстоятелство се извежда
и твърдението, че същото е и работодател на шофьора. С отговора на исковата
молба последното твърдение е оспорено, като изрично е заявено, че „П. А.
БГ“ЕООД не е работодател на М.. С отговора са представени договор за правна
защита и съдействие и фактура, удостоверяващи договарянето и изплащането на
присъденото с обжалваното определение адв.възнаграждение.
В първото по делото
публично съдебно заседание от пълномощника на ответното дружество са
представени трудов договор на Е. М. от 08.06.2018г., сключен с „Автобусни
превози Пловдив“ЕООД, и договор за наем от 22.05.2017г., сключен между „П. А.
БГ“ЕООД, в качеството на наемодател, и „Автобусни превози Пловдив“ЕООД, в
качеството на наемател, който договор има за предмет предоставяне на ползването
на няколко автобуса, между които и управлявания от М. при причиняване на ПТП.
Предвид обстоятелствата, които удостоверяват тези доказателства, от страна на
ищцата е поискано заменяне на ответника „П. А. БГ“ЕООД с „Автобусни превози
Пловдив“ЕООД, като в резултат от това производството по отношение на
първоначалния ответник е прекратено и с последващо определение, а именно
обжалваното определение, са му присъдени направените съдебни разноски за
адв.възнаграждение.
По преценка на съда не може с категоричност да се приеме, че преди завеждане на делото пред ПдРС ищцата- жалбоподател в настоящето производство, е била лишена напълно от възможността да се увери, дали собственикът на автобуса е и работодател на виновния за ПТП шофьор. Действително официална информация не би могла да се получи без съдействието на съда, т.е. да бъде заведено съдебно производство. Имало е възможност обаче да се отправи писмена покана до собственика на автобуса да потвърди, дали е работодател на управлявалия го водач, и дали приема, че дължи обезщетение в някакъв размер. В такъв случай, в зависимост от отговора или от липсата на отговор, би могло да се преценя по въпроса, дали първоначалният ответник, чрез законният му представител, не е станал причина за завеждане на делото. При положение, че не е търсен начин за извънсъдебно уреждане на въпроса с обезщетението, не е налице основание да се счита, че причината за завеждането на делото някакво действие или бездействие от страна на „П. А. БГ“ЕООД.
От друга страна, като се има предвид, че физическото лице
П. П. е управител и на „П. А. БГ“ЕООД и на „Автобусни превози Пловдив“ЕООД, е пределно ясно, че той е разполагал с
трудовия договор на Е. М. и е могъл да го представи в срока за подаване на
отговор на исковата молба. В този смисъл, ако и жалбоподателката да е станала
причина за направени от „П. А. БГ“ЕООД разноски за адв.възнаграждение,
то същите не надхвърлят минималното възнаграждение от 300 лева по чл.9, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на писмен отговор по искова молба, тъй като за реализирането
на защита е било достатъчно да се удостовери липсата на пасивна легитимация по
предявения иск по чл. 49 ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 ЗЗД. От жалбоподателката не е заявено възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, но няма пречка то да бъде редуцирано не като прекомерно, а
съобразно с вида на достатъчната правна защита. Ето защо, съдът намира, че
обжалваното определение ще следва да бъде отменено частично по отношение на
присъдените съдебни разноски над 360 лева / 300 лева- адв.възнаграждение + 60
лева- ДДС/.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение № 4678/24.04.2018г. по гр.д.№ 16038/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с. частично, а именно в частта, с която Я.Г.С. е осъдена да заплати на „П. А. БГ“ЕООД съдебни разноски над 360 лева, т.е. за разликата между пълния присъден размер от 480 лева и 360 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Я.Г.С. частна жалба против определение № 4678/24.04.2018г. по гр.д.№ 16038/2018г. на ПдРС, ІІІ гр.с. в останалата й част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: