Р Е Ш Е Н И Е №260279
28.09.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4427/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.Д.С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Д. против
Електронен фиш серия К № 3608506 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения поради невръчването заедно с ЕФ на
доказателствата по административната преписка, липса на описание на
нарушението, недоказване да са спазени техническите изисквания за работа със
средството за измерване, както и непосочване по какъв начин е установена
забраната за превишаване на разрешената скорост на движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 6-7 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно да са определени правната
квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема
становище нарушението да е заснето с одобрен тип средство за измерване и при
отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа
ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а по делото да
са доказани датата и мястото на извършване на нарушението. Оспорва възраженията
на жалбоподателя, които намира за неоснователни. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдено заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от С.Д.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което
жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва
срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Отделно
от това от писмо с вх. № 47752/10.08.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Пловдив се установява, че в системата за управление на АНД няма
въведена дата на връчване на електронния фиш. По тези съображения срокът по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП се явява спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 14.05.2020 г. в 20:28 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1 в посока запад-изток жалбоподателят С.Д.С. управлявал
собствения си лек автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ** **** ** със скорост
на движение от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с идент.
номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 78
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 75 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя С. бил издаден Електронен фиш
серия К с № 3608506, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 4835.
От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система
за видеоконтрол TFR1-M се
установява, че процесното техническо средство с идент. № 546 е преминало
последваща проверка на 13.03.2020 г. със заключение, че съответства на
одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на
скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
(протокол с рег. № 1030р-15675/15.05.2020 г.) се установява, че на дата
14.05.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични
изображения с номера от 12683 до 12697, с начален час на работа 19:30 ч. и
краен час на работа 22:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1 в посока от запад към изток, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От клип № 12685 от радар TFR1-M № 546 се
изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. №
** **** ** е 78 км/ч, а заснемането е извършено на 14.05.2020 г. в 20:28 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** **
се установява, че същото е собственост на жалбоподателя С.Д.С..
От Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН се установява, че съгласно т. 31 от заповедта периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е
издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ срещу № 1; датата – 14.05.2020 г.; точният
час на извършване на нарушението – 20:28 часа; регистрационният номер
на МПС – ** **** **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство
и който е бил негов водач – жалбоподателят С.Д.С.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 75 км/ч при максимално
разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП;
размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното
ѝ заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова
сметка.
***ието техническо средство тип TFR1-М е мобилно
съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на
мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по
делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си,
определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в
протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за
обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС,
но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в
стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на
нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на
нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при
използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между
процесния ЕФ и приложения към него клип от радар TFR1-M № 546. От протокола за използване
на АТСС с рег. № 1030р-15675/15.05.2020 г. се установява, че техническото
средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу №
1. Работата с него е започнала на 14.05.2020 г. в 19:30 часа и е приключила в 22:30
часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с
пореден № 12683, а последното с № 12697. Процесният клип е с № 12685 и
следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с идент. № 546 на дата 14.05.2020
г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
14.05.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен
знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези
обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е
нарушено правото му на защита поради обстоятелството, че при връчването на
екземпляр от електронния фиш не са били връчени и останалите материали по
преписката. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира задължението до
лицата по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП да бъде изпращан самият електронен фиш
с препоръчано писмо с обратна разписка, но не и задължение на нарушителя да се
връчват и събраните доказателства. Макар забрана за предявяването на
доказателствата да липсва, то доколкото не съществува и изрично процесуално
задължение доводите на жалбоподателя за неправомерно ограничаване на правото му
на защита не се споделят от съда.
Същевременно в изпълнение на задължението си по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП длъжностното лице е изпратило на съда жалбата срещу електронния
фиш заедно с цялата административната преписка и събраните доказателства, като
съпроводителното писмо има и нормативно разписаното съдържание. Следователно
правото на жалбоподателя да се запознае с всички относими материали и
доказателства за преценката за законосъобразността на обжалвания от него ЕФ е
било гарантирано по начина, установен от самия законодател, с което правото му
на защита е охранено в пълен обем. Така мотивиран, съдът намери разгледаното
възражение за неоснователно. В този изричен смисъл е и съдебната пратка – така Решение № 564 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. №
106/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2143 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1963/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
Не е допуснато нарушение и при описанието на мястото
на извършване на нарушението. Противно на твърдяното в жалбата, в ЕФ е дадено
надлежно описание, като са посочени конкретно населено място, булевард и номер
– нарушението е извършено в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1,
където разрешената максимална скорост на движение е била 50 км/ч. Така
направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
отграничено от кое да е друго място, като не възниква съмнение или неяснота
къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
установените правила. Съдът приема, че описанието на нарушението отговаря и на
стандарта, установен с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно деянията,
санкционирани с НП.
Неоснователно е възражението да не е доказано дали са
спазени изискванията за работа с АТСС. Съгласно чл. 6 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. при използваното на техническото средство то трябва да
е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания. В тази връзка законодателят е предвидил улеснен ред
за доказване надлежното изпълнение на тези изисквания, като в съдържанието на протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. следва да бъде удостоверено
чрез попълване на нарочно поле и полагане на подпис от длъжностно лице, че
автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните
изискванията, установени в инструкцията за експлоатация. Спазването на тези
изисквания създава достатъчно гаранции, че измерванията с техническото средство
са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или
експлоатация. При надлежно попълване в протокола на посоченото поле до
доказване на противното се смята, че всички нормативни и технически изисквания
са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на измерването.
Следователно доказано е по делото, че са спазени изискванията и на чл. 9, ал. 2
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за включване от служител на АТСС и
извършване на необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставяне на началото на работния процес. По тези
съображения възражението е неоснователно. Самият жалбоподател не сочи какви
други доказателства счита, че е следвало да бъдат събрани, нито подкрепя
възражението си с конкретни доводи, които да оборват или дори разколебават
извода за надлежно извършени включване и първоначални настройки на средството
за измерване и използването му съгласно инструкцията на производителя.
На следващо място неоснователно е възражението да не е
установено по делото по какъв начин е въведена забраната да не бъде превишавана
посочената в ЕФ разрешена стойност на скоростта на движение. Както от
словесното описание на нарушението, така и от правната му квалификация по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че от
обективна страна е управлявал МПС с превишена скорост от 25 км/ч в населено
място, където на водача е било забранено да превишава 50 км/ч. В тази връзка налице е пълно съответствие между приетите
за установени от АНО факти и правната квалификация на деянието. В
обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че разрешената стойност на скоростта е
50 км/ч. Настоящият съдебен състав намира, че е направено ясно, недвусмислено и
надлежно описание на нарушението. Ако за жалбоподателя е останало неясно какво
наказващият орган е приел да е било действалото ограничение на скоростта на
движение в процесния пътен участък, то това не се дължи на порок в съдържанието
на ЕФ. Никъде не се твърди - нито при словесното описание на нарушението, нито
предвид правната му квалификация, разрешената максимална скорост на движение да
е била сигнализирана с пътен знак. Все в тази връзка липсват и твърдения да е
имало въведена временна регулация на движението. Щом такива твърдения липсват,
то няма как да се приеме, че пред жалбоподателя въпреки това е имало неяснота
дали административното обвинение е при хипотеза на поставен постоянен пътен
знак или временна регулация. При описанието на нарушението ясно е посочено, че
същото е извършено в населено място – в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“
срещу № 1, и където разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч. Приложената
санкционна разпоредба също е относима към случаите на превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място. Съдът намира, че нищо от
съдържанието на ЕФ не подкрепя възражението на жалбоподателя за неяснота пред
начина, по който е била въведена забраната за превишаване на скоростта от 50
км/ч.
Все в тази връзка несподелимо е твърдението да липсва
надлежно описание на нарушението. В обстоятелствената част на електронния фиш
са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор,
качеството му на собственик на МПС, определящо го като годен субект на
нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка,
модел, регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от
обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението
– управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 75 км/ч в
населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ
ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената
скорост. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на
правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят
и редовността на описанието на нарушението. С Тълкувателно решение №
2/07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС е изяснено, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се съдържат фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. В случая предметът
на доказване в процеса се очертава чрез описанието на нарушението в ЕФ. В тази
връзка не следва да се поставят по-високи изисквания към описанието на
нарушението в производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се
повдига обвинение в извършено престъпление – деяние с многократно по-висока
степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. Отново
съгласно т. 4.2 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС всякакви други обстоятелства,
които не са част от състава на престъплението (в случая на нарушението), могат
да се установяват и в хода на съдебното следствие.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че от
удостоверение № 10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на одобрения
тип на средството за измерване е изтекъл на 24.02.2020 г. Това обстоятелство
обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към 14.05.2020
г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 4-32-20 за извършена последваща проверка на
средството за измерване на дата 13.03.2020 г. Заключението е, че то съответства
на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на
скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН. По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е и съдебната
практика – така Решение от 19.02.2009 г.
по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472 от 02.12.2011 г. по к.а.нд. №
7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на
Административен съд София – област; Решение
№ 336 от 05.06.2009 г. по к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд –
Плевен.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на
обжалвания електронен фиш правилно е приложен и материалният закон. От събрания
по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказва жалбоподателят С.
да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 14.05.2020 г. в 20:28 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1 в посока от запад на изток жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Ярис 1.3“ с рег. № ** **** **,
като се е движил със скорост от 75 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. От субективна страна деянието е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това,
че е управлявал моторно превозно средство, съзнавал е с каква скорост се е
движил, както и какво е действащото ограничение при движение в населено място и
на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът
на извършеното превишаване в съответен размер на разрешената максимална скорост
на движение.
Доказа се и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя С.. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства
жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното
движение в 20:28 часа на 14.05.2020 г. със собствения му лек автомобил, с
превишена скорост и в нарушение на правилата за движение е осъществено при
управлението на превозното средство от друго лице съгласно правото му по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно не е оборена установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за
извършител на нарушението, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е
направено при правилно приложение на закона.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването
на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч, поради което то попада в
приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място. Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на
движение на жалбоподателя, а именно 75 км/ч. В електронния фиш изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност
на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от
„минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава
като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 78 км/ч, се извадят 3
км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 75 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради което правилно е
установено превишаване с 25 км/ч. По тези съображения настоящият състав намира,
че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата
скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ наказание
на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и не се налице основания
за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от
които да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му
на обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По
разноските:
Присъждането на разноски по делото е поискала единствено
въззиваемата страна. С оглед неоснователността на жалбата, то претенцията на
административнонаказващия орган следва да бъде уважена. Съгласно чл. 63, ал. 5
от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При определяне на
размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената максимална горна граница. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е направил
писмено становище, приложено на лист 6-7 от делото, с което са оспорени
възраженията по жалбата и е предложено на съда на кои доказателства да бъде
дадена вяра, както и какви факти да бъдат приети за установени от тях. От друга
страна съдът намира, че делото не разкрива завишена фактическа или правна
сложност, в хода на съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете
тези обстоятелства настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне. За заплащане на същото следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят С.Д.С..
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3608506 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА С.Д.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала,
ХБ