Решение по дело №539/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ№

гр..........Русе, 11.10.........2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

........................................Русенският...............окръжен съд.............наказателна......колегия в открито..........................

заседание.........дванадесети септември…..........................................................................................................................................................................................................

през две хиляди и деветнадесета...................година в състав:

Председател:..........Свилен Сирманов..............................................

^{Членове:}........Юлиян Стаменов.................................................

........Милена Пейчева...................................................

при секретаря..............Анелия Генчева.................................................................................................................и в присъствието на

прокурора..................................Георги Георгиев......................................................като разгледа докладваното от

.........................................................................съдията Сирманов.......................................................................в.н.о.х....дело №...539...по описа

за...2019...год., за да се произнесе, съобрази следното:............................................................................................................

Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 82 от 21.05.2019г., постановена по НОХД № 539/2019г., Русенският районен съд, признал подсъдимия С.Б.П., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от март 2012г. до януари 2019г., включително, в Р****, след като бил осъден с решение № 103/25.06.2009г. по гр.д.№ 1673/2009г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от 25.06.2009г., да издържа свой низходящ - детето си А.С.П., род. ***г., при условията на повторност, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно на осемдесет и три месечни вноски на обща стойност 4980 лв., поради което и на основание чл.183 ал.4, вр. ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на ли­шаване от свобода за три месеца и на обществено порицание, което раз­поредил да бъде изпълнено чрез разгласяване диспозитива на присъдата по Общинско радио – Р****. На основание чл.66 ал.1 от НК, съдът от­ложил и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, за изпитателен срок от три години.

Недоволен от присъдата останал прокурорът, който я проте­стирал с молба да бъде отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В протеста са развити оплаквания за до­пуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въпреки, че не е направено искане за изменение на присъдата, протестът съдържа и подробни оплаквания, аргументиращи явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа протеста досежно оплак­ването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и предлага присъдата да се отмени, а делото да се върне за ново раз­глеждане от друг състав на същия съд.

Подсъдимият С.П., нередовно призован, не се явя­ва и не взема становище по протеста. Служебният защитник адв. С. К. ***, заявява, че протестът е неоснователен и моли присъдата да се потвърди изцяло.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в жалбата и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал обосновано приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият С.П. е роден на ***г***. Има средно образование, разведен, осъждан, работи.

На 29.07.2007г. сключил граждански брак със свид.М. А.. Същият бил прекратен с решение № 133/16.11.2007г. на Районен съд - Русе, в сила от 07.12.2007г. На 06.04.2008г., в срока по чл.32 ал.1 от СК свидетелката родила детето А.С.П.. Под­съдимият оспорил бащинството си, но с решение № 16/06.02.2009г. на Районен съд - Русе, постановено по гр.д.№ 101/2008г., в сила от 05.03.2009г., искът му бил отхвърлен като неоснователен.

След това, с решение № 103/25.06.2009г., постановено по гр.д.№ 1673/2009г., на Районен съд - Русе, бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер шестдесет лв., считано от 06.04.2009г., за малолетното дете, представлявано от свид.М. А.. Със същото решение бил осъден да заплати издръжка и за минало време.

Тъй като не изпълнил задължението си да издържа детето, в периода от юни 2009г. до декември 2010г., с присъда № 33/15.02.2012 год. , постановена по НОХД № 2744/2011г. от Рай­онен съд - Ру­се, в сила от 02.03.2012г. бил признат за ви­новен по чл.183 ал.1 от НК.

Въпреки осъждането, подсъдимият продължил да не изплаща присъдената издръжка и в периода от март 2012г. до януари 2019г., включително, не заплатил нито една месечна вноска. Така общият размер на задължението му достигнал 4980 лв. След развода не поддържа никакви отношения със свид.М. А. и напуснал страната. Въпреки влезлите в сила решения отказвал да признае бащинството си върху детето, с което мотивирал бездействието си.

Тези фактически положения са установени изключително според писмени доказателства и съдът ги приема за безспорни. При ана­лиза им, първоинстанционният съд правилно квалифицирал деянието, извършено в периода от март 2012г. до януари 2019г., по чл.183 ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като след като бил осъден с решение № 103 от 25.06.2009г. по гр.д.№ 1673/2009г., в сила от 25.06.2009г. на Районен съд - Русе, да издържа свой низходящ - детето А. П., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно осемдесет и три месечни вноски по 60 лв. всяка, на обща стойност 4980 лв., като деянието е извършено повторно.

Обосновано съдът приел за доказани и субективните признаци на състава по чл.183 ал.4, вр. ал.1 от НК, тъй като подсъдимият не изпълнил задължението да издържа детето си след като бил уведомен за всички изброени по-горе съдебни решения, умишлено не предприел действия за изпълнението им.

Основното оплакване в протеста е свързано с неуведомяването за разпоредителното заседание на малолетното дете А. П., респ. неговата майка - свид.М. А., която упражнява родителските права. Според прокурора А. П. е претърпяла вреди от престъплението и като кредитор на подсъдимия, има качество на пострадал, поради което следвало да бъде уведомена за съдебното производство, с оглед възможността да се конституира като страна.

