РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Силистра, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500389 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260035/2.11.2022г. , постановено по гр.д. № 108/2020г., ТРС е признал
за установено по отношение на И. М. М. и Г. Н. М., че В. М. М. притежава правото на
собственост върху Дворно място с идентификатор № 15031.501.540 по кадастралната карта
на гр. Главиница, одобрена със Заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на ИД на АГКК, при
съседни имоти с идентификатори: № 15031.501.542, № 15031.501.1145, № 15031.501.541, №
15031.501.650, заедно с построена в него Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор № 15031.501.540.1, със застроена площ от 45 кв. м., собствеността върху
която е придобита по приращение на осн. чл. 92 от ЗС, и е осъдил И. М. М. да предаде на В.
М. М. владението върху имотите, като е отхвърлил иска за осъждането на Г. Н. М. да
предаде на В. М. М. владението върху същите. Отменил е на осн чл. 537, ал. 2 от ГПК
Нотариален акт № 33/25.01.2017 г., т. I, ОР № 168, нот. д. № 22/2017 г. на Нотариус № 315 на
НК - А. Н. - Р., вписан в СВ - гр. Тутракан, под вх. № 71/25.01.2017 г., Акт № 38, т. I, д. №
32/2017 г. Осъдил е И. М. М. да заплати на ищеца В. М. М. направените разноски по делото,
възлизащи на 1 070,38 лв. Определил е, на основание чл. 115, ал. 2 ЗС, шестмесечен срок на
страните за отбелязването на решението в СлВп - гр. Тутракан.
Недоволен от постановеното решение в частта, в която се признава за установено, че
В. М. М. е собственик на процесния имот, ведно с еднофамилната жилищна сграда,
построена в него, и е осъден да предам владението на същата, както и в частта, в която е
отменен нотариален акт № 33/25.01.2017 г., т.1, ОР № 168, нот.д, № 22/2017 г. на Нотариус
№ 315-РС Тутракан, вписан в СВ Тутракан вх.№ 71/25.01.2017 г. и е осъден да заплати на
ищцата направените деловодни разноски, е останал И. М. М., който чрез процесуалния си
представител, го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в тези
части, поради което моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъде отхвърлен
1
предявеният иск и да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответницата по жалбата В. М. М., чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищцата се легитимира като собственик с нотариален акт за продажба на недвижими
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 88, том I, дело № 169 от 30.07.1985 г. на
ТРС, с който майка й - М. М. А. й прехвърля дворно място, находящо се в гр. Г., с площ от
900 кв. м., заедно с намиращата се в него паянтова жилищна сграда, в кв. 48, парцел V, с пл.
№ 243.
Ответникът И. М. се легитимира като собственик на процесните имоти с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 33/25.01.2017 г., том I, общ per. № 168, hot. дело № 22/2017 г. на нотариус № 315
на РНК - А. Р., за 424 кв. м. в идеални части от дворно място, цялото с площ от 1324 кв. м.,
обозначено като поземлен имот с идентификатор 5031.501.540 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Главиница, ведно с построената в него Еднофамилна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 45 кв., обозначена с идентификатор
15031.501.540.1.
Ищцата твърди, че е узнала случайно за този НА на брат й И., при посещението си в
през м. април 2020 г. в Отдел „Метни данъци и такси“ в община Главиница, с цел да заплати
дължимите данъци и такси за имота, когато й било заявено, че по партидата й липсва
сградата, защото се води на друг собственик.
Твърди също, че преди по-малко от десет години е предоставила на брат си да
ползва собствения й имот - дворно място и къща, като израз на нормални роднински
отношения, тъй като е нямало къде да живее, като волята й, в качеството на собственик, не е
била да изоставя собствените си права, което е било ясно и за ползвателя, а и тя го е
демонстрирала, предприемайки действия по ремонтирането на сградата, като изрично е
дала разрешение на брат си за ремонт на покрива и подмяна на дограмата. Възразява през
периода от края на 2006 г. до края на 2016 г. И. да е осъществявал фактическа власт върху
собствената й сграда и 424 кв. м. в идеални части от дворното място, тъй като едва през
ноември 2011г. е сменила партидата във „ВиК“ ООД от името на А. Я. Л. /продавачът на
майка им/, на нейно име. Също така през 2009 г. заплатила данък недвижими имоти и такса
битови отпадъци.
Ответникът И. М. оспорва твърденията на ищцата и твърди, че е придобил имота
въз основа на осъществено давностно владение в периода: 2001 - 2020 г. Твърди, че
посочената в договора за гледане и издръжка сграда е била съборена, а процесната сграда с
идентификатор № 15031.501.540.1 е изградена от него.
Между страните не се спори, че В. М. и И. М. са брат и сестра, а това е видно и от
изготвената справка от НБДН от 02.11.2022 г.
Видно от представения НА№ 88 от 30.07.1985 г. / стр.9/, на 30.07.1985 г. е сключен
договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот срещу поемане на
задължение за издръжка и гледане, съгласно който на ищцата е прехвърлена собствеността
върху Дворно място, с площ 960 кв. м., съставляващо имот е пл. № 243, за който е отреден
парцел V, в кв. 48 по плана на гр. Главиница, заедно с построената в имота Паянтова
жилищни сграда.
От показанията на св. М. и св. Ф. се установява, че до 1989 г. ищцата е живяла в
имота, след което се е установила да живее в Република Турция.
От показанията на св. К., който е помагал на ответника при строежа на новата
сграда, както и от показанията на св. Ю., се установява, че през 2000 - 2001 г. И. М. се
2
нанесъл да живее в имота, като съборил старата паянтова жилищна сграда и изградил
едноетажната жилищна сграда, намираща се към настоящия момент в имота. Видно от
представения НА № 33/25.01.2017 г., т. 1, ОР № 168,д. № 22/2017 г. на Нотариус №
315, със същият ответникът И. М. е признат за собственик на процесиите дворно място и
сграда, въз основа на осъществено давностно владение.
По делото е назначена СТЕ, от заключението по която се установява, че към
момента на огледа имотът е ограден с телена мрежа на бетонови колони, като в
североизточния край на същия има паянтови постройки, южно от които е изградена масивна
едноетажна жилищна сграда, с носещи тухлени стени, скатен покрив с керемиди, а
дворищното пространство е необработваемо - затревено. Достъпът до имота е от източно
разположената улица „Д.“. От север, юг и запад са разположени други жилищни имоти с
ниско застрояване. В регулационен план преди 1988 г., в новата кадастрални карта и на
място, жилищната сграда е с размери 4,60 м на 10,30 м. Изготвена е и комбинирана скица
/стр. 79/, от която е видно, че имот с пл. № 243 по кадастралния план на гр. Главиница,
действащ към 1988 г. (зелен контур) съвпада частично с идентификатор № 15031.501.540 по
кадастралната карта от 2008 г. Изготвена е друга комбинирана скица, от която е видно, че
имот с пл. № 540 по кадастралния план от 1985 г. (зелен контур) съвпада почти напълно с
идентификатор № 15031.501.540 по кадастралната карта от 2008 г. (черен контур - (л. 78).
Съгласно СТЕ е налице е незначително разминаване в южната граница, а телената мрежа
огражда имота при границите, определени в кадастралната карта за имот с идентификатор
№ 15031.501.540.
Съобразявайки заключението на ВЛ, както и факта, че страните не спорят относно
границите на имота, както и относно факта, че границите не са променяни от 1985 г. до
настоящия момент, ТРС правилно е приел, че за меродавни следва да бъдат приети
границите на имота, отразени в кадастралния план от 1988г., което налага и извода, че
регулационните предвиждания на плана не са приложени, поради което съгласно § 8, ал. 1
от ПР на ЗУТ и разясненията, дадени с ТР № 3/28.03.11г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г.,
ОСГК, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ (01.10.01г.) следва да се
приеме, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени
дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от
тях, се е прекратило автоматично, без да е необходимо провеждането на административни
процедура по § 8, ал. 2, във вр. с ал. 4 ЗУТ и в тази връзка процесният имот с идентификатор
№ 15031.501.540 е идентичен с прехвърления такъв на ищццата през 1985 г.
Що се касае до осъщественото от ответника И. М. давностно владение, годно да го
направи собственик, то правилно ТРС е приел, че такова не е налице.
Разпоредбата на чл.79 от ЗС изисква непрекъснатото упражняване на несъмнено и
явно владение, което съгласно чл. 68 ЗС включва и упражняването на фактическата власт
върху вещта, придобита спокойно (без насилие), съгласно принципите, установени в
отменения Закон за давността.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че до 1989 г. в имота си е живяла
ищцата, а през 2001 г. в имота се установил да живее брат й И. М., който съборил старата
жилищна сграда и изградил нова, на която е отреден идентификатор № 15031.501.540.1, но
това се е случило със съгласието на М., което се установява както от показанията на
водените от нея свидетели, така и твърденията на самият отв. И. М. в отговор на исковата
молба, който сочи, че е държал имота без да оспорва собствеността на ищцата върху него,
сочейки че имота следва да бъде поделен /стр. 45/.
По отношение на владението следва да се има предвид, че то, освен несъмнено,
следва да е манифестирано по начин, който да сочи категорично на факта, че лицето владее
имота за себе си. От доказателствата по делото обаче не може да се установи по категоричен
и безспорен начин, че ответникът е осъществявал такова владение за себе си. По-скоро е
установено, че ищцата М., като собственик на имота, е предоставила същия на брат си и се е
съгласила той да го ползва, като с оглед близката роднинска връзка и липсата на
3
конфликтни отношения между тях, ползването на имота и дори изграждането на нова
жилищна сграда в него не може да се приеме за категорично манифестиране на намерение от
негова страна да свои имота.
По делото не са ангажирани доказателства отв. И. М. да е предприел действия,
демонстриращи негови собственически права върху имота пред ищцата М., а и от друга
страна последната е обективирала субективното си намерение да свои имота, като е
заплатила данъци за него през 2009 г. и е подала заявление за промяна на партидата пред
„ВиК” през 2011 г.
След като ответникът И. М. не е осъществил претендираното владение, с оглед на
което той и съпругата му не са придобили собствеността върху имота, то построената в
същия сграда през 2001 г. е придобита по силата на приращението (чл. 92 от ЗС) от
собственика на имота към този момент, а именно от В. М.. Поради тези съображения
правилно ТРС е приел, че ответниците не са осъществили владението и по отношение на
сградата.
След като собственик на процесиите поземлен имот и сграда е ищцата, оспореният
от нея НА на ответника следва да бъде отменен на осн. чл. чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че по делото е безспорно установено, че фактическата
власт върху процесиите поземлен имот и сграда се упражнява единствено от отв. И. М., но
не и от втория ответник Г. М. - съпруга на първия ответник, но същите са във фактическа
раздяла повече от 20 години, то правилно ТРС е уважил исковете в установителната им част
следва спрямо двамата ответници, но в частта за предаването на владението - единствено
иска срещу ответника И. М..
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че съдът не е отчел факта, че
ищцата сама се е отказала от собствеността си още през 1989 г., когато е отишла да живее в
Турция и тогава до сега не е проявявала каквато и да е грижа по отношение на него, като
едва през 2020 е установила, че И. живее и владее този имот.
Съдът в контекста на гореизложеното е съобразил, че в тежест на ответника е било
не само да установи промяна в намерението за владение, но и манифестиране на поведение,
което да не оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт върху имота за себе
си, като всичко това бъде демонстрирано и пред собственика, т.е. да се доведе до знанието
на ищцата намерението му да го свои за себе си, като доказателства в тази насока липсват.
Обстоятелството, че собственикът не поддържа имота си не води на извод, че той се е
отказал от собственическите си права върху него в полза на друг.
Що се касае до доводите в жалбата относно къщата в имота, построена в частта,
която жалбоподателят твърди, че е придобил по давност, то те също са несъстоятелни. Както
бе посочено и по-горе, след като целият поземлен имот е собственост на ищцата, по силата
на приращението по чл.92 от ЗС построената в него жилищна сграда също се явява нейна
собственост.
Предвид всичко изложено до тук, решението на ТРС се явява правилно и
законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.
Съобразно изхода на процеса пред настоящата инстанция, в полза на ответната
страна В. М. М. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция, но по
делото липсват доказателства за направени такива.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035/2.11.2022г., постановено по гр.д. №
108/2020г. по описа на ТРС, в частта, в която е признато за установено по отношение на И.
М. М. и Г. Н. М., че В. М. М. притежава правото на собственост върху Дворно място с
4
идентификатор № 15031.501.540 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и
едно, точка, петстотин и четиридесет) по кадастралната карта на гр. Главиница, одобрена
със Заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на ИД на АГКК, при съседни имоти с
идентификатори: № 15031.501.542, № 15031.501.1145, № 15031.501.541, № 15031.501.650
(съгл. Скица 15-272432 - 28.03.2019 г., изд. от СГКК - гр. Силистра), собствеността върху
което е придобита в резултат на сключен договор за прехвърляне на собственост срещу
поемане на задължение за издръжка и гледане; заедно с построена в него
Еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 15031.501.540.1 (петнадесет
хиляди тридесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, петстотин и четиридесет, точка,
едно), със застроена площ от 45 кв. м., собствеността върху която е придобита по
приращение на осн. чл. 92 от ЗС и е осъдил И. М. М. да предаде на В. М. М. владението
върху имотите, в частта, в която е отменен нотариален акт № 33/25.01.2017 г., т.1, ОР № 168,
нот.д, № 22/2017 г. на Нотариус № 315-РС Тутракан, вписан в СВ Тутракан вх.№
71/25.01.2017 г, както и в частта, в която И. М. М. е осъден да заплати на В. М. М.
направените деловодни разноски по първоинстанционното дело в размер на 1 070,38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 30-
дневен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5