Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. Пловдив, 08 март 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V-ти състав в публично заседание на осми февруари, през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното адм. дело №250 по описа за 2016 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 160
от ДОПК.
Жалбоподателят - ЕТ “***., представлявано от Н.Д.В. с ЕГН **********
с адрес по чл.8 от ДОПК в гр.*** обжалва
РА № ********* / 12.12.2012 г. в частта изменен с Решение № 941/11.12.2015
г. на Директора на Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с която са установени задължения относно: данък
по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. от 13 459,53 лв. на 938,40 лв. и прилежащите лихви
от 7 115,59 лв. на 501,55 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 23 428,59
лв. на 3 635,28 лв. и прилежащите лихви от 8 876,59 лв. на 1 394,67 лв.; вноски
за ДОО за 2007 г. от 2407,20 лв. на 66,56 лв. и прилежащите лихви от 2 323,26 лв. на 90,61 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ от 708,00 лв.
на 18,74 лв. и прилежащите лихви от 674,00 лв. на 25,54 лв., и вноски за
здравно осигуряване от 849,60 лв. на 22,50 лв. и прилежащите лихви от 430,68
лв. на 16,80 лв. и в частта в която е
потвърден РА в частта на направените
констатации и допълнително установените
задължения по ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО, както следва: Данък по чл. 35
ЗОДФЛ /отм./ за 2006г. главница 480,23 лв. и
лихви 324,08 лв., Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за
2009г. главница 8 960,27 лв. и лихви 2 388,99 лв., Вноски за ДОО за 2006г.
главница 680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за
ДОО за 2008г. главница 49,20 лв. и
лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009г. главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за
2006г. главница 215,04 лв. и
лихви 148,40 лв., Вноски за ЗО за 2008г. главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за
2009г. главница 249,60 лв. и лихва84,93 лв., Вноски за ДЗПО за 2006г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за
2008г. главница 12,00 лв. и лихви
15,22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009г. главница 156,00 лв. и лихви 104,24
лв.
Ответникът -
Дирекция “ОДОП” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юк. С. е на становище, че
жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение. Поддържат се
изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспореното
решение на контролния административен орган. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд,
като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и изложеното в Решение № 941 от 11,12,2015г.
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По ЗОДФЛ /отм./, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО
Ревизията обхваща периода от
01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй
като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 7
от същия. Н.Д.В. по смисъла на чл.6, ал.1, т.1 от ЗОДФЛ /отм., в сила до
31.12.2006 г./ и чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2007 г./ е данъчно
задължено лице за доходите, получени от него през отделните данъчни
(календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията. Предмет на ревизията е и
установяване на задълженията на Н.Д.В., в качеството му на самоосигуряващо се
лице, за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване
за периода от 01.01.2005 г. до
31.12.2009 г.
От присъединените и представените при
ревизията документи е установено, че Н.Д.В. за ревизирания период, с подадени
годишни данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ и по чл.50 от ЗДДФЛ, е
декларирал доходи от наеми по години, както следва: за 2005 г. – 7700,00 лева;
за 2006 г. – 8400,00 лева; за 2007 г. – 8400,00 лева; за 2008 г. – 38050,00
лева и за 2009 г.– 44250,00 лева.
За периода включен в ревизията Н.В.
има дялови участия в «***» ЕООД; «Р.»
ЕООД; «РЕАЛ 222» ЕООД; «***»ЕООД; «***» ЕООД; «***» ЕООД; «***» ЕООД и «***» ЕООД. Ревизираното лице не е получавало
доходи от посочените дружества за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2009 г. Данъчно
задълженото лице е ревизирано от органите на приходната администрация, преди
ревизирания период по отношение на задълженията за данък по чл.35 от ЗОДФЛ
/отм./ за периода 01.01.2004г. - 31.12.2004г., документирано с издаден РА №
*********/04.08.2011г., като са установени задължения общо в размер на 17692,58
лв. в т.ч. данък по чл.35 от ЗОДФЛ в размер на 9852,73 лв. и лихви в размер на
7839,85 лв., изменени на 7 794.33 лв. с
Решение № 1112/15.11.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ” гр.Пловдив. С Решение № 11865/11.10.2015 г.
на ВАС е потвърдено Решение № 1961/02.09.2013 г. на ПАС, с което е отхвърлена
жалбата на Н.Д.В. против РА № *********/04.08.2011г., потвърден и изменен с
Решение № 1112 от 15.11.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ” гр.Пловдив.