Това становище не се споделя от въззивната инстанция. Систематичното тълкуване на чл.183 от НК, който е поставен в глава ІV „Престъпления против брака, семейството и младежта“, раздел І „Престъпления против брака и семейството“, изключва вредите като елемент от състава на престъплението. С оглед защитения обект на посегателство, с това деяние въобще не могат да се причинят вреди на физически лица. Неубедително е позоваването на ПВС 7/1985г., издадено по друг повод. В него се обсъжда не разпоредбата на чл.74 ал.1 от НПК, а възможността за освобождаване от наказателна отговорност, на лица, извършили престъпление по чл.183 от НК. В текста му, думата вреди е употребена единствено в контекста за възможността да се приложи освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С цел да защити по-ефективно интересите на децата, по тълкувателен път ПВС е разширил приложението на чл.78„а“ от НК и върху това престъпление, от което не следва, че лицата, в чиято полза е присъдена издръжка стават автоматично пострадали. Изключително погрешно е становището в протеста, което се поддържа и в съдебно заседание е, че те могат да се конституират като граждански ищци. Издръжката на А. П., ведно със законната лихва до окончателното ѝ изплащане вече е присъдена по гр.д.№ 1673/2009г. и това е предпоставка за съставомерността на деянието. Налице е сила на пресъдено нещо и повторното разглеждане на въпроса от наказателният съд е недопустимо. В случай, че се приеме противното, осъждането на подсъдимия ще се яви повторно при едно и също основание. Това ще доведе до създаване на втори изпълнителен титул и фактическо двойно увеличение на присъдената издръжка за процесния период.

Ето защо първоинстанционният съд не е имал задължение да уведоми лицето А. П., нито нейния законен представител за образуването на съдебно производство. Следователно съдът не е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Въпреки липсата на обособен петитум, частично основателни са доводите в протеста досежно размера на наложеното наказание. При индивидуализацията му Районният съд е приел, че липсват отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи съобразил данните за влошено здравословно състояние на подсъдимия и липсата на вреди, подлежащи на възстановяване. С неясно становище е обсъдено обстоятелството, че подсъдимият бил мотивиран от схващането, че не е баща на детето А. П., като фактически съдът го изключил от кръга обстоятелства, имащи значение за вида и размера на наказанието. При превес на смекчаващите вината обстоятелства първоинстанционният съд отмерил лишаване от свобода в минимален размер и отложил изпълнението му за изпитателен срок от три години.

Като преценява отново фактите установени по делото, въззивният съд счита, че неправилно мотивът е изключен при преценката за вида и размера на наказанието. Доколкото в този случай той не е елемент от състава на престъплението, може и следва да се обсъди именно при индивидуализацията на наказанието. Макар и разбираемо от житейска гледна точка, поведението на подсъдимия С.П. е дълбоко укоримо както в морално, така и в правно отношение. След като са реализирани юридическите способи за атакуване на произхода, при наличието на влязло в сила решение, субективните представи на бащата не могат да послужат като извинение за престъпното му поведение. В същото време присъдената издръжка е минимална и очевидно по възможностите на подсъдимия. Следователно умишленото неизпълнение на задължението за издръжка, което в случая е приело формата на рецидив, представлява и следва да бъде обсъдено като отегчаващо вината обстоятелство.

Друго такова обстоятелство е проявената упоритост в умисъла. За съставомерност на деянието е достатъчно неплащането на три месечни вноски, които в случая възлизат на 180 лв. В същото време обвинението е за осемдесет и три месечни вноски на стойност 4980 лв.

При тези данни, е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, при който справедливо е наказанието лишаване от свобода за срок от една година.

Като отчита наличието на формалните предпоставки по чл.66 от НК, възрастта и особено здравословното състояние на подсъдимия, съдът преценява, че не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. За постигане целите по чл.36 от НК е достатъчно условното му отлагане за максималния изпитателен срок.

По изложените съображения, Окръжният съд преценява, че протестираната присъда трябва да се измени като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода се увеличи от три месеца на една година, а размерът на изпитателния срок за който е отложено изпълнението му от три години на четири години. В този размер, ведно с кумулативното наказание обществено порицание то ще бъде достатъчно за постигане целите по чл.36 от НК.

В останалата част, при­съдата е законосъобразна, а при разглеждане на делото не са до­пус­нати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, по­ра­ди което следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.337 ал.2 т.1 и чл.338 от НПК, съ­­дът

р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 82 от 21.05.2019г., постановена по НОХД № 539/2019г., от Районен съд - Русе, в частта, с която на подсъдимия С.Б.П., е наложено наказание лишаване от свобода за три месеца, както и в частта, с която изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

УВЕЛИЧАВА размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия С.Б.П., със снета в присъдата самоличност, за престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал.1 от НК, от три месеца на ЕДНА ГОДИНА, както и на изпитателния срок, за който по реда на чл.66 от НК е отложено изпълнението му от три години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.