Р Е
Ш E Н И Е
№ 18
гр.
Перник, 23.02.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник в публично съдебно заседание проведено на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Слава Г.
при участие на съдебния
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Слава Г. административно
дело № 627 по описа на Административен
съд – Перник за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на М.Д.Х.,*** против заповед № 21-1158-000839 от 13.12.2021 г. издадена от
К.И.В.***– мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–П.. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е незаконосъобразна. Същата е немотивирана и е издадена при неизяснена
фактическа обстановка. Това е довело до неправилно прилагане на материалния
закон. Иска се отмяна на заповедта, както и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, вместо него се явява адв. С.И. ***. Поддържа
жалбата така, както е предявена. Иска решение, с което атакуваната заповед да се
отмени и да се присъдят сторените по делото разноски, за което представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата
– К.И.В.***– мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П. не се явява, вместо него се явява главен
юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли като
неоснователна.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува
процесната заповед като неин адресат, срещу надлежна страна. От друга страна,
обжалва се подлежащ на съдебно оспорване индивидуален административен акт.
Административен съд –
гр. Перник в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите:
На 13.12.2021 г., около 22:50
часа, в гр.Р.***, община Р., област П., ж. к. „***“, пред блок № ***, М.Д.Х.,
управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, придвижвайки го на
заден ход, за да влезе в реда на паркираните МПС на паркинга пред блок ***.
Спрян бил за проверка от контролен орган. Изпробван бил с техническо средство
Алкотест Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM-0040,
който
отчел резултат за концентрация на алкохол в издишания от водача въздух – 1.16‰.
На М.Д.Х. бил издаден талон за медицинско изследване № 0010275 от 13.12.2021 г.,
на каквото водачът не се подложил, като изрично в талона отбелязал, че
приема показанията на техническото средство. Във
връзка с така установеното на М.Д.Х. бил съставен акт серия GA № 414793 от 13.12.2021 г. за
административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП. Във
връзка с така съставения АУАН на жалбоподателя били иззети СУМПС № ***,
контролен талон № 6484854, свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС) № *** и
регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН бил подписан от
нарушителя без възражения и му бил връчен препис от него. Възражение срещу АУАН
било депозирано в срока по чл. 44, ал. 1, предл. второ от ЗАНН.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1158-000839
от 13.12.2021 г. издадена от К.И.В.***– мл. автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР –П. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
По делото е представена и Заповед № 313з-328 от 18.02.2020г. на
Директора на ОД на МВР-П., с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на Глава
Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни
лица, между които в т. 1.9. са мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР.
Представено е удостоверение с
изх. № 313р-1197 от 20.01.2022г., от което е видно, че издателят на заповедта
заема длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР-П..
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените и приети като годни доказателства документи, събрани в
хода на производството от административния орган, представени с
административната преписка.
За изясняване на спора от
фактическа страна и основното спорно по делото обстоятелство – управлявал ли е
жалбоподателят автомобила във време на спирането му за проверка от полицейските
органи на паркинга пред бл. *** в ж.к. „***“, в гр.Р.***, по делото се изслушаха свидетелите Г. А. Х., М. К. Л. и Е.Т. В.***.
От свидетелските показания
на Г.А. Х.*** се приема, че същият на
13.12.2021г. е бил в състава на автопатрул 442, като по време на обход е станал
свидетел как пред блок *** в ж.к. „***“ в гр.Р.*** спира лек автомобил „***“,
управляван от жена, която слязла от автомобила, след което се качва мъж –
наказаният водач, за да паркира автомобила. Служителите били непосредствено зад
автомобила и видели смяната на местата и извършването на паркирането. Във
връзка с това последният бил подложен на проверка от състава на автопатрула.
Били му поискани документите, а в този момент водачът бил на шофьорското място.
Не е имало пререкания между свидетеля, водача и приятелката му. Водачът лъхал
на алкохол, поради което е поискано съдействие от СПП при ОД на МВР – П., които
били изчакани на място от автопатрула. След извършена на водача на проверка за
алкохол с техническо средство било установено наличие на алкохол в издишания от
последния въздух. Свидетелят заяви още, че същият този автомобил по-рано същата
вечер бил спиран от същия състав на автопатрула, към който момент автомобилът
бил управляван от жена, като проверка на водача не била извършена. Показанията
на свидетеля се приемат от съда за достоверни и кореспондиращи с описаната в
съставения за нарушението АУАН и в оспорената заповед фактическа обстановка,
включително потвърждават спорното обстоятелство, че М.Х. е управлявал процесния
автомобил във време на спирането му и извършването на проверка от първия
полицейски патрул пред бл. *** в кв. „***“, гр.Р.***.
Свидетелката М.Л.** живее на
семейни начала с жалбоподателя. Свидетелства, че на 13.12.2021 г., след като
гостували с жалбоподателя в кв. „***“ в гр.Р.***, същата е управлявала
процесния лек автомобил, като при ул. „***“ била спряна от същия автопатрул,
който впоследствие извършил проверката и пред бл. ***. При спирането проверка не й е извършена. Паркирала пред бл. ***,
след което на входната врата се сетили, че са забравили „зарядното“ в
автомобила и М.Х. се върнал, за да го вземе от шофьорското място, като само
отключил и заключил автомобила, а Л.*** стояла пред входа, била на около пет
метра от паркирания автомобил. След това пристигнала патрулната кола, проверени
били документите на Х., след което на жалбоподателя била извършена и проверка
за алкохол. Същата се възпротивила на извършената проверка на Х..
Свидетелката Е. В.***, живееща в блок ***,
съседен на бл. ***, свидетелства, че в средата на месец декември 2021 г. била
на терасата, пушела цигара преди лягане, при което видяла М. и М., които се
прибирали. М.*** паркирала автомобила, двамата слезли от същия, а когато били
на средата на улицата М. се върнал до автомобила, взел нещо и тръгнал. В същия
момент пристигнал полицейски автомобил, и започнали да си говорят. Когато
полицията пристигнала, жената била на средата на улицата.
Показанията на двамата свидетели
не са с интензитет да разколебят посоченото в АУАН и в заповедта обстоятелство,
че жалбоподателят, (независимо че не е управлявал автомобила при предишното им
спиране от същия автопатрул, което не е спорно по делото), е управлявал
процесния автомобил, като е паркирал същия непосредствено преди извършената му
проверка пред входа на бл. *** в ж.к. „***“ в гр.Р.***. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля Л.**, като ги приема, за защитната теза. Същите влизат
и в противоречие с показанията на Х.,
относно липса на пререкания,
както и противоречат на показанията на свидетелката В.***, относно мястото на
което е била свидетелката Л.***. От своя страна показанията на свидетелкатаВ.***влизат
в пряко противоречие и с посоченото във възражението по чл. 44 от ЗАНН място,
на което са се намирали жалбоподателя и свидетелката Л.***, а именно: „до
автомобила“. Поради този причина и същите се приемат за необективни и
неспомагащи с нищо за разкриване на обективната истина.
При така установените
факти, които се възприеха от представените и приобщени по делото доказателства,
настоящият съдебен състав на Административен съд – гр. П., като извърши
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, достигна до следните правни изводи:
За да е законосъобразна
наложената принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от
компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т.
7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. ОД на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП
ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица
могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-328
от 18.02.2020 г. директорът на определената служба за контрол е оправомощил
длъжностни лица, заемащи конкретно посочена длъжност, между които са и младши
автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“, които да издават заповеди, с които
да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП. Това е
заповедта, оправомощаваща длъжностното лице, неин издател, да приложи мярка с
такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно
нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на
заповедта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. С
оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт
за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
Не е основание за отмяна на
оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и
това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация
се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация
на моторното превозно средство по
отношение, на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и
недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на
лек автомобил „***“,
собственост на
жалбоподателя, притежаващ преди прилагане на
ПАМ рег. № РК8591ВТ. При
издаването на заповедта не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да се приемат за съществени и на
това основание оспорвания акт да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ, с която се
прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози–за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
При
спазване на чл.
170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест,
административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В
тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори
констатациите относно управление на автомобила и употребата на алкохол. В хода
на съдебното дирене жалбоподателят не се справи с доказателствената тежест. Събраните
гласни доказателства не разколебават управлението на МПС конкретно от
жалбоподателя. Въз основа на събраните
по делото доказателства се приема, че е осъществен фактическият състав за
прилагане на ПАМ, визирана в цитираната разпоредба на ЗДвП, а именно – на
13.12.2021 г., в 22:50 часа, в гр.Р.***, област П., ж.к. ***, на паркинга пред
бл. ***, М.Х. е управлявал собственото си МПС посредством осъществяването на
движение на автомобила на заден ход с цел извършването на маневра за паркиране,
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – конкретно 1.16 ‰,
установена с техническо средство и по
надлежния ред, за което му е съставен и АУАН. Водачът е приел тези
показания, съответно не се е възползвал от възможността да се подложи на
медицинско изследване, за извършването на каквото, също надлежно, му е бил издаден
талон и посредством, което именно да
обори констатациите на органа. Констатацията
на административния орган, че е управлявал МПС към момента на проверката не е
оборена, тъй като липсват безпротиворечиви доказателства в тази посока. С оглед горното настоящия състав намира, че е
доказана изцяло фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №
414793 от 13.12.2021г. и правилно е
подведена под съответната правна норма.
В случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за
налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т.
2а, б. „б“ от ЗДвП.
Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед установеното от
фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна
административна мярка е в размер от шест
месеца до една година. В случая административният орган е определил срок на
временното „прекратяване на регистрацията на МПС за шест месеца“ и в
действителност, това е минимално
заложения от закона срок. С оглед
проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на
административния орган да приложи принудителната административна мярка, като
прекрати регистрацията на ППС. Мярката е наложена за минималния законов срок.
В ЗДвП изрично е предвидено
прилагането на точно такава ПАМ за точно
такова по вид поведение. Извършеното нарушение е безспорно доказано и e с висока степен на обществена
опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава
реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата
правна уредба административния орган е наложил принудителната административна
мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения.
Правилно административният орган
е приложил мярката. Актът, е съобразен и
с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При установено нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ
по чл. 171, ал. 2а, б. “б“ от ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига
законоустановените цели на административната принуда. С оглед на изложеното не се налага отмяна на
акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради изложеното по-горе жалбата
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1158-000839 от 13.12.2021 г. издадена от К.И.В.***– мл.
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П. ще се
отхвърли като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото
ответната страна има право на разноски. Такива до приключване на съдебното
дирене не са поискани, поради което и не се дължи присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК,
Административен съд–Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.Д.Х.,*** против
заповед № 21-1158-000839 от 13.12.2021 г. издадена от К.И.В.***– мл.
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Перник.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/П/