Във връзка с фактите касаещи
получените от лицето приходи за периода на ревизията, органите по приходите са
изследвали извършените разходи от негова страна. През ревизираният период
задълженото лице /ЗЛ/ е придобило: по НА № 49/2007г. недвижим имот в гр.*** – магазин със
санитарно помещение, чрез покупка за сумата от 40 000,00 евро, платени в брой;
по НА № 192/2007г. недвижим имот в гр.*** – магазин, за сумата от 20 000,00
евро, платени в брой и по НА № 71/2008г. недвижим имот в гр.*** – жилищна
сграда, за сума в размер на 350 000,00 евро.
С оглед изследване на имущественото и
финансово състояние на ревизираното лице и ресурсите от приходи за издръжката
на живота и покриване на направените разходи, от органите по приходите са
предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на Н.В.
за ревизирания период. След като са събрани и анализирани доказателствата от
всички източници, извършени са служебни проверки в базите данни на НАП, както и
въз основа на предоставените документи от ревизираното лице, органът по приходи
е достигнал до извода за наличие на данни, че декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Предвид това, е счетено, че
ревизията следва да се извърши по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК и основата за
облагане се определи по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
Жалбоподателят не е семеен за
ревизираните 2005г. – 2008г., а през м.септември 2009г. е сключил граждански
брак с В.С.М..
На основание чл.37, ал.5 от ДОПК в
хода на ревизията на Н.Д.В. са отправени искания за предоставяне на данни, сведения,
носители на информация, справки документи /заверени копия/ и писмени обяснения
от трети лица – до застрахователни компании; до КАТ, направление „Пътна
полиция” гр.Пловдив; до Агенцията по вписвания; до ГД „Гранична полиция”, до
Община гр.Пловдив, отдел „МДТ” и до
всички 29 банкови институции в страната. В хода на ревизионното производство,
на основание чл.45 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещни
проверки на други задължени лица – търговски дружества, в които Н.В. е собственик и управител. Връчени са ИПДПОТЛ на
управителя, с които са изискани справки и писмени обяснения, непредставени до
приключване на ревизионното производство. Отговори са получени само от „Р.”
ЕООД и „***” ЕООД. С протокол №
1207265/10.05.2012 г. са приобщени доказателства от досието на задълженото
лице. За определяне началното салдо към 01.01.2005 г. е взет предвид резултата
от извършена на лицето ревизия за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г.,
документирана с РА № *********/04.08.2011г., с който е установено превишение на
разходите над приходите със сумата в размер на 36 350,11 лв., поради което
настоящата ревизия приема нулево начално салдо към 01.01.2005 г.
Извършен е анализ на относимите
обстоятелства изброени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е направена съпоставка на
извършените разходи от физическото лице и декларираните/получени приходи, при
което е установено превишение на разходите спрямо получените доходи за всяка
една от годините, включени в ревизирания период. На основание чл.123, ал.1, т.2
от ДОПК превишението на разходите спрямо доказаните доходи се приема като доход
с неустановен произход, подлежащ на облагане. За установените с ревизията
доходи с недоказан произход, след приспадане на дължимите осигурителни вноски е
изчислена и данъчната основа на лицето: за 2006 г. в размер на 4 419,21 лв.; за
2007 г. в размер на 55 021,38 лв.; за 2008 г. в размер на 200 040,95 лв. и за
2009 г. в размер на 49 777,77 лв., върху която органите по приходите са
изчислили дължимия данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ и чл.48 от ЗДДФЛ с прилежащи
лихви, предмет на настоящата жалба. За 2007 г., 2008 г. и 2009 г. органите по
приходите са установили, че от задълженото лице не е внесен декларирания от
него данък върху доходите от наеми. По отношение на задълженията за ЗОВ, при
ревизията са установени невнесени авансови вноски за 2008 г. и 2009 г. в
законоустановения срок и са начислени дължимите лихви просрочие за 2005 г.,
2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. за внесените със закъснение задължения. На
основание чл.124а от ДОПК за 2006 г. и 2007 г., върху установения с ревизията
доход с недоказан произход, са определени задължения за ЗОВ. От РД, съответно
от РА не става ясно защо при ревизията не са установени задължения за ЗОВ за
останалите ревизирани периоди, в които е установено превишение на направените
от ЗЛ разходи над доказаните доходи/приходи.
Н.Д.В. е оспорил РА №
*********/12.12.2012 г. по админ. Ред , като е твърдял че същия е неправилен,
необоснован и незаконосъобразен. Твърдяна е наличието на погасителна давност за
2005 г., 2006 г. и 2007 г., относно задълженията за данък по чл.35 от ЗОДФЛ
/отм./ и чл.48 от ЗДДФЛ, както и за установените задължения за задължителни
осигурителни вноски /ЗОВ/ на самоосигуряващото се лице. Цитирани са разпоредбите
на чл.140, ал.1 и ал.2 от ДПК /отм./ и чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Ревизираното лице посочва, че може да бъде прекъснат само давностен срок, който
към момента на прекъсването не е изтекъл. Според Н.В. ревизията е възложена със
ЗВР № 1201620/28.03.2012 г., изменена със заповеди № 1202529/07.05.2012 г., №
1203798/03.08.2012 г. и № 1204286/04.09.2012 г. Жалбоподателят счита, че до
момента на издаване на ЗВР № 1201620/28.03.2012 г. от приходните органи не са
предприети действия спиращи или прекъсващи давността. По отношение на
възложената ревизия за установяване на задълженията на самоосигуряващото се
лице за ЗОВ, срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК е обвързан от жалбоподателя с
подаването на декларациите по чл.3, ал.1 от Инструкция №1 на НОИ от 11.02.2000
г. В жалбата се е твър9дяла , че неправилно и необосновано е извършено
приминаване към особения ред за облагане, както и че немотивирано е прието, че
началното салдо на 01.01.2005 г. е в размер на 0.00 лв. , тъй като от органите
по приходите не били изследвани финанасовите му възможности за получени от
предходни години доходи. Не бил взет предвид банков кредит в размер на 240
000,00 евро, който е изтеглен през 2007 г. и 2008 г. Неправилно сумата от 40
000,00 евро, по усвояване от този кредит на 29.11.2007 г. по сметка BG 50 UNCR
7000 1500 5518 25, e отнесена като разход, вместо на приход. За 2008 г. сума в
размер на 203 406,32 лв. е посочена в разходната част на паричния поток за
покупка на имот в брой, без да е взето предвид, че тя е част от изтегления през
2007 г. – 2008 г. кредит в размер на 240 000,00 евро. В жалбата се твърди, че
при ревизията не са взети придвид „доходите“ му от кредитни карти, издадени от
„***“ АД, *** АД и „*** и ***“ АД. Необосновано в разхода за 2005 г. е посочена
сума в размер на 486,72 лв. при условие, че от ЕВН България Електроснабдяване
АД е получено писмо, в което се посочва, че за тази година лицето няма платени
суми.
В процесното Решение № 941 е посочено
, че екипът извършил ревизията на Н.В.,
е изградил и обосновал своите констатации и правни изводи. В издадения РД №
1204286/18.10.2012 г., неразделна част от РА № *********/12.12.2012 г., са
посочени фактическите констатации за установеното несъответствие на
имущественото и финансовото състояние на ревизирания субект спрямо
декларираните или получените доходи, а именно без да получава доходи лицето е
извършвало разходи в големи размери. След направен анализ на наличната
документация в архива и информационната система на ТД на НАП Пловдив, събраните
в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни
източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до специализирани контролни
органи и други, подробно описани в ревизионния доклад, ревизиращият екип е направил
извод, че за ревизирания период са налице данни, че декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
От събраните в хода на ревизионното производство данни е установено, че за
периода 2005 г. – 2009 г. жалбоподателят е извършил разходи, без да е доказал
произхода на паричните средства за покриването им, т.е. налице е хипотезата на
чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което органът по приходите е преминал към
установяване на задълженията за данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./, данък по чл.48
от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни
вноски на ревизираното лице на основание чл.122 - 124а от ДОПК. На основание
чл.124, ал.1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление с изх. №
Д1/РД-21-190/11.05.2012 г., с което ревизираното лице е уведомено, че основата
за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2006
г., данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2009 г. и
осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски ще
бъдат определени по реда на чл.122 –
124а от ДОПК.
В решението е посочено , че по отношение на
оспореното от жалбоподателя начално
салдо на налични парични средства към 01.01.2005г., жалбата е неоснователна. Видно от
Решение № 11865/11.10.2015 г. на ВАС, с което е потвърдено Решение №
1961 от 02.09.2013 г. на ПАС, жалбата на Н.Д.В. против РА №
*********/04.08.2011г., с който е установено превишение на направените
разходи над доказаните доходи/приходи, е отхвърлена. Посочено е че правилно при ревизията е прието
начално салдо в размер на 0,00 лв.
По повод искането на жалбоподателя да
бъде взето предвид обстоятелството, че през 2009 г. е сключил граждански брак с
Величка Станева В.а, същото е неоснователно, тъй като това е съобразено още при
ревизията. Освен това, в ЗДДФЛ е залегнал принципа на индивидуалното подоходно
облагане, т.е. данъчно задължено лице е конкретното лице, а не семейството или
домакинството му.
В Решението е посочено, че жалбата на
Н.В., по отношение на допуснати грешки в изготвения му паричен поток за 2005
г., 2007 г. и 2008 г., е основателна, поради следното:
На първо място неправилно в
разходната част на паричния поток за 2005 г. неправилно е включена сума в
размер на 486.72 лв. Видно от справката получена от „ЕВН България“ ЕАД,
ревизираното лице не е заплащало електрическа енергия за 2005 г. По тази
причина недостигът на парични средства установен за 2005 г. се коригира с
настоящото решение от 1 254,54 лв. на 767,82 лв., което не води до промяна в
задълженията на ревизираното лице за данък по чл.35 от ЗОДФЛ (отм.) за тази
година, тъй като с РА № *********/12.12.2012 г. такива не са установени.
Прието е че , неправилно в разходната
част на паричния поток на Н.В. са включени плащания за закупени имоти по НА,
както следва:
- по НА №49/2007 г. са платени по
банков път на 29.11.2007 г. и на 03.12.2007 г., съответно 3 745,00 евро и 36
000,00 евро на Д.Ц.К.. При ревизията е прието, че за закупения имот цялата сума
в размер на 40 000,00 евро е платена в брой. По тази причина неправилно са
завишени разходите на задълженото лице със 77 734,46 лв.
- по НА 71/2008 г. от депозит в „***“
АД с вътрешно банков превод са платени 94 000,00 евро на А.Д.П.. При ревизията
е прието, че за закупения имот на стойност 350 000,00 евро, 260 000,00 евро са платени чрез кредит от „***“ АД, а останалата част от
104 000,00 евро е платена в брой. Предвид установено в хода на настоящото
административно производство, че по посочения по-горе НА, е платена сума с
вътрешно банков превод в размер на 94 000,00 евро, то само остатъка до 104
000,00 евро – 10 000,00 евро е платена в брой, т.е. неправилно са завишени
разходите на задълженото лице със 183 848,02 лв. за 2008 г.
Като се вземе предвид, че посочените
по-горе плащания са извършени по банков път, а не в брой, то с настоящото
решение се изменя установеното с ревизията, както следва:
- Установеното при ревизията
превишение на разходите над приходите на ЗЛ за 2007 г. в размер на 62 197.19
лв. става превишение на приходите над разходите в размер на 15537,27 лв. В този
случай не се дължи допълнително установения за довнасяне данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г. ведно с прилежащите лихви.
- В резултат на промяната за 2007 г.
се променя началното салдо за 2008 г. от 0,00 лв. на 15 537,27 лв., а
недостигът на парични средства за покриване на направените от лицето разходи се
променя от 202 400,28 лв. на 3 041.99 лв.
От дохода с недоказан произход, след приспадане на дължимите ЗОВ в общ
размер на 907.20 лв., остава доход за облагане в размер на 2107,79 лв. Общо
дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. от 23 428,59 лв. се изменя на 3
635,28 лв. – 3 424,50 лв. данък върху дохода от наеми и 210,78 лв. данък върху
дохода с неустановен произход. Изменят се и прилежащите лихви просрочие
определени на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК от 8
876,59 лв. на 1 394,67 лв.
По отношение на твърдението на задълженото
лице, че при ревизията не са взети предвид т.н. му „доходи“ от кредитни карти
от „***“ АД, *** АД и „*** и ***“ АД, които са приложени към жалбата, същата е
неоснователна. В отговор на изпратените на основание чл.37, ал.5 от ДОПК при
ревизията искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица, ревизиращия екип е извършил анализ на всички банкови сметки, посочени в
отговорите на банките, в т.ч. и на извлеченията от кредитни карти. Органите по
приходите са анализирали движението по банковите сметки на ревизираното лице,
като констатираните обстоятелства са описани в РД. Внесените и изтеглените в брой
парични средства по банковите сметки на РЛ са отразени в изготвения паричен
поток за съответната година. Представените към жалбата извлечения не са
официален удостоверителен документ, издаден от компетентен орган в кръга на
правомощията му. Освен това липсва хронологична последователност на
представените извлечения, което от своя страна възпрепятства възможността да се
анализират не само изтеглените в брой суми от задълженото лице, но така също и
внесените от него за погасяване на отпуснатия му кредит.
В хода на ревизионното производство е
установено, че за ревизирания период
01.01.2005 г. – 31.12.2009 г., Н.В. е декларирал в НАП следните
обстоятелства по повод осигуряването си като самоосигуряващо лице: С подадена
декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица жалбоподателят е заявил упражняване на дейност като едноличен търговец с
фирма „Р. – Н.В.“ и начало на осигуряване за всички осигурени рискове, считано
от 01.07.1996 г. Подадена е декларация за прекъсване на дейност като ЕТ,
считано от 01.01.2008 г. и започване на дейност и осигуряване за всички
осигурени рискове от същата дата като едноличен собственик на капитала на „***“
ЕООД. Подадени са декларации обр.1 и обр.6 за ревизирания период, с изключение
на декларация обр.1 за 2009 г. в нарушение на разпоредбите на чл.2, ал.1 от
Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В съдебното производство жалбоподателят с молба /жалба/ от 14.06.2016 г. / л.
1927/ моли да се допусне ССЕ, при която вещото лице след като се запознае с
материалите по делото, посети счетоводството на ЕТ “Р. – Н.В.” и там където е
необходимо и отговори на следните
задачи, а именно: Да се изготви
паричен поток за годините 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., като се вземат
предвид всички получени от жалбоподателя парични суми под форма на наеми,
печалби, продажби, кредити и други, както и извършените през този период
разходи, вкл.разходи за издръжка и живот съгласно статистическите данни на НСИ,
както и наличните парични средства като едноличен търговец и се изчислят
съответните данъчни основи и се изчислят дължими данъци по ЗОДФЛ /отм/, ЗДДФЛ и
ДОО и съответните лихви.
Съдът е приел изготвеното заключение
на вещо лице П.П. от чиято заключителна част / л. 1952/ се установява че не е налице недостиг на
парични средства за периода от 2005 до 2008г. и че не се дължат данъци и
вноски за ДОО и ЗО. За 2009г. експерта е посочил че е налице недостиг на парични средства ,
поради което е определил дължим данък по
чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 7617,06лева, както и
лихва за просрочие в размер на 2057,00лева.
При приемането на заключението по ССЕ
, жалбоподателят във връзка с влязло в сила решение по адм.дело № 3008/2013 г.
на съпругата му В.В., моли да бъде поставен допълнителен въпрос на вещото лице,
а именно: да бъде преизчислен годишния финансов резултат за 2009 г. като се
вземат предвид констатациите в горния влязъл в законна сила РА издаден на В.В.
за периода от 01.09.2009 г. до 31.12.2009 г. през който период е в законен брак
и в едно домакинство с нея. Моли и да се изиска от ответника РА № *********/15.12.2012 г. на неговата
съпруга, както и изменително решение №
847/13.08.2013, ведно със съдебното решение на ПАС.
Съдът е задължил ответната страна и
тя е представила / л. 1961-2057/ РА №
*********/15.11.2012 г. и РД №
1203797/21.09.2012 г. на В.В. - съпруга, ведно с Решение № 847/13.08.2013 г. на Зам.директор на
Дирекция “ОДОП”, както и Решение № 1888/18.08.2014 г. по ад. № 3008/ 2013г. на
Пловдивски административен съд.
Жалбоподателят с молба от 13.09.2016
г. / л. 1943/ е помолил да му се даде
възможност да представи всички документи, въз основа на които е изготвено
заключението на вл. П. и които не се намират по кориците на делото. Съдът е
уважил искането на жалбоподателя , като му е дал възможност да представи исканите доказателства , но такива до края на съдебното следствие не се
представиха.
Съдът е допуснал и исканата от
жалбоподателя допълнителна ССЕ, като
експерта следва да отговори на поставените задачи в молбата на л. 1953, както съобрази отговора с представените / л. 1961-2057/ писмени
доказателства от юрк.С..
Допълнителното заключение по ССЕ е
представено по делото на 24,11,2016г. , но вследствие на „внезапните
заболявания“ на жалбоподателя за оз. на
13,12,2016г., на 09,01,2017г. и на
08,02,2017г. съдът е приел същото , неоспорено от страните.
Съдът констатира, че и основното
заключение по ССЕ е било представено по делото на 24,08,2016г.р, но отново поради
внезапните заболявания на Вълев за о.з.
на 14,09,2016г. и 12,10,2016г. е прието
в негово отсъствие, след като е заявил че няма въпроси към експерта-л.1953.
В последната си молба жалбоподателят
/ л. 2081/ , поради внезапно заболяване е помолил съдът да му се даде
възможност с оглед изслушаната допълнителна съдебно-икономическа експертиза да
представи всички документи по които е работило вещото лице и да представи нови
доказателства и направи искания за събиране на такива.
Експерта е заявил, че по приетата допълнителна експертиза предмет на проверка е
бил само РА и РД на съпругата му В.В.,
както и че тези доказателства са били представени по делото от ответната
страна, от л.1961 до л.2034.
Подобно становище е изразила и
ответната страна , поради което съдът е оставил искането без уважение.
Съдът е приел доп. ССЕ на
вещо лице П.П. от чиято
заключителна част / л. 2080/ се
установява че след като е зачетено
декларираният от жалбоподателя получен
заем от 15000лева от „Р.“ ЕООД през 2005г. е установено , че не е налице
недостиг на парични средства за периода от 2005 до 2009г., както и че не се дължат данъци и вноски за ДОО и ЗО.
Съдът обсъди факта , че експерта е
взел предвид при определянето на паричния поток и в двете си експертизи „декларираният от жалбоподателя
получен заем от 15000лева от „Р.“ ЕООД през 2005г.“.
Съдът установи че в жалбата срещу РА
по административен ред , / л.30/ не се
твърди за подобен заем , а за такъв се навеждат съображения за първи път в
жалбата до настоящия съд / л. 10/ . Съдът
счита, че горното деклариране на получен заем от 15000лева цели обслужването на защитната позиция на жалбоподателя и оформянето на „необходимия“ паричен поток,
поради което същото твърдение следва да се приеме за недоказано и не следва да се зачитат данните по двете
ССЕ , които са изготвени съобразно горното „деклариране“.
Съгласно приетото от ОСС на ВАС ТР по т.д. №
10/2016г. РА е изготвен от компетентен
орган , поради което не е нищожен.
Предвид горното съдът не приема
събраните доказателства „доказващи“ паричния поток на жалбоподателя , според
изложеното в жалбата и във възражението срещу РД, поради което РА в частта за
установените задължения по ЗОДФЛ/отм/ и ЗДДФЛ следва да се потвърди изцяло,
както следва : Данък по чл. 35 ЗОДФЛ
/отм./ за 2006г. главница 480,23 лв.и лихви 324,08 лв., данък по чл.48
от ЗДДФЛ за 2007 г. - 938,40 лв. и
прилежащите лихви от 501,55 лв.; данък
по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 3
635,28 лв. и прилежащите лихви от 1 394,67 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. главница 8
960,27 лв. и лихви 2 388,99 лв.
Относно установените задължения за
вноски за ЗОВ – ДОО, ЗО и ДЗПО за периода 2006г. – 2009г. съгласно ТР № 1 от 18.05.2016г. разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е
материалноправна и същите не са дължими. Съдът следва да отмени РА , както и диспозитива на Решение № 941 в
частта в която са определени за дължими вноски
за ДОО за 2007 г. от 66,56 лв. и прилежащите лихви от 90,61 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ от 18,74
лв. и прилежащите лихви от 25,54 лв., и вноски за здравно осигуряване от 22,50
лв. и прилежащите лихви от 16,80 лв. и в частта в която са определени вноски за ДОО за 2006г.
главница 680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за ДОО за 2008г. главница 49,20 лв. и лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009г.
главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за 2006г.
главница 215,04 лв. и лихви 148,40
лв., Вноски за ЗО за 2008г.
главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за 2009г. главница 249,60
лв. и лихва 84,93 лв., Вноски за ДЗПО
за 2006г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за 2008г.
главница 12,00 лв. и лихви 15,22 лв. и
вноски за ДЗПО за 2009г. главница
156,00 лв. и лихви 104,24 лв.
С оглед направеното възражение за изтекла
погасителна давност за част от задълженията,
съдът следва да посочи , че за установените с РА № *********/12.12.2012
г. задължения за ЗОВ за 2006 г. и 2007 г. срокът на погасителната им давност,
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, е започнал да тече от 01.01.2008 г., съответно от
01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2012 г., съответно на 31.12.2013 г. В случая
ревизионното производство по отношение на задълженията за задължителни
осигурителни вноски е започнало със ЗВР № 1102203 от 09.05.2011 г., т. е.
ревизионното производство е започнало преди изтичането на давностния срок.
Съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1, т.4 и т.5 от ДОПК давността спира, когато е
започнало производство по установяване на публично вземане; когато актът, с който е определено
задължението се обжалва и с налагането на обезпечителни мерки. За времето на
спиране на давността давностният срок не тече, като периодът на спиране не се
включва в срока на давността – с него тя се удължава, а с прекъсването на
давността – издаването на РА № *********/12.12.2012г., започва да тече нова
давност. Предвид спирането на давността, предвид разпоредбата на чл.172, ал.1,
т.1, т.4 и т.5 от ДОПК и прекъсването ѝ, съгласно чл.172, ал.2 от с.з., твърдението на жалбоподателя, че за
задълженията за ЗОВ за 2006 г. и 2007 г. е изтекла погасителната давност, е неоснователно.
Съдът приема , че законодателят е определил случаите, в които се допуска
извършване на ревизия при особени случаи и те са изчерпателно посочени в разпоредбата
на чл.122, ал.1 от ДОПК. Същите се намират в отношение на алтернативност, а не
на кумулативност - наличието само на едно от тях е достатъчно основание за
приложимостта на нормата. При наличие на конкретно посочени в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК основа. В тези случаи органът по приходите определя основата за облагане с
данъци и осигурителния доход, върху който се дължат ЗОВ, за съответния период,
за който са установени обстоятелствата. Тъй като обстоятелствата по чл.122,
ал.1 от ДОПК са резултат на действия, респективно на бездействия на жалбоподателя
, то с оглед на общия принцип, че никой
не може да черпи права от собственото си виновно поведение следва да се приеме, че определянето на облагаемата основа
в настоящия случай законосъобразно е определена от приходния орган.
Горното налага частичната отмяна на оспорения РА, като на ответника следва да се присъди юк. Възнаграждение по
компенсация в размер на 867,60лева.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на
ЕТ “***., представлявано от Н.Д.В. с ЕГН **********, с адрес по чл.8 от ДОПК в гр.*** РА № ********* / 12.12.2012 г. в частта
изменен с Решение № 941/11.12.2015 г. на Директора на Дирекция “ОДОП”
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с която са
установени дължими вноски за: ДОО за
2007 г. от 66,56 лв. и прилежащите лихви
от 90,61 лв.; вноски за ДЗПО – УПФ от 18,74 лв. и прилежащите лихви от
25,54 лв., и вноски за здравно осигуряване от 22,50 лв. и прилежащите лихви от
16,80 лв. и в частта в която са определени вноски за ДОО за 2006г. главница
680,99 лв. и лихви 848,65 лв., Вноски за ДОО за 2008г. главница 49,20 лв. и лихви 488,67 лв., Вноски за ДОО за 2009г. главница 514,80 лв. и лихви 343,99 лв., Вноски за ЗО за 2006г. главница 215,04 лв. и лихви 148,40 лв., Вноски за ЗО за 2008г. главница 28,80 лв. и лихва 75,65 лв., Вноски за ЗО за
2009г. главница 249,60 лв. и лихва 84,93 лв., Вноски за ДЗПО за 2006г. главница 143,36 лв. и лихви 198,41 лв., Вноски за ДЗПО за 2008г. главница 12,00 лв. и лихви 15,22 лв. и вноски за ДЗПО за 2009г. главница
156,00 лв. и лихви 104,24 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА ЕТ “***.,
представлявано от Н.Д.В. с ЕГН **********,
с адрес по чл.8 от ДОПК в гр.*** да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при Централно управление на
Национална агенция за приходите по
компенсация юк. Възнаграждение в размер на867,60 / осемстотин шестдесет и седем лева и 60 стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне. Председател